Попитайте всеки фен на Челси за мнението му за ерата “Абрамович” и със сигурност ще научите, че той не може да е по-доволен от успехите на клуба. Да, руският милиардер не е перфектен собственик и понякога твърде необмислено уволнява мениджърите си, но успехите говорят сами за себе си - лондончани са най-титулуваният отбор в Англия от 2003 г. насам, когато Роман Абрамович реши да стане собстеник.
За периода “сините” са спечелили общо 16 значими трофея - бройка, която задминава успехите на Ливърпул (5), Арсенал (6) и дори Манчестър Юнайтед (13).
На малцина обаче е известен начинът, по който бившият губернатор на Чукотка трупа богатствата си. Действието на днешната статия се развива в турбулентните години след разпадането на Съветския съюз. В онези времена малка група от безскрупулни и целеустремени опортюнисти успяват да се сближат с властта и да натрупат милиардите си.
Роман Абрамович е точно един от тези хора и в днешната статия ще разкажем история, която за жалост твърде много напомня на болезнената родната действителност през 90-те години на миналия век.
От сирак до бизнесмен
По изчисления на различни издания, богатството на Роман възлиза на близо 9,3 млрд. паунда, което ще рече, че той може да гори по 1 млн. паунда на ден, всеки ден в следващите 25 години и чак тогава ще му свършват парите.
Безспорно руснакът от еврейски произход е натрупал впечатляващо състояние, но той не винаги е бил в такава завидна позиция.
Роман Абрамович е роден на 24 октомври 1966г. Той едва е навършил 18 месеца, когато майка му напуска този свят при опит за аборт. След още година и бащата на бъдещия милиардер среща своята кончина при инцидент на строежа, на който работи.
Младият Роман е осиновен от чичо си, който го мести в Москва - мястото, където Абрамович ще натрупа огромна власт и значетителни богатства в следващите 40 години от живота си.
Руснакът не е забележителен ученик или студент и оценките му са болезнено посредствени, но това, което го тласка напред, е предприемачески му дух и бизнес нюх. В свободното си време той продава детски играчки, дезодоранти и парфюми (нелегално), които складира в една от стаите на панелния си апартамент. Докато е в казармата пък продава бензин на старшините си.
Според слуховете веднъж дори е арестуван след опит за кражбата на влак, теглещ 55 вагона с дизел, но обвиненията бързо са снети.
С реформите на Михаил Горбачов през 80-те (по-известни като перестройка) идва и възможността за бърза приватизация - шанс за Абрамович най-после да се замеси и в законни бизнеси, макар и чрез не особено етични методи.
Олигарси, родени в хаос
Пътят на Роман Абрамович от богат бизнесмен до един от най-могъщите хора в Русия започва при запознанството му с Борис Березовски.
Березовски се възползва от възможностите на перестройката и създава “ЛогоВАЗ”, заедно с Бадри Патаркацишвили и висши ръководители от предишната му компания “АвтоВАЗ”. Той е назначен за управител на “ЛогоВАЗ” като смесено съветско-швейцарско дружество.
Дейността на ЛогоВАЗ е да разработва софтуер за АвтоВАЗ, да продава руски автомобили и да обслужва чужди автомобили. Фирмата се възползва от хиперинфлацията, като взима коли, но ги плаща на производителя по-късно, когато парите вече са загубили голяма част от стойността си.
Най-важното обаче е, че Борис Березовски е част от тесния кръг доверени хора на руският президент Борис Елцин, към които Роман Абрамович скоро се присъединява.
В края на 1993г. Русия е разтресена от т.нар. конституционна криза, в която се стига до насилствени сблъсъци по улиците. Властта на Елцин е под сериозна заплаха, а хаотичната ситуацията дава отлична възможност на лукавия Абрамович да се прояви още веднъж. Той влиза в Правителствения дом с куфар, натъпкан с пачки и започва да ги раздава на спец частите, за да ги убеди да се включат на страната на действащия президент.
Под лидерството на Елцин, търговията с петрол е изключително доходоносен бизнес и именно тази индустрия е голямата цел на Абрамович и Березовски
През 1995 г. двамата събират състоянието си, за да купят “Сибнефт”, петия най-голям производител на гориво в Русия. Под натиска на западните сили, Елцин решава, че най-бързият път на страната към скоростно възстановяване от икономическата криза след разпадането на съюза, е либерализация и приватизация на националните активи. Благодарение на връзките си с Елцин Роман, Абрамович и Борис Березовски са първи на опашката за “Сибнефт”. Те стават собственици на компанията за сумата от 100 млн. долара, въпреки че пазарната ѝ оценка е близо 600 млн. Десет години по-късно дялът на Абрамович ще бъде изкупен от Кремъл за екстравагантните 9,8 млрд. долара.
Абрамович и една нова Русия
Освен че бъдещият собственик на Челси помага на един руски президент да остане на власт, той играе важна роля в издигането на наследника му - Владимир Путин.
Роман Абрамович, като част от групата доверени хора (разбирайте прото-олигарси) около Елцин, дърпат конците на властта и икономиката.
Мандатът на държавния глава изтича през 2000 г. и в периода 98-99 е взето решението, че най-достоен да го наследи е премиерът Владимир Путин, който лично е назначен от Борис Елцин през 1999 г.
Роман Абрамович също решава да се пробва в политиката и през 2000 година е избран за губернатор на областта Чукотка, намираща се в североизточен Сибир. Едва ли е случайност, че по-късно “Сибнефт” получава правата да добива нефт, природен газ и злато в региона.
През 2004 г. става ясно, че Чукотка е в състояние на банкрут и областта е натрупала дългове на стойност 300 млн. долара. В същото време компаниите на Абрамович са получили данъчни облекчения от 450 млн. долара. Олигархът е регистрирал цели 22 такива на територията на региона. На практика Роман е използвал властта си, за да направи така, че бизнесът му да не плаща данъци и по този начин сериозно ощетява данъкоплатците за собствена изгода.
Заради скандала той решава, че ще търси други начини да диверсифицира богатството си и да подобри имиджа си, тъй като добре знае, че Путин е освобождавал други олигарси от холдингите им след подобни скандали. Така се стига до собствеността на различни банки, леярни, мини и разбира се, сделката за футболен клуб Челси.
Корелацията между щедрост и гузна съвест
Определено парите, похарчени от Роман Абрамович за благотворителни дейности показват желанието му да изкупи греховете от турбулентното си минало.
През 2004 г. той спонсорира строежа на “Арена Омск” - хокеен стадион на руския Авангард Омско. По-късно Роман дарява съоръжението на хокейния тим.
В същата година Абрамович започва да заделя пари за фонд, който има за цел да подпомага развитието на руски футболни таланти. Милиардерът налива в инициатива около 200 млн. долара от своите пари и с тях са построени над 130 футболни игрища. Сумата също плаща за обновяването на застарели спортни съоръжения и обучението на треньори.
Руснакът също така става основен спонсор на детско-юношеска футболна академия „Юрий Коноплев“, която е пред фалит, след като основателят ѝ умира от инфаркт.
Именно от нея тръгва един от топ играчите на "сборная" в момента Алан Дзагоев, а други известни нейни възпитаници са Артур Юсупов, Игор Горбатенко и Дмитрий Рижов.
Абрамович помага и финансово на Руския футболен съюз и благодарение на това те могат да си позволят да плащат заплата от 7 млн. долара на холандския треньор Гуус Хидинк, под чието ръководство националният отбор достига до 1/2-финалите на Евро 2008.
Според списание Bloomberg, Роман Абрамович дълги години спонсорира и различни благотворителни каузи, както в родната Русия, така и по света. В периода 1999 - 2012 той инвестира 2 млрд. долара в различни инфраструктурни проекти, болници и училища в Чукотка, въпреки че от 2008г вече не е губернатор.
.jpg)
През 2016г Абрамович подава доукемтни за швейцарско гражданоство с намеренито да се нанесе в луксозен ски резорт, но молбата му е отхвърлена от властите, които след дълго проучване отсъждат, че руснакът най-верятно е замесен в схеми за пране на пари и има близки връзки с различни криминални организации.
За беда на Роман Абрамович, неговите милиарди винаги ще са белязани от тъмното му минало, но опитите му да изчисти имиджа си, ако не друго, са похвални.
