За да може един футболист да вкара много на брой голове, в голяма част от случаите се изисква повече отборна работа, отколкото индивидуална класа. Както всеки един играч носи отговорност при допуснат гол, така и при отбелязано попадение всички от тима имат своята роля. Съществуват обаче случаи, в които малко или много един конкретен атакуващ играч е класи над съотборниците си и буквално „носи отбора на раменете си“. В днешната статия ще ви запознаем с футболистите, които успяват да станат голмайстори на първенството, но въпреки престижното отличие, те не съумяват да измъкнат отбора си от изпадане в по-долна дивизия.
Ленос Китос
Първата спирка от днешното пътуване по света е първенството на Кипър, а сезонът е 1983/84. През този шампионат на дъното на таблицата намираме Ермис Арадипу, който е спечелил едва 3 двубоя от 26 срещи. В отбора им се подвизава никому известният атакуващ халф Ленос Китос, който за всеобщо учудване в края на сезона си поделя голмайсторския приз със Силвестър Вернон, чиито клуб завършва с бронзов медал. Двамата успяват да вкарват по 14 попадения, което им достига да запишат имената си в историята. Що се отнася до Ленос Китос, информацията за неговата кариера е изключително оскъдна, като едно от нещата, които знаем, е, че полузащитникът преминава в Пезопорикос Ларнака, където през сезон 1988/89 изиграва два мача в предварителния квалификационен кръг на Лига Европа срещу нашия любим Гьотеборг, а шведите не срещат големи трудности срещу непретенциозните кипърци.
Никлас Скуг
Пренасяме се в шведския първи ешелон през сезон 1995. Там, отново на дъното, намираме отбора на Вастра Фролунда, който за 26 срещи е акумулирал 25 точки. Интересното е, че през този шампионат Вастра имат четвъртия най-добър показател по отбелязани голове (35), като 17 от тях са вкарани от голмайстора на първенството Никлас Скуг. Централният нападател е едноличен лидер в класирането, изпреварвайки с 2 попадения движещата сила на Малмьо – Йорген Петерсон. Въпреки изпадането във втора дивизия, Скуг се задържа във Вастра за още една година преди да поеме за Германия и да облече екипите на Дуисбург и Нюрнберг, а в последните години на кариерата си се връща на родна земя, носейки цветовете на Йоребру СК и Малмьо.
Томас Далгаард
Оставаме на скандинавска земя, за да проследим случилото се в датския елит през 2013/14. За пореден път става въпрос за най-слабия отбор в шампионата Вибор ФФ, който е събрал незадоволителните 28 точки от 33 двубоя. В редиците на техния състав обаче личи името на 30-годишния Томас Далгаард – датчанинът завършва първенството с 18 отбелязани попадения, което му осигурява комфортна преднина пред другите кандидати за наградата – Рони Шварц и Мортън Расмусен (15). Въпреки че не е в най-добрата футболна възраст, след успешния в индивидуално отношение сезон Далгаард преминава в нидерландския СК Хееренвеен, но за 20 мача се отчита с едва 3 гола, които не са достатъчни да го задържат в клуба за втори сезон. Той се връща в Дания и доиграва кариерата си основно във втородивизионни отбори.
Мик Шанън
Тук вече говорим за значително по-разпознаваемо име. Въпреки че е обиколил доста английски отбори, Мик Шанън е със статут на легенда в Саутхемптън, където има над 500 изиграни мача и 185 гола. Именно със „светците“ футболистът, радващ се след попадение в стил „вятърна мелница“, е принуден да вади отбора от дъното – шампионатът е 1973/74, а Шанън навлиза във върховите години на кариерата си. Отборът му до последно води ожесточена битка да не е в зоната на изпадащите, но в крайна сметка завършват на 20-та позиция (тогава в първенството има 22 тима), само на точка от 17-то място. Основната причина „светците“ да таят надежди за оставане в най-доброто първенство на Англия безспорно е Шанън – нападателят отбелязва завидните 21 гола и задминава Франк Уортингтън само с 1 попадение. Въпреки тежкото време за Саутхемптън, Мик остава верен на своя любим отбор дори във Втора дивизия. През 1976г., когато клубът все още се намира едно ниво под елита на Англия, Шанън е част от състава, спечелил по невероятен начин ФА Къп.
Игор Проти
Продължаваме с още едно сравнително познато лице. През годините, в които е на терена, Проти си създава име на качествен нападател, който се справя по-добре във второразрядни италиански клубове. С най-добри чувства го помнят феновете на ФК Месина, Ливорно и отборът върху който ще се фокусираме – Бари. Сезонът е 1995/96, а след края му цели четири отбора отиват в Серия Б. Най-близо до спасяването е именно Бари, а очевидната причина е головата фиеста на Проти, който завършва шампионата с 24 попадения, но е принуден да сподели първото място в надпреварата с легендата на Лацио Джузепе Синьори. Пътищата на двамата голмайстори се пресичат в идния сезон, когато Игор заиграва на „Стадио Олимпико“ с екипа на Лацио. Както вече споменахме обаче, Проти явно не се е чувствал комфортно, когато е играел в големи отбори, и остава в Рим само за един сезон, преди да премине в Наполи, където отново не успява да се наложи в първия отбор. Централният нападател завършва кариерата си по феноменален начин в Ливорно, където за 192 мача се разписва цели 108 пъти.
Кини
Още един футболист, заслужено получил названието „легенда“ на своя клуб. Енрике де Кастро Гонсалес, по-известен с прозвището Кини, е признат за един от най-добрите испански нападатели на всички времена. Най-силните му години са в състава на Спортинг Хихон, където в периода 1968 – 1980 изиграва 381 мача и отбелязва 214 попадения. Един от сезоните, в които Кини е движеща фигура на Хихон, е 1975/76. „Червено-белите“ завършват първенството на последната позиция, а испанецът вкарва повече от половината голове на клуба (21 от 41) и безапелационно печели за втори път в кариерата си наградата „Пичичи“. След 1980г. Кини се присъединява към отбора на Барселона, в който също бележи доста често, а кариерата си завършва в любимия му Спортинг Хихон.
Хавиер Кампора
Несъмнено играчът с най-лошия късмет от цялата статия. За разлика от всички други, Кампора изживява чувството да си голмайстор на първенството и паралелно с това отбора ти да изпадне на два пъти. Преди обаче да споменем тези два случая, първо трябва да обобщим правилата на всички латиноамерикански първенства без бразилското. Те се състоят от два полусезона (Apertura и Clausura), които на български буквално се превеждат като „Откриване“ и „Закриване“. В Аржентина всеки от тях се разглежда като отделно първенство и затова могат да се видят два шампиона в един аржентински „сезон“. За да се определи изпадащ отбор се играят плейофи между най-зле представилите се отбори от двата полусезона.
Сега вече можем да се фокусираме над злощастния късмет на Кампора - първият случай, в който той може да бъде описан като „щастливо изпаднал“ е през сезон 2005/06. Тогава Хавиер е в редиците на Тиро Федерал, които се справят трагично и в двата полусезона. В откриващия шампионат обаче могат да се похвалят с добрите изяви на Кампора, който става голмайстор с 13 гола от 19 двубоя, като по този начин нарежда името си над това на Родриго Паласио. През втория полусезон Хавиер е далеч от най-добрата си форма, тъй като за 17 мача се разписва едва в 5 случая.
Вторият път, в който аржентинският централен нападател не успява да извади отбора си от дъното, е през 2011г., когато играе за Уракан. Кампора не е част от състава през първия шампионат, а директно се присъединява към клуба през закриващия полусезон, в който веднага неговото присъствие дава резултат. За 19 срещи успява да отбележи 11 попадения, което му отрежда споделено място с Теофило Гутиерес на върха в голмайсторската листа. Хавиер успява да издигне Уракан до 16-тата позиция, но 18-тото място в края на откриващия полусезон ги праща на бараж за изпадане, който бива загубен с 0:2.
Едуард Ераносян
Подобен феномен може да бъде срещнат и по родните ни терени! Става въпрос за любимеца на Локо Пловдив Едуард Ераносян, който освен техен знаменит нападател, се превръща в единствения, който им носи шампионска титла като треньор през 2003/04. Сега обаче ще върнем лентата 20 години назад към сезон 1983/84, когато „смърфовете“ мислят за всичко друго, но не и за златни медали – те завършват на предпоследната 15-та позиция и отиват директно в Б група. Въпреки лошото колективно представяне, един играч в техния отбор изпъква, а това е именно Едо Ераносян, който приключва шампионата с 18 попадения на името си, изпреварвайки обичания от сектор „Г“ Стойчо Младенов. Ераносян не предава отбора на сърцето си, остава със „смърфовете“ докато не се върнат и стабилизират в А група и чак тогава търси своето щастие в Гърция, а след това и в Португалия.
Дейв Льюърти
Завършваме класацията с най-резултатния изпаднал футболист. Една от „легендите“ на непрофесионалния футбол в Англия е Дейв Льюърти, който най-често е носил екипите на отбори от по-ниските нива в английската футболна йерархия. Един от сезоните, в които той показва, че е надрастнал първенството, в което играе, е 1992/93. Тогава той защитава цветовете на Фарнбъро Таун, които записват едва 12 победи от 42 срещи и се намират на една позиция над последната в крайното класиране. От друга страна обаче в индивидуално отношение Льюърти блести над всички в лигата, отбелязвайки забележителните 32 попадения, с цели 9 повече от втория в класацията. Напълно обяснимо след края на сезона Дейв напуска Фарнбъро, за да пробва късмета си в други не чак толкова популярни английски клубове.
Прочетете също:
