Явлението футболист да застане начело на даден отбор като мениджър не е учудвало никого десетилетия наред. Предвид дългия път на играта към професионализма, в множество страни в началото на XX век дори не е имало треньори, а съставът се е определял от най-опитните в отбора. Днес даже в Англия трудно можем да намерим играещи треньори, освен ако не се разровим до полупрофесионално развнище, където има случаи играчи на един отбор да са треньори в друг...или обратното?
Представяме Ви малка част от играещите треньори, направили футбола още по-колоритен.
Руснак тренира първите звезди на Левски
Преди цели 95 години руснакът Михаил Борисов става първият треньор на Левски и всъщност с неговото пристигане в клуба се учредява тази длъжност. До 1923 г. съставът се определя от завеждащия спорта Борис Василев - Боркиша. Години по-късно Василев си спомня: „Той влезе в състава на „Левски“ като играещ треньор и като такъв е първият в историята на българския футбол. Дойде тъкмо навреме. Имаше солидни познания за модерния навремето футбол. В работата си умело съчетаваше практическите занимания с теоретичната и техническа подготовка.“
Тактическите иновации на Борисов като играта в триъгълници с ниски пасове и въвеждането на физическа подготовка дават резултат – спечелена е Купата на София, а в Държавното първенство тимът достига полуфинал. Впоследствие шампионатът не завършва, тъй като двубоят на „сините“ с Владислав (Варна) приключва при нулево равенство, и вместо продължения варненци настояват да се играе мач-реванш на техен терен. След като БНСФ приема решението при условие, че Владислав покрие разходите по организирането, варненският клуб отказва да провежда срещата.
Паралелно с първия тим, Борисов тренира и юношите на Левски, като е определян за създателя на отбора от 30-те години, спечелил първите титли на „сините“. Под негово ръководство биват наложени Асен Панчев, Асен Пешев, Константин Ефремов, Владимир Ватев, Никола Димитров, Никола Петрунов. Цели 10 футболисти на Левски пък попадат в първия състав на българския национален отбор за Олимпиадата през 1924 г.
„Ел Маестро“ от Мийионариос
Колумбийският Мийионариос е един от най-силните отбори в света в началото на 50-те години. По това време футболистите в Аржентина стачкуват поради искания за по-високи възнаграждения. От този факт се възползва президентът на „милионерите“ Алфонсо Кеведо, който не жали средства да привлече най-големите звезди. Освен това Колумбия тогава не е член на ФИФА, което означава че местната лига не е длъжна да се съобразява с международните правила.
Първият звезден трансфер е на Адолфо Педернера – легендарен голмайстор на Ривър Плейт и двукратен носител на Копа Америка с националния отбор на Аржентина. „Ел Маестро“, както е наричан нападателят, наследява на треньорския пост Карлос Алдабе, като същевременно не спира с изявите си на терена. С Педернера начело „милионерите“ печелят три поредни шампионски титли, както и националната купа през 1953 г. По време на европейското турне на отбора същата година, Мийионариос побеждава Реал Мадрид с 4:2. Испанците настояват за реванш, но губят отново. Освен това колумбийският клуб триумфира в турнира „Малка световна купа“, където участват още Ривър Плейт, Рапид Виена и Еспаньол.
През 1954 г. според договора от Лима, който връща Колумбия във ФИФА, футболистите от „нелегалната“ лига трябва да се завърнат в предишните си отбори и „Ел Маестро“ изпълнява функциите на играещ треньор и в аржентинския Уракан в продължение на година.
Геният Чарлтън се проваля като мениджър
През 1973 г. Боби Чалртън слага край на кариерата си, за да стане треньор на втородивизионния Престън Норт Енд. Назначаването му на поста изглежда обещаващо, отчитайки факта, че първият трансфер в тима е дългогодишният съотборник на Чалртън в Манчестър Юнайтед Ноби Стайлс, който става играещ помощник-треньор. Ситуацията в Престън обаче не е никак розова и отборът завършва на предпоследното 21-во място само с 9 записани победи. Отборът получава и наказание от 1 точка за използването на нередовен футболист.
На следващия сезон Чарлтън се завръща на терена, но дори неговите усилия (38 мача и 8 гола) не помагат на Норт Енд да се завърне във Втора дивизия. В края на сезона Престън завършва едва девети. След като през лятото на 1975 г. ръководството решава да продаде защитника Джон Бърд в Нюкасъл, Чарлтън напуска своя пост и е заменен от Стайлс. Новоизпеченият треньор обаче също хвърля оставката си седмица по-късно.
Впоследствие легендарният нападател на Манчестър Юнайтед решава да се приключи с треньорството, записвайки няколко двубоя в ирландския Уотърфорд. Кариерата му на терена преминава и през австралийските Нюкасъл КБ, Пърт Азури и Блектаун Сити. Все пак през 1983 г. закратко поема Уигън, което е и последният му опит в треньорската професия.
Крал Кени и първият дубъл
През 1985 г. след трагедията на Хейзъл треньорът на Ливърпул Джо Фейгън подава оставка. Президентът на мърсисайдци Джон Уилсън Смит решава да даде поста на 34-годишния нападател Кени Далглиш. Решението сработва изненадващо добре като още в първия сезон на шотландеца на треньорския пост Ливърпул печели първия в историята си дубъл. Наставникът се разписва едва 3 пъти в шампионата, но неговият победен гол срещу Челси осигурява спечелването на титлата. Ливърпул завършва на 2 точки пред градския съперник Евертън. Във финала на ФА Къп подопечните на Далглиш сразяват „карамелите“ с 3:1, а шотландецът започва срещата като титуляр.
Сезон 1986/87 не е толкова блестящ за тима от „Анфилд“ – второ място в Първа дивизия на 9 точки зад Евертън и отпадане още в третия кръг на ФА Къп. Все пак е достигнат финала в Купата на лигата, загубен от Арсенал. След 1987 г. Далглиш се появява на терена точно 4 пъти, но за сметка на това мърсисайдци завоюват още две шампионски титли (1987/88, 1989/90). Когато Крал Кени напуска Ливърпул в началото на 1991 г., тимът е начело в Първа дивизия и се представя успешно в ФА Къп. Впоследствие обаче титлата е изпусната, като мърсисайдци остават в класирането далеч зад Арсенал.
Само 8 месеца след като напуска „Анфилд“, Далглиш поема Блекбърн, като извежда тима от Втора дивизия до шампионската титла в Англия през 1995 г. Следва двугодишен престой в Нюкасъл, с който достига второ място във Висшата лига и финал в ФА Къп. Крал Кени се завръща в Ливърпул през сезон 2011/12, когато печели и Купата на Лигата. Интересен факт е, че при Далглиш червените печелят последните си засега титла и купа, макар това да се случва с 21 години разлика.
Играещи треньори извеждат Челси до трофеи
През 90-те години Челси може да се похвали с клубна политика да назначава играещи треньори. Легендата на Тотнъм Глен Ходъл вече има опит в съчетаването на двете длъжности в Суиндън, когато пристига на „Стамфорд Бридж“ през 1993 г. Под ръководството на Ходъл „пенсионерите“ достигат финала на ФА Къп, загубен от Манчестър Юнайтед с 0:4. Тъй като Юнайтед печели дубъл, това позволява участие на Челси в КНК. Там на следващия сезон „сините“ успяват да достигнат полуфинала в турнира, отпадайки от бъдещия носител Реал Сарагоса.
Тимът обаче не върви добре във Висшата лига и дори привличането на Рууд Гулит и Марк Хюз не му помага да се откъсне от 11-то място през 1995/96. Съвсем логично Ходъл е уволнен, като треньорският пост е поверен на Гулит. Лондончани започват да придобиват облик с трансферите на Джанфранко Дзола, Джанлука Виали, Дан Петреску. Резултатите не закъсняват и възпитаниците на Гулит триумфират с ФА Къп – първи трофей за 7 години, както и шеста позиция във Висшата лига.
В началото на 1998 г. Гулит напуска след скандал с тогавашния президент Кен Бейтс. Бейтс обаче не изневерява на станалата традиция приемственост и нападателят Джанлука Виали поема мениджърския пост. Освен че италианецът е голмайстор на тима във висчки турнири с 19 попадения, под негово ръководство „сините“ печелят Купата на Лигата, Купата на носителите на купи и Суперкупата на Европа. През сезон 1998/99 Челси завършва на трето място в шампионата – най-добро представяне за тима в последните 3 десетилетия. Възходът на продължава с още един триумф във ФА Къп през 2000 г. и достойно представяне в Шампионската лига, където е достигнат ¼-финал.
Виали напуска тима в началото на сезон 2000/01, като макар да печели Чарити Шийлд, среща неодобрението на някои от лидерите в съблекалнята като Джанфранко Дзола и Дидие Дешан. Тази раздяла слага и края на 7-годишния период, в който Челси е ръководен от играещи треньори.
БОНУС: Сър Алекс се пуска сам в игра
През декември 1987 г. Манчестър Юнайтед играе приятелски мачове в Бермуда. В двубоя срещу Съмърсет Троянс сър Алекс Фъргюсън и неговият помощник-треньор Арчи Кнокс се пускат в игра в последните 25 минути на двубоя, когато Юнайтед води с 3:2. 40-годишният тогава Кнокс отбелязва за 4:2 с мощен удар от 35 метра. Фъргюсън, тогава на 45, едва ли не отбелязва с глава. Останалите голове за "червените дяволи" отбелязват Дейвид Уилсън, Йеспер Олсен и Брайън МакКлеър.
Помогнете на мисията ни за достоверност на новините. Споделете тази статия във Facebook и посещавайте otzasada.com всеки ден!
