Ако питате някой съвременен привърженик на играта кой скандал с уредени мачове може да назове, безспорно отговорите ще са от сорта на "Калчополи", "Тотонеро" и т.н. Те обаче могат да се окачествят като доста съвременни събития, съпоставени с най-първия уреден мач, който някога се е състоял.
Връщаме се цели 105 години назад до сезон 1914/15, когато реалностите в английския футбол са доста, доста различни. Датата е 2-ри април 1915г. и се играят последните кръгове от кампанията, а битките и на върха, и на дъното са ожесточени. В среща от поредния кръг, отборите на Манчестър Юнайтед и Ливърпул трябва да премерят сили, като по онова време съперничеството, което днес разделя тези два гранда, далеч не съществува.
Ситуацията е критична за "червенитя дяволи". Те са замесени в тегавата битка за оцеляване в старата Първа дивизия, докато гостите от "града на Бийтълс" буквално не играят за нищо. Тъкмо това води до една брилянтна идея, от която не само, че ще намажат домакините, но и доста странични хора.
Това, което никой от присъстващите на "Олд Трафорд" в онзи петъчен следобед 18 000 зрители не знае е, че крайният резултат не се решава на терена. Той е уточнен ден по-рано от две групи футболисти от двата отбора, както и от още няколко души, които решават да ударят по букмейкърите. Заговорът се състои в две манчестърски кръчми - "Кучето и яребицата" и заведение, чието име не се споменава, но се знае, че се намира до Централната гара. Освен играчи от Юнайтед и Ливърпул, на събитието присъстват и такива от други клубове, решили да заложат суми и да припечелят.
Букмейкърите дават щедрия коефициент 8-1 в полза на победа на "червените дяволи" с 2:0. Точно на това се спират нашите "герои". В 3:30 следобяд местно време, стартът на двубоя е даден и двата тима, които в следващите години ще изградят легендарно съперничество, започват методично да изпълняват своя план.
Минути преди края на първата част, Юнайтед повежда с гол на 22-годишния Джордж Андерсън. Всичко върви по план, но по време на почивката става ясно, че не всички футболисти на Ливърпул са съгласни с тези задкулисни схеми. Неколцина се надигат и заявяват, че ако през второто полувреме не се играе феърплей, те няма да излязат на игрището. Тук историята гузно мълчи какво точно се е случило в съблекалнята на гостите, но за вторите 45 минути двата тима излизат с непроменени състави.
Пет минути след подновяването на играта Юнайтед получават лека дузпа. Все още обаче е прекалено рано за втория гол, така че традиционният изпълнител на наказателните удари Патрик О'Конъл, който пристига за главозамайващата сума от 1000 паунда от Хъл Сити, стреля ужасно неточно. Зрителите са смаяни колко незаинтересован изглежда О'Конъл от виталния си пропуск, който може да узакони спасението на "червените дяволи".
Малко след това пък, при една от редките си атаки, Ливърпул центрират топката в наказателното поле на Юнайтед и нападателят Фред Пагнъм уцелва напречната греда след хубав удар с глава. Няколко от съотборниците му правят гневни жестове по адрес на Фред, но не от яд, че е пропуснал да порази вратата, а по-скоро от уплаха, че е можел да развали желязната договорка.
Така или иначе планът е изпълнен двадесетина минути преди края, когато отново Андерсън бележи с удар от границата на наказателното поле. Топката минава през куп от тела и в крайна сметка спира в мрежата на гостите. До края повече попадения не падат и Юнайтед печели със заветното 2:0.
Веднага започват да витаят слухове около съмнителния развой на тази среща. Дори реферът Джон Шарп заявява, че това е бил "най-необикновеният мач, който някога е ръководил". Журналистите изразяват своите опасения, че двубоят не е бил решен на терена. Дори в ежедневника The Sporting Chronicle е публикувана статия, гласяща как човек от водещия британски букмейкър към онзи момент The Football King твърди, че този мач е уреден.
Спекулациите достигат такива високи нива, че три седмици след края на мача, Футболната лига е принудена да разследва случая заради нестихващите оплаквания. Когато сезонът приключва три седмици по-късно, Юнайтед се озовават над чертата с 1 точка повече от изпадащите. Онази победа над Ливърпул им подпечатва билетите за Първа дивизия и през следващата кампания.
Цели девет месеца след гореописаните събития, на 23 декември 1915г., комисията, разследваща случая, стига до заключение: "Доказано е, че значителна сума пари е сменила притежанието си заради залози на този мач и няколко от играчите са припечелили сериозно от това. Техните действия са се стремили да подкопаят честността и справедливостта, която е в основата на тази игра."
Всичките седем играча получават доживотна забрана да играят футбол. Това са Том Фейрфоул, Том Милър, Боб Пърсел и Джаки Шелдън от Ливърпул. От Юнайтед наказаните са Енох Уест, Санди Търнбул и Артър Уали. В допълнение на това, двама странични футболисти също са изритани доживот заради участието си в уговарянето на тази среща - Лорънс Кук от Честър и Фред Хауърд от Манчестър Сити. Комисията заявява, че и други са сериозно заподозряни.
Въпреки чистите доказателства, че резултатът е манипулиран и това е повлияло сериозно на борбата за оцеляване в Първа дивизия, точки на Юнайтед не са отнети, нито пък е наредено мачът срещу Ливърпул да се преиграе. Логично, отборът на Челси, който изпада с 1 точка разлика за сметка на "червените дяволи", възразява срещу това решение.
В крайна сметка Челси са върнати в елита, а освен това, за да бъде закръглен броят отбори на четен (22), е позволено и на Арсенал да участва в Първа дивизия. "Топчиите" завършват едва пети във второто ниво на английския футбол, но въпреки това получават покана за промоция.
Това обаче далеч не е краят на тази сага. Джордж Андерсън, авторът на двата гола във въпросния мач, не е заподозрян в участие, но чак три години по-късно е обвинен от полицията за "конспирация с хора, за които се знае, че залагат на резултати на случайни срещи". Андерсън изкарва 8 месеца в затвора заради това.
През юни 1919г. всичките четирима футболисти на Ливърпул, наказани да не играят доживот, получават "амнистия" от футболната лига, ако се извинят за ужасната си постъпка. Причината е, че те участват в Първата световна война и са отличени за храброст от Британската армия. Същото важи и за Лорънс Кук. Всички те се завръщат към футбола и подновяват кариерите си.
Уали и Хауърд също получават разрешение да играят, но Санди Търнбул, който загива по време на войната, получава посмъртно опрощение.
Единственият, който бива подминат от това "помилване", е Енох Уест. Въпреки многократните си жалби и молби, той получава разрешение да се завърне на терена чак на 15 октомври 1945г. след 30 години наказание. По това време той е на 59 години и разбираемо до възраждане на неговата кариера така и не се стига.
До ден днешен липсват доказателства, които да уличават Уест в съучастничество в манипулациите, случили се на 1ви април, 1915г. Въпреки призивите на Асоциацията на професионалните футболисти и внука на Енох, Роджър, Футболната асоциация отказва да преразгледа решението си и да даде на играча посмъртно опрощение.
