Петима играчи, загубили живота си в автомобилни катастрофи

Петима играчи, загубили живота си в автомобилни катастрофи

 Въпреки цялата си слава, всичките си милиони и стотиците незабравими моменти, които подаряват на феновете, футболистите също са хора. Това честичко се припомня, когато дадена медия гръмне, че този или онзи играч страда от тежко заболяване, или пък се травмирал докато играе голф (в някои случаи), или пък, както в този случай, пострада в инцидент. Както постоянно ни напомнят родните новинарски емисии, повече заслужаващи да бъдат наричани "черна статистика", ежедневно хора губят живота си в различни автомобилни катастрофи. Има и футболисти, които споделят тази ужасна съдба на простосмъртните и и намират гибелта си на пътя.
 Ето и най-известните от тях:

 

Джейлойд Самюел


 Футболистът от Тринидад и Тобаго дълги години бе част от английската Висша лига. Юноша на отбори като Уест Хям и Чарлтън, Самюел дебютира на едва 18-годишна възраст с екипа на Астън Вила, заменяйки клубната емблема Гарет Бари в мач от Купата на лигата. Няколко месеца по-късно пък се появява и в Премиър лийг като смяна на сегашния национален треньор на Англия Гарет Саутгейт. В началото той е използван главно да запълва дупки в състава, оставени от травмирани или наказани съотборници, но постепенно се налага като титулярен десен защитник на "виланите". Самюел дори успява да спечели и трофей с бирмингамци - несъществуващия турнир УЕФА Интертото през 2001г. Въпреки че записва мачове за младежките формации на Англия, Джейлойд избира да играе за националния отбор на Тринидад и Тобаго. Във Висшата лига се състезава още за Бирмингам и Кардиф, след което се мести в близкия изток и по-точно в Иран. Когато се завръща на Острова, той вече е играещ треньор на аматьорския Егертън. В един майски ден, Самюел излиза да закара децата си на училище, но навръщане колата му е засечена на кръстовище от огромен Рейндж Роувър. Той умира на място, а бившият му тим Астън Вила почита паметта му като носи специални ленти в мача си от Чемпиъншип срещу Мидълзбро по-късно същия ден.

 

Георги Аспарухов


 Историята на трагичната кончина на Гунди е известна на всички. Той, заедно с колегата му, който също умира с него Никола Котков, са двама от най-емблематичните български играчи през 60-те години. Рожба на Левски, но реално пробил в тима на Ботев Пловдив, Аспарухов загатва за огромния си талант в срещата на "канарчетата" от турнира за КНК срещу Стяуа. Носителите на купите на България и Румъния се срещат, а Гунди нанизва общо 5 гола в двата мача, изхвърляйки "армейците" от надпреварата. След това бележи и срещу ирландския Шамрок Роувърс, което го прави голмайстор номер едно на турнира. През следващия сезон е върнат в Левски, където вкарва 146 гола в 214 мача. Трикратен шампион и носител на националната купа със синята фланелка, голмайстор на А група за 1964/65 и футболист номер 1 на България за 1965г. Същата година остава и на 8-мо място в класацията за "Златната топка", спечелена от Еузебио. Според легендите, редица европейски грандове, сред които Бенфика и Милан, желаят да имат Гунди в редиците си, но той така и не напуска пределите на България. За националния отбор има 49 мача и 18 гола, включително и онова удивително попадение срещу Англия на "Уембли". На злощастната дата 30 юни 1971г., Аспарухов и Котков загиват в автомобилна катастрофа в прохода Витиня, а над половин милион души присъстват на опелото им.

 

Кажимеж Дейна


 Може би по-слабо популярен у нас, но считан за един от най-великите полски футболисти на всички времена. Кажимеж Дейна е част от онази велика "полска генерация", от която всички през 70-те треперят. Юноша на скромния ЛКС Лодз, атакуващият халф бързо е прилапан от армейския по онова време Легия Варшава. Веднага се вижда, че Дейна е уникален по рода си играч. Едва на 19, той започва да майстори чудеса пред противниковия пеналт и също така да бележи обилен брой голове. На 20 вече е национал и заедно с останалите много талантливи полски играчи по онова време, Дейна успява да завоюва златните медали по футбол на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972г. Две години по-късно Полша пък печели бронзовите медали на Световното първенство във ФРГ, а Кажимеж остава на трето място в класацията за "Златната топка" след Йохан Кройф и Франц Бекенбауер. Представянето му е толкова впечатляващо, че редица европейски грандове пожелават да го имат. Реал Мадрид, Милан, Интер, Байерн и Сент-Етиен са на опашката за подписа му, но комунистическото правителство в Полша не позволява той да напусне страната. Реал Мадрид дори се опитват да го съблазнят, като му пращат тениска с номер 14. Дейна все пак играе в чужбина, но това се случва чак през 1978г., когато той вече е на 31. Подписва с Манчестър Сити, но кариерата му е прекъсвана многократно поради травми. В крайна сметка заминава за Щатите, където окачва бутонките през 1984г. След това се изявява в тима на Сан Диего по футбол в зала. На 1 септември 1989г. обаче загива в автомобилна катастрофа в САЩ и в последствие е обявен за най-великия полски играч на всички времена от местната футболна асоциация.

 

Хосе Антонио Рейес


 Може би най-пресният случай от всички. Хосе Антонио Рейес е юноша на испанския Севиля, с който пробива в големия футбол в първите години от новия век. По това време андалусийцте са в Сегунда Дивисион, но при завръщането си в елита младото крило започва да събира погледите на специалистите. На 21 вече е испански национал, а редица грандове чукат на вратата за подписа му. В крайна сметка английският Арсенал се преборва с конкуренцията и го привлича в редиците си. Въпреки че Рейес играе нелошо, той не успява да свикне с живота в Лондон и иска да се върне у дома. В крайна сметка той преминава в Мадрид, като първо носи екипа на Реал, а след това на местния враг Атлетико. Периодът му при "дюшекчиите" е може би най-силният в кариерата му, като на 2 пъти печели турнира Лига Европа, а веднъж и Суперкупата на Европа. След това се завръща в родния Севиля и играе още 4 години с червено-бялата фланелка. Краят на кариерата му натъпва на 1 юни 2019г., когато той е играч на втородивизионния Естремадура. Тогава Рейес, заедно с братовчедите му Йонатан и Хуан, катастрофира и губи живота си. Йонатан също загива, а Хуан е приет в болницата в много тежко състояние, но оцелява. Много футболисти изказват съболезнованията си към семейството на играча, а финалът за Лига Европа, изигран по-късно същия ден в Баку, започва с минута мълчание. 

 

Гаетано Ширея


 Един от хората, спечелили всичко във футбола. Гаетано Ширея, който бе представен в италианската зала на славата и посочен в стартовите 11 на най-великите играчи на Ювентус за всички времена, е признат за същински образец за подражание заради спортсменството и феърплея, който демонстрира. Юноша на Аталанта, бързо е привлечен в редиците на "старата госпожа", където изкарва общо 14 години. Седемкратен шампион на Серия "А" и двукратен носител на купата на Италия. На европейската футболна сцена печели КЕШ, Купата на УЕФА, КНК, Суперкупата на УЕФА, а най-накрая и междуконтиненталната купа. Също част от онзи великолепен отбор на "скуадра адзура", стъпил на световния футболен връх на Мондиала през 1982г. в Испания. Заедно с Клаудио Джентиле сформират един от най-страховитите защитни тандеми в историята на Калчото. И колкото Джентиле е твърд и безкомпромисен, толкова Ширея е елегантен и джентълмен. Двамата перфектно се допълват. Едва година след като Ширея окачва бутонките на пирона, той пътува до послкия град Забрже, където ще посети мач на любимия си Ювентус от турнира за Купата на УЕФА. На 3 септември 1989г. колата му се сблъсква челно с камион. В багажника на возилото на Ширея има 4 туби с бензин, тъй като по онова време в Полша има остър недостиг на гориво и играчът умира от последвалата експлозия, заедно с двамата си спътници. В негово име множество индивидуални награди и младежки турнири се кръщават "Гатеано Ширея", а през 2005г. бившият национален треньор Енцо Беардзот, водил "скуадрата" по време на световното през 1982г., предлага фланелката с номер 6, която играчът носи, да бъде извадена от употреба. Ювентус пък кръщава една от трибуните на клубния стадион "Деле Алпи" в негово име. След построяването на новото съоръжение "Ювентус Стейдиъм", отново южната трибуна носи името "трибуна Ширея" и там се събират най-запалените ултраси на "старата госпожа". 


Гласували: 11, рейтинг: 4.5

Коментари
Levskarcheto 30.12.2019 02:07

На погребението на Гунди и Котков присъстват над 500хил. души! Поправете се, благодаря! ????

Отговори 1 0
2015 16.04.2020 20:47

Маланда! Много голям белгийски талант, който почина при автомобилна катастрофа само на 20години.

Отговори 0 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

10 години от 10:0
Четирите пъти, в които Пеле е слагал вратарските ръкавици
Белами срещу Рийзе: Лудата нощ преди мача с Барселона
Забравените герои на България: Цветан Веселинов - Меци
Българската следа по света: къде ще останем запомнени във футболно отношение?
Как кенче Кола прецака европохода на Борусия Мьонхенгладбах
Когато ирландският футбол шокира света
Най-романтичната футболна история и жената, която спаси Луис Суарес
Защо Розенборг са "децата на троловете"?
Да проследим тъжното падение на Фреди Аду
Първата титла: Манчестър Юнайтед
The bogus transfer of four players, who taught they were going to Rubin Kazan
Маниак: Младоженец играе "Football Manager" по време на сватбата си
Пет футболни мита, в които феновете все още вярват
Всички българи, попаднали в престижната класация „Next Generation“
20-те пъти, в които трансферният рекорд бе подобрен
Най-големите загуби в историята на Ливърпул
Последният път, когато два български отбора участваха в евротурнирите
Най-високият мач в света
Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика