По негови думи: Най-ужасната седмица в живота на Клъф

По негови думи: Най-ужасната седмица в живота на Клъф

 "Когато ме попитат какво съм получил за Коледа, мозъкът ми винаги се връща към онази от 1962г.:

 "Помня какво получих за Коледа - прецакване!"

 Резултатът в онзи мач бе нулев и аз просто се бях втурнал след една неточно подадена топка. Споменът ми е кристално ясен, все едно всичко се случи вчера. Тичах по полузамръзналото и кално игрище, без дори за миг да свалям очи от коженото кълбо. Нищо не можеше да ме разсее в такива обстоятелства. Усещах възможност да отбележа нов гол, който щеше да ме приближи до общо тридесет за сезона. Изведнъж все едно някой изгаси светлините. Вратарят на Бъри, Крис Харкър, се гмурна за топката и рамото му се заби в дясното ми коляно. Ако го бях видял на време, бих се изкушил да му забия един шут в лицето, но не го видях. Сгромолих се, а главата ми се удари силно в земята и за няколко секунди не знаех къде се намирам. Само тъмнина. Зрението ми бързо се върна, а с него и инстинкта да догоня топката. Опитах се да стана, но просто не можех. Опитах да пълзя. Реферът спря играта и помня как защитникът на Бъри, Боб Сток, отиде да се кара с него.

 "Я стига, той се преструва!"

 "Не и това момче", отговори съдията, "Той никога не се преструва!" 

 Джони Уотърс, физиотерапевтът, пристигна и се опита да ме свести. Лицето ми бе обляно в кръв, но истинската болка идваше от коляното. Кръстните ми връзки ми бяха скъсани - Пол Гаскойн получи подобна контузия в един двубой на Уембли, но в моя случай се оказа, че травмата е непоправима.

 Надявах се, че ще успея да се върна и да довърша мача, но това бе напразна надежда. Закараха ме в болницата, където след продължителна операция, кракът ми бе поставен в гипс - от глезена до слабините. Трябваше да стоя така цели три месеца. Алан Браун на практика ме изолира в онази болница и много малко посетители успяха да стигнат до мен. Нещото, което започна да ме озадачава, бе отсъствието на съпругата ми Барбара. Винаги когато питах за нея, докторите сменяха темата или отказваха да ми отговорят. В последствие тя пристигна след четири или пет дни в болницата и помня, че изглеждаше по-бледа от парче бях хляб.

 "Какво става?", попитах я.

 "Бях в леглото", отвърна тя и после ме заби в земята с нещо, което никога не очаквах да чуя: "И.. претърпях спонтанен аборт."

 Та аз дори не знаех, че тя е бременна! Имах шевове по лицето, а кракът ми бе целият в гипс. Докторът не можеше да ми каже дали отново ще играя някога и жена ми пристига и ми съобщава, че е изгубила бебето, за което дори не знаех. Това определено не бе от най-добрите моменти в живота ми."

Източник: Клъф: Автобиографията (1995)

Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар