Почти шампиони - 7 отбора, които са на минути от титлата, но я губят

Почти шампиони - 7 отбора, които са на минути от титлата, но я губят

7) Ливърпул - Арсенал, 1988/89

Започваме с история от английските терени. Сякаш там е родината не само на футбола, но и на драматичните развръзки, късните победи и инфарктните обрати. В този случай в битката за титлата са се вплели два от грандовете на английския футбол Ливърпул и Арсенал. Кръг преди края нещата изглеждат по следния начин: "мърсисайдци" водят в класирането със 76 точки и голова разлика +39, а лондончани са на втора позиция с три точки по-малко и голова разлика +35. По принцип прекият мач между двата тима трябва да се изиграе по-рано през кампанията, но трагедията на Хилзбъро кара ФА да го отложи за края на месец май. Така Ливърпул и Арсенал излизат един срещу друг на Анфийлд на 26 май 1989г. "Артилеристите" водят през по-голямата част от сезона, но в края биват изпреварени. Ливърпул пък печели финала на ФА къп няколко дни преди този сблъсък и е устремен към дубъл на родната футболна сцена. На Арсенал им трябва чиста победа с 2 гола разлика, което се счита за невъзможно - отборът от града на Бийтълс не е губил с повече от 1 гол разлика на собствения си стадион от над 4 години... Нещата не изглеждат много оптимистично за Арсенал, тъй като след 45 минути игра таблото показва резултат 0:0. Още в началото на втората част обаче Алан Смит открива резултата в полза на гостите, след като засича с глава центриране от фаул на Найджъл Уинтърбърн. Хората на Джордж Греъм обаче не успяват да се възползват от тази инерция и до последните минути не вкарват нов гол. Редовното време изтича и се очаква всеки момент да бъде сложен край на мача. Топката попада у халфа на Арсенал Майкъл Томас, който нахлува мощно през центъра на защитата на Ливърпул и останал очи в очи с вратаря Брус Гробелаар майсторски го прехвърля за 2:0. "Артилеристите" печелят титлата, тъй като точките и головата разлика на двата тима са еднакви, но лондончани са отбелязали по-голям брой попадения, което е третият показател, който определя класирането. Феновете на Ливърпул са попарени, докато гостуващата агитка изпада в див екстаз! 

 

6) Бейтар Йерусалим - Апоел Тел Авив, 2009/10

Пренасяме се в една доста различна част от футболна Европа, или по-точно в Азия. Израелската премиер лига винаги е била оспорвана и непредвидима, но през сезон 2009/10 привържениците на най-великата игра в тази страна трябваше да чакат до последната минута, за да научат името на новия си шампион. Форматът на еврейското първенство е силно подобен на нашия и позволява да се стигне до тази нечувана до тогава драма. След края на редовния сезон, Макаби Хайфа води убедително със 77 спечелени точки, а преследвачът Апоел Тел Авив има 71. По правилник, точките на тимовете се разделят на две и закръглят. Отборите от топ 6 изиграват по 5 мача, като кръг преди края Макаби водят с 48 точки срещу 46 за Апоел. На Тел Авивския клуб му предстои гостуване на Бейтар Йерусали, който му е кръвен враг заради събития от преди над 60 години. Макаби пък домакинства на Бней Йехуда. Тимът от Хайфа може да си гарантира титлата само чрез победа, тъй като головата му разлика е по-лоша от тази на преследвача Апоел. Минута преди края и двата мача, които се играят по едно и също време, резултат е 1:1. Апоел Тел Авив също се нуждае от задължителна победа и трябва да чака грешка от Макаби. Така в 92-рата минута, играчът на Апоел Еран Захави бележи красив гол за 2:1, докато другата среща е завършила при резултат 1:1. Титлата се изплъзва от ръцете на Макаби Хайфа и отива при "червените демони".

 

5) Мъдъруел - Селтик, 2004/05

Навремето един от класните български играчи даде интересно интервю, в което загатна за "трите коня, които дърпат каруцата", визирайки липсата на качество в националния отбор. Такъв е случаят и в шотландската Премиър Лийг, където "двата коня" Селтик и Рейнджърс не позволяват на цялата дивизия да изпадне в посредствеността, теглейки я нагоре във вечната ранглиста на УЕФА. Съперничеството между двата глазгоуски клуба може да бъде ползвано като пример в учебници по футбол или в книги, описващи защо футболът е много повече от просто игра. Враждуващите тимове от Старата Фирма отново са се вплели в яростна борба за титлата за сезон 2004/05, като "детелините" имат предимство кръг преди края. Те водят с 92 точки, с 2 повече от вечния си съперник. В последния кръг те имат на пръв поглед лесно гостуване на посредствения Мъдъруел, но място за грешки няма. Рейнджърс взимат мача си срещу Хибърниън, а головата им разлика е по-добра от тази на Селтик, така че пред възпитанците на Мартин О'Нийл няма друга алтернатива освен победа. Крис Сътън дава ранна преднина на "детелините" и нещата изглеждат сигурни: Рейнджърс ще се простят с амбициите си за титлата. Само че в 88-ата минута, мирният и празничен шотландски следобед в Мъдъруел се превръща в същински кошмар! Нападателят на домакините Скот МакДоналд вкарва превъзходен гол с удар през глава и хвърля в смут О'Нийл и момчетата му. Равенството не върши работа на "детелините", а те вече са пропуснали една дузина изгодни положения да вкарат втори гол и да затворят мача. Вместо това резултатът става 1:1. Отчаяни, играчите на Селтик се хвърлят в яростни атаки, но същия този Скот МакДоналд вкарва втори страхотен гол и прави обрата пълен. Минутата е 92-ра, време за повече драми няма, а някъде там отборът на Рейнджърс избухва от радост.

 

4) Персеполис - Сепахан, 2007/08

Този път ще отидем в Близкия изток, където футболът приема фанатични форми. Турнирът е Купата на Персийския залив, или по-конкретно първенството в елитната дивизия на Иран. Ситуацията е доста сходна както тази между Ливърпул и Арсенал от 1988/89, само че в техните роли са местните Персеполис и Сепахан. Исторически погледнато, това е едно от най-яростните местни дербита, тъй като Персеполис е от столицата Техеран, където обикновено пристига титлата, но пък Сепахан произлиза от най-големия враг на град Техеран - този на Исфахан. Съперничеството е нещо сходно на това между Варна и Бургас. През сезон 2007/08 се получава така, че в последния кръг двата тима трябва да мерят сили помежду си, като изходът от този двубой решава титлата. Сепахан са на първо място, а Персеполис е на две точки назад. Така погледнато, на тимът от Исфахан му стига и равенство за да бъде провъзгласен за шампион на Иран. Срещата се играе в Техеран, като след 90 минути игра резултатът е 1:1. Тогава съдията дава безумно 7-минутно продължение. Разбира се, страстите са нажежени до бяло. Двубоят е белязан от множество нерви, груби сблъсъци, припирни, физически стълкновения и провокации. Обобщено - персите не си играят когато трябва да постигнат целите си. В 96-ата минута домакините получават правото да изпълнят пряк свободен удар в непосредствена близост то вратата на Сепахан. След продължително разбъркване, топката стига до защитника на Персеполис Сепер Хайдари, който от близо с глава вкарва за 2:1 и хвърля в див екстаз над 80 000 зрители, препълнили стадион Азади. Това е и най-драматичният край на иранския шампионат в цялата му история!

 

3) ПСЖ - Бордо, 1998/99

За по-младите фенове на футбола - заглавието подвежда. Отборът на Пари Сен Жармен е много далеч от грандовете във френския футбол преди пристигането на арабските собственици. Всъщност по това време, "принцовете" са печелили титлата едва 2 пъти в цялата си история! В края на сезон 1998/99 те не участват в борбата за титлата, но решават съдбата й косвено. Трофеят се разиграва между тимовете на Бордо и Олимпик Марсилия. Кръг преди края "жирондинците" водят във временното класиране с 69 точки, докато ОМ е с 68 и все още се съвзема от скандала с уредени мачове от 1993г. и това е първият шанс на тима да си върне френския футболен трон. Марсилци правят каквото трябва и взимат победата като гост на Нант с 1:0 в последния ден от сезона, изчаквайки да приключи срещата в Париж между местния ПСЖ и Бордо. Домакините са на 9-та позиция и не играят за нищо, но все пак дават здрав отпор на претендента за титлата. След изтичане на редовното време, на таблото свети резултат 2:2. По този начин трофеят отива в Марсилия, където вече се стягат за здрави първенства. Не така обаче се стичат нещата. Голмайсторът на Лига 1 Силвен Вилтор вече е вкарал два гола, но Бруно Родригес и Адаилтон Мартинс са възстановили равенството. Секунди преди последния съдийски сигнал, нападателят на Бордо Паскал Феиндуно получава пас отляво и останал очи в очи с вратаря Бернар Лама го преодолява. 3:2 и Бордо е шампион, а за Марсилия остават сълзите. 

 

2) Манчестър Сити - Куинс Парк Рейнджърс, 2011/12

Нещо от по-новата футболна история. Отново ще се пренесем на Острова, като отново битката за титлата се води не до последната минута, а направо до последната секунда на сезона! Двата основни претендента са манчестърските съперници Юнайтед и Сити. Сезонът е белязан от множество невероятни резултати, но може би най-шокиращият от тях е гръмката победа на "гражданите" на Олд Трафорд с 6:1 над момчетата на сър Алекс Фъргюсън. Двата тима си сменят водачеството солиден брой пъти, като кръг преди края те имат еднакъв брой точки - по 86. Силно вероятно е съдбата на титлата да се реши от головата разлика, която е в полза на Сити. "Гражданите" имат 8 гола преднина пред своя вечен враг, като в последния кръг приемат борещия се за оцеляване Кунс Парк Рейнджърс. Юнайтед пък гостуват на играещия за нищо Съндърланд. Въпреки множеството опити, "червените дяволи" поразяват вратата на домакините едва веднъж и двубоят завършва при резултат 1:0 с гол на Уейн Рууни. По това време срещата на Етихад Стейдиъм е се развива по крайно интересен начин и се играе добавеното време. Там Пабло Сабалета открива резултата още през първата част, но през второто полувреме гостите постигат пълен обрат след попадения на Джибрил Сисе и Джейми Маки, а Джоуи Бартън в типичен негов стил си е извадил червен картон. Развоят е шокиращ, като "обръчите" продължават да водят с човек по-малко до самия край. Тогава обаче дикторът на стадиона обявява, че основният опонент на КПР Болтън е изгубил мача си и лондончани са спасени. Това вдъхновява Манчестър Сити да сътвори един от най-запомнящите се обрати в историята на футбола. Два късни гола на Един Джеко и Серхио Агуеро все пак печелят титлата за "гражданите", като попадението на аржентинеца пада в 94-ата минута. Юнайтед, които очакват със затаен дъх края на мача на Етихад, са крайно разочаровани. Те бяха шампиони за малко над 5 минути, но в крайна сметка титлата отива в синята част на Манчестър, а големият часовник на Олд Трафорд, отброяващ годините без титла на Сити, е прибран.

 

1) Хамбургер - Байерн Мюнхен, 2000/01

Интересни времена от онази епоха в Бундеслигата, в която "баварците" не ставаха шампиони с лекота, а се бориха със зъби и нокти за Сребърната салатиера. Това е и може би най-драматичният финал на който и да е сезон в немското първенство. Кампанията е 2000/01 и не протича по най-добрия начин за Байерн Мюнхен. Те отпадат рано-рано от турнира за купата на Германия, а в шампионата са яростно доминирани от състава на Шалке 04. "Кралскосините", които за последно стават шампиони в края на 50-те, разполагат с невероятен отбор и в даден момент изглеждат като фаворити за трофея. Няколко кръга преди края те надиграват Байерн с 3:1 насред Мюнхен, а играчи като Ебе Санд, Жералд Асамоа, Йорг Бьоме, Андреас Мьолер, Томаш Хайто и Нико Ван Керхофен играят най-силния футбол в кариерите си. Само че в предпоследния кръг се случва нещо, заради което старши треньорът Хууб Стевенс дълги години ще си скубе косите. Супер-фаворитът Шалке губи като гост на борещия се за оцеляване Щутгарт с 0:1, а попадението за "швабите" бележи Красимир Балъков. В същото време Байерн печели срещу Кайзерслаутерн и кръг преди края води с три точки. В последния ден от сезона, Шалке посреща на стария си Паркщадион друг отбор от дъното - Унтерхахинг и го разбива с 5:3, след като до 70-тата минута губи с 2:3. Настроението в Гелзенкирхен е превъзходно, още повече че от АОЛ Арена долитат радостни новини. Там в 90-ата минута домакините от Хамбургер повеждат срещу Байерн с 1:0 и по този начин титлата е в ръцете на "кралскосините". Сергей Барбарез огорчава Оливер Кан с глава и "баварците" изглеждат сразени. Само че тук те демонстрират непримиримата немска воля, донесла им толкова много успехи през годините. А и късметът им се усмихва! Чешкият защитник на Хамбургер Томас Уйфалуши връща топката назад към вратаря си и той... я улавя с ръце... Непряк свободен удар вътре в наказателното поле, а капитанът на Байерн Щефан Ефенберг отстъпва изпълнението на шведския защитник Патрик Андерсон. Той се засилва и със зверски шут изравнява резултата, а минутата е 93-та. По ирония на съдбата вратарят на Хамбургер се казва Матияс Шобер и играе под наем там тъкмо от Шалке 04. Байерн печели титлата с точка преднина, но никой на Паркщадион не знае. Там се вихри як купон, като теренът е наводнен от бира и празнуващи хора. Цели 15 минути запалянковците са държани в невидение, че реално тимът им изпуска титлата. Явно никой не иска да съобщи тягостната вест, но накрая се намира един видеооператор, който пуска на таблото повторение от гола на Андерсон. Над 60 000 зрители гледат попарени как Отмар Хитцфелд и компания се радват и пият бира. Шалке са шампиони за точно 4 минути...

 

 


Гласували: 5, рейтинг: 4.4

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Топ мачове, които вероятно не се решават на терена
Висшата лига - шампионите, които изпадат бързо
"Битката за Брамал Лейн" - мач без аналог в английския футбол
Рекордните загуби на европейските грандове
Когато големият Алан Шийрър отряза Юнайтед... два пъти!
Отборите с най-голям оборот от трансфери през новия век
Потъналите в забрава някогашни членове на Висшата лига
Футболните величия, спечелили всичко във футбола
Аржентина срещу Франция: Какво показват цифрите?
Диего Боунаноте: От "следващия Аймар" до перуанската лига
Нидерландия - най-големите грубияни в света?
Качирулес: Как Мексико пропусна Световното през 1990г.
Италианските дербита, за които не знаехте
Клубовете, пропилели най-много пари за трансфери
19 години в изгнание - тъжната история на АЕК Атина
"ТОВА е моята победа!", Патрис Евра за най-вдъхновяващата реч на Сър Алекс
"Стиснатите" 10 - топ играчи, осъдени за укриване на данъци
Нередовен гол и зодиаци: Как Франция се класира и се издъни на СП'2010
Още петима играчи, чиито трансфери не се случиха навреме
Анте Чачич: от майстор на телевизори до Шампионската лига