Понякога даден мач върви по план - играта се получава, головете влизат, защитата се справя добре, вратарят скучае. В други случаи обаче, един миг променя целия ход на един двубой. Всички планове, стратегии и замисли отиват по дяволите и се налага да се прибягва до отчаяни мерки. И ако да останеш с 10 души на терена е лошо, то да се налага полеви играч да застане на вратата може би е най-ужасното развитие на един мач, за което треньорът може и да си помисли.
Само че в някои случаи се получава обратният ефект. Този футболист, надянал ръкавиците и вратарския екип, се справя никак нелошо или се превръща в герой. Тук сме подбрали 10 такива примера:
10) Найл Куин
Започваме с едно доста известно лице от близкото минало. Найл Куин е силно познат от периода му в Съндърланд, където сформира убийствено нападение заедно с Кевин Филипс. Двамата бележат купища голове за радост на феновете на "черните котки". Тук обаче ще превъртим лентата малко по-назад до пролетта на 1991г. когато огненият ирландец носи екипа на Манчестър Сити. В мач от старата Първа дивизия срещу Дарби Каунти, Куин отново е под пара. Той бележи 20-тия си гол за сезона и по всичко личи, че "овните", които са сериозно застрашени от изпадане, ще се простят с елитния си статут. Малко преди да бъде даден край на първата част обаче, за ужас на Куин, вратарят на Сити, Тони Котън, фаулира Дийн Саундърс в наказателното поле и е изгонен с директен червен картон. Трябва да споменем, че по онова време не е масова практика отборите да записват вратари сред резервите си, да не говорим, че правилата позволяват едва петима играчи да седят на пейката. Всички погледи падат върху Куин, който, заради високия си ръст (1,93м) слага ръкавиците и застава на вратата. Потърпевшият Саундърс застава зад топката, но ударът му от бялата точка е майсторски отразен от ирладския голаджия. Публиката на "Мейн Роуд" е в екстаз и въпреки, че Куин допуска грешка през втората част и получава гол, Сити побеждава с 2:1 и изпраща Дарби във Втора дивизия, а Найл Куин придобива статут на истинска легенда в синята част на Манчестър.
9) Михаел Тарнат
Станалият известен с изключителния си топовен шут защитник е може би един от най-добрите изпълнители на пряк свободни удари в Бундеслигата през 90-те. В този случай обаче, той се проявява и в друга светлина. В мразовит септемврийски ден през 1999г., неговият Байерн Мюнхен има тежък мач с Айнтрахт Франкфурт. "Баварците" вече губят с 0:1, когато ги сполетява истински малшанс. Титулярният вратар и истински лидер на тима Оливер Кан се сблъсква със съотборника си Самуел Куфур и се налага да напусне мача. Появилият се в игра резервен страж, Бернд Дрехер, се задържа на терена точно 2 минути, след което ужасяващо усуква коляното си при едно нескопосано приземяване и също е изнесен на носилка. Това означава, че опитният бранител Тарнат ще трябва да надене вратарския екип, който му е поне с 3 размера по-широк. В едни запомнящи се 30-тина минути, Байерн успява да осъществи пълен обрат и да поведат в резултата с 2:1. Напрежението пада тъкмо върху Тарнат, който трябва да съхрани аванса на своите с няколко георични изяви. В самия край силен удар на играч на Франкфурт пробива баварската защита и в последния момент се отклонява в тялото на бранител в червено, променяйки траекторията си. Тарнат, който вече е тръгнал към десния ъгъл, проявява котешка ловкост, успява някакси да се огъне и да плонжира вляво, избутвайки кълбото с върха на пръстите си от голлинията. Спасяване, което големият Оливер Кан би се гордял да има в архивите като свое.
8) Ян Колер
И докато Тарнат изглежда нелепо в огромния вратарски екип, то представете си как двуметровият Ян Колер се надипля в тениската на Йенс Леман и тя дори му е къса. И то в мач срещу Байерн Мюнхен! Месецът е ноември, 2002г., а Борусия Дортмунд са действащ шампион в Първа Бундеслига. Едно тяхно гостуване на "Олимпиящадион" в Мюнхен обаче се обърква катастрофално. В едно яростно дерби между двата немски колоса, тъкмо чешкият стрелец извежда своите напред в резултата, но до 65-ата минута "баварците" са осъществили пълен обрат и повеждат с 2:1. Все още изглежда, че за Борусия има шанс, но тъкмо тогава нещата тръгват на зле. Торстен Фрингс получава червен картон и оставя своите с човек по-малко. Бесен от това решение, вратарят на гостите Йенс Леман протестира бурно, като не пести критиките си към главния рефер. Това носи червен картон и на него, а по това време треньорът Матияс Замер вече е използвал трите си смени, така че резервният страж Роман Вайденфелер ще изгледа края на двубоя от пейката. Под рамката на вратата застава гигантът Колер, а Борусия е с 9 човека на терена. Жълто-черните губят този мач, но чехът прави едно виртуозно представяне, като в останалите близо 20 минути не допуска гол, а някои от спасяванията му са феноменални. На всичкото отгоре, той дори намира време да се включи в последния корнер за Борусия пред баварската врата, с което зрелището е пълно. Малцина знаят, че Колер всъщност е играл хандбал като тийнейджър и си служи много добре с ръцете. Страхотните му изяви му печелят място в идеалния отбор на кръга от немското футболно списание "Kicker", само че не в нападение, а на вратата.
7) Младен Петрич
Може и да не помните, но преди десетина години хърватският нападател Младен Петрич бе един от най-класните на поста си в цяла Европа. Той изгрява за големия футбол по швейцарските терени, където първо се състезава за Грасхопър, а след това и за Базел. И ако множеството голове, които Петрич отбелязва за Базел не са го превърнали в любимец на публиката, то мачът срещу Нанси от груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА през ноември 2006г. със сигурност са го издигнали до такъв. Резултатът е 2:2, а швейцарците отчаяно се нуждаят от точката, за да продължат напред. Припомняме, че форматът на турнира бе доста шантав по това време. Групите се сътояха от по 5 отбора, които играят всеки срещу всеки по веднъж и след това първите 3 тима продължават напред. Базел силно желаят да са сред тези 3 тима, но пък вратарят им, Франко Костанцо, прави необмислена намеса и фаулира играча на Нанси, Исар Диа, в наказателното поле, което му носи директен червен картон. Освен това французите получават и дузпа, която със сигурност би ги класирала напред. Само че Петрич има друго виждане за нещата. След като получава кратки инструкции от Костанцо как се пазят дузпи, хърватинът слага ръкавиците и застава на вратата. Младен не само че спасява дузпата с прекрасен плонж, но успява и да улови кълбото току преди пропусналият удара Микаел Шрейтен да направи добавка. Минути по-късно реферът дава последен съдийски сигнал, с което узаконява точката за Базел, а Петрич е избран за играч на мача.
6) Фил Ягиелка
Преди да изкара 12 години на "Гудисън Парк" с екипа на Евертън, бранителят вече се бе превърнал в легенда на Шефийлд Юнайтед. Откритие на Нийл Уорнък, мениджърът перфектно знае какви са силните страни на Ягиелка и тъкмо за това тимът бе станал известен с това, че никога не записва резервен вратар за мачовете си. Според Уорнък това е прахосване на опции, като той предпочита да си дава повече възможности в нападение от пейката. Тъкмо за това когато титулярният вратар Пади Кени получава контузия в леден декемврийски ден през 2006г. в мач срещу Арсенал на "Брамал Лейн", домакинската публика знае какво ще последва. Фил Ягиелка, по онова време обещаващ бранител със светло бъдеще пред себе си, слага ръкавиците и се нагърбва да пази в следващите 35 минути до края на срещата. Той има опит с това, тъй като в юношеските си години се изявява главно като вратар в академията на Шефийлд Юнайтед, само че едно е да пазиш на тренировки, друго е в мач от Висшата лига срещу един от топ-отборите в страната и Европа. Това изобщо не смущава Ягиелка и той прави феноменално полувреме, отказвайки чудовищното нападение на "артилеристите" със сигурните си намеси. "Остриетата" успяват да запазят преднината си от 1:0 до края на срещата, а в самия край Ягиелка изважда невъзможен за отразяване шут на Робин ван Перси. Фил става същинска легенда на "Брамал Лейн" и влиза във футболния фолклор на Острова, като след този случай той пази още в мачове и срещу Милуол, Кристал Палас и Плимут.
5) Пеле
Има ли нещо, което "Кралят на футбола" да не може? Той е като онова хлапе в училище, по което всички се увличат, защото е умно, известно, забавно, атлетично и изглежда потресаващо добре. Младият Едсон Арантес до Насименто също доказва, че е всестранно развит в един мач на своя Сантос срещу Гремио от бразилското първенство през 1963г. Пеле вече е двукратен световен шампион, но неговата приказка още е в зародиша си и продължава да се пише с пълна сила. Когато си на върна на света и всички са в краката ти, решаваш, че можеш да се справиш с абсолютно всичко, което животът може да ти предложи. Та в тази среща Пеле вече е забил хет-трик в мрежата на бедния вратар Алберто и е дал аванс на своите с 4:3. Десетина минути преди края на двубоя, вратарят на Сантос, Жилмар, се контузва, а смени няма. Трябва някой от полевите играчи да застане под рамката, а най-нелогичният избор от всички е точно Пеле. "Кралят" сам пожелава да се пробва като вратар и слага ръкавиците. Така или иначе Гремио нямат много време да атакуват, но Пеле спира няколко техни атаки с много класни намеси. Неговият съотборник и също голмайстор в тази среща Пепе казва: "Той се справи страхотно на вратата. Игра с такава лекота, сякаш можеше да лети."
4) Джон Тери
Предполагам, че всички се сещат за кой точно мач става въпрос. Да, точно така, това е срещата между Рединг и Челси на "Мадейски стейдиъм" през 2006г. Гостуването на "сините" от Лондон на "Мад Стад", както обичат да му казват местните, се превръща в същински кошмар. Наред с всичко друго, което сполетява хората на Жозе Моуриньо, те завършват срещата и с 10 човека заради червен картон на "новата надежда" Джон Оби Микел, а Руи Фариас от щаба на "Специалния" получава наказание поради бурните си протести. Но това така и не измества фокуса от основния проблем. В петата минута вратарят на Челси и герой в предходните две кампании Петър Чех се сблъсква с халфа на "кралските поданици" Стивън Хънт, в следствие на което черепът му е счупен и той е откаран по възможно най-бързия начин в болницата, където лекарите спасяват живота му на косъм. Резервният страж Карло Кудичини прави каквото може, но минути преди края на срещата той също е пратен в несвяст от Ибрахима Сонко - безпощадният бранител на Рединг. При извършени 3 смени и с 0 останали вратари на пейката, Моуриньо е принуден да постави на вратата капитанът Джон Тери, който се справя с положението и успява да опази преднината от 1:0 за своите, осигурявайки им победата в този кървав мач.
3) Лукас Радебе
Връщаме се в средата на 90-те, когато Лийдс Юнайтед бяха един от коравите тимове във Висшата лига. Сезон 1995/96 ще остане в историята като един от най-драматичните в битката за титлата, тъй като отборът на Нюкасъл, воден от легендата Кевин Кийгън, бе на крачка от това да стане шампион. В крайна сметка "джордитата" изпуснаха трофея, който отиде във витрината на Манчестър Юнайтед, но "червените дяволи" също имаха своите повратни моменти в кампанията. Един от тях е мачът през април на "Олд Трафорд" срещу местния враг Лийдс. "Войната на розите", както е известна тази среща, не можеше да бъде по-драматична. Централният защитник на йоркшърци Лукас Радебе започва двубоя от пейката, но след само 17 минути игра му се налага да влезе. Както вече споменахме, през по-голямата част от 90-те резервни вратари рядко присъстват на скамейките и когато титулярният страж Майк Бийни получава директен червен картон защото избива топката с ръце извън наказателното поле, мениджърът Хауърд Уилкинсън няма друг избор, освен да пусне южноафриканския бранител като вратар. Това, което хората масово не знаят е, че Радебе започва кариерата си в Кайзер Чийфс на вратата, така че има солиден опит. Той буквално отказва цялото нападение на Манчестър Юнайтед, а Гигс, Кантона и Коул хапят устни от яд, че голът във вратата на Лийдс така и не пада. Радебе просто е изключителен. В крайна сметка в 73-ата минута Рой Кийн все пак пронизва "бялата" врата за 1:0 и двубоят приключва при този резултат, но представянето на южноафриканеца оставя в историята като блестящо.
2) Джон О'Шей
В кариерата си сър Алекс Фъргюсън е имал много главоболия и проблеми, но едва ли някога е смятал, че ще има точно такава въпросителна - къде да постави Джон О'Шей? Ирландецът е истински феномен, който се справя еднакво добре и като защитник, и като бек, и като опорен халф, а в даден момент от престоя си на "Олд Трафорд" и като нападател. В мач от Висшата лига през февруари 2007г. обаче Джон трябваше да влезе в единственото ампоа, което му убягваше до този момент - на вратар. Противник на "червените дяволи" е Тотнъм и резултатът е повече от комфортен - 4:0 в полза на хората на Фъргюсън. Тогава обаче един момент на малшанс заплашва да разклати баланса. Вратарят Едвин ван дер Сар се сблъсква с противников играч в наказателното поле и чупи носа си. Сър-а вече е извършил трите си смени и трябва някой от полевите футболисти да застане под рамката. Изборът е ясен и това е поливалентният Джон О'Шей. Въпреки четирите гола в мрежата на "шпорите", светлините на прожекторите падат върху представянето на ирландеца на вратата, като той не само, че не допуска гол, но и отказва своя сънародник и абсолютен хищник в противниковото наказателно поле Роби Кийн със страхотна намеса, останал очи в очи с него. Целият стадион избухва в смях, а скандиранията "Не можеш да преодолееш О'Шей!" карат дори самия Кийн да се усмихва. По-късно същата вечер, Фъргюсън кръщава О'Шей "Котката" заради страхотното му представяне на вратата.
1) Козмин Моци
Едва ли някой е забравил тази велика случка, но в случай, че е, нека я припомним. Моментът е толкова чутовен, че обикаля световните спортни медии и дори гигантът ESPN посвещава поредица статии на румънския защитник. Винаги когато полеви играчи застават под рамката, те са окуражавани и аплодирани при всяка своя добра намеса. Очакванията към тях традиционно са ниски и причината за това е всеизвестна. Само че представянето на Козмин Моци в онзи двубой на Лудогорец срещу Стяуа от плейофите за влизане в Шампионската лига вдига много сериозно летвата за полевите играчи, които застават да пазят. Добре помните как общият резултат от двата мача бе 1:1 след 180 минути игра и се наложи съдбата на сблъсъка да се реши с продължения. В едно от тях вратарят на разградчани Владислав Стоянов се жертва за общото благо и прави принудително фал извън наказателното поле с ясното съзнание, че ще бъде изгонен. Разбира се, Лудогорец нямат право на повече смени и ръкавиците слага румънският национал Козмин Моци. Той застава между гредите в очакване на катастрофата, която така и не идва. Вместо това двубоят трябва да се реши след изпълнение на дузпи. Тъкмо тук идва легендарният вик на Алекси Сокачев: "Мооооци, Моооооци!" Бранителят не само отразява, ами направо хваща топката при ударите на Пол Пирвулеску и Корнел Рапа, като междувременно реализира своя наказателен удар, което праща разградските "орли" в Шампионската лига за пръв път в тяхната история. Моци придобива статут на същинска легенда на тима и дори една от трибуните на стадиона в Разград носи неговото име.
