Денят е 13 май 1990 година. Спортът отстъпва място на други сили в Югославия, като седмица преди това се случват изключително деликатни политически събития за страната, дали впоследствие път на хърватската незавимимост. Въпреки това, в Загреб предстои лютото дерби между два от трите най-големи клуба в страната – местния Динамо и белградския Цървена Звезда.
Мачът трябва да започне в 16:00 часа местно време, но от сутринта в града има сериозни проблеми. В Загреб пристигат около 3000 фена на „звездашите“, като голяма част от тях са от крайната фракция „Делие“, предвождана лично от добилия печална слава по време на войната Желко Ражнатович - Аркан. Белградските фенове през целия ден пеят из Загреб патриотични песни, провокират и влизат в схватки с хърватите, при което 50 цивилни биват ранени. След тези безредици, мачът не бива отложен, а полицейските части не обръщат особено внимание на случващото се.
Духът от бутилката вече е изпуснат
Постепенно "навиячите" и на двата отбора се събират на „Максимир“, но на никого не му е до мач. От двете части на стадиона се чуват взаимни обвинения, клетви, псувни и закани за саморазправа. Феновете на Цървена Звезда започват със скандирания против лидера на управляващия Хърватски демократичен съюз - Франьо Туджман и шовинистични логунзи, докато привържениците на Динамо пеят за Анте Павелич, лидер на националистическата организация "Усташа" и водач на марионетното фашистко правителство в страната по време на Втората световна война.
Минути преди началото на срещата насилието вече е прерастнало във физическо и само за няколко минути навиячите на гостите успяват да изпочупят сектора, в който се намират и пред погледа на бездействащите милиционери се отправят към намиращите се в съседство запалянковци на Динамо. Феновете и на двата отбора използват всякакви подръчни материали в започналата битка – камъни, метални прътове, седалки, рекламни пана и дървени греди. Най-върлите привърженици на домакините от фракцията „Bad Blue Boys“ се хвърлят в контранастъпление, но са пресрещнати от милиционерските части, които безмилостно започват да ги бият. Динамовските фенове нахлуват на терена, където вече няма играчи на Звезда, опитвайки се да достигнат до сръбските, но и тук голяма част от тях биват спрени от органите на реда.
Звонимир Бобан - символ на хърватската борба за независимост
Играчите на Динамо все още са на терена, но не могат да повярват на очите си. Един от тях е Звонимир Бобан, който се нахвърля с ритник върху югославския милиционер Рефик Ахметович и го поваля на земята, докато той бие фен на Динамо, а от своя страна ултрасите на Динамо започват да бранят своя герой. Ще направя краткото уточнение, че според тогавашните югославски закони, Ахметович е имал правомощията да използва оръжие срещу Звоне... и слава Богу, че не го е сторил. Ритникът моментално превръща Бобан в герой за всички хървати и се превръща в символ на съпротивата и борбата за хърватска независимост. След срещата Бобан е наказан да не играе за шест месеца и така отпада от "репрезентацията" за предстоящото световно първенство в Италия, а срещу него е повдигнато и обвинение в криминално деяние.
Предвестник на една кървава война
В крайна сметка няколко стотин човека получават сериозни травми при сблъсъците, като на мнозина от тях се налага да им бъде оказвана спешна медицинска помощ още на стадиона, тъй като има простреляни, смазани и обгазени. И до ден-днешен остава неясно защо е допуснато да се стигне до насилие на стадиона, при това в такива размери, но и двете страни посочват бездействието на милиция като основен фактор за големия брой пострадали. Едва ли някога ще стане ясно и дали действията на органите на реда са били забавени заради нареждане отгоре, от което да се извлекат политически дивиденти за някоя от страните. Въпросите около този мач винаги ще стоят отворени, а не малко хора правят главното заключение, че от този мач тръгна и разпада на Югославия.
Година след ритника на Бобан, клубовете от Хърватия и Словения прекратяват участието си в шампионата на Югославия. Скоро след това същото правят и отборите от Босна и Македония. В началото на 1992 г. Социалистическа федеративна република Югославия официално престава да съществува, а само десет дни преди Евро'92 УЕФА взима политическото решение, позовавайки се на санкциите на ООН, да дисквалифицира "плавите" и да покани на тяхно място Дания. По това време Балканите вече са залети с кръв - през 1991 г. започва Хърватската война за независимост. Въоръженият конфликт между хървати и сърби продължава до края на 1995 г., като взима животите на хиляди души.
Е това е не дерби, а война направо.
Отговори 1 1