Годината е 1980-та, а мястото на действие - Мадрид. Дългогоднишният испански диктатор Франко е починал преди 5 години и с това идва едно ново чувство за бъдещето на младите хора в страната. Бъдеще, което се отличава с напредък на изкуството, свобода от ограничаващата католическата църква и голяма доза хедонизъм, безгрижие и безметежност. Дали по случайност или не, вторият отбор на Реал Мадрид, Кастиля, олицетворява именно това чувство, витаещо във всяко кътче на Испания по това време.
Младият дубъл на „белия балет“ достига до 78-ия финал на Купата на краля, където се изправя срещу...Реал Мадрид. По пътят до този безпрецедентен случай в историята на европейския футбол Кастиля побеждават редица отбори, които са не само от Примера Дивисион, но и се борят за голямото отличие сред най-добрите. На 16-тина финалите младоците побеждават с общ резултат от 2:1 Атлетик Билбао – вторият по брой спечелени финали в историята на турнира и един от доминантите му през годините. След това обръщат Реал Сосиедад, печелейки четвърт-финалната битка с 3:2, само за да се изправят срещу Спортинг Хихон на полу-финалите.
Спортинг по това време изживява най-славните си години като клуб. Само два сезона по-рано те се класират за пръв път в евротурнирите; легендата им Кини, третият в историята по спечелени голмайсторски призове „Пичичи“, не спира да бележи гол след гол, което помага на "рохибланкос" да завземат третото място в Испания през този сезон и да достигнат до финала на купата в следващото й издание. След като Кастиля губят първия мач с 0:2, много хора смятат, че приказката е свършила, а реваншът ще бъде формалност. Младите мадридисти, обаче, така и не спират да мечтаят и печелят преиграването с 4:1, за да продължат „ъндърдог“ епопеята, на която и Лестър Сити би завидял.
Така на 4 юни походът на дубъла ги отвежда удома, на стадион „Сантиаго Бернабеу“, където ще играят в мач, в който няма загубили. Реал Мадрид са 3 поредни години шампиони на Испания, като само няколко седмици преди това печелят 20-тата си титла на страната. В отбора им се открояват легендите Винсенте дел Боске, Хосе Антонио Камачо, Пири и острието в атака Сантиляна. Още от самото начало класата на първия отбор на мадридчани си проличава, макар и резултата на полувремето да е само 2:0. Головете не спират да валят след почивката и в крайна сметка шампионите правят роден дубъл, спечелвайки срещата със 6:1. При връчването на трофея, в една необичайна гледка, която никога повече няма да бъде повторена, играчите на двата тима вдигат заедно купата, за да отбележат тоталната доминация на „кралския клуб“.
Срещата между двата тима е не само интересна откъм историческа гледна точка, но и защото бележи началото на вътрешна политика на „белите“, която продължава до ерата „Галактикос“ на сегашния президент на клуба, Флорентино Перес. Отдава се голямо внимание и важност на школата на Реал и дублиращата формация, която в идните 3-4 години създава легендарната „Петорка на ястреба“, оглавена от Емилио Бутрагеньо и допълнена от Маноло Санчис, Мичел, Мартин Васкес и Мигел Пардеса – а треньор им е иконата Алфредо ди Стефано. Неслучайно Кастиля печелят Сегунда Дивисион през сезон 1983/84, но поради правилата на Испанската футболна федерация те не могат да играят в същата дивизия като първия си отбор и остават във втория ешалон. Аспирациите пък за самостоятелни успехи на дублиращите тимове тотално изчезват през сезон 1990/91, от когато те повече не могат да взимат участие в Купата на краля.
