"Радостта на народа"

"Радостта на народа"

 През годините бразилците са имали какви ли не велики играчи. Всяко хлапе, което малко или много гледа футбол, би ви изброило поне десет топ-футболисти, кой от кой по-гениални. Трудно може да се определи кой от тях е бил най-добър, но определено днешният ни герой, чиято история ще разкажем, се нарежда сред най-големите играчи на кариоките за последните 100 години - Мануел Франсиско дос Сантос "Мане" или накратко - Гаринча.

 Гаринча е роден на 28 Октомври 1933г. в Пау Гранде, Рио де Жанейро. Тъй като е бил доста по-дребен от останалите деца на неговата възраст, сестра му Роза му измисля прякор. "Гаринча", както са наричали една малка кафява птичка по географските ширини на Бразилия. Прякорът му се лепва още докато е на 4 и набързо всички в семейството му и приятелите му започват да го наричат така. Семейството му е бедно (както мнозина бразилски семейства по онова време, а и до ден днешен), а бащата на Гаринча човек с особен афинитет към кашасата (бразилска алкохолна напитка от захарна тръстика). Освен всичко друго, Мане се ражда и с дефект - единият му крак е по-къс от другия с 8 сантиметра. Лекарят, който го е израждал е казал, че дори и той да оцелее, вероятно ще страда от физически и умствени недостатъци и няма как да се занимава с какъвто и да е спорт.

 Мане не се занимава професионално с футбол в младежките си години. Въпреки очеизвадния си талант, на него му се е налагало да набавя храна за семейството си, като често е ходил из околните гори на лов за дивеч или с въдицата за риба, а мачове е играел към отбора на една от местните фабрики, в която е работил. Финтовете на Мане не остават задълго скрити и един ден му предлагат да отиде на проби в Ботафого. Мане е вече на 20 години, женен и с дете, но тъй като Ботафого е любимият му отбор, той се съгласява и отива. Историята е приложена и в комикс, но аз ще я разкажа така, както съм я чел в "Галерия на световните футболни майстори":

 "Тренировката вървеше към своя край и треньорът Морейра изведнъж се сети за младежа, който чакаше край тъчлинията. Някой му го беше препоръчал. Направи му знак да се приближи и целият стадион прихна (в Бразилия хората ходят да гледат дори тренировките на любимия си отбор). Младежът силно накуцваше - единият му крак беше с 8 сантиметра по-къс от другия. За да се придвижва, Мане трябваше да огъва по-дългия си крак като дъга. За да сложи край на тоя карнавал, Морейра погледна раздразнено и попита новодошлия:

- На каква позиция си свикнал да играеш?

- Където трябва, само не на вратата. Предпочитам на дясното крило.

- Добре тогава, облечи един екип и иди на десния фланг в отбора на резервите, да видим какво можеш.

 Мане се облече и закуцука към указаното място, а в това време Морейра привика при себе си един от играчите и му каза:

- Пробвай го, Нилтон.

 Думите на Морейра означаваха смъртна присъда. Мане трябваше да бъде "пробван" от знаменития ляв защитник на националния отбор. Той обаче не се притесни, не познаваше по лице Нилтон и беше решен да направи каквото може. Получи топката и това което следва, Нилтон описва подробно в мемоарите си:

 "Беше в края на тренировката и на терена се появи кривокрак субект. Всички му се присмиваха, включително и аз. Треньорът ми нареди да го пробвам и видях че му дадоха пас. Тръгнах спокойно да му отнема топката, но щом се приближих, кривокракият субект прокара топката през краката ми и изчезна. Опитах да го последвам, но загубих равновесие и паднах, а краката ми се вирнаха във въздуха. Всички започнаха да ми се смеят с изключение на онзи субект, който в това време правеше дявол знае какво с останалите защитници."

 След края на тренировката масажистът прошепна на Мане:

 - Човече, знаеш ли кого току-що превърна в клоун? Нилтон. НИЛ-ТОН! Ако се разсърди, можеш спокойно да си стягаш багажа.

 Но Нилтон не се разсърди, а даже напротив. Той настоя пред ръководството да вземат Мане в отбора."

 Така започва кариерата на Гаринча в професионалния футбол през 1953г., а само две години по-късно той дебютира и в националния отбор. Хората така се прехласват по техничната му игра, че му дават прозвището "Радостта на народа". За Ботафого Гаринча има 612 мача и 243 гола. Единственият с повече участия за "Самотните звезди" е именно Нилтон, а повече голове за клуба имат само Куарентиня и Карвальо Лейте.

 Истински фурор "куцият дявол" (също прякор на Мане) прави с националния отбор на Бразилия на световното първенство през 1962г. в Чили. Преди това обаче е включен в състава и за Мондиала през 1958г. в Швеция. В първите два мача на "кариоките" не играе, но след като Бразилия разбива Австрия с 3:0 (два гола на Жозе Алтафини и един на Нилтон) се стига до равенство 0:0 с Англия. В третия мач срещу Съветския съюз, най-накрая треньорът Висенте Феола залага на Гаринча. Бразилия бие с 2:0 с голове на Вава. Мане не отбелязва, но това е първият мач, в който Пеле и Гаринча са заедно на терена.

 Въпреки че Мане завършва първенството с 0 гола, играта му е много полезна за отбора. Той увлича защитниците, освобождавайки пространства за неговите съотборници и след това им дава перфектни пасове, допринасяйки за острите атаки. Бразилия печели първенството, а Мане е избран в идеалния отбор на турнира, заедно с още петима бразилци. Мондиалът в Чили през 1962г. е турнирът на Гаринча. След 2:0 срещу Мексико на старта, Бразилия завършва 0:0 с коравия тим на Чехословакия. По-лошото е, че Пеле се контузва и пропуска остатъка от първенството. Бразилците все пак печелят третия си мач срещу Испания и се класират напред, а на сцената излиза "Куцият дявол".

 На четвъртфинала Гаринча съсипва Англия с два гола, а на полуфинала срещу Чили отбелязва още два. Цялата игра на Бразилия се върти около крилото на Ботафого, а той се нагърбва с това бреме и се справя чудесно. На финала "кариоките" отново се изправят срещу Чехословакия и този път печелят с 3:1, вдигайки "Жул Риме" за втори пореден път. Гаринча играе контузен в този мач, но помага на своите да вкарат три гола.

 Мондиала през 1966г. е последен за Мане. Той играе доста дълго време с травма в коляното, което го възспира от това да покаже какво наистина може. Бразилците записват две загуби от Унгария с 1:3 и от Португалия пак с 1:3. Единствения отбор, който успяват да победят, е България, където Пеле вкарва първия гол, а Гаринча бележи страхотно попадение от пряк свободен удар, за който гол легендата Иван Вуцов казва: "Тая топка натук хвръкна, натам хвръкна и влезе."

 След това първенство, Гаринча повече не играе за Бразилия. На 33 години по това време, той се отказва от националния отбор, но продължава да играе на клубно ниво чак до 1972г. "Радостта на народа" е развил лош навик, наследен от баща му, а именно страстта към чашката. Мане пие през почти целия си живот, като претърпява и няколко автомобилни катастрофи, защото кара пиян. Най-бруталното е че при един от тези инциденти загива мащехата му.

 Освен двата си брака, Гаринча има и доста афери (включително и с шведско момиче по време на Световното през 1958г.), като в крайна сметка се знае, че е баща на поне 14 деца. Алкохолната му зависимост е толкова лоша, че той умира от цироза през 1983г., като само през последната година от живота си е лежал 8 пъти в болницата. На погребението му се стичат милиони хора - фенове, приятели, бивши съотборници, а на надгробната му плоча пише: "Тук почива онзи, който беше Радостта на народа".  


Гласували: 21, рейтинг: 4.7

Добави коментар

Препоръчано за вас

Играчът, за когото сър Алекс Фъргюсън съжалява, че не привлече
Доминацията на "хлапетата"
Дълголетното приключение на Ги Ру в Оксер
Шампиони, които изпадат още през следващия сезон
Най-младите мениджъри в ерата на Висшата лига
В капан на вечния сън: футболист не е в съзнание вече 4 десетилетия
Отборите, спечелили първенството с отрицателна голова разлика
,,Берлинската стена’’- Фабио Канаваро
Най-възрастните голмайстори в Калчото
Най-скъпите трансфери на мениджъри
Когато "прилепите" летяха към европейската купа
Как Аржентина излезе на голямата футболна сцена
Десет години от 4 Ел Класико сражения за месец - най-лудите 18 дни в историята на испанския футбол
Подвизите на малките отбори в големия европейски футбол
Най-добрите десет, които никога не играят на Световно първенство
Най-откачените футболни президенти (част 1)
Британците, които опитаха да покорят Серия "А"
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
10 треньора, които се завръщат в старите си клубове
От губещ в победител, статистиката е срещу Челси и ПСЖ