Винаги елегантен и достолепен, вдъхващ респект със своите страхотни тактически решения и положителното си личностно излъчване… Сякаш беше вчера, когато сър Боби Робсън беше сред най-авторитетните треньорски имена в европейския футбол, а ето, че на днешната дата се навършват десет години от кончината му.
Робърт Уилям Робсън е роден на 18 февруари 1933 г. в малкото английско селище Сакристън. Първите си стъпки във футбола осъществява на единадесетгодишна възраст, а е само на 17, когато от „Мидълзбро” му предлагат изкусителна оферта. Младият Боби обаче решава да се отправи към Лондон и да подпише с „Фулъм”, където се превръща в местна легенда, прекарвайки на „Крейвън котидж” общо 11 сезона в два периода, с един 6-годишен престой в „Уест Бромич” между тях. Кариерата му приключва отвъд океана, където за кратко носи екипа на канадския „Ванкувър Ройълс”. Но макар и талантлив техничар, който има и 20 мача с 4 гола за националния отбор на Англия, Боби Робсън не би могъл да бъде нареден сред големите имена във футбола, ако си беше останал само с кариерата на играч. В края на 60-те той избира да стъпи на треньорското поприще и именно успехите му в това начинание му носят световна слава, много почитатели, Ордена на Британската империя и титлата „сър”.
Първите му големи постижения идват с „Ипсуич”, където е начело цели 13 сезона и носи във витрината на клуба два от общо трите значими трофеи в историята му – ФА Къп през 1978-а и Купата на УЕФА три лета по-късно. Следва осемгодишен период начело на Англия, а когато на Мондиал’90 „трите лъва” стигат до полуфинал, за Робсън е време да се завърне в клубния футбол. И той го прави повече от успешно, печелейки трофеи на практика из цяла Европа. Две титли на Холандия с ПСВ (Айндховен), още толкова и на Португалия (плюс една Купа на страната) с „Порто”, а в единствения си сезон начело на „Барселона” (1996-1997-а) добавя в богатата си визитка Купата на националните купи, Купата на Краля и Суперкупата на Испания. Любопитен факт е, че по онова време наставникът не знае испански език и за целта му е назначен преводач, чието име сигурно сте чували по разни други поводи в по-късните години. Казва се Жозе Моуриньо.
Дълбока следа сър Боби оставя и с работата си в славния някога „Нюкясъл”, където, макар да не печели нито един трофей за пет години работа, изгражда един от най-симпатичните и бойки състави във Висшата лига и завинаги остава в сърцата на феновете от „Сент Джеймсис парк”. Големият наставник се оттегля окончателно от футбола през 2007-а година, когато разтърсва футболната общественост с признанието, че вече няма сили, тъй като е изтощен от дългогодишната си битка с рака. Две лета по-късно сър Робърт Уилям Робсън напуска завинаги този свят. Тъжната реакция на редица други светила по повод кончината му е нещо очаквано и естествено, но най-показателни сред цялата плеяда от съболезнователни изказвания като че ли са думите на един друг сър, на име Алекс Фъргюсън „За 23-те си години работа в Англия така и не се запознах с човек, когото да сложа дори инч над Боби Робсън. Прекрасна личност с ненадминати страст и знания за играта. Да се надяваме, че не след дълго ще се появи някой като него, защото такива хора никога не са прекалено много”, заявява по онова време легендарният шотландец.
