Годината е 1965-та. Квалификациите за Световното първенство в Англия са в разгара си. Не такъв е случаят в зона Африка, Азия и Океания. На първо четене, 21 футболни страни трябва да вземат участие в квалификациите. Конго и Филипините са възпрепятствани от участие, докато останалите 15 държави от Африка бойкотират квалификациите в протест срещу ФИФА. Южна Африка са дисквалифицирани, А Южна Корея преценява, че разходите за участие са прекалено високи предвид факта, че ще трябва да играят двубоите си в Камбоджа и Япония. От 21 страни, остават само 2 – Северна Корея и Австралия. Трябва да се отбележи, че севренокорейците са се подготвяли сериозно предходните няколко години по желание на лидера им, Ким Ир Сен. От своя страна пък, отборът на Австралия, съставен предимно от аматьори, не е взимал участие в международен мач от 7 години насам. Решителният сблъсък се състои в 2 мача на разменено гостуване независимо, че играят на един и същи стадион – “Националния Олимпийски Стадион” в Камбоджа. Северна Корея печелят категорично първия двубой с 6:1, а във втория надвиват опонентите си от Океания с 3:1. Така, с общ резултат 9:2, Северна Корея успява за пръв път в историята си да се класира на Първенството на планетата. Голмайстор от двата мача става дясното крило на тима Пак Сюн-Зин с 3 отбелязани гола.
Северна Корея попада в група 4 заедно с отборите на Съветския Съюз, Чили и Италия. Регламентът е такъв, че само първите 2 отбора се класират за елиминационната фаза. СССР идват като един от фаворитите на първенството. Те разполагат със считания за един от най-добрите вратари на всички времена Лев Яшин. В техните редици блестят имената на един от най-боеспособните защитници в историята на европейския футбол, Алберт Шестерньов, както и на бляскавия нападател на Динамо Минск, Едуард Малофеев. Чили, от своя страна, пристигат като 3-ти от домашния Мондиал, състоял се 4 години по-рано. Двукратният световен шампион Италия пък разполага с невероятен състав, воден от Джани Ривера. Към него може да причислим левия бек на Интер Джакинто Факети, централния защитник и футболист на Ювентус Сандро Салвадоре и един от най-добрите играчи в центъра на терена по онова време, Джакомо Булгарели (капитан в някои мачове от Световното първенство). Задачата на тима от Северна Корея започва по-скоро да изглежда като някакъв далечен блян, отколкото като нещо реално и осъществимо.
Тимът на Северна Корея отива на Световното първенство в Англия без никакви очаквания предвид факта, че това е първо участие за държавата на подобен форум. Сърцатите момчета отиват да поиграят мач-два с доминантите в световния футбол, пък ако им се отдаде възможност и да покажат какво са научили от интензивните им тренировки през последните години. 12 юли, 1966-та година. Време е за първия двубой на дебютанта на шампионата в Англия. Съперник е СССР. Европейците очаквано доминират през целия мач. Вратата, пазена от Ли Чан Мюн, е обстрелвана неколкократно, като само добрите му изяви предотвратява разгрома. Впоследствие СССР стигат до крайния успех с 3:0 след две попадения на легендарния нападател на Динамо Минск Едуард Малофеев и едно на другия играч в предни редици Анатолий Банишевский.
3 дни по-късно Чили се изправят срещу азиатския тим. Загуба с разлика в този двубой почти сигурно би изхвърлила дебютанта от Световното първенство. Още в 26-та минута неизбежното се случва, като след единоборство в наказателното поле на Северна Корея, съдията вижда нарушение и отсъжда наказателен удар. Рубен Маркос застава зад топката и я изпраща в горния ляв ъгъл на вратаря – 1:0 за Чили. Второто полувреме преминава под надмощието на Северна Корея в търсене на така заветния изравнителен гол. Чили изпускат няколко положения, с които да сложат край на интригата и така са стига до 88-та минута. След разбъркване в наказателното поле на южноамериканците, топката стига до голмайстора на азиатския тим от квалификациите – Пак Сюн-Зин. Той я подхваща от воле и я изстрелва към вратата. Топката тупка коварно пред вратаря и пронизва мрежата на Чили. Севернокорейците стигат до така измъченото равенство и запазват надеждите си за продължаване напред. По пътя към ¼ финала обаче ги чака отборът на Италия, докато пред Чили стои непосилната задача да победи СССР, и то с разлика.
19 юли, 1966 година. Италия – Северна Корея. Азиатците се нуждаят от пълния комплект точки за да продължат напред, докато дори равен резултат устройва “Адзурите“. Срещата започва с надмощие на европейския тим. Топката профучава на няколко пъти на сантиметри от вратата, а в останалите напрегнати ситуации, Ли Чан Мюн (вратарят на Северна Корея), се оказва последно препятствие пред Италия. В 34-та минута капитанът на италианците Джакомо Булгарели прави шпагат в центъра на терена, който го вади извън игра. По онова време смените не са разрешени и така “Адзурите“ остават с 10 души на терена. В 41-та минута се случва чудото – Пак Доо-Ик стреля в долния ляв ъгъл на вратата. Изстрелът му профучава покрай вратаря и намира целта – 1:0 за Северна Корея.
.png)
Първото полувреме завършва при този резултат, а второто започва с натиск на италианците. С течение на времето, шансовете на “Адзурите” стават все по-малки и по-малки. Джани Ривера и компания не успяват да намерят правилния път към вратата, пазена от Ли Чан Мюн. 90-те минути изтичат и нечуваното е факт - Северна Корея побеждава Италия. Междувременно, Чили губи срещата със СССР с 1:2, което може да значи само едно - Северна Корея се класира за първия си ¼ финал, където ще срещне тима на Португалия. Години по-късно, носителят на Златната топка от 1969г. и нападател на Италия по онова време, Джани Ривера, се сеща за този двубой и споделя: “Вратата сякаш беше омагьосана срещу нас – нито един от ударите ни не намираше целта. Това за нас означаваше, че целият мач не се развива както трябва, че нещо не е наред. Всяка минута от 90-те беше кошмарна за нас.” Героят от срещата - вратарят на Северна Корея, Ли Чан Мюн, споделя: "Виждах вратата зад мен, тя беше толкова малка. Но зад вратата виждах нацията ни. Ако допуснех гол, репутацията на Северна Корея щеше да се срине. Щяхме да се провалим в задачата си, възложена ни от нашия лидер Ким Ир Сен. Следователно, аз трябваше да пазя тази врата с цената на живота си."
23 юли, 1966 година. ¼ финал: Португалия – Северна Корея. Севернокорейците влизат като тотален аутсайдер в елиминационнта фаза на турнира. Португалия, водени от Еузебио, са уверени в достигането на полуфиналите. Срещата обаче не започва както те са си представяли. Още не е изминала и една минута и резултатът е открит след гол шедьовър от границата на наказателното поле. Пак Сюн-Зин бележи втория си гол на шампионата на планетата – Северна Корея повежда с 1:0. Ли Дон-Вун удвоява преднината в 22-та минута. Три минути по-късно сензацията е налице – Ян Сун-Гук се възползва от неразбирателство в отбраната на португалците и прави резултата 3:0. Севернокорейците предвкусват полуфинала. Та те не бяха допускали гол от почти 200 минути игрово време. Какъв е шансът да допуснат три гола, а пък камо ли обрат? Сънародниците им, изпозастанали по радиата още от 3:00ч. сутринта, започват да ликуват у дома. Задачата им е на пръв поглед лесна – топката не бива да стига до тарана в португалския отбор Еузебио. Да, ама не. Това, което се случва след това, е футболен урок от страна на легендарната 13-ка на Португалия. След 2 дузпи и други 2 топовни изстрела, той собственоръчно връща своята Португалия с едни гърди напред в двубоя. Само в рамките на 34 минути той нанизва 4-те си попадения, с които обръща резултата до 4:3. До края на двубоя усилията на играчите от Северна Корея не са възнаградени, като дори допускат още един гол във вратата, с което е оформен крайния резултат – Португалия 5:3 Северна Корея.
Всяка приказка има своя край, включително и тази на Северна Корея в Англия през 1966-та. Години по-късно, тимът все още е горд от постигнатото, но и осъзнава изпуснатото. Представяте ли си какво щеше да се случи, ако приказката беше продължила, дори и само за още един мач? Та на полуфинал ги чакаше не кой да е, а именно домакинът на първенството и бъдещ Световен шампион – “Трите Лъва”, водени от Боби Чарлтън, Джоф Хърст и Роджър Хънт. Представяте ли си писанията по вестниците: “Тим от незнайни войни излиза на полуфинал на Световно първенство срещу знаменития отбор на Англия.”? Лудост!
