Световното първенство в Италия ще остане един от най-запомнящите се форуми на планетата, не само заради равностойните срещи в елиминационната фаза и титлата на Западна Германия (ФРГ), но и поради факта, че един континент прави своя първи сериозен пробив в световния футбол. Към онзи момент най-доброто представяне на отбор от Африка е осминафиналът на Мароко от първенството в Мексико, състояло се 4 години по-рано. Разпределението на групите не предразполага, че това постижение ще бъде подобрено, тъй като жребият праща Камерун в група с действащия световен шампион Аржентина и със силните гарнитури на СССР и Румъния, докато Египет трябва да премерят сили с много по-качествените тимове на Англия, Холандия и Ирландия. Групата на „Фараоните“ завършва с цели 5 равенства от 6 мача, като единствено Египет допускат поражение – падат от Англия с 1:0 след гол на Марк Райт. А какво е отредила съдбата за националния отбор на Камерун?
.png)
Камерун има нелеката задача да излезе в откриващия мач на първенството в Италия срещу тима, воден от легендарния Диего Марадона, Аржентина. Треньор на отбора е руснакът Валерий Непомняшчи. Очакванията са ниски, никой не може да си представи как един отбор без опит на Световни финали ще се противопостави на действащия световен шампион. Атмосферата по време на откриването на шампионата е невероятна – „Сан Сиро“ е препълнен до козирката, феновете, дошли от всички краища на света, са повече от екзалтирани. 73 780 души тръпнат в очакване 14-то Световно първенство по футбол да бъде открито официално. Двубоят започва и „Гаучосите“ взимат преимущество, като на два пъти до 5-та минута изпускат удобни положения за откриване на резултата. Камерун взима незабавни мерки, като фаулира на няколко пъти гения в редиците на Аржентина, Диего Марадона. Африканският отбор разчита главно на контраатаки през първата част, но нито една от тях не предвещава дори и минимална опасност за Нери Пумпидо (вратаря на „Гаучосите“ в този мач). Действията на играчите на Камерун срещу Дон Диего стават все по-груби и те отнасят два жълти картона още преди почивката, като съдията на двубоя им спестява поне още толкова. Аржентинците, водени от Карлос Билардо, изпускат още няколко добри положения и така двата отбора се оттеглят на полувреме при нулево равенство.
Втората част започва досущ като първата – едва изминава и първата минута и Марадона е препънат за сетен път. При тези статични положения ниските южноамериканци не успяват да надделеят над високите камерунски защитници и не създадат реална голова възможност. Стига се и до 61-та минута, когато Андре Кана-Бийик препъва откъсващия се в предни позиции Клаудио Каниджа и получава директен червен картон. Победата внезапно започва да се отдалечава, а равенството вече звучи като повече от задоволителен резултат за тима от Африка. 6 минути по-късно срещата претърпява поредния си емоционален обрат. При изсипана топка в наказателното поле на „Гаучосите“, Франсоа Омам-Бийик (брат на изгонения футболист) се оказва най-съобразителен и отправя удар с глава. Несръчната намеса на Нери Пумпидо праща топката във вратата на Аржентина и Камерун повежда.
Действащият световен шампион има на разположение около 25 минути, за да предотврати унижението на старта на първенството. Почти целият отбор на Камерун е събран в собственото си наказателно поле и е готов да брани вратата с цената на живота си. Защитниците правят всячески нарушения само и само да не се стига до удар към вратата им. В оставащото време Камерун организира няколко опасни контраатаки, които не водят до нищо, докато „Гаучосите“ са на ръба на изтощението вследствие от грубата силова игра, практикувана от опонента им и сякаш нямат сили за нещо повече в двубоя. В 89-та минута отново същият Каниджа преминава през трима футболисти на „Лъвовете“, но е спрян от последния във формацията им. Това нарушение докарва червен картон на Бенджамин Масинг, но вече сякаш няма значение – африканската страна е на броени минути от чудото и вече предвкусва победата. Последният сигнал на двубоя е даден и така поредното мини-чудо на Световен форум е факт – Камерун надделява над Аржентина с 1:0.
Във втория мач от групата Камерун излиза срещу Румъния. Северните ни съседки са надвили СССР с 2:0 и са уверени в успеха си срещу незнайните авантюристи от Африка. Срещата започва под натиска на румънците, които също не съумяват да намерят верния път до вратата на Камерун. Първото полувреме завършва при резултат 0:0, а статуквото се запазва до 76-та минута, когато фамозният Роже Мила се разписва във вратата на Румъния. 10 минути по-късно той отново е точен – 2:0 за Камерун. Срещата завършва с отчаян натиск на северните ни съседи, които в края на краищата стигат до почетен гол чрез Габи в 88-та минута. След двубоя Камерун става едноличен лидер в класирането в групата и каквото и да се случи в последния мач, никой не може да го измести оттам. Било то поради този факт или поради някаква друга причина, тимът от Африка губи зрелищо с 0:4 от СССР, които безславно напускат Световното първенство с 1 победа и 2 загуби.
23 май, 1990 година. Време е за осминафинал! Това е огромен шанс за Камерун да пренапишат историята не само на родния футбол, но и на този на целия континент. Съперник са коравите колумбийци. Срещата изобилства от груби прояви от двата отбора, като се показват 5 жълти картона в редовното време. В първите 90 минути мач не се играе. Целта на двата тима е да се отбраняват успешно, като не допускат съперника си дъблоко в собствената им половина. Ударите от далечна дистанция преобладават, но нито един от тях не оказва реална заплаха за стражите на двата тима. Камерун има преимущество в по-голяма част от редовното време, но така и не съумява да стигне до заветното попадение. Първите 90 минути завършват при резултат 0:0 и е време за продължения. Първото продължение не представлява кой знае какъв интерес за хилядите зрители по трибуните и милионите пред малкия екран. Началото на второто продължение обаче е ударно. В 106-та минута Роже Мила осъществява невероятен рейд и излиза очи в очи с вратаря-скорпион, Рене Игита. Той насочва безпощадно топката вдясно от стража и се затичва към флагчето за изпълнение на корнер, за да отпразнува по своя емблематичен начин третия си гол от началото на шампионата.
Нападателят на Камерун изживява дежавю от двубоя с Румъния, когато минути по-късно нанизва втори гол във вратата на съперника след фрапантна грешка на вратаря на южноамериканците. Остават по-малко от 10 минути до края на срещата, а отборът от Африка се чувства вече четвъртфиналист на Световно първенство. В 115-та минута обаче резервата Бернардо Редин намалява резултата и възвръща надеждите на цяла Колумбия. В оставащите 5 минути от двубоя Карлос Валдерама и компания не съумяват да стигнат до изравнителен гол и така приказката за тима, воден от Валерий Непомняшчи, продължава.
Камерун не само, че твори на терена, но и пише история. Държавата става първият африкански представител в топ 8 на първенство на планетата. А кой да предположи, че четвъртфиналът ще се превърне в една пъстра палитра от емоции и вълнения? Камерун излиза в решителна битка с Англия пред 55 000 зрители на „Сан Паоло“ в Неапол. Срещата е последна от четвъртфиналите, като отборите на Аржентина, Италия и Западна Германия са си осигурили вече участие в решителната фаза за разпределение на медалите. Двубоят започва с натиск на „Трите Лъва“, които на пръв поглед не са могли да мечтаят за толкова лесен съперник в подобна фаза на турнира. Доминацията им в крайна сметка се отплаща, когато в 25-та минута Стюарт Пиърс намира Дейвид Плат във вратарското поле, а той хладнокръвно праща топката в мрежата – 1:0 за Англия. Първото полувреме завършва при този резултат, а Камерун нямат друг избор освен да се отпуснат и да заиграят по-атакуващо през втората част.
В 60-та минута Пол Гаскойн препъва Роже Мила в наказателното поле и съдията отсъжда дузпа за Камерун. Еманюел Кунде застава зад топката и изравнява резултата с топовен изтрел в горния ляв ъгъл на Питър Шилтън. 5 минути по-късно цялата защита на Англия проспива ситуацията и оставя Юджийн Екеке да се откъсне в предни позиции. Той с хладнокръвен изстрел успява да изведе Камерун начело в срещата и праща милиони пред екраните в недоумение. Африканците усещат, че са на крачка от нечувано постижение и започват да мечтаят. Нищо съществено не се случва в следващите 15 минути и те се виждат с единия крак на полуфинала. Да, ама не. В 82-та минута при спорна ситуация в наказателното поле на Камерун, опитният Гари Линекер стига пръв до топката, а впоследствие е закачен от защитник и се строполява на земята. Съдията е категоричен в решението си и отсъжда 11-метров наказателен удар. Линекер праща топката в противоположния ъгъл на вратаря и връща статуквото в двубоя. Дузпа, която и до ден днешен си остава дискусионна и далеч от 100-процентова. Редовното време не ни прави свидетели на още обрати и е време за две продължения по 15 минути. В тях по-добре подготвеният тим на „Трите Лъва“ стига до 3-ти гол, дошъл след поредния наказателен удар. Силите на африканския тим не стигат за нещо повече, като по този начин се прощават с участието си на това Световно първенство.
Представянето на Камерун на шампионата в Италия през 1990-а година влиза в историческите записки. 29 години и 7 Световни първенства по-късно успехът им остава неподобрен. Перлата на африканския футбол може и да не спечели титлата, но грабна сърцата на милиони почитатели по света.
