Всеки е добре запознат с израза "втора футболна младост". Виждаме това явление почти всеки сезон в някое първенство - как футболист, който на хартия би трябвало да е преминал пика си, продължава да изумява с невероятното си преставяне. Дори през тази година имаме примери колкото щеш, най-вече в лицето на Златан Ибрахимович, който на 39 години продължава да играе така, сякаш е младо момче и да ниже гол след гол.
Днес обаче ще ви разкажем за един шотландец, който преди десетина години изуми всички, които малко или много следят футболната игра. Неговото име е Дейвид Уиър и той е централен защитник по призвание. Защо обаче Уиър е толкова интересен?
Той е роден през май 1970г. в град Фолкърк, централна Шотландия. До 22-годишна възраст играе непрофесионално в отбора на американския университет "Евансвил", където е приет, за да завърши висшето си образование. По това време МЛС все още не съществува и футболното първенство на Щатите е изцяло на колежанско ниво. Уиър е преквалифициран от защитник в нападател, заради това, че е прекалено тромав. Оказва се обаче, че към момента шотландецът е имал нужда точно от това, тъй като бележи 28 гола в 27 мача и е избран за играч номер едно на лигата за 1990г.
След като се завръща в родината си през 1992г., той кара проби в гранда Селтик, но не е одобрен и не подписва договор. Приютява го тимът от родния му град Фолкърк, който в онзи момент се състезава в тамошната Първа дивизия, явяваща се втория ешелон на футбола в Шотландия. Годините летят и не изглежда, че Уиър ще остави някаква особена следа в играта, но през 1996г. той все пак преминава в елитния Хартс, което дава някакви, макар и скромни надежди на кариерата му.
Бранителят веднага се превръща във важна част от тима от Единбург. Уиър бележи още в дебютния си мач за победата с 3:2 над Килмарнък, а месец по-късно получава и първия червен картон в кариерата си. Той идва на "Айброкс" срещу Рейнджърс, когато при резултат 3:0 за "сините", цели четирима футболисти на Хартс биват изгонени в рамките на 18 минути. "Сърцата" обаче си отмъщават известно време по-късно, като побеждават Рейнджърс във финала за Купата на Шотландия с 2:1 и грабват отличието.
През февруари 1999г. Уиър е продаден на английския Евертън за сумата от 250 000 паунда. Не му е дадено никакво време за климатизация и дебютира още на следващия ден при победата на "карамелите" над Мидълзбро с 5:0. Междувременно той вече е и титуляр в националния отбор на Шотландия. Изглежда, че от кариерата на Дейвид все пак ще излезе нещо, въпреки че той е на 29 години.
Уиър изкарва на "Гудисън Парк" до януари 2007г., когато ръководството на Евертън решава да го освободи предсрочно от тима, въпреки че по това време е титулярен капитан. Бранителят отново се завръща в родината си и бива привлечен в тима на Рейнджърс от човека, който го купува в Евертън - Уолтър Смит. За мнозина би изглеждало, сякаш Уиър търси къде да приключи кариерата си, тъй като наближава 37 години, но това далеч не е така. През сезон 2007/08 той изиграва невероятните 60 мача, помагайки на тима си да спечели Купата и Купата на лигата в Шотландия. През следващата кампания пък той най-сетне става шампион, тъй като Рейнджърс триумфират с титлата на страната.
Приказката за Дейвид не спира до тук. През 2009г. той е назначен за нов капитан на клуба, докато е на 39. Вдъхновен от това, Уиър играе най-силния футбол в живота си и извежда Рейнджърс до нова титла за сезон 2009/10, записвайки 51 мача за кампанията - повече от всеки друг футболист на гранда от Глазгоу. Изключителното му представяне не остава невъзнаградено. Уиър е отличен с наградата "Футболист на годината" от Асоциацията на шотландските журналисти. В края на сезона пък той бе определен и за "Играч на сезона" в шотландската Висша лига. Всичко това, след като Уиър навършва 40 години!
Продължаваме напред - през есента на 2010г. Дейвид не спира да чупи рекорди. Първо, той се превърна в третия най-възрастен футболист, играл в Шампионската лига при гостуването на Рейнджърс на Манчестър Юнайтед на 14 септември. В последния мач от груповата фаза пък, той отново игра, този път срещу Бурсаспор, когато бе на 40 години и 211 дни, с което той сподели рекорда за най-възрастен полеви играч в историята на турнира.
Няколко дни преди 41-вия му рожден ден, неговият Рейнджърс успя да спечели трета поредна титла на Шотландия, изпреварвайки градския съперник Селтик с 1 точка в крайното класиране. Веднага след края на сезон 2010/11 бе обявено, че Уиър ще бъде представен в "Залата на славата" на клуба, което го направи първия футболист, на когото ще бъде оказана тази чест, докато все още защитава цветовете на тима.
И когато всички очакваха историята на Дейвид най-сетне да приключи с тези страхотни почести, той подписа нов едногодишен договор. За сметка на това обаче, дългогодишният му наставник Уолтър Смит прекрати кариерата си и се пенсионира. С пристигането на новия треньор, нещата за Уиър се промениха.
Наследилият Смит на пейката Али МакКойст все по-рядко разчита на ветерана. Той губи титулярното си място и капитанската си лента, която отива на ръката на халфа Стивън Дейвис. Това кара Уиър да напусне Рейнджърс още през зимата. Той обаче не се отказва от футбола, а отива да търси щастието обратно в Англия. След като не успява да си намери клуб, той все пак приема фактите и прекратява кариерата си.
На почти 42 години, след като е поставил купища рекорди, включително за най-възрастен футболист в националния отбор на Шотландия (40 години и 116 дни), Уиър най-сетне се предава. Той остава един невероятен пример за спортно дълголетие и неукротима воля. Той е шотландецът, който отказваше да остарее.
Прочетете също:
