Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи

Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи

 Да тръгнеш по стъпките на баща си е достатъчно трудно. А когато той е успешен футболист и само изричането на името му пробужда топли спомени у милиони фенове, задача ти да избягаш от тази сянка и да заслужиш уважение и признание за себе си се усложнява многократно. В днешната статия ще ви разкажем за синовете, които проявиха кураж и целеустременост и успяха да спечелят своето достойно място в безкрайните страници на футболната история.

Шаби Алонсо, син на Перико Алонсо

 В наши дни името "Алонсо" се свързва само и единствено с бившия халф на Реал Мадрид, Ливърпул и Байерн Шаби Алонсо. През 80-те години обаче баща му Перико е истинска сензация на испанския футбол. Играейки също в полузащитата, той успява да спечели две поредни титли с Реал Сосиедад. След тези успехи той се мести в Барселона, където отново става шампион на страната, вдига две национални купи и Суперкупата на Испания.

 Очевидно биографията на Алонсо старши е достатъчно внушителна. Шаби обаче отговаря повече от подобаващо на предизвикателството. Той започва кариерата си в Сосиедад, но по-късно се мести в Ливърпул. С "червените" печели Купата на Ф.А. и Купата на лигата, а най-великият триумф идва през 2005 г., когато клубът му е коронясан като шампион на Европа.

 За Шаби следва престой в Реал Мадрид, където печели Ла Лига, Купата на страната и Шампионската лига - последния трофей през 2015 г. Преди да се оттегли, той играе и за Байерн Мюнхен, с които печели Бундеслигата три пъти и също Купата на Германия.

 За Шаби Алонсо успехите не стихват до тук. С екипa на Испания той печели Световната титла през 2010 г. и Европейското първенство на два пъти.

Паоло Малдини, син на Чезаре Малдини

 Малцина футболист могат да задминат легендарните постиженията на Чезаре Малдини. Като бранител на Милан, той успява да завоюва титлата на Италия четири пъти, а през сезон 1962/1963 достига най-големия връх на клубно ниво. "Росонерите" печелят Купата на европейските шампиони като надделяват над Бенфика във финала с 2:1.

 Навярно добре знаете, че в Италия футболните идоли се тачат изключително много и със сигурност е нелека задача да изместиш Чезаре от сърцата на феновете на Милан. Паоло обаче постига точно това за времето, в което брани цветовете на клуба. Бранителят играе в три различни десетилетия и за това време печели общо 25 трофея. Най-значимите от тях са Серия "А" (7 пъти), Купата на Италия (1 път) и разбира се Шампионската лига/КЕШ (5 пъти). С екипa на националния отбор Паоло достига два финала - на Световното през 1994 г. и на Европейското първенство през 2000 г.

 Освен като роден победител, капитанът на Милан се доказва и като един от най-добрите защитници в цялата история на футболната игра.

Диего Форлан, син на Пабло Форлан

 В Европа Пабло никога не става известен, но кариерата му в Южна Америка е повече от бляскава. Той започва в уругвайския Пенярол, където вдига титлата на страната си четири пъти и също триумфира с Копа Либертадорес през 1966 г. След това се мести в Бразилия, за да играе за Сао Пауло, с които печели щатското първенство три пъти. С националната фланелка на родината си Пабло също е успешен, като печели Копа Америка през 1967 г.

 Синът му Диего решава да опита и да надмине баща си, като успее на европейска земя. Кариерата му там започва от най-високото стъпало - Манчестър Юнайтед. За нападателя е трудно да се адаптира към новата обстановка и култура на Осторва и тези проблеми се отразяват на формата му. Той е колеблив пред вратата, но все пак успява да отбележи няколко важни гола, за да помогне на "червените дяволи" да покорят Висшата лига през 2003 г., а в следващия сезон печели с тях и Купата на Ф. А.

 Следва трансфер във Виляреал, където е завоювана Купата Интертото, а с Атлетико Мадрид Диего Форлан се утвърждава като един от най-добрите нападатели на континента, като нанизва 96 гола в 198 мача. Попаденията му помагат на "дюшекчиите" да триумфират като шампион в Лига Европа през 2010 г. и да вдигнат Суперкупата на Европа след няколко месеца.

 С родния Пенярол печели титлата на Уругвай.

 Диего също не отстъпва на баща си, когато става дума за постижения с националния отбор. Той успява да си спечели шампионски медал от Копа Америка през 2011 г. и да представлява родината си на три Световни първенства. На СП 2010 г. е избран за играч на турнира, а "урусите" достигат 1/2-финалите на надпреварата.

Пепе Рейна, син на Мигел Рейна

 С Атлетико Мадрид Мигел е шампион на Испания и достига финал за КЕШ, който обаче е загубен. Той играе още и за Барселона, където печели трофеи от няколко турнира, които вече не съществуат.

 Синът му Пепе е далеч по-успешен на същия пост - вратар. Той е част от състава на Испания, който вдига Световната купа веднъж и Европейската титла на два пъти. С Байерн става шампион на Германия, с Наполи печели Купата на Италия, а с Ливърпул вдига двете национални купи на Англия.

Нико Кранчар, син на Златко Кранчар

 Златко Кранчар е един от най-великите нападатели в историята на Динамо Загреб. Той дори е избран в най-добрите 11 на клуба за всички времена. С родния си тим той става шампион на Югославия два пъти, а по-късно в кариерата си, се мести в Австрия, където печели местното първенство с екипа на Рапид Виена.

 Синът му Нико Кранчар също става шампион с Динамо през 2003 г. и вдига Купата на Хърватия три пъти в рамките на четири години. Той играе още в Тотнъм и Портсмут. С последните постига неочакван триумф в Купата на Ф.А.

Тиаго и Рафиня, синове на Мазиньо

 Любопитното в семейството на Иомар до Насименто (по известен като Мазиньо) е, че не единият, а двата му сина успяват да се измъкнат от сянката му и да блеснат по свой начин.

 Мазиньо печели бразилското първенство три пъти с отборите на Палмейрас и Вашко да Гама, но най-големите му футболни успехи са постигнати със златистия екип на Бразилия. Халфът печели Копа Америка през 1989 г. и Световната купа през 1994.

 До този момент никой от синовете му не вдигал трофей на национално ниво, но пък с клубните си успехи те компенсират този пропуск във визитките си. Тиаго Алкантара до Насименто печели Шампионската лига два пъти - с Барселона и Байерн Мюнхен и също вдига титлите на Испания и Германия общо 11 пъти. В кариерата си той печели 31 отличия.

 Рафиня Алкантара до Насименто също печели Шампионската лига с Барселона веднъж и Ла Лига три пъти. Той има още във витрината си четири медала от Копа дел рей и седем други трофея.

 Интересното при тези двама братя е, че Тиаго избира да играе за националния отбор на Испания, а Рафиня за този на Бразилия. И двамата са възпитаници на школата на Барселона.

Франк Лампард, син на Франк Лампард

 Феновете с по-добра памет вероятно се сещат, че когато Франки Лампард започва професионалната си кариера в Уест Хям, името му е изписвано като Франк Лампард-младши, за да може да се отличава от знаменития си баща.

 Лампард-старши избира лоялността пред трофеите и изкарва цялата си кариера (с изключение на последната година), бранейки цветовете на "чуковете". Той записва над 600 мача и дори има вкарани 22 гола за клуба.

 Синът му никога няма да бъде наричан легенда на Уест Хям, но за сметка на това печели всеки наличен трофей с друг лондонски клуб - Челси. За времето, в което Франки носеше екипа на "сините", той помогна на клуба да се нареди на челни позиции не само в Англия, но и в Европа.

Каспер Шмахейл, син на Питър Шмайхел

 Питър Шмайхел е легенда на Манчестър Юнайтед и смятан за един от най-силните трансфери в историята на клуба. Той пристига на "Олд Трафорд" за едва половин милион паунда и служи вярно на клуба цели девет години. За това време той спомага за връщането на "червените дяволи" на върха и трансформацията им в един от най-доминантните отбори в света. Шмайхел печели общо 15 трофея с клуба, най-значимите от които са Висшата лига (5 пъти), Купата на Ф.А. (3 пъти) и Шампионската лига. С Дания печели златен медал от Евро 92'.

 На фона на тези успех е трудно да кажем, че Каспер задминава знаменития си баща, но със сигурност той успява да избяга от сянката му и да спечели респекта не само на феновете в Англия, но и в цял свят. Все пак стражът постига успех, непосилен дори и за баща му. Той е една от основните фигури в състава на Лестър Сити, който постига един от най-изненадващите и неочаквани триумфи в историята на футбола. Въпреки големите финанси и звездни играчи на традиционните сили на Острова, "лисиците" намират начин да изкачат върха на Висшата лига и да вдигнат трофея през 2016 г.

 Тук може би трябва да си зададем въпроса дали една невъзможна титла на Англия с аутсайдера Лестър Сити се равнява на пет такива с Манчестър Юнайтед? Феновете на "лисиците" със сигурност ще отговорят с непоколебимо "да".


Гласували: 16, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

2. Бундеслига си има своят Робърт Левандовски: Симон Тероде
Фалкао: една (не)осъществена мечта
Звездни играчи, за които не знаехте, че са изгърмели с допинг
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
Най-шокиращите победи на аутсайдери в Шампионската лига
Да обиколиш света за една футболна кариера
Пет сензационни факта за най-емблематичното представяне на Левандовски
Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства
Герд Мюлер – Бомбардировачът на нацията
7 футболисти, играли и в двата римски клуба
Първите крачки на Лео Меси по пътя към славата
Най-дългата дузпа в света
Скъпите завръщания на "блудните синове"
ФК Рейнджърс – скъпи златни времена, фалит и прекъсване на десетилетна доминация