В историята на футбола е имало много именити съдии и авторитети, като на прима виста хората се сещат за Пиерлуиджи Колина, но в този материал ще ви говоря за друг известен рефер от далечното минало, оставил следа в историята на световните първенства, а именно Тофик Бахрамов, който е имал честта да бъде кръстен стадион на неговото име. И не, не е в Англия, въпреки огромните му „заслуги“ към британския футбол и тяхната първа и единствена световна титла… но затова след малко.
Кратък биографичен очерк
Тофик Бахрамов е роден на 29 януари 1925 година в азерския град Агджабеди (по информация от английската Wikipedia е Баку). Без особено значение от месторождението му, Бахрамов идва от интелигентно семейство, което е съумяло да му даде прилично възпитание. Неговият баща Бахрам е човек с висше образование, но въпреки това е многократно репресиран от съветските власти по сталинско време. Майката на Тофик, Сария Сеидбейли, пък идва от азербайджанско семейство с благородни корени. Той започва кариерата си за местния детски клуб Спартак и няколко години по-късно се премества в Нефтяник (днес Нефтчи), Баку, но за жалост одисеята му като играч приключва бързо поради сериозно нараняване на крака. Младият Бахрамов претърпява операция и след недълго лутане избира за себе си да поеме по пътя на реферството.
Героят на настоящия разказ започва да прави това на 25-годишна възраст, т.е. от 1951г. Първоначално свири на мачовете, провеждани в рамките на шампионата на СССР, а през 1964г. е избран за член на съдийската комисия на ФИФА, като по този начин дебютира на международната сцена. На световното първенство през 1966 година е избран за страничен съдия и е част от съдийската бригада, както за мача на откриването между Англия и Уругвай, така и на финала между Англия и Западна Германия. Любопитен факт е, че за да стигне до Световното първенство през 1966г., на Бахрамов му е било достатъчно да свири само два международни мача. Колко яко звучи само и в същия момент почти недостижимо за настоящите рефери….
30 юли 1966 година. "Wembley-Tor" и по-нататъчна съдийска кариера
Именно във финала на митичния „Уембли“ (от преди реконструкцията на стадиона в началото на 21 век) е най-звездният и култов момент от кариерата на азербайджанеца. При резултат 2:2 и 11 минути от началото на първото продължение, англичанинът Джеф Хърст отправя силен удар към вратата, който рязко се отбива от напречната греда, удря се в земята и след това се завърта назад от целта. Има няколко момента на нерешителност от главния рефер - швейцарецът Готфрид Диенст, преди да забележи, че Бахрамов, който е страничен съдия в тази половина на игрището, му сигнализира, че попадението е редовно. В крайна сметка Диенст присъжда гол за „трите лъва“.
Решението за присъждането на третия гол за Англия все още се обсъжда и едва ли някога ще се успокоят страстите що се касае до този момент. На Албиона често се смята, че решението е правилно (не се и учудвам), докато в Германия често се казва, че Бахрамов е допуснал грешка и по този начин тя е влязла в германския народен език, тъй като всяка ситуация, в която топка удря напречната греда и се отразява надолу, кацайки непосредствено преди или зад голлинията, се описва като "Wembley-Tor". След мача много вестници се позовават на „руския боен стрелец“, който е присъдил гола, тъй като Азербайджан по това време е бил част от Съветския съюз, а прякорът остава до такава степен, в която истинското му име е почти забравено.
Според правилата на играта, за да бъде присъден гол, топката трябва да пресече линията на вратата с пълния си диаметър зад цялата ширина на линията. Германците са на мнението, че ако случаят е бил такъв, топката вероятно щеше да отскочи от там в мрежата, а не да излезе на терена, както го направи. Освен това германските играчи твърдят, че са видели прах от креда, с която е отбелязвана гол-линията, което би означавало, че това не е гол. Роджър Хънт е казвал след мача, че е забелязал как топката отскача зад линията.
Когато Бахрамов пише своите мемоари, той заявява, че вярва в това, че топката се е отбила не от напречната греда, а от мрежата и така по-нататъшното движение на топката вече е било незначително и не е видимо и за него. То така или иначе Англия, която вече е взела предимство в резултата и психологически превес над противника, след това бележи още един гол и печели, както мача с 4:2, така и първата си и до момента единствена световна титла пред кралица Елизабет II. Толкова със „заслугата“ на Тофик Бахрамов за най-големия триумф във футболната история на Англия.
И така сякаш недоразумението от финалния мач на „Уембли“ е забравено и по никакъв начин не се отразява на съдийската му кариера, като на следващия Мондиал в Мексико през 1970г. е в съдийската бригада за три мача, включително полуфинал. След две години пък получава наряд да реферира като главен съдия на първия мач от финала за Купата на УЕФА (в онези години финалът се е провеждал в два мача на разменено домакинство) между английските клубове Уулвърхемптън Уондърърс и Тотнъм Хотспър, завършил с победа за „шпорите“ с 2:1, а в реванша те си гарантират и отличието.
След като се пенсионира като съдия впоследствие служи няколко години като генерален секретар на Футболната федерация на Азербайджан.
Той обича съдийството и футболната игра като цяло и до своя край се отдава на любимия ни спорт, като в мемоарите си описва футболните мачове като дуели, пълни с непредвидени обрати и дори истински чудеса. А кой не иска да бъде фокусник, макар и само за 90 минути? Много култов и интересен момент е от 1992г., когато по време на посещение в Баку, бившият британски премиер Маргарет Тачър изрично изразява желание да се срещне с Тофик Бахрамов. Според нея, тя и нейните сънародници си спомнят смелото му и справедливо действие на финалния мач. Тя казва още, че посещението й не би било пълно без среща с рефера.
„Руският боен стрелец“ умира на 26 март 1993 година в Баку на 68 години. След края на жизнения си път бива почетен с пощенска марка преди световното първенство във Франция през 1998 година, а през 2006г. става един от героите на мини-филма, посветен на Мондиала в Германия, като за заснемането на тази част от филма в Баку пристига телегрупа от страната-домакин на форума, която провежда разговори със семейството му и прави няколко кадъра на Републиканския стадион в Баку, основната дотогава арена на Азербайджан...
Републикански стадион "Тофик Бахрамов"
Най-голямата посмъртна чест му е оказана, когато Републиканският стадион (допреди построяването на Олимпийския стадион в Баку) е именуван на негово име. Открива се и паметник на арбитъра през 2004 година в навечерието от квалификационния мач между азерите и Англия, като на церемонията присъстват Джеф Хърст, Сеп Блатер и Мишел Платини. Тогавашният президент на ФИФА – Блатер, казва пред множеството: „Много се радвам, че съм тук в Баку и че участвам в откриването на паметника на великия човек, на когото е кръстен този стадион. Честно казано, никога не ми се е налагало да участвам в откриването на стадион, носещ името на футболен съдия. Благодаря на всички жители на Баку, именно вие създадохте такава гостоприемна атмосфера“. Получил немалко престижни наряди и свързан с един от вечните скандали във футболната игра, Тофик Бахрамов е единственият до този момент рефер, на когото е кръстен стадион и то от такъв мащаб.
Иначе самото съоръжение е построено през 1951 година като стадион „Йосиф Сталин“. Каква ирония на съдбата само, след като бащата на рефера е страдал от сталинските репресии... та това си име носи само още пет години, като след това властта в Съветския съюз в лицето на Никита Хрушчов отрича тотално култа към личността на грузинския диктатор, и стадионът започва да носи името на човека, създал СССР - „Владимир Ленин“, до 1993 година, когато умира Бахрамов. Моментният му капацитет е 31 200 седящи места след последното му реновиране през 2012 година.
На стадиона играят домакинските си мачове ФК Баку и Нефтчи Баку, като за кратко на него са играели европейските си мачове от Карабах. Националният отбор на Азербайджан също е домакинствал там до 2015 година. Нашите национали са имали възможността да гостуват на стадион „Тофик Бахрамов“ в мачове срещу Азербайджан два пъти, като в приятелски мач от 17 ноември 2004 година завършват 0:0, а в двубой от квалификациите за Евро 2016, изигран на 9 септември 2014 година, побеждаваме азерите с 2:1. Най-голямата победа в историята на Азербайджан (4:0 срещу Лихтенщайн през 1999 година) е част от паметните моменти, на които е била свидетел арената. Приема мачове от световното първенство за момичета до 17 години през 2012 година, както и състезанията по стрелба с лък от Европейските игри през 2015 година, и Европейския младежки олимпийски фестивал от 2019 година. Едни от най-големите имена в областта на музиката са изнасяли концерти на Републикански стадион „Тофик Бахрамов“, като сред тях са Таркан, Елтън Джон, Дженифър Лопес и Шакира, като концертът на Таркан събира около 55 000 души…
Надявам се ви е било интересно да научите за стадиона Тофик Бахрамов“ и за човека, на когото е кръстен. Макар и да не се намира в Англия, както би се очаквало, ми се струва, че и там би трябвало да го уважат…
