„Искаш ли да разменим Меси за Крис Смолинг?“ е реплика, напълно неприемлива в повечето случай в живота, независимо дали става въпрос за някоя футболна игра като Football Manager и FIFA или пък за разговор между представители на двата отбора. Единственият случай, в който такава размяна би била приета, е ако двамата и са във формата на стикери. Всеки от нас в някакъв момент е събирал и разменял стикери с връстници. Тази мания кара и до днес ученици да въртят подобни сделки зад блока или на някоя площадка, докато бащите им си спомнят с носталгия за времето, когато и те внимателно са залепяли новата придобивка в албума за Световното.
Манията със стикерите е стара почти колкото и самата игра. Първите футболни картички са пуснати през 1887г. от Джон Бейнс, собственик на магазин за детски играчи. Той е вдъхновен от американските бейзболни картички, но все пак и той добавя свой щрих – започва да ги продава на пакетчета в магазина си за детски играчки в Брадфорд. Гледайки колекцията на Бейнс в днешно време, прави впечатление особено спретнатият външен вид на играчите, който са облечени в костюми и имат мустаци и бради със завидна подръжка. Фигурират играчи от клубове като Нютън Хийт (сега Манчестър Юнайтед) и Йист Енд (сега Нюкасъл). Славата на новите картички расте из цяла Англия, а Бейнс се възползва добре от интереса, измисляйки всякакви маркетингови трикове с цел причличане на клиенти. Цената на такава картичка в момента е около 60 паунда.
Покрай тази мания се появяват и други подобни продукти. Продават се цигари, на чиито кутии са отпечатани най-големите звезди на времето си. Друга известна коленция е тази на Singleton & Cole от 1905г. Това е първата колекция, в която футболистите са дадени малко под раменете. През 1930г. от Wills произвеждат и първото албумче. Все по-евтиното принтиране дава възможност за произвеждане на повече стикери и това вдига продажбите до небето.
В началото на 40-те бизнесът е в застой по обясними причини, но в края на десетилетието и в началото на следващото манията се завръща. На пазара пак излизат множество цигари с картинки на футболисти, а A&BC пуска колекция 92 цветни картички на звездите от Английското първенство в своите пакетчета дъвки. Друга разновидност на картичките е отлепващите се стикери. Така веднъж залепини в албума, те могат да се отлепят във всеки момент, тъй като на гърба им има биографична информация за играчите.
Истинската революция в бизнеса се появява през 60-те, когато братята Джузепе и Бенито Панини, продавачи на вестници, изкупуват непродадени стикери на компанията „Нанина“. Братята пакетират стикерите наново и почват да ги продават. Те успяват да продадат 3 милиона бройки. Надушвайки печалбата, те създават своя компания и своя колекция, посветена на Серия А във формата, познат и до днес. Колекцията, наречена „Калчаторе Панини“, успява да продаде 15 милиона пакетчета в първата си година, а през втората почти удвоява продажбите – 29 милиона. Колекцията продължава и до днес, като през 2011г. чества своя 50-ти юбилей.
През 1970г. „Панини“ произвежда първата международна колекция за Мондиала в Мексико. Колекцията съдържа всичките 16 участника, както и историята на всички проведени до тогава Световни първенства. Изпъкват стикерите на звездите на шампионите от онзи Мондиал – бразилците. Най-търсени са Пеле, Ривелиньо и Жаирзиньо. Новите стикери предизвикват фурор навякъде по света. И до днес това е най-продаванта коленция за всички времена. От тогава „Панини“ прави колекция за всеки Мондиал..
През 1971г. на вълната на фурора, „Панини“ пускат под името “Top Sellers” първата си английска колекция. Тя е толкова успешна, че през 1979г. е единствената официално призната от английската футболна асоциация. През следващите десетилетия „Панини“ подобравят все повече своите колекции. Вече има по две страници за всеки отбор от Първа дивизия в Англия. А през 1992г. със създаването на Висшата Лига договорът с „Панини“ е прекратен, което слага край на една ера у много привърженици на колекциите със стикери в Англия.
Разглеждането на албуми със стикери е не само разходка в историята на футбола, но и връщане назад към отминали моди. Когато прелистваш албуми от 80-те и 90-те се натъкваш на прически и оформяне на лицевото окосмяване, които просто няма как да са били добре изглеждащи. Екипите от този период също са прекалено лоши.
Въпреки усещането на доста фенове, че някои стикери никога не ти се падат, а от други имаш по 5 броя, „Панини“ уверяват, че от всеки стикер са изпринтирани еднакъв брой копия. След печат те се разпределят на случаен принцип в пакетчетата
Въпреки нововъведените електронни албуми за стикери, класическите хартиени албуми си остават най-продаваните. Всеки от нас си има такъв и понякога се сещаме за тях и ги отваряме. Това ни връща в едни по-добри времена, когато нищо не ни носеше по-голяма наслада от това да залепиш внимателно новия си блестящ стикер.
