Чували ли сте името Даниел Тимофте? По-възрастните от вас по всяка вероятност са запознати с този румънски футболист, чиято история ще разкажем в тази статия. Тимофте е доста обещаващ играч в младежките си години, но той така и не успява да се превърне в звезда и тъкмо тук ще ви разкрием защо.
Историята датира от далечната 2002г. е на ирландски журналист на име Пол Хауърд, който пропътува хиляди километри, за да ни разкаже колко много може да съжалява човек за една пропусната дузпа. Един миг, който предопределя не само кариерата, но и целия живот на грешника.
Впускаме се по поречието на река Жиу в сърцето на Трансилвания и стигаме до малко градче на име Петрошани. То не е известно с нищо, но панелените блокове и рушащите се кули на някогашните въглищни мини ни дават да разберем, че времето тук може да мине за спряло. На самия бряг на реката откриваме тъмен и мрачен бар на име "Дузпа".
В следобеда на обичаен работен ден през седмицата, вътре атмосферата е доста умряла, а от джубокса се чува тиха музика. Собственикът, Даниел Тимофте, седи сам в ъгъла и бавно отпива от поредната си бира. Изглежда доста по-възрастен от 34-те си години, доста напълнял и с подпухнало лице, макар че тежка контузия слага край на кариерата му едва преди 2 години.
Той се усмихва и поздравява новодошлия, едновременно с това нареждайки на някой от персонала да спре музиката. Все пак гостът е дошъл чак от Ирландия, за да говори с него. Казва, че с охота ще разкаже за Световното първенство през 1990г., но по гласа му личи, че дълго време това е била болна тема за него. Тъкмо Тимофте е човекът, който пропуска решаващата пета дузпа в осминафиналите срещу отбора на Република Ирландия. Това е и моментът, който определя цялата му кариера, както и тази на ирландския вратар Паки Бонър.
Даниел се оглежда окаяно и казва: "Виждаш в какво съм се превърнал", след което допълва "Искам да знам какво се случи с Паки Бонър?"
Въпросният бивш ирландски страж по това време се подготвя да се завърне на предстоящото Световно първенство в Южна Корея и Япония, но вече като треньор на вратарите в националния отбор. Тимофте отново отпива от бирата си и казва с горчилка, която може да се долови и от километри:
"Аз направих този човек известен."
И е прав. Снимката как Бонър плонжира ниско вдясно и отбива слабия шут на Тимофте става нарицателна и определяща за целия ирландски спорт. Само че в рамката няма място за човека от другата страна - злодеят, който прави Бонър герой. Човекът, който пропуска.
Изпълнението му е ужасяващо и той се съгласява с това. След кратка засилка, Даниел изстрелва топката без никаква мисъл, без изобщо да планира къде да я насочи. Той си спомня как си скубе косите по време на дългия път обратно към съотборниците му в централния кръг, от където гледа през пръсти как Дейвид О'Лиъри закопава мечтата на румънците за продължаване напред в турнира с точния си удар от последната дузпа за ирландците.
"Почувствах се, сякаш целият свят се стовари на главата ми." - продължава Тимофте. - "Подведох отбора, страната и народа си. Другите играчи ми повтаряха да не се тревожа толкова, че всеки може да пропусне дузпа. Казваха, че не ме винят, но аз не можех да ги погледна в очите и исках единствено да остана сам."
Седмица по-късно четвърт милион души се стичат на летището в Дъблин да посрещнат своите любимци, които все пак отпадат на четвъртфиналите от домакина Италия. Завръщането на Тимофте в Букурещ пък е на тотално отсрещния полюс. Той си спомня как върви през летището с наведена глава, пропускайки всичко покрай себе си.
"Имаше доста камери. Светкавиците блестяха в лицето ми. Всеки журналист искаше да ме попита как така изпуснах тази дузпа? Какво се случи? Дадох едно кратко интервю, но ми беше изключително трудно. Един и същ въпрос се повтаряше и повтаряше. След това дълго време не говорих с никого за това."
За известно време Тимофте се превръща в обект на сериозни подигравки в родината си. Когато излиза на терена за своя Динамо Букурещ, феновете на противниците, а понякога и неговите собствени привърженици, му напомнят за онзи голям провал: "Хей, Тимофте! Ти пропусна, глупак такъв!" - гласят крясъците от трибуните.
Непознати се скъсват да звънят на домашния му телефон, без значение дали е ден или нощ, а въпросът винаги е един и същ: "Как така пропусна?" Вместо да затвори на момента, Тимофте позволява да бъде въвлечен в дълги, философски размишления. "Казвах им това, което другите футболисти ми казаха. Всеки може да пропусне. Нормално е. Марадона пропусна (в четвъртфинала на Аржентина срещу Югославия), Баджо пропусна (на финала през 1994г.), но в онзи мач в Италия просто се случи на мен."
Година след въпросния двубой, отборът на Байер Юрдинген дава възможност на Тимофте да играе във Втора немска Бундеслига - предложение, което той приема на драго сърце, за да се откъсне от действителността в Румъния, поне за няколко месеца.
С времето Тимофте се научава да живее с факта, че е човекът, който пропусна. Още повече - той решава да поеме контрол над тази историческа ситуация. С парите, припечелени в Германия, той се връща в родния си град Петрошани и решава да отвори бар. Не му се налага дълго да избира име за заведението. "Когато кажете "Тимофте" на някой румънец, той автоматично ще ви отговори "Дузпа"."
Тимофте и Хауърд се разхождат и Даниел решава да покаже на ирландския журналист отбора на Жиу Петрошани - родният му клуб, в който се състезава, докато учи за електрически инженер и където прави първите си крачки в треньорската професия като асистент по това време.
Стадионът е достатъчно голям, за да побере около 40 000 души, но градът страда от сериозно обезлюдяване след падането на режима на Николае Чаушеску и превръщането на добива на въглища в отживелица. Сега отборът привлича тълпа от около 4000 зрители, а преди две години бе продал звездния си защитник за два тона свинско месо. Въпреки всичко Даниел е доволен от живота си. "Баща ми прекара 32 години в мината и ми каза, че ще съм луд ако изкарам живота си като него." - казва той.
Контузеното му коляно се обажда и се налага разходката да бъде прекъсната, за да може Тимофте да поседне. Това е префектната възможност Хауърд да му подари книга на име "Караваната" от Роди Дойл. В нея се разказва за двама безработни мъже от Дъблин, които отварят каравана за чипс в центъра на града по време на първенството през 1990г., както и някои интересни истории около въпросния мач между Румъния и Ирландия. Тимофте желае да чуе за какво става въпрос и кара един от юношите на Жиу Петрошани, който говори перфектен английски, да му почете.
След като изслушва доста украсената и хумористично разказана история от ирландска гледна точка около пропуснатата от него дузпа, Тимофте не се засмива. Той само кимва бавно с глава и казва.
"Да, точно това се случи..."
