Топ 10 футболисти с успешно завръщане (част 1)

 За много футболисти контузиите се оказват препъникамък във футболната им кариера. Други пък страдат от здравословни проблеми, които спират техния път към славата. Някои от тези играчи обаче са непримирими пред контузиите и намират начин да правят това, което обичат, а именно да играят футбол. Малцина от тях дори достигат такива висоти в кариерите си, за каквито други само могат да мечтаят. А ето и нашите доказателства:

1. Алън Шиърър (Англия)

 Голмайсторът за всички времена във Висшата Лига, Алън Шиърър, претърпява три сериозни контузии през футболната си кариера. Първата идва през декември 1992г., когато претърпява разтегнато сухожилие на коляното. Впоследствие се завръща, вкарва 108 гола с екипа на Блекбърн и печели Висшата Лига през 1994/95. През 1997г. идва ред на втората му контузия, когато разкъсва кръстни връзки на глезена, което го вади от игра за по-голямата част от сезона. Три години по-късно той отново е възпрепятстван от това да записва участия за любимия си Нюкясъл поради поредната контузия. В края на краищата, той бележи 206 гола в 405 мача за „Джордитата“ във всички турнири, става голмайстор №1 на Висшата Лига с 260 попадения, държи рекорда за най-много хеттрика във Висшата Лига с 11, избран е за футболист на сезона на Острова през 1994/95 и печели куп други индивидуали награди. Това е Алън Шиърър.

 2. Хенрик Ларсон (Швеция)

 Преди да дойде ерата „Златан“ един друг швед приковаваше вниманието на почитателите на футбола. На 26-годишна възраст Хенрик Ларсон подписва с отбора на Селтик, където блести с представянето си в първите няколко сезона в Шотландия. В един двубой срещу Лион за Купата на УЕФА през сезон 1999/00 той претърпява много тежка контузия, като чупи левия си крак на две места. Следват 8 месеца на възстановяване, а при завръщането си на терена няма и помен от контузията. През следващата година той прави най-добрия си сезон с екипа на Селтик, като се разписва на 53 пъти в едва 50 мача (нещо рядко срещано за онзи период). Изиграва още 4 сезона за „Детелините“, увеличавайки головия си актив с още 120 попадения. Впоследствие преминава в редиците на Барселона, където опровергава критиците с няколко добри сезона. Кариерата му завършва с не толкова успешно пребиваване с екипа на Манчестър Юнайтед, като е преотстъпен на родния си Хелзингборг. 

 3. Нванкво Кану (Нигерия)

 Легендата на нигерийския футбол, Нванкво Кану, получава сърдечни проблеми още на 20-годишна възраст. По същото време той е и капитан на националния си отбор на олимпиийските игри в Атланта през 1996-та. Печели единственото злато по футбол за родината си, а 5 месеца по-късно претърпява хирургична интервенция, представляваща имплантиране на нова аортна клапа. В следващите 3 години Кану не блести в редиците на Интер, като записва едва 12 мача с екипа на „Нерадзурите“. Впоследствие обаче се присъединява към Арсенал, като прекарва общо 13 години на Острова, изпълнени с успехи и постижения. През 1999-та година е избран за футболист №1 на Африка, а 5 години по-късно става част от единствения отбор във Висшата Лига без загуба през редовния сезон – Арсенал. За последно вдига трофей с екипа на Портсмут, като е с основна заслуга за спечелването на ФА Къп през 2008/09. 

 4. Роналдо (Бразилия)

 Кариерата на легендарния бразилски нападател, Роналдо, е белязана от поредица контузии и проблеми с колената. Още през далечната 1995г., когато е перспективен младок в редиците на ПСВ Айндховен, той започва да усеща дискомфорт в областта на лявото коляно. Нужна е лекарска интервенция, като възстановяването му трае няколко месеца. При завръщането си на терена той се превръща в най-скъпия трансфер в света, бивайки откупен от испанския гранд Барселона. В идния сезон Роналдо бележи 34 гола в 37 мача за каталунския клуб. Следва преминаване в редиците на Интер, където той показва най-доброто от себе си, но за съжаление престоят му на "Ботуша" не минава и без травми. През 1999г. в мач срещу Лече, той разкъсва сухожилие в коляното, което го вади от игра за половин година. При завръщането си срещу Лацио във финала за Купата на Италия, той изиграва едва 7 минути и отново е принуден да напусне терена, този път за повече от година. Впоследствие заиграва на висота чак на Световното първенство през 2002г., когато бележи уникалните 8 гола, с които допринася за последната към момента титла на Бразилия. Следват няколко сезона за Реал Мадрид, Милан и Коринтианс. Въпреки дълготрайните контузии, Роналдо остава един от най-класните футболисти в историята. Той печели на два пъти Златната топка на ФИФА (1997, 2002), един път е носител на златната обувка (1997), три пъти е избран за футболист на годината на ФИФА (1996, 1997, 2002). С Бразилия той печели на два пъти Световната Купа (1994, 2002) и на два пъти извежда страната си до успех в Копа Америка (1997, 1999).

 5. Санти Касорла (Испания)

 Човекът-Пъзел, както Касорла сам нарича себе си, претърпява ужасно развитие на перспективната си кариера. След четири невероятни сезона с екипа на Виляреал, той преминава в Малага, където затвърждава добрата си форма и е забелязан от скаути на Арсенал. Трансферът му при момчетата на Арсен Венгер е завършен през лятото на 2012г. През идната година, той пуква глезена си в мач срещу Чили, като доиграва двубоя с напукана костица. Касорла така и не се подлага на оперативна намеса, не и преди срещата между Арсенал и Лудогорец, когато не издържа на болката и напуска терена. Следва операция в Швеция, която не минава без усложнения. Той получава инфекция на крака си и медицинският му екип го съветва да се откаже от футбола. Още няколко операции са неоходими, като в една от тях хирурзите взимат кожа от лявата му ръка и я присаждат на десния му глезен. Резултатът е 636 дни без футбол. Прави завръщането си през 2018г., когато е привлечен от Виляреал. Сезонът му е изпълнен с трудности, но и с няколко изключителни изяви за „Жълтата подводница", включително и двата гола срещу Реал Мадрид (2:2). В мач срещу Бетис на 27 септември 2019г. той отбеляза 46-я си гол за Виляреал, с което оглави класацията за най-резултатен полузащитник в историята на тима, задминавайки Хуан Роман Рикелме. Приказката за Човекът-Пъзел продължава, а ние само можем да се надяваме кракът му да не го подведе отново.

 Бонус: Мартин Петров (България)

 Мартин Петров е поредният футболист, измъчван от контузии през състезателната си кариера. След 3 години в Ботев Враца и ЦСКА, той започва европейското си пътешествие в швейцарския Сервет. Крилото прави няколко добри сезона, след което преминава във Волфсбург, където изгрява звездата му. През 2005г. е забелязан от Атлетико Мадрид, които веднага откупуват правата му от немския тим. В Испания той прави своя пробив сред най-добрите, но точно тогава започва и негативният период от кариерата му – контузиите. В мач от Примера Дивисион срещу Рекреативо, той се свлича на земята в 38-та минута. Резултатът е скъсани кръстни връзки, което го изважда от терена за половин година. През следващата година е избран за футболист №1 на България. Следва подвизаване с екипа на Манчестър Сити, където прави фурор в първия си сезон. Вторият сезон обаче е белязан от контузии, заради които и напуска тима през 2010г. по посока Болтън. Завършва кариерата си с екипите на Еспаньол и ЦСКА. Един от най-емблематичните футболисти на България през новото хилядолетие често споделя, че контузиите, както са го изкарвали от игра за дълъг период от време, така и са го мотивирали да се върне на терена по-добър от всякога.