Топ играчи, завършили кариерите си със загуба на голям финал

 Всеки футболист има една мечта - да се откаже от футбола, докато е на върха. Едва ли някой някога е искал да загуби последния си мач в иначе славната си кариера. Още по-неприятно е, когато този последен мач е финал за някой значим трофей.

 Съдбата не винаги е благосклонна към големите играчи и не всеки има късмета да се оттегли, тъкмо когато е спечелил нещо. Тук сме събрали десет известни футболисти, които губят последния двубой в кариерите си и за техен късмет, този последен двубой е финал за значим трофей.

10) Франк Бауман
 По-младите от вас по всяка вероятност не помнят добре този немски футболист. Франк Бауман е жива легенда на Вердер Бремен, като играе за немския клуб в продължение на 10 години. Той е известен като безкомпромисен защитник и добре отличаващ се с твърдата си, но не груба игра. В по-голямата част от престоя си на "Везерщадион", Бауман е капитан на "бременските музиканти" и пръв вдига Сребърната салатиера през 2004г., когато тимът, предвождан от Томас Шааф, става шампион на Бундеслигата. Той е и немски национал с почти 30 мача за Бундестима. Последният мач в кариерата му обаче не завършва по мечтания за него начин. Неговият Вердер достига финала в турнира за Купата на УЕФА през сезон 2008/09. Това е и последното издание на надпреварата, преди реформирането й в Лига Европа. Вердер има шанс да влезе в историята, а и пътят към финала не е никак лек. "Бременските музиканти" отстраняват отбори като Милан, Сент-Етиен, Удинезе и Хамбургер в няколко класически мача, но съперникът за трофея Шахтьор Донецк се оказва непосилна задача. 90 минути футбол не стигат и се играят продължения, в които изпълненият с бразилци украински тим печели с 2:1. След това поражение, Бауман окачва бутонките на пирона и започва да работи в треньорския щаб на Вердер.

9) Гарет Саутгейт
 Добре познавате мениджъра на националния отбор на Англия, нали? Преди да се впусне в треньорското поприще, Саутгейт е един от солидните защитници във Висшата лига. Играейки за тимовете на Кристъл Палас, Астън Вила и Мидълзбро, той така и не се домогва до значими трофеи, а с националния отбор е на крача от финал на Евро'96, но тъкмо той пропуска решаващата дузпа в полуфиналите срещу Германия. Последните 5 години от кариерата си изкарва на "Ривърсайт", където наставник е Стийв МакКларън. Мидълзбро е един от солидните тимове в лигата и редовно завършва на местата около 10-тото, а понякога дори и в горната половина на таблицата. "Боро" се класира за турнира за Купата на УЕФА за сезон 2005/06 и осъществява истински пробив, достигайки до финала, където трябва да спори за отличието с испанския Севиля. Съотборници на Саутгейт са култови играчи като Джими Флойд Хаселбанк, Марк Видука, Стюърт Даунинг и Марк Шварцър. Във финалния сблъсък обаче, Гарет и компания са отнесени с 0:4 от андалусийците, а това е и последният мач на бранителя на зеления килим. Няколко дни след този злополучен мач, МакКларън напуска "Боро", за да поеме националния отбор на Англия, а Саутгейт го наследява на поста на "Ривърсайд".

8) Марко Боде
 Още една легенда на "бременските музиканти" от Вердер. Марко Боде е много обичан на "Везерщадион", тъй като прекарва цялата си кариера в клуба. В продължение на 13 години, от 1989 до 2002г., той е един от лидерите на Вердер, като по време на отказването си е рекордьор по голове за немския клуб с фамозните 101 гола в Първа Бундеслига. Боде има купища трофеи във витрината си, включително Сребърната салатиера, Купата на Германия, КНК и наградата от несъществуващия вече турнир Интертото. С националния отбор пък е европейски шампион от първенството през 1996г. Боде има изключителната възможност да завърши кариерата си по още по-легендарен начин. Той е част от "маншафта", който достига до финала на Световното първенство в Южна Корея и Япония през 2002г. По ирония на съдбата, тъкмо това се оказва и последния мач в живота му. Той дори започва като титуляр на мястото на наказания Михаел Балак, но тимът му губи от колосалния отбор на Бразилия с 0:2, а Марко изкарва 85 минути на терена. 

7) Франсиско Хенто
 Реално погледнато, този човек едва ли има за какво да съжалява в кариерата си. Той е част от най-големите успехи на Реал Мадрид, завоювайки невероятните 23 трофея с бялата фланелка. Франсиско "Пако" Хенто е играч на "кралския клуб" в периода 1953-1971, като изиграва 606 мача и вкарва 178 гола. Считан е за най-добрия испански играч на поста си. Бърз и изключително техничен, той е безспорен титуляр на лявото крило на Реал в продължение на близо две десетилетия. И до ден днешен Хенто държи рекорда за най-много титли от Ла Лига (12), както и за най-много европейски купи (6), като поделя и рекорда за най-много мачове в европейски клубни финали с Паоло Малдини - по 8. По ирония на съдбата, този футболен виртуоз е изпратен от зеления килим като победен. Това става във финала за Купата на Носителните на Купи през сезон 1970/71, когато Реал мери сили с Челси. Тогава победителят се решава в 2 мача и лондончани печелят с общ резултат 3:2 (2:1 в Англия и 1:1 в Мадрид). Едва ли Хенто ще бъде запомнен точно с това, но винаги е по-добре да се оттеглиш с отличие.

6) Джовани ван Бронхорст
 Може би холандецът не е от най-звездните играчи в историята на играта, но кариерата му е наистина впечатляваща. Рожба на школата на Фейенорд, Ван Бронхорст играе най-силния си футбол в отборите на Арсенал и Барселона, като с екипа на каталунците успява да стане и европейски клубен шампион. И не само това, но и в кампанията, в която Барса вдигна "Ушатата", Джио, както обича да го наричат, играе във всеки един мач през сезона. Стабилен в защита и с точен ляв крак, Ван Бронхорст е един от най-класните леви бранители в историята на холандския футбол. Тъкмо с националния отбор на "лалетата" идва и последния му мач. Той е през лятото на 2010г., когато той и съотборниците му правят истински фурор по терените на Южна Африка и стигат до финала на първото Световно първенство, провело се на черния континент. Джио, освен титуляр, е и капитан на формацията, а и вкарва феноменален гол в полуфинала срещу Уругвай. Започва сред стартовите 11 в най-големия мач в света и играе до 105-ата минута, когато отстъпва мястото си на по-офанзивен играч. Така или иначе, холандците губят финала от Испания, като гол на Иниеста минути преди края носи първата световна титла на "Ла Фурия". След това Ван Бронхорст става треньор и дори успява да стане шампион на Ередивизи с Фейенорд, донасяйки първа титла на тима от 16 години.

5) Петър Чех
 Легендарният чешки вратар приключи с футбола едва преди година, но едва ли ще запомни последния си мач с добро. Чех се представя на страхотно ниво с екипите на Спарта Прага, Рен и Челси, като със "сините" от Лондон печели абсолютно всичко възмпожно. Висок и много пъргав, той е избиран за най-добър вратар на Европа цели 4 пъти, а още толкова пъти е избиран и за най-добър в Англия. С пристигането на Тибо Куртоа в Челси обаче, за Чех не остава място и той преминава в градския съперник Арсенал. За 4-те сезона на "Емирейтс" той печели ФА къп веднъж и Къмюнити Шийлд два пъти, но има възможност в последния мач в кариерата си да спечели и отличието от турнира Лига Европа. Съперник там е бившият му клуб Челси, който се оказва прекалено силен за момчетата на Унай Емери. "Сините" печелят с 4:1 и грабват трофея пред погледа на Чех, който записва катастрофална загуба в прощалните минути от своята спортна кариера. Наскоро обаче чехът отвори нова страница в своята история, дебютирайки и на леда като състезател по хокей.

4) Едвин ван дер Сар
 Поредната култова кариера, която не успява да приключи по подходящ начин. Едвин ван дер Сар е легендарен вратар на редица топ-клубове като Аякс, Ювентус и Манчестър Юнайтед. Някои го наричат най-завършения вратар в историята на футбола. Висок, атлетичен и гъвкав, Едвин не изглежда да има никакви слабости. Освен страхотните си рефлекси, той умее да излиза много решително, а и е доста добър с крака. Става европейски клубен шампион цели два пъти и то с два различни отбора. През лятото на 2005г. Манчестър Юнайтед най-сетне успяват да решат сериозните проблеми на вратарския пост, които имат след напускането на Петър Шмайхел още в края на 90-те, привличайки холандеца от скромния Фулъм. Ван дер Сар моментално става ключова фигура в състава на Фъргюсън и е с основен принос за редицата спечелени отличия, включително и на финала на ШЛ през 2008г., когато спасява дузпата на Никола Анелка, за да донесе купата на своите. Три години по-късно обаче, "червените дяволи" отново са замесени в спора за трофея, като този път трябва да победят Барселона на Пеп Гуардиола. Двубоят е последен за холандския страж, но той допуска 3 гола и тимът му губи с 1:3. Вече на почти 41 години, Ван дер Сар окачва ръкавиците с горчив вкус в устата от тази неприятна загуба.

3) Дино Дзоф
 Всички добре знаем историята на този италиански титан. Дзоф толкова много искал да стане световен шампион, че се зарекъл докато не вдигне купата да не се отказва от футбола. За негово щастие мечтата му най-сетне се осъществява през 1982г., когато "скуадра адзура" е коронована за нов властелин на света след победа срещу Западна Германия на финала на Мондиала в Испания. Дзоф обаче не прекратява кариерата си тогава, както би подобавало. Той остава да играе още един сезон, когато вече е на 41. Последният мач в кариерата му му поднася солидна порция огорчение. В края на сезон 1982/83 неговият Ювентус достига финала в тунрира за Европейската купа, което отваря възможност на Дино да се оттегли с още едно значимо отличие във витрината. Това обаче не става и "старата госпожа" губи решаващия мач от германския Хамбургер. Единственият гол е в мрежата именно на Дзоф и е дело на Феликс Магат. Въпреки че е считан за един от най-великите на поста си за всички времена, италианецът окачва ръкавиците със загуба в последния си мач.

2) Зинедин Зидан
 Смятахте, че това ще е нашият номер 1, нали? Е, тънко ще ви изненадаме. Откъдето и да го погледнеш, няма човек, който да не се е натъжил при гледката как Зизу подминава световната купа в своя последен мач, след като е бил отстранен за така прословутия удар с глава срещу Марко Матераци. Кариера като неговата абсолютно заслужаваше да приключи по доста по-звезден начин, но уви. Зидан е основна фигура в състава на Франция на Световното през 2006г., като в елиминациите собственоръчно разсипва противници от ранга на Бразилия, Испания и Португалия. Той дори успява да вкара и гола за "петлите" на финала, но когато двубоят влиза в продължения, нещо ужасно се обърква. Зизу, който и преди е загатвал, че на моменти пали лесно, позволява да бъде провокиран от италианския бранител Марко Матераци. Въпреки че двубоят върви към дузпи, гологлавият халф изпуска нервите си и забива темето си в гърдите на своя противник. Следва червен картон и Зидан е пратен под душовете, а неговите съотборници губят престрелката за трофея. 

1) Юрген Колер
 Немският бранител е един от най-успешните състезатели на всички времена. Той печели абсолютно всеки трофей, който може да съществува - титлите на Германия и Италия, купите на двете страни, Купата на УЕФА, Шампионската лига, Интерконтиненталната купа, както и Световната и европейска купа с националния отбор. Колер е известен като един от най-добрите защитници на своето поколение. Здрав физически и абсолютно безкомпромисен в единоборствата. Обича твърдата, на моменти дори груба игра, рядко се случва той да допусне да бъде преминат. Тъкмо това му изиграва лоша шега в последния мач в кариерата му. Вече почти на 36, Юрген Колер играе финал в турнира за Купата на УЕФА със своя Борусия Дортмунд. В състава, воден от Матиас Замер, личат имената на чешките легенди Ян Колер и Томаш Росицки, както и на бразилците Евертон, Марсио Аморузо и Деде. Опонентът Фейенорд също разполага с атомно нападение в лицето на Робин ван Перси, Йон Дал Томасон и Пиер ван Хойдонк. Юрген Колер обаче удря сериозно рамо на холандците, като още в 31-вата минута допуска сериозна грешка в защита, поради което му се налага да фаулира в наказателното поле Томасон. Бранителят получава директен червен картон, а освен това съдията отсъжда и дузпа за Фейенорд. Със сълзи на очите, Колер напуска терена, а неговите съотборници не успяват да компенсират липсата му и губят с бойкото 2:3 в един от най-култовите финали в историята на този турнир.