Край Вълтава от години се играе добър футбол. При това футбол специфичен, неповлиян от времето и модните тактически тенденции. Типичната игра на чехословашките асове, наречена "чешка уличка", е добре известна: къси, мълниеносни подавания по тревата в "магически триъгълник", при който топката е често в близост до противника, но рядко става негова собственост, предизвикване на маневри, които в крайна сметка обезоръжават съперниците, изчерпвайки техните сили.
Тази стара, но ефикасна школа, е пожънала немалко успехи, сред които най-ярко блестят сребърните медали на световните първенства през 1934 и 1962 година, след като на самите финални срещи чехите прекланят глава пред Италия и Бразилия. Любопитно е да се спомене, че до подножието на световния връх през 1962-ра година в Чили селекционер на Чехословакия е Рудолф Витлачил, който след няколко години ще стане начело на Левски и националния отбор на България.
За финалите на петото европейско първенство, които се провеждат през лятото на 1976 година в Югославия, чехословашският старши треньор Вацлав Йежек не подготвя никакви сензационни тактически изненади. Той разчита отново на изпитаната "чешка уличка", която разполага с превъзходни изпълнители. Вратарят Иво Виктор е да път да затъмни славата на "пражката котка" Франтишек Платничка, а Ладислав Юркемик е не само опитен защитник, но и безпогрешен стлелец. Неслучайно неговият удар се е смятал за най-силния в Средна Европа по това време. В нападението Франтишек Весели, взаимодейства отлично с младите, но опасни щурмоваци Зденек Нехода, Антонин Паненка и Мариян Масни.
Пътя на Чехословакия към титлата се оказва сравнително лек и след 4 победи, 1 равен и 1 загуба в квалификационна група с Англия, Португалия и Кипър и голова разлика 15:5, продължава към четвъртфинал, противопоставящ ги срещу СССР. Там момчетата на Йежек печелят в Прага с 2:0, а в Москва завършват 2:2 и така се класират за финалния турнир в Югославия.
Тук е редно е да отбележим, че формата на европейските първенства е бил такъв, че победителите от осемте предварителни квалификационни групи отиват на четвъртфинал на разменено домакинство и крайните победители се отправят на финален турнир, определящ победителя.
Още на летището в Загреб многобройни журналисти обграждат треньора Йежек и го бомбардират с най-различни въпроси като: "Как се чувствате в клетка с три лъва? Вярно ли е, че сте завършили философия в Пражкия университет? С какъв резултат ще загубите от холандците? Кой ще пази Кройф и въобще някой ще може ли да опази холандския номер 14? Какво ще бъде крайното класиране на европейското първенство?"... а усмихнат и спокоен, Йежек отговаря търпеливо на всички въпроси, а на последния съвсем сериозно казва:
- "Мисля, че шампион ще стане Югославия, следвана от Холандия, ФРГ и нашия отбор. Но аз никога не съм бил силен с прогнозите и не бих се учудил да се случи точно обратното." И наистина "философът от Прага с дискретен чар" се оказва "силен" в прогнозата след като крайното класиране е точно обратното.
Полуфиналният двубой Холандия - Чехословакия, който се играе на стадиона в Загреб, протича под непрекъснат проливен дъжд. Най-ярките представители на тоталния футбол се объркват в "чешката уличка". Героят и същевременно трагичната фигура на мача е капитанът Антон Ондруш. Най-напред той открива резултата с отличен удар с глава. Близо час по-късно именно той връща холандските надежди след неспасяем гол в ...собствената си врата. Редовното време завършва 1:1, а в продълженията Весели и Нехода на два пъти надиграват защитата на "лалетата" и Чехословакия се класира на финал.
В другия полуфинал, играл се в Белград, домакините от Югославия изпускат преднина от 2:0 през първата част и немските футболисти, показвайки характер, довеждат мача до продължения и в тях побеждават с 4:2, което е прието в домакинския лагер като непростима грешка.
И ето, че финалът се играе на стадион "Цървена Звезда" (днес "Райко Митич"). Чехословашките футболисти не трепват пред световните шампиони от ФРГ, предвождани от Франц Бекенбауер, и още в 25-та минута вече водят с 2:0 след голове на Швехлик и Добиаш.
Мюлер връща едно попадение две минути по-късно и точно в последната минута след невероятно щастлив удар Хьолценбайн изравнява резултата. Продълженията не донасят успех на нито един от двата състава и така европейският шампион трябва да бъде определен след изпълнение на дузпи.
Масни, Нехода, капитанът Ондруш и Юркемик са безгрешни. Не им отстъпват по точност на удара и хладнокръвие западногерманците Бонхоф, Флое и Бонгарц. Идва ред на Ули Хьонес - най-добрият изпълнител на дузпи в Бундеслигата. Русокосият Ули се усмихва самоуверено, стреля и след секунда гледа как топката лети високо над вратата. После, затворил очи, не спира да се обвинява, а години след драматичния финал, треньорът на бундестима Хелмут Шьон признава с горчива усмивка, че "споменът за тази проклета дузпа на Хьонес ще го преследва и на смъртния одър".
Стохилядната белградска "Маракана" занемява. Футболна Европа пред телевизорите и радиоприемниците - също. Предстои решаваща дузпа. Антонин Паненка се приближава с нехаен вид към бялата точка и стреля съвсем леко, някак несериозно. Каприз или безотговорност? Възможно е... но топката описва плавна дъга и влиза точно в средата на вратата на десетина сантиметра под напречната греда. Най-добрият вратар в света Сеп Майер лежи безпомощен в десния ъгъл. Ражда се безсмъртната дузпа "Паненка", която дълги години след този финал едни от най-добрите футболисти на планетата, успешно или не съвсем, ще се опитват да пресъздадат.
Чехословакия обаче е европейски шампион! Паненка вдига победно ръце, а след секунда лежи на тревата, затрупан от съотборниците си. Никой не вярва, че Антонин си е позволил такава хлапашка лудория и че те са европейски шампион...
След мача Сеп Майер казва, че дузпата на Паненка е нередовна, но журналистите се напреварват, кой от кого по-големи суперлативи по адрес на Паненка : "Поет на футбола", "Играч на рулетка", "Мъж със стоманени нерви", "Футболен мускетар"... а самият Паненка спокойно заявява, че е "бил по детски щастлив поради факта, че ще изпълни последната дузпа и с неговия удар да донесе европейската титла. От 100 вратари, 99 скачат предварително в единия ъгъл." И също така допълва : "Вкарал съм много такива дузпи , когато играех с връстниците си в Прага..."
Златна Прага устройва на своите златни момчета небивало посрещане. И до ден днешен привържениците си спомнят с удоволствие на чаша бира акробатичните скокове на Иво Виктор, неуловимите финтове на Масни и Нехода и разбира се, невероятната дузпа на "поета на футбола" Антонин Паненка.
Източник: "Новото кралство на оранжевите"
