Когато чуем израза "серия от последователни титли" веднага се сещаме за доминацията на Ювентус в Италия, или за тази на Байерн Мюнхен в Бундеслигата. Тези, които биха се върнали малко по-назад, биха се сетили и за сериозната серия на Лион във Франция в началото на века. Та дори и Лудогорец със своите 7 поредни отличия може да се вмести в тази класация! Истината обаче е, че всички тези отбори са доста далеч от това да поставят рекорд за най-много последователни завоювани титли на страната си. Кои са десетте клуба с най-дълги серии предстои да разберем тук: 10) Шериф Тираспол, Молдова 
Както можете да си представите, винаги има по няколко отбора, които да споделят дадена позиция. Та в този ред на мисли молдовския хегемон Шериф заема десето място в класацията със своите 10 последователни титли. Интересното е, че "осите" са основани едва през 1997, но все пак се намират в този елитен списък. Отначало клъбът носи названието Тирас Тираспол и за пръв път се появява в молдовската Б група през 1996, но година по-късно бившият полицай и служител на охранителна фирма Шериф Виктор Гусан променя името на тима. Шериф е една от големите вериги в град Тираспол и притежава редица бензиностанции и супермаркети, а съще се занимава и със строителство, официален вносител е на Мерцедес за Молдова, прави реклами, произвежда спиртни напитки и също така е мобилен оператор... Всичко това позволява на корпорацията да построи нов стадион на клуб Шериф на стойност 200 милиона долара през 2002. Друг любопитен факт е, че Тираспол реално се явява столица на република Предистовия, която е населена главно с бесарабски българи. Та за Шериф - след доминантната си серия от сезон 2000-01 до 2009-10 и десетте поредни завоювани титли, "осите" изпускат тази за 2010-11, която попада в ръцете на Дачия Кишинев. Следват нови три отличия за Шериф, едно за Милсами, и в последните 4 сезона отново Шериф налага тотална доминация в молдовския шампионат. 9) Пюник Ереван, Армения 
Още един клуб, основан сравнително наскоро. Пюник се появява през 1992 под името Хоменетмен и реално е първият шампион на Армения в новосформираното местно първенство, организирано след разпада на Съветския съюз. През 1995 клубът сменя името си на Пюник, което на арменски значи "Феникс". Въпреки че играе сериозна роля в арменското първенство, през 1999 Пюник е закрит, а през 2001 отново се появява, след като тъкмо промотирания в елита тим на Арменикум си сменя името. Още в дебютната си кампания новосформирания отбор печели титлата и не я изпуска чак до 2010. Финансовата стабилност на отбора, дадена от бизнесмена и в последствие президент на арменския футболен съюз Рубен Хайрапетян, му носи 10 поредни отличия. Тимът записва и някои силни участия в квалификациите за Шампионската лига, но така и не успява да премине втория предварителен кръг. Все пак показва силни игри и постига резултати от рода на 2:2 срещу Динамо Киев, 0:0 срещу Динамо Загреб и дори успява да запише победа срещу норвежкия шампион Мьолде през 2015. Серията от 10 поредни спечелени титли е прекъсната през 2011 от тима на Улис, а в последствие Пюник така и не успява да повтори доминацията си, въпреки че печели трофея за 2014-15. По настоящем в арменския футбол властва тима на Алашкерт. 8) МТК Будапеща, Унгария 
Тук вече нещата коренно се променят. МТК е един от най-старите клубове не само в Унгария, но и в Европа. Той е основан през 1888 от дузина спортни ентусиасти, като болшинството от тях са унгарски аристократи и членове на Еврейската общност в страната. В периода преди Втората световна война МТК печели 15 пъти титлата и 7 пъти купата. С настъпването на военните действия, клубът е преустановил съществуването си, тъй като всички са знаели за "еврейската жилка" в него и това е наложило на ръководителите и собствениците да бягат за живота си от нацистите. След края на войната, Унгария пада под комунистически режим и МТК сменя името си на Текстилс СЕ, след това на Бастя, а в последствие и на Ворош. Най-големия евроуспех на клуба е финалът в КНК през 1963-64, когато унгарците елиминират последователно Славия София, Звикау (Германия), Фенербахче и Селтик, но в прекия спор за отличието губят от Спортинг. В наши дни МТК Будапеща печели титлата все по-рядко и по-рядко, като за последно "маджарите" са правили това през 2007-08, а дори през сезон 2018-19 са новаци в елита! За сметка на това тимът става шампион на Унгария през 1914 и тъй като през 1915 и 1916 не се провежда първенството, последвалите 9 отличия за МТК между 1917 и 1925 са обединени с това от 1914, което закръгля последователните титли на 10. 7) Динамо Берлин, Източна Германия 
Въпреки че се е подвизавал още през 40-те под други имена, клубът официално е основан през 1966. Преди това той носи наименованията "Sportgemeinde Deutsche Volkspolizei Berlin" и "Sportvereinigung Dynamo", които не мога да преведа колкото и да се опитвам. През 1953 се сформира за пръв път Динамо Берлин, но той бързичко изпада от елита и пак си сменя името. През 1966 футболът в Източна Германия се реорганизира и клубът отново се появява на бял свят под името "Berliner Fußballclub Dynamo" (BFC Dynamo) или просто Динамо Берлин. Той се завръща в елита и започва полека-лека да подобрява представянето и класирането си с всеки следващ сезон. Така през 1978-79 "виненочервените" най-накрая печелят титлата на страната за радост на най-известния им фен - Ерих Милке, шефът на източногерманската тайна полиция или още ШТАЗИ. Динамо Берлин не изпуска отличието в продължение на 10 години, като с всеки следващ сезон успехът на тима става все по-спорен и по-спорен. Започва ясно да личи как "виненочервените" са фаворитизирани от местното Политбюро, което се изразява в манипулиране на мачове в тяхна полза от съдии и играчи на противниковите отбори. Върха на елхата е отсъдената за Динамо дузпа в 94-тата минута в мач срещу Локомотив Лайпциг, в следствие на което съдията е наказан. Но така или иначе на клуба вече е лепнат етикета "милиционерски отбор" и мнозина го ненавиждат. След падането на Берлинската стена, Динамо сменя името си на ФК Берлин. С напускането на основни играчи, изземането на терени и бази и спирането на правителствената подкрепа, клубът изпада в забвение и по настоящем се състезава в четвъртото ниво на немския футбол. 6) Динамо Тбилиси, Грузия 
Прави ли ви впечатление, че всички отбори до тук са от бивши социалистически страни? Е, тенденцията продължава. Отборът на Динамо Тбилиси е основан през 1925 от спортното общество Динамо, което се сформира от спортните хора в Съветския съюз и трябва да означава "сила на движението". Почти веднага след основаването си, грузинският клуб се превръща в един от водещите в елита на Съветската лига, но успява да я спечели за пръв път чак през 1964. Най-паметното участие на отбора в Европа е спечелването на КНК през 1980-81 след победа на финала над немския Карл-Цайс Йена. След разпада на СССР, Динамо се утвърждава като хегемон в новосформираната грузинска лига и печели безцеремонно първите 10 издания на турнира от 1990 до 1999. През 1999-00 "синьо-белите" са детронирани от Торпедо Кутайси и въпреки че са рекордьори по титли в страната с 16 отличия, така и не успяват да наложат отново доминацията си. Тимът дори не е ставал шампион от сезон 2015-16! Грузинската лига е крайно оспорвана и от 1999-00 до ден днешен цели 9 клуба успяват да спечелят титлата. На международната сцена Динамо не успява да постигне нищо значимо с изключение на класирането си в груповата фаза в турнира за Купата на УЕФА през 2004-05, но губи и 4-те си мача и отпада. През 2012-13 тимът отново бе на крачка да се класира за групите на Лига Европа, но в плейофа загуби от АЕК Атина с общ резултат 1:2. 5) Динамо Загреб, Хърватска 
Поредният "Динамо" в класацията. От създаването си през 1945, клубът от Загреб започва да се утвърждава като един от най-силните югославянски тимове. Той почти веднага печели титлата в първенството на социалистическия блок, а през годините от него произлизат някои от най-добрите играчи в света. Хърватите винаги са били основни футболисти в селекцията на Югославия, а дори и след разпада й националния отбор на "шахматистите" продължава да разполага с невероятна класа (финалисти на последното Световно първенство). Динамо печели общо 4 пъти титлата и остава цели 11 пъти на второ място. След основаването на хърватския шампионат през 1992, "сините" са отборът с най-много титли, като успяват да спечелят отличието 19 пъти. Най-знаков е периодът 2005-2016, когато Динамо става шампион 11 пъти поред. Друг интересен факт е, че за тези 27 издания на хърватското първенство, "сините" едва два пъти не са успявали да влязат в призовата тройка. Единствените тимове, които прекъсват господствтото на Динамо в лигата, са Хайдук Сплит, НК Загреб (градския съперник) и Риека. В допълнение към всичко това, загребския гранд има и евротрофей - Купата на Панаирните градове през 1966-67, когато побеждава на финала прословутия Лийдс Юнайтед на Дон Реви. По настоящем Динамо е редовен участник в груповите фази на Шампионската лига и Лига Европа, като тази година дори се класира за шестнайсетинафиналите във втория по сила европейски турнир - за пръв път от доста време насам. 4) Розенборг, Норвегия 
Най-накрая малко разнообразие! Алилуя! Радваме се, че през 1917 дванадесет млади мъже от едноименния норвежки град формират футболен отбор и го кръщават Спортен Клуб Одд. В последствие той сменя името си на Росенборг Балклуб и накрая само на Розенборг. Интересното е че първата титла на "децата на троловете" (отново интересен прякор) идва чак през 1967, като до тогава доминантния клуб в норвежкия футбол е този на Фредрикстед. Розенборг обаче все още не успява да наложи доминация и шампионите се сменят горе-долу всяка година. През 70-те отборът на Викинг рулира, след това идва периода на Волеренга. В началото на 90-те най-накрая "децата на троловете" успяват да постигнат серия от последователни титли. Само че славата им се услажда и те завоюват 13 поредни отличия между 1992 и 2004. В този период има норвежки деца, които ходят на училище в 7-ми клас и никога не са виждали различен шампион от Розенборг. Логично, голяма част от играчите на клуба формират националния отбор на Норвегия. Най-добрите нападатели на северната нация през годините се подвизават с екипа на Розенборг, а някои в топ 10 на най-резултатните играчи в историята на норвежкото първенство носят черно-бялата фланелка. Някои от тях преминават транзитно, но други като Харалд Мартин Братбак и Фроде Йонсен стават истински легенди на "децата на троловете". Отборът е постоянно присъствеи в европейските клубни турнири, като върховното му постижение е четвъртфинал в Шампионската лига през 1996-97, загубен от Ювентус. 3) БАТЕ Борисов, Беларус 
И обратно при източните сили... Отборът на БАТЕ Борисов не навява добри спомени на родния футболен запалянко, тъй като в два случая наши тимове са мерили сили с него, и в двата случая беларусите са излизали победители. Формиран през 1973, клубът успява да спечели титлата в местното първенство още в дебютното си участие в лигата. Той дори се утвърждава като един от водещите, преди да бъде закрит през 1984. Това дава възможност на другия известен беларуски отбор Динамо Минск да започне да мачка в страната след разпада на Съветския съюз. За нещастие на тима от столицата, БАТЕ се завръща през 1996 и отново си връща позицията на доминантен клуб и от тогава до сега успява да спечели титлата цели 15 пъти. Реално, 2005 е сезонът, в който за последно друг отбор става шампион на Беларус. От тогава до ден днешен неизменно отборът, кръстен на едноименния завод за производство на трактори, вдига отличието. Цели 13 пъти поред! Всичко това бива гарнирано с някои невероятни постижения и в Европа. След като дебютира в груповата фаза в Шампионската лига през 2008-09 (за сметка на нашия Левски), БАТЕ записва страхотни резултати. Победи са постигнати над отбори като Виляреал, Байерн Мюнхен, Евертън, Атлетик Билбао и Рома, а освен това тимът стига и до престижни равенства с Ювентус, Милан, ПСЖ, Байер Леверкузен и Фенербахче. От юношеските формации на клуба пък излиза най-популярният и класен беларуски футболист на всички времена до този момент Александър Хлеб. 2) Сконто Рига, Латвия 
Футболът не е най-популярния спорт в малката прибалтийска република, но това не пречи играта да има своите легенди и там. Сконто е основан през 1991, веднага след разпада на СССР и печели дебютното издание на латвийската лига. Всъщност той печели първите 14 издания на шампионата и доскоро държеше рекорда за най-много последователни титли в Европа. Футбол в Латвия има и по време на съюза, но много малка част от отборите, които се състезават в тогавашното първенство, преживяват разпада. Реално шампионата в републиката датира още от 1922, но тимовете, които тогава доминират, отдавна не съществуват. Тъкмо това дава шанс на Сконто да напише новата латвийска футболна история. Двамата най-легендарни местни играчи - Мариан Пахарс и Марис Верпаковскис са се състезавали за клуба преди да напуснат и да започнат да късат мрежи по европейските терени. Верпаковскис дори успява почти собственоръчно да класира Латвия на първия и единствен до момента международен футболен форум - Евро 2004, където малката прибалтийска страна дори постига равенство срещу гиганта Германия 1:1, като гола отново бе негов. След края на доминацията на Сконто, друг тим започва да реди трофей след трофей - Вентспилс. А съдбата за столичния отбор е и доста тежка. През 2011 той изпада във финансова криза и през 2016 спира да съществува. 1) Линкълн Ред Импс, Гибралтар 
Голямата изненада идва от един от най-новите членове на ФИФА и УЕФА. Малката територия на иберийския полуостров, която е под английско влияние, може би не допринася кой знае колко с футболните си качества за развитието на играта, но определено я обогатява откъм история. Отборът на Линкълн Ред Импс е основан през 1976 от двама адаши - Чарлс Полсън и Чарлс Хед, които в последствие са и наставници на тима. Следва нов забавен факт - гибралтарската лига е една от най-старите в Европа! Тя е основана през 1905, като до 40-те години на 20 век доминантна сила в нея е съставът на Принц ъф Уелс, който печели 18 титли. След това идва времето на Гибралтар Юнайтед, после на Британия XI, Глейсис Юнайтед и в началото на 90-те - Линкълн Ред Импс. "Червените дяволчета" вече са рекордьори по титли със своите 23 отличия. Златния им период е в началото на новия век между 2002 и 2016, когато печелят 14 поредни шампионата. За сезон 2017-18 те отново са шампиони, а единствено съставът на Европа успява да се промуши и да завоюва титлата през 2016-17, прекъсвайки серията на Линкълн. "Червените дяволчета" трябва много да се ядосват за това, тъй като те изпускат титлата с 1 точка по-малко от своя опонент в крайното класиране! На европейската сцена Линкълн Ред Импс се състезава от едва 4 години, но успява да вземе първата си жертва. През 2016-17 на Виктория Стейдиъм е сразен шотландския гранд Селтик с 1:0 в квалификационен мач за Шампионската лига, което шокира цялата футболна общественост на "стария континент". Разбира се, "детелините" печелят реванша с 3:0 и продължават напред, но "червените дяволчета" показват рогата си.
Ако искаш да прочетеш още яки истории, вземи си новата книга на От Засада – Аутсайдери Поръчай директно от тук!
