„Във футбола няма млади и стари, има можещи и неможещи.“ Тази популярна максима важи в пълна степен за уругвайската легенда Себастиан Абреу. В днешно време футболът се превърна в една непрестанна размяна и продажба на играчи между клубовете, като нито един привърженик не може да бъде сигурен в лоялността на своя любим футболист. Себастиан Абреу е живото доказателство за това. Историята на 44-годишния нападател е повече от впечатляваща. Той държи рекорда на Гинес за най-много осъществени трансфери на един играч в рамките на своята кариера. Въпреки че остана без отбор в края на миналата година, уругвайският ветеран подписа с Атлетик Клуб, който се явява 30-ият различен тим, на когото той облича фланелката. Останалите внушителен брой отбори, за които нападателят се е състезавал, са Дефенсор, Сан Лоренцо, Депортиво Ла Коруня, Гремио, Текос, Насионал, Крус Азул, Америка, Синалоа, Монтерей, Сан Луис, Тигрес, Ривър Плейт, Бейтар Йерусалим, Реал Сосиедад, Арис, Ботафого, Фигейрензе, Росарио Сентрал, Аукас, Сол де Америка, Санта Текла, Бангу, Сентрал Еспаньол, Пуеро Монт, Аудакс Италиано, Магайанес, Рио Бранко и Бостън Ривър.
Постоянното местене от едно място на друго, от една държава в друга, дори от континент на континент, за много хора е мисия невъзможна, а понякога и същинска лудост. Това обаче не се отнася по никакъв начин за Себастиан Абреу. Изглежда така сякаш 44-годишният нападател няма особено желание да остава за дълго част от един отбор, а дори и от една страна. Той е играл в 11 държави на 4 континента – родния Уругвай, Бразилия, Аржентина, Мексико, Еквадор, Чили, Парагвай, Салвадор, Израел, Испания и Гърция. От където и да бъде погледната, футболната кариера на Абреу е внушителна. Фактът, че е играл за рекордните 30 отбора обаче, далеч не означава, че той е пример за провален талант, точно обратното.
В родината си е смятан за жива легенда и то с основание. Нападателят има забележителните 70 мача за националния отбор на Уругвай, като е реализирал 26 попадения. На Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка именно Абреу успява да класира родината си, вкарвайки решаващата дузпа във вратата на Гана, като по този начин изпраща Уругвай на полуфинал за първи път от 40 години насам. Нападателят има и 3 участия на „Копа Америка“- през 1997, 2007 и 2011 г. Успехите му с националния отбор на Уругвай са нещо, с което той несъмнено може да бъде горд.
Не точно така обаче стоят нещата с представянето му на клубно ниво, които винаги са били пример за футболно номадство. Себастиан Абреу, известен още с прякора си – Лудия, започва своя футболен път от родния уругвайски Дефенсор, на който клуб нападателят е и юноша. Следва престой в Сан Лоренцо, където ветеранът прави истински фурор, вкарвайки 26 гола в 43 мача. В офисите на аржентинския клуб постъпва оферта от Депортиво Ла Коруня за Абреу на стойност 6 милиона евро, която е приета светкавично. Тази сделка остава и най-голямата в кариерата му, като сумите плащани за него тенденциозно намаляват в последствие.
Уругвайският нападател прекарва цели 6 години в испанския клуб, но не успява да се наложи, като изиграва само 15 мача и отбелязва 3 гола. След неубедителния си престой в Испания, шефовете на Депортиво решават да върнат Абреу в родината му, в опит да възроди кариерата си. За съжаление на нападателя става точно обратното. В период от 6 години той е отдаван под наем на цели 7 отбора, като в нито един от тях не успява да се задържи за повече от 1 сезон. Преминава през Гремио, Текос, Сан Лоренцо, Насионал, Крус Азул, Америка и за кратко отново в Текос. С екипите на аржентинския Сан Лоренцо и уругвайският Насионал успява да завоюва титлата и в двете първенства. Представянето му в Крус Азул обаче е повече от впечатляващо – в 39 двубоя успява да реализира цели 34 попадения.
През 2004 г. се завръща в Насионал, а година по-късно преминава в мексиканския Синалоа, където вкарва 22 гола в 34 мача. Следват 2 години на непрестанни трансфери, включително и в аржентинския колос Ривър Плейт, където Абреу отново успява да се поздрави с титлата на страната. За кратко нападателят се премества в Европа, където бива отдаден под наем на Реал (Сосиедад). За испанския клуб успява да отбележи 11 гола в 18 двубоя и логично си спечелва място в националния отбор за Световното първенство през 2010 г. и Копа Америка през 2011. Именно на тези два форума са и най-значимите успехи на уругвайския футболист.
Връщайки се на клубно ниво през 2010г., Абреу прави едно от най-дългите си застоявания в един отбор с фланелката на Ботафого. За бразилския клуб изиграва цели 93 мача, в които успява да наниже 55 попадения. В следващите години трансферите не спират, а картата на неговото футболно номадство не спира да се разширява. Към нея са прибавени кратките престои в Бейтар (Йерусалим), гръцкия Арис и още дълга, дълга върволица от южноамерикански отбори.
Каквото и да кажем за Себастиан Абреу ще бъде малко. До момента Лудия има общо над 650 мача на клубно ниво, в които е отбелязал внушителните близо 300 попадения! Макар и на 44-годишна възраст, уругвайският ветеран продължава да се наслаждава на играта, а кога ще окачи обувките само времето ще покаже.