Датата е 28 април 2007г. На пръв поглед мачът между отборите на Ница и Оксер не буди особен интерес в исторически план, най-малкото защото завършва при нулево равенство. Преди неговото начало обаче се случва нещо необикновено – зрителите посрещат с аплодисменти двама мъже, на име Лоран и Фредерик, които символично дават старт на двубоя. Впоследствие на една от трибуните е издигнат транспарант, който гласял „Жан-Пиер Адамс е един от нас“. Лоран и Фредерик навярно са се разчувствали, тъй като всички тези жестове били породени от тежката съдба на техния баща, който от четвърт век не бил сред тях. Минута мълчание обаче няма – Жан-Пиер Адамс не е умрял. Той просто е в един непробуден сън, който продължава и до ден днешен – цели 39 години по-късно.
Жан-Пиер Адамс е роден на 10 март 1948г. в днешната сенегалска столица Дакар, а по негово време – град, част от Френска Западна Африка. В семейството му могат да бъдат намерени футболни корени – дядо му Александър Диадиу е бил играч в местния клуб на име Жана д’Арк. Именно Диадиу от една страна е заинтригувал Жан-Пиер да тръгне по футболните му стъпки, но от друга е бил причината родителите на момчето да са твърдо против това да се случи. В тези години професионалният футбол на тези ширини е бил в по-голямата си част безплатно удоволствие, отколкото добре платена работа, което предопределило бедния живот на Александър Диадиу. Опасения от подобна съдба за детето си имали и родителите на Жан-Пиер Адамс, който не приел техните препоръки и тръгнал да преследва своята футболна мечта. За целта той заминал за Франция, където първоначално се състезавал в аматьорския Фонтенбло. Още в ранна възраст обаче футболната му кариера била заложена на карта, тъй като изкарал болезнена контузия в коляното. Известно време след това пък претърпял тежка катастрофа, след която той се отървал без сериозни наранявания, но загубил свой близък съотборник. Въпреки трудностите и необичайната му позиция на нападател за Фонтенбло, с помощта на Жан-Пиер Адамс тимът съумял да завоюва 2 титли от четвъртия ешелон на Франция. През 1970г. качествата му били забелязани от елитните клубове на страната, като Ним го привлекли в тима си. Там той е преквалифициран като централен бранител и през 1971/72 спомогнал за рекордното второ място в цялата история на клуба. Впоследствие бил откупен от Ница, където изкарва най-дългия си и успешен период – 5 години и още един сребърен медал от френския елит (1975/76). През този период бранителят намерил място и в националната селекция на Франция, с която записал 22 мача. След тези пикови за Адамс години формата му започнала да спада, което се дължало на гореспоменатата контузия в коляното. До края на състезателната си кариера, която продължила до 1981г., защитавал цветовете на тогава едва 7-годишния, но все пак намиращ се в елита, отбор на ПСЖ, както и втородивизионните Мюлуз и Шалон.
След като окачил бутонките, на 34-годишна възраст, Адамс решил да изкара треньорски курсове в Дижон. Малко след началото на подготовката, за пореден път почувствал болка в коляното. Този път случаят бил по-сериозен от обикновено и рентгенът показал, че сухожилието се нуждае от операция. Тя се провела на 17 март 1982г., като Адамс трябвало да бъде поставен под упойка. И тук идва грешката на анестезиолога, който в същия ден бил натоварен с още 7 операции – оказало се, че дозата, която бившият бранител получил, била в пъти повече от необходимото. Объркването не било забелязано навреме, което довело до сериозни дихателни проблеми за Жан-Пиер и още пет дни в болницата. Те стабилизирали състоянието му, но все пак не дали нужните резултати. Това означавало, че Адамс трябвало да премине към домашно лечение. И така вече цели 39 години жена му Бернадет е неотлъчно до него и отказва да спре да се бори за живота на съпруга си, въпреки че е имала подобни предложения. Тя също успява да отгледа двете им деца докато прави всичко по силите си да върне към живот своя вече 73-годишнен мъж.
Адамс по документи може да е на 73-годишна възраст, но е пропуснал толкова много от случващото се около него. Големият му син Лоран опитва да тръгне по неговите стъпки, подписвайки с френския Ним, но бързо прекратява футболната си кариера. На практика Жан-Пиер вече дори е станал дядо без дори да има бели коси, по думите на Бернадет Адамс:
На 17 март 1982 г. времето спря. Нищо не се променя – нито към добро, нито към лошо. Жан-Пиер е почти на 70, но външно не остарява. Даже почти няма бели коси. (2015)
Всъщност Адамс дори не осъзнава колко фундаментално и основополагащо решение е взел за своята кариера. Той е един от първите успешни африкански футболисти във френското първенство, което допринесло за засилването на футболната връзка между Франция и Африка. Това от своята страна в бъдеще спомогнало за реализирането на стотиците футболни мечти на момчетата от този континент. 73-годишният Жан-Пиер обаче не знае за нито едно от тези неща – за него животът спира на 17 март 1982г., точно седмица след като навършва 34 години.
