В капан на вечния сън: футболист не е в съзнание вече 4 десетилетия

В капан на вечния сън: футболист не е в съзнание вече 4 десетилетия

 Датата е 28 април 2007г. На пръв поглед мачът между отборите на Ница и Оксер не буди особен интерес в исторически план, най-малкото защото завършва при нулево равенство. Преди неговото начало обаче се случва нещо необикновено – зрителите посрещат с аплодисменти двама мъже, на име Лоран и Фредерик, които символично дават старт на двубоя. Впоследствие на една от трибуните е издигнат транспарант, който гласял „Жан-Пиер Адамс е един от нас“. Лоран и Фредерик навярно са се разчувствали, тъй като всички тези жестове били породени от тежката съдба на техния баща, който от четвърт век не бил сред тях. Минута мълчание обаче няма – Жан-Пиер Адамс не е умрял. Той просто е в един непробуден сън, който продължава и до ден днешен – цели 39 години по-късно.

 Жан-Пиер Адамс е роден на 10 март 1948г. в днешната сенегалска столица Дакар, а по негово време – град, част от Френска Западна Африка. В семейството му могат да бъдат намерени футболни корени – дядо му Александър Диадиу е бил играч в местния клуб на име Жана д’Арк. Именно Диадиу от една страна е заинтригувал Жан-Пиер да тръгне по футболните му стъпки, но от друга е бил причината родителите на момчето да са твърдо против това да се случи. В тези години професионалният футбол на тези ширини е бил в по-голямата си част безплатно удоволствие, отколкото добре платена работа, което предопределило бедния живот на Александър Диадиу. Опасения от подобна съдба за детето си имали и родителите на Жан-Пиер Адамс, който не приел техните препоръки и тръгнал да преследва своята футболна мечта. За целта той заминал за Франция, където първоначално се състезавал в аматьорския Фонтенбло. Още в ранна възраст обаче футболната му кариера била заложена на карта, тъй като изкарал болезнена контузия в коляното. Известно време след това пък претърпял тежка катастрофа, след която той се отървал без сериозни наранявания, но загубил свой близък съотборник. Въпреки трудностите и необичайната му позиция на нападател за Фонтенбло, с помощта на Жан-Пиер Адамс тимът съумял да завоюва 2 титли от четвъртия ешелон на Франция. През 1970г. качествата му били забелязани от елитните клубове на страната, като Ним го привлекли в тима си. Там той е преквалифициран като централен бранител и през 1971/72 спомогнал за рекордното второ място в цялата история на клуба. Впоследствие бил откупен от Ница, където изкарва най-дългия си и успешен период – 5 години и още един сребърен медал от френския елит (1975/76). През този период бранителят намерил място и в националната селекция на Франция, с която записал 22 мача. След тези пикови за Адамс години формата му започнала да спада, което се дължало на гореспоменатата контузия в коляното. До края на състезателната си кариера, която продължила до 1981г., защитавал цветовете на тогава едва 7-годишния, но все пак намиращ се в елита, отбор на ПСЖ, както и втородивизионните Мюлуз и Шалон.

 След като окачил бутонките, на 34-годишна възраст, Адамс решил да изкара треньорски курсове в Дижон. Малко след началото на подготовката, за пореден път почувствал болка в коляното. Този път случаят бил по-сериозен от обикновено и рентгенът показал, че сухожилието се нуждае от операция. Тя се провела на 17 март 1982г., като Адамс трябвало да бъде поставен под упойка. И тук идва грешката на анестезиолога, който в същия ден бил натоварен с още 7 операции – оказало се, че дозата, която бившият бранител получил, била в пъти повече от необходимото. Объркването не било забелязано навреме, което довело до сериозни дихателни проблеми за Жан-Пиер и още пет дни в болницата. Те стабилизирали състоянието му, но все пак не дали нужните резултати. Това означавало, че Адамс трябвало да премине към домашно лечение. И така вече цели 39 години жена му Бернадет е неотлъчно до него и отказва да спре да се бори за живота на съпруга си, въпреки че е имала подобни предложения. Тя също успява да отгледа двете им деца докато прави всичко по силите си да върне към живот своя вече 73-годишнен мъж.

 Адамс по документи може да е на 73-годишна възраст, но е пропуснал толкова много от случващото се около него. Големият му син Лоран опитва да тръгне по неговите стъпки, подписвайки с френския Ним, но бързо прекратява футболната си кариера. На практика Жан-Пиер вече дори е станал дядо без дори да има бели коси, по думите на Бернадет Адамс:

 На 17 март 1982 г. времето спря. Нищо не се променя – нито към добро, нито към лошо. Жан-Пиер е почти на 70, но външно не остарява. Даже почти няма бели коси. (2015)

 Всъщност Адамс дори не осъзнава колко фундаментално и основополагащо решение е взел за своята кариера. Той е един от първите успешни африкански футболисти във френското първенство, което допринесло за засилването на футболната връзка между Франция и Африка. Това от своята страна в бъдеще спомогнало за реализирането на стотиците футболни мечти на момчетата от този континент. 73-годишният Жан-Пиер обаче не знае за нито едно от тези неща – за него животът спира на 17 март 1982г., точно седмица след като навършва 34 години.


Гласували: 23, рейтинг: 4.2

Добави коментар

Препоръчано за вас

Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства
Герд Мюлер – Бомбардировачът на нацията
7 футболисти, играли и в двата римски клуба
Първите крачки на Лео Меси по пътя към славата
Най-дългата дузпа в света
Скъпите завръщания на "блудните синове"
ФК Рейнджърс – скъпи златни времена, фалит и прекъсване на десетилетна доминация
Ето кой е рекордьор по приходи от трансфери за последните 10 години
Когато Канада бе номер 1 в света
Футбол на олимпийски игри
Свободните трансфери, които ощетиха клубовете най-много
Дербитата, които се превърнаха в монолог
Паралелни таланти: трагичната история на Роберто Асис - човекът, който жертва много, за да може Роналдиньо да има всичко
Перес: Дел Боске не е никакъв треньор!