Всеки себе уважаващ се фен на футбола е чувал за „наш‘та система 4-4-2“. А когато става въпрос за пресиране (gegenpressing), всеки от нас се сеща за отборите на Юрген Клоп – Борусия (Дортмунд) и Ливърпул и до някаква степен за Барса, Байерн и Сити на Пеп Гуардиола. А някои от по-старите футболни фенове може би се сещат и за Милан на великия Ариго Саки, въпреки че преди това пресирането е използвано от отборите на Ринус Микелс и дори от Уотфорд на Греъм Тайлър. Но корените на любимата система на игра на поколения българи (и не само) и напоследък все по-практикуваното пресиране лежат на север в Москва, СССР през 50-те и 60-те години, въведени от не толкова познатия руски специалист-иноватор Виктор Маслов.
Виктор Александрович Маслов е роден през 1910г. в Москва, Царска Русия и кариерата му като играч минава изцяло в родния му град. Започва през 1930 в РДПК и след няколко години се мести в местния Торпедо. Там играе в полузащитата и си изгражда имиджа на здрав опорен халф, разполагащ с богат арсенал от пасове. След няколко години като капитан, той окача бутанките през 1942г. в разгара на Втората световна война.
Кариерата му на играч обаче бледнее през тази му на треньор. Веднага след отказването си от футбола е назначен за треньор на Торпедо. Първият му период в клуба е неуспешен. Маслов бива уволнен след 6 години. Пробва се като треньор и в други отбори, но бързо бива освобождаван, а в дълги периоди е дори и без работа. Но все пак съдбата му дава втори шанс и през 1957г. той отново става треньор на Торпедо (Москва). Вторият му период му в клуба е значително по-успешен – Маслов води отбора да титлата и до две Купи на СССР. След това се мести за малко в СКА (Ростов), където извежда отбора до впечатляващото второ място. Но престоят му начело на Динамо (Киев) оказва влиянието, с което е помнен и до днес.
Маслов е уважаван от играчите си заради човешките си качества. Той има добър нрав и защитава играчите си по всяко време, но винаги знае кога да повиши тон. Андрей Биба – един от халфовете на Динамо, казва, че той намира начин да говори по индивидуален начин с всеки играч и че винаги се е интересувал първо от човека и чак след това от играча. Тази загриженост му печели прякора „Дядо“ или „Дедушка“. Преди мач по време на тактическите разбори той редовно бърка имената на съперниковите играчи, но пък за сметка на това е бил страхотен мотиватор.
Изключително голямо влияние на Маслов оказва невероятният отбор на Бразилия от 1958г., който печели Световната купа с лекота, използвайки 4-2-4. Това е една от първите системи във футбола с 4 защитника. Но докато другите треньори следват спяло примера на бразилците, Маслов прави свои модификации. Вместо типичното изнасяне на единото крило назад (обикновено лявото), за да помага при разиграването, Маслов връща и двете крила, печелейки предимство в средата на терена и оформяйки сега известното 4-4-2. Той вярва, че с правилната организация може да се постигне числово предимство във всяка зона на терена, също така изнася и отборната игра на пеидестал. С Андрей Биба в свободна роля в полузащитата, Маслов се нуждае от един по-дефанзивно настроен полузащитник и това е Васил Турянчик. Турянчик винаги остава по-назад от своя съотборник и практически така става първият дефанзивен халф в историята на футбола.
Повлиян от отборите на Австрия и Унгария от 30-те години, в системата 4-4-2 на Маслов играчите са почти напълно взаимозаменяеми. Ако някой защитник реши да пресира напред, той го прави без да се страхува дали ще бъде заместен от свой съотборник. Още нещо, в което Маслов е пионер.
В основата на футболната философия на Маслов е принципът, че сумата от частите винаги е по-малка от цялото. Затова той твърдо вярва и в зоновата защита, въпреки неупешните опити на други треньори да го въведат в футболa. Той казва: „Персоналното маркиране унижава, обижда и дори подтиска морално играча, който трябва да го изпълнява.“ "Дедушка" успява да въведе успешно зоновото маркиране на противникови играчи. От там идва и идеята за пресирането. Осъзнавайки интелекта на двамата си полузащитници (Биба и Турянчик) и умението на Турянчик да командва полузащитата, Маслов ги кара да "маркират зоново" заедно с другите полузащитници играчите на съперника в една сравнително висока част от терена за тогавашните стандарти. Този тактически прийом превръща Динамо в отбор с изключително добра защита, допуснала само 11 гола в 36 мача през 1967г. Но критици винаги има. След един мач, в който Маслов използва тази тактика, едно московско издание публикува снимка на 4 играчи на Динамо, обкръжили противников играч, и излиза със заглавие: „Ние не искаме такъв футбол.“
Поддържането на постоянна преса изисква много добра физическа подготовка на играчите. Динамо се е славел с добра издръжливост и при предишни треньори, но Маслов качва нещата на следващото ниво. Той е първият в Съветския съюз и един от първите в света, който обръща огромно внимание на физическата подготовка. Той подлага играчите си на големи натоварвания, но е един от първите, които обръщат огромно внимание на здравословно хранене и на пълноценна почивка след мачове и тренировки.
Както почти с всички иноватори във футбола, успехите му не идват веднага. Въпреки това, с Динамо той печели 3 поредни титли между 1966 и 1968г. Но докато други гении в футболната игра са признати, Маслов е почти забравен. Неговата система взаимно заменяеми играчи служи за вдъхновение на отборите на Микелс и Кройф, а пресирането и зоновата защита, на които той е пионер, променят футбола по начини, по които дори самият Маслов не си е представял. А 4-4-2 се използва и до днес, правейки я най-дълго използваната система във футболната история. Един от другите последователи на Маслов е Валерий Лобановски. Двамата се скарват по идеологически причини, когато Лобановски е играч на Динамо. Въпреки това отборите им играят по много сходен начин. Лобановски става вторият най-титулуван треньор на всички времена след Сър Алекс Фъргюсън – също повлиян силно от Маслов.
След престоя си в Динамо, Маслов отново се връща в Торпедо. Този път обаче сякаш магията е изчезнала. Той не успява да превърне Торпедо в отбор, борещ се за титлата. След кратък престой там и после в арменския ФК Арарат (Ереван), той се отказва от футбола на 65-годишна възраст. През 1977г., само 2 години след своето пенсиониране големият Маслов напуска този свят.
От най-добрите дни на Маслов са минали над 50 години. Футболът вече е една много различна игра – една почти изцяло изучена и разбрана игра. Днес всяка една промяна в тактическо естество е просто добре забравено старо. Въпреки това, в годините след Маслов, играчите стават все по-издръжливи и силни, правейки възможно практикуването на пресирането от все повече отбори. Така повече от 50 години след смъртта му наследството на Маслов продължава да живее. В тези години никой не е имал по-голямо влияние от човека познат като „Дядо“, великият Маслов – човекът, който измисли модерния футбол.
