Нагорещената изкуствената трева вече втори час просмуква апетитния аромат на бургери и хотдози. Въздухът е наситен, времето прохладно. Тук-там потракват калеври. Две прясно боядисани червени пейки, отрупани с една дузина шушлекови анцузи и мрежа с топки, очакват края на полувремето. Някъде до тях, покрай разтегаемите маси с тонизиращи напитки, досами разчертаното с американски ярдове в няколко цвята игрище, само след минути ще отекват смъмрящите насърчения на Емил. За останалите присъстващи речта е чужда и непонятна, но някак благозвучна и все така неподправена. Слушат я не повече от 11 тихо наведени глави.
“По-близо до хората. Бийте ги за първа топка. Притеснявайте ги стегнато в тяхната половина, да не изнасят топката,” заставя Емил Миланов, техният треньор и някогашен дългогодишен футболист на Металург (Перник).
Събитията не се развиват някъде из познатата ни родна футболна прерия или дори в пределите на Балканите, а нейде там, на 8500 километра и 6 времеви пояса далеч от ширините на татковината ни, в северозападните предградия Шамбург на град Чикаго, САЩ. Непопулярните по тези земи туники в жълто-черни раета, будещи у американците асоциации единствено с хвъркатите медоносни създания, пазят далеч по-сантиментална стойност както за играчите и наставника, така и за техният основател, дългогодишен организатор, бивш старши треньор и преди всичко горд перничанин Николай Василев. Скромен и хрисим на вид, но всеотдаен родолюбец, Николай е първият, а до днес и основен деятел на един рядък патриотичен подвиг - сътворител на онази малка футболна България в самото сърце на Щатите. А нейното име - Миньор Перник (Чикаго).
“Реших, ако мога, да го направя поне за моите съграждани от Перник," разказва Василев. "Тогава си мислех, че ако мога по някакъв начин да допринеса за това Миньор Перник да стане шампион, това ще се случи - хората ще излязат и ще се радват по площадите, по стадионите, по улиците на Перник. Поставих си го за цел - това да зарадвам перничани.”
С този устрем и благодарение на подарък - тениска на Миньор Перник от негов приятел години след установяването му в Америка, у Николай се заражда идеята за създаването на един изцяло български състав в САЩ посветен на тачения роден клуб, който да мери сили в аматьорските и полу-професионални дивизии на Чикаго и щата Илинойс. Възпитаник на спортната школа по борба в Перник, допирът му с футбола до онзи момент е само любителски. Въпреки това в края на месец октомври 2010 година град Чикаго - дом на над 100,000 българи по неофициални данни, осъмва с българо-американския отбор Миньор Перник (Чикаго), накратко припознат като Миньор (Чикаго).
“Когато дойдох, исках да запазя огъня. Първоначално започнахме да ходим само на тренировки. Специално тук в Чикаго, отборът играе една много голяма социална роля. Най-голямата победа според мен е, че ние си говорим на български език. Това не е малко. Ние сме на хиляди километри от България.”
Макар и далеч не първият тим с отявлено българско име по тези земи, Миньор Перник (Чикаго) бързо се установява и прочува като единственият отбор със селекция, сформирана изцяло от български играчи. Сред първите футболисти на тима през 2010 година са регистрирани и няколко бесарабски българи. А ако редовните тренировки понякога липсват, то волята в името на Миньор никога не отсъства.
Така тимът продължава и традицията в щата Илинойс да се учредяват тимове с родни имена. Сред тях са отборите на ФК Бодрост, ФК България (преименувани на ФК Славия), Ботев (Чикаго), Левски (Чикаго) и Балкан (Чикаго). Немалко от тях нееднократно стават и шампиони на своите дивизии, какъвто е и случаят с Левски (Чикаго), които са трикратни победители за Купата на Илинойс в категорията на полу-ветераните над 30 години.
Още с основаването си, чието символично начало е дадено с първия мач на 30 октомври 2010 година, Миньор (Чикаго) се включват в турнира Национална Премиър Сокър Лига (НПСЛ) в Дивизия 1. Първенството е на няколко етапа, като част от неопределен брой полупрофесионални дивизии, които се провеждат на голям терен на открито. НПСЛ пък е разпределен по региони из цяла Америка и е неофициално разглеждан като четвъртото ниво на американският футбол (след МЛС, Юнайтед Сокър Лийг и две независими третодивизионни национални първенства).
След едва първия си сезон в НПСЛ, българският отбор вече има поводи за гордост - Миньор Перник (Чикаго) съумява да извоюва първото място в Дивизия I, а с това идва и правото за автоматично класиране. През 2012 отбора се изкачва до почетната 6-ца, но вече в майсторската група на НПСЛ, а през 2013 идва и най-сладкият успех - вицешампиони на НПСЛ в същата дивизия, както и финал за купата на първенството срещу завършилите пред тях шампиони от Нейпълвил Страйкърс.
Във въпросната среща головете почти липсват, а Нейпълвил водят до последните минути. В изтичащото време обаче Миньор (Чикаго) печелят пряк свободен удар току пред наказателното поле и съумяват да изравнят, а в продълженият довършват започнатото с пълен обрат и победа с 2-1, за да вдигнат най-ценния трофей в едва 3-годишната си история. Последва и класиране за финал на Купата на Илинойс срещу считания за най-силен аматьорски отбор в Америка по това време Адрия.
Идната 2014 година води със себе си още едно класиране в топ 6 и бараж за влизане в елитната Метро Лига. Опонент във финалния сблъсък е италианския Интернасионал, отбор с над 25 години история в полупрофесионалните първенства. В края на срещата обаче американското табло за домакини и гости изписва красноречива победа за Миньор (Чикаго) с 6:3. Междувременно българския състав в жълто и черно завършва кампанията като вицешампион на Дивизия 1 в Метрополитън Сокър Лийг. Следват още престижни резултати, а през 2017 година Миньор (Чикаго) отново се изстрелват напред в таблицата, този път до трето място в Отворената група на Метрополитън Сокър Лийг, която и до днес остава най-силната аматьорска лига на щата Илинойс.
“Изцяло български отбор да се състезава на такова ниво беше нещо недостижимо до този момент,’ споделя основателят Василев. “Но тези успехи са на базата на абсолютно всички млади играчи, които са свързани с отбора, както и треньори, ръководство и спонсори [б.р. част от които, също са български]. Всеки един от тях е дал нещо от себе си, това, което най-добре може и го е вложил в отбора.”
Познатите имена около отбора също не липсват. Бивш наставник и мениджър е една от легендите на ЦСКА Цветан Йончев, а сред преминалите през клуба треньори са още бившия роден съдия Ангел Бекяров. Колкото до футболистите обличали екипа на Миньор (Чикаго) сред тях фигурират бившият младежки национал Пламен Пенев (Берое, Етър), както и Танко Дяков (Черно море, Славия, Берое), Мирослав Манолов (ЦСКА, Черно море, Литекс), Росен Каптиев (Пирин Благоевград, Локомотив София), Владимир Каптиев (Черно Море, Дунав Русе), Тони Тодоров (Миньор Перник, Марек Дупница), Атанас Аршинков (Банско, Пирин Благоевград), Мартин Митев (Витоша Бистрица) и много други.
Преди дни Миньор Перник (Чикаго) отпразнува своята юбилейна десетгодишнина със специално послание към своите почитатели, а в края на юли 2019 година отборът се изправи срещу своите именити съименници - оригиналните Миньор Перник в едноименния град в празничен мач на “Стадиона на мира” по случай 100-годишнината от създаването на пернишкия тим.
Ето и видео посланивто на Николай Василев и неговия щаб по случай десетгодишният юбилей на Миньор Перник (Чикаго).
Към днешна дата огромна част от турнирните футболни първенства в Америка са отдавна преустановени поради върлуващата световна пандемия. Преди паузата участието на Миньор (Чикаго) в съпътстващия турнир на закрито отчиташе последното 10то място с 1 победа от 8 мача.
Снимки: @MinyorChicago
Прочетете също:
