Ако сте в Амстердам преди мач на холандския национален отбор, седите си в кафене и отсреща има човек над 50 години, може да сте сигурни какво ще ви отговори той, ако зададете въпроса: „Кой е най-добрият отбор на Холандия за всички времена?“ Отговорът най-вероятно ще бъде отборът от 1974 и от 1978г на Кройф, Неескенс, Кайзер – отборът пионер на тоталния футбол. Отборът от 1988 с братята Куман, Гулит, Ван Бастен и Рийкард също най-вероятно ще бъде споменат. А някой дори може да си позволи да спомене съставът от края на 90те, начело с Де Бур, Клуиверт, Зеедорф, Бергкамп, който претърпя незаслужено поражение в два поредни полуфинала, но по всяка вероятност няма да спомене за отбора с най-добро представяне на Световно за Холандия – този от 2010 или този от 2014, който загуби незаслужено полуфинала срещу Аржентина.
Отборите от 1974 и от 2014 са въплъщенията на двете основни философии в холандския футбол. Първият – изпълненият с фантазия, приключенски футбол на Кройф, а вторият – методичният, балансиран, отборен подход към играта на Ван Гаал. Кройф не е създател на Тоталния футбол, той е олицетворението му – креативност, движение, преса, докато Ван Гаал собственоръчно поставя началото на своя ниша в холандския футбол. А относно дефанзивния, прагматичен футбол от 2010г. двамата имат коренно различни мнения. Кройф казва: „Не вярвах, че страната ми ще посмее да се откаже от стила си.“ Бащата на холандския футбол едва ли не изоставя детето си. Ван Гаал пък заявява, че физическата сила и сблъсъци са пътят към победата. Между двамата съществува вражда, която далеч не е само футболна, а може би житейска.
Ван Гаал смята, че враждата се е зародила през 1989г.. Той и жена му били поканени на коледна вечеря в дома на Кройф. Всичко вървяло много добре до един момент, когато телефонът звъннал. Сестрата на Ван Гаал починала и в шока и бързината да отиде при семейството си, Луис забравил да благодари на Кройф за вечерята. Според Ван Гаал, Кройф го обвинил в това, че нямал характер да изкаже благодарностите си. Кройф, естествено, отрича това. Той казва: "Глупости. Ако Ван Гаал наистина е казал това, той има Алцхаймер. Сериозно, ако някой мисли това за мен, той е напълно полудял.“
Йохан пък има друга теория - далеч по-проста от тази на Ван Гаал. „Просто не се харесваме още от първия момент.“
Първият сблъсък на глави между двамата е от раннa възраст в школата на Аякс. Ван Гаал, който е четири години по-млад от Кройф, се бори за място в първия отбор на Аякс. Но мястото му е блокирано от далеч по-талантливия Кройф. Йохан е пъргав с топката, бърз и интелигентен. Ван Гаал е не по-малко интелигентен. Играчът също така впечатлява с подаванията си и воденето на топката, но е доста муден и тежкото му докoсване не може да не сравнява с ефирността на Кройф. Допълнително в отбора на Аякс има още играчи като Неескенс, Ари Хан и Гери Мюрен, които блокират мястото на Ван Гаал. В такава компания той естествено няма шанс за първия отбор и в краткия си престой в Аякс не записва участие за първия отбор.
Според някои Ван Гаал е мразел как феновете обожествявали Кройф и затова е останал в сянката му. Кройф пък смятал, че Ван Гаал му дължи повече уважение. Все пак той е звездата на отбора и най-добрият играч в света. И двамата са арогантни и непоправимо убедени в правотата си, и двамата обичат да налагат своето – всичко нужно, за да си плеймейкър в Аякс.
Не успял да намери мястото си в амстердамския клуб, младият Ван Гаал се мести в белгийския Антверп, където за 4 години изиграва едва 41 двубоя. По време на престоя си в Белгия, той чупи носа си и това си личи до ден днешен. След това за кратко Луис се мести в холандския Телстар, докато най-накрая не намира мястото си в Спарта Ротердам, където изиграва почти 250 мача, отбелязвайки 26 гола за 8 години. Ван Гаал прекарва последния сезон в кариерата си в АЗ Алкмаар, където е и асистент мениджър. В цялата си кариера той не записва нито един мач за националния отбор.
Кариерата на Кройф е далеч по-впечатляваща и няма голям смисъл тя да бъде припомняна. Престои в Аякс, Барселона и Фейенорд, три Златни топки са сред най-големите успехи на "Ел Флако" като към тях може да добавим още безброй отличия, както отборни, така и индивидуални.
Но истинската вражда между двамата започва едва когато Ван Гаал и Кройф започват в треньорската професия. Ван Гаал получава необходим опит в попрището по време на престоя си като асистент мениджър като дори ръководи няколко мача на отбора. Скоро след това той се завръща в Аякс, където също е асистент до 1991г., когато самият той поема юздите на отбора. Оттам Ван Гаал преминава през отбори като Барселона, националния отбор на Холандия, Аякс, Байерн Мюнхен, АЗ Алкмаар и Манчестър Юнайтед.
Кройф пък започва като мениджър на Аякс, където си печели име на много добър треньор. Скоро след това той е назначен начело на Барселона, където печели 11 трофея за 8 години. Приключва с работата си като треньор през 1996г, изключвайки редките му изяви като селекционер на националния отбор на Каталуния между 2009 и 2013г.
Стиловете на двамата като мениджъри се различават коренно и са пряко повлияни от времето като играчи. Кройф, като един от най-великите играчи за всички времена, насърчава индивидуализма у футболистите, защото те могат да решат всеки мач. При него другите играчи играят за звездите на отбора. При Ван Гаал, който е много по-неуспешен като играч и е разчитал на хората около него изключителни много, отборът е на висота. За него системата е свещена и играчите трябва да се адаптират спрямо системата. За Ван Гаал няма звезди и за него всяко едно име е равно на останалите. Тренировките на Кройф са много повече насочени върху подобряването на индивидуалните умения на играчите, върху техниката, върху владеенето на топката, а при Ван Гаал е като военен лагер, като фокусът е върху позиционирането в системата. Структурата и реда са доминиращи.
В своята биография Денис Бегркамп споделя относно разликата между Ван Гаал и Кройф: „Ако имаш Рембранд (нидерландския художник от 17 век) и 10 посредствени художници, нима ще кажеш на Рембранд да не оставя въображението си да работи, да не се изявява пред другите, за да не ги засенчи? Или ще му дадеш усещането за това, че е специален и ще го оставиш да покаже най-доброто от себе си, за да твори шедьоври?“
От началото на 90-те двамата са във вечен идеологически конфликт и той започва с първите месеци на Ван Гаал начело на Аякс. Едва няколко години преди това Кройф има много успешен период начело на "божиите синове", печелейки Купата на Носителите на купи и две Купи на Холандия без обаче да грабне титлата. Първите няколко месеца след изненадващото му назначение начело, Ван Гаал се опитва да наложи своето виждане за отбора като постоянно чува силния глас на феновете, които искат обратно Кройф и неговия стил. Те дори скандират името на Кройф по време на мачове. Футболът на Аякс се променя бавно, но сигурно в здравите ръце на "Желязното Лале".
“Футболът е колективна игра и следователно всички за зависими един от друг. Ако някой играч не върши задълженията си, то тогава неговите колеги ще страдат. Затова е важно всички играч да изпълнява положените му задачи по най-добрия възможен начин и това означава дисциплиниран подход на игрището.“ Казва Ван Гаал за своята философия за играта.
Докато Ван Гаал е начело на Аякс, Кройф бива попитан в интервю кои отбори в Европа играят най-красив футбол. Кройф споменава Оксер и Парма, но не казва нищо за отбора, воден от Луис.
Методичният, милитаристичен футбол на Ван Гаал има по-голям успех от футбола на Кройф в Аякс. Амстердамци Ередивизи и Суперкупата на Холандия по 3 пъти, като също така добавят по една Купа на Холандия, Купа на УЕФА, Шампионска лига, Суперкупа на Европа и Междуконтинентална купа.
След като договорът му Аякс приключва, Ван Гаал е назначен да наследи Боби Робсън начело на Барселона.. Той ще трябва да отиде в клуба, който Кройф е изградил и да се докаже там. След напускането си от Аякс обаче, Ван Гаал бива критикуван от Кройф за футбола, който той изповядва начело на амстердамци, наричайки стила на "Желязното лале" „предателство на тоталния футбол.“
Въпреки всички критики на Кройф към Ван Гаал, именно той е избран на следващия мениджър на Барса. Но в Каталуния положението е различно. Кройф тук е по-боготворен дори и от феновете на Аякс. Със своята визия за футбола, той преобръща цялата стратегия на Барса, наблягайки предимно върху конструирането на ефективна школа и философия в отбора. Именно заради Кройф школата на Блаугранас е толкова известна и произвежда със завидна скорост и ефективност играчи с изключителна техника и страхотен усет към топката.
Но тук трябва да се спрем и върху основната прилика между двамата – развитието на млади играчи. Кройф и Ван Гаал харесват да развиват младежи, може би защото това успява да гъделичка огромното им его, защото младите играчи винаги уважават и са благодарни безкрайно много, на този, който им е дал първия шанс в големия футбол. Каквото и да се говори, философиите на двамата се нуждаят от млади играчи. За Кройф младите успяват да дадат искрата и индивидуалната брилиятност, която да реши всеки мач. За Ван Гаал младите със своята отдаденост на терена са готови да изпълняват всяка заповед на своя генерал.
Най-голямата разлика между двамата е третирането им към звездите в отбора. При Ван Гаал ако звездният играч на отбора не се адаптира към стила му игра, то той е най-безцеремонно захвърлен на скамейката. Показателен е случаят с Ривалдо. Според "Желязното лале" бразилецът ще е най-добър по лявото крило и да покрива зоната на левия бек при нужда, а самият бразилец, тогава считан за един от най-добрите в света, смята, че трябва да играе в центъра и не вижда смисъла от това да изпълнява задачи в защитната част от играта.
При Кройф звездите са на пиедестал. Това е причината периодът на Ван Гаал начело на Барса да бъде считан за неуспешен от доста от феновете на отбора. "Желязното лале", непоклатим и инатлив, за нищо на света не се би отказал от философията си. За три години начело на "каталунците" той успява да се скара с повечето звезди в отбора, наследен от Кройф – Ривалдо, Стоичков, Ромарио, Лаундруп, Литманен. Въпреки всичко, Ван Гаал успява да спечели титлата в два поредни сезона и веднъж да завоюва купата на страната.
След неуспешен престой начело на холандския национален отбор и кратно и забравимо завръщане в Каталуния, ван Гаал е и спортен директор в Аякс за кратно, но след караница с Роналд Куман решава да напусне. С накърнена репутация ван Гаал се завръща в холандския футбол с цел отново да се завърне в клуба за считаните за най-добрите треньори в света. Когато ван Гаал поема АЗ Алкмаар, те са отбор от долната половина на таблицата, рядко завършвайки над 7 място. През 2007-08 след няколко завършвания в топ 3, ван Гаал успява да донесе титлата в Алкмаар.
След като води Байерн за кратко, където отново печели титлата, купата на страната и достига финал на Шампионската лига, ван Гаал е поканен да стане генерален директор в Аякс. Тогава през 2011 съперничеството между двамата достига до най-големия си размер. Тогава борда на амстердамския тим взема решението да назначи ван Гаал за този позиция, но Кройф не е съгласен. След неговия кандидат за поста е отхвърлен, Кройф започва да критикува философията на ван Гаал публично. Кройф засяга предимно стила на игра на своя сънародник и плановете му за школата на Аякс.
„Ван Гаал има добра визия за футбола, но тя не е моята. Той иска отборите да играят милитаристично.“ Казва Кройф за философията му и допълва: „Не можеш да оценяваш младите играчи според някакви критерии. Трябва да ги оценяваш със сърцето си. Когато аз бях на 15, бях физически много слаб, имах слаб шут. Ако тогава тези критерии на Ван Гаал ги имаше, аз нямаше да попадна в първия тим на Аякс.“
След кратък съдебен процес, иницииран от Кройф, Ван Гаал решава да напусне позицията и поема националния отбор на Холандия за втори път, извеждайки го до 3-то място на Мондиала през 2014г. След двугодишен период в Манчестър Юнайтед, изпълнен със смесени резултати, той обявява оттеглянето си от футбола.
Най-тъжното в цялата ситуация е, че двамата не успяват да се помирят преди кончината на Кройф. След като той напуска този свят, Ван Гаал заявява, че това е един много тъжен момент за футбола и огромна загуба и казва, че съжалява, че двамата не са намерили общ език. Но знаейки нрава и на двамата и тяхната непоправима убеденост в своята правота, това може би никога нямаше да се случи.
Независимо от разликите в методите на двамата, във философиите им може да се намери стойност. Фантазията, бързите докосвания, техничният футбол са конвенционалното разбиране за красота, но тя съществува и в изпипаните движения на играчите на Ван Гаал, в милитаристичната им дисциплина, в дългите пасове и бързите контра атаки.
Представете си, че сте на кръстовище. От едната страна стои Кройф заедно със Стоичков, Гуардиола и Ромарио и се подготвят да играят мач 5 на 5 с бързи пасове и финтове. От другата страна стои Ван Гаал като генерал, с него са Томас Мюлер, Рон Влаар и Дейли Блинд. Те тренират дисциплинирано позиционирането си в защита и новото заучено положение. И двата подхода имат красота, но изборът е ваш. Пътят е ваш.
