Забравената одисея на Димитър Бербатов и Байер Леверкузен

 На 19 септември 2019г. един от най-добрите нападатели в историята на България, а защо не и Европа, обяви, че спира с активната си спортна кариера. Димитър Бербатов, дарил феновете на редица европейски грандове с почти безкраен запас от емблематични голове и паметни моменти, реши, че времето му като играч е изтекло и предстои да видим неговата друга страна - тази на треньорa Бербатов. С нетърпение очакваме новата ера от кариерата му.
 Като футболист най-вероятно той ще бъде свързван най-силно с постиженията си във Висшата лига, където Димитър първо покори сърцата на феновете на Тотнъм Хотспър, а след това и на самия сър Алекс Фъргюсън, който реши, че нашият сънародник му е нужен за да сформира могъща тетрархия от нападатели, които да водят атаката на Манчестър Юнайтед. Разбира се, другите трима са Кристиано Роналдо, Уейн Руни и Карлос Тевес. В тази статия обаче бих желал да ви върна в един период от кариерата на Бербатов, който е специален и за мен, защото на практика от тогава станах истински футболен фен. А причината - бях завладян от епичната одисея на Байер Леверкузен през сезон 2001/2002. Техните приключения от началото на века са почти забравени за огромна част от запалянковците извън град Леверкузен. Най-вероятно в главите на всички, които са следили футбола тогава, най-паметен е фамозният гол на Зинедин Зидан във финала на Шампионска лига, който безспорно е и едно от най-красивите попадения, отбелязвани в историята на турнира и то донесе на “галактическия” отбор на Реал Мадрид девета европейска титла. Поражението бе финалният пирон в ковчега от разочарования, които претърпя Байер Леверкузен през онзи сезон.
 Тогава неочаквано за никого, отборът, сглобен за около 40 млн. евро и воден от треньор, приличащ повече на откачен диригент отколкото на футболен мениджър, е само на няколко мача от спечелването на Требъл от трофеи. В следващите редове ще ви разкажа за историята на тази епична, но в крайна сметка трагична епопея.

Основните фигури

Клаус Топмьолер
 Големият маестро зад този паметен отбор на Леверкузен се казва Клаус Топмьолер. Като футболист той влиза в немския футболен фолклор по-скоро с пиянските си изцепки, отколкото с футболни качества. Една от легендите, носещи се от периода му на играч, твърди, че след вечер, изпълнена с алкохол и забавления, той е бил намерен да спи на улицата от минувачи и в крайна сметка закаран до стадиона на отбора си в боклукчийски камион. Клаус е шеговит характер, но немското в него изисква дисциплина и преданост от играчите. Като треньор той е сравнително успешен с отборите на Валдхоф, Айнтрахт и Бохум. Наставникът никога не печели голям трофей с тях, но солидното представяне, което успява да извлече от не особено претенциозните си състави, хваща окото на ръководството на Байер Леверкузен. Топмьолер поема клуба на 1 юли 2001г.

Михаел Балак
 Кариерата на Балак започва неочаквано добре, тъй като той става шампион на Германия с Кайзерслаутерн през 1998г. Триумфът е и първи такъв за отбор, който току що е постигнал промоция в елита на страната. Геният зад този успех е легендарния треньор Ото Рехагел, който 6 години по-късно ще спечели и Евро 2004 с Гърция. Именно той дава шанс на Балак, когато халфът е едва на 21г. и при това точно срещу Байер Леверкузен. В края на сезона “аспирините” плащат 4.1 млн. евро за да отмъкнат бъдещият национал на Германия.

Оливер Ньовил
 Във формацията 4-1-4-1, използвана от Топмьолер, Ньовил играе като самотен нападател, но заради ниския си ръст (171 см.) не е типичен “таран”, за които са характерни голяма физическа сила и значителен ръст. Ньовил работи здраво на терена, увлича защитници и освобождава пространства за атакуващите халфове на Леверкузен. Благодарение на ролята на нападателя, Михаел Балак успява да запише 17 гола в Бундеслигата и 7 в Шампионската лига.

Лусио
Бразилецът започва да играе професионално за Интернасионал и след три години се утвърждава като един от най-солидните бранители в страната. “Аспирините” решават да го привлекат в редиците си, като за него плащат над 8 млн. евро.

Димитър Бербатов
 След среща с великия Христо Стоичков, когато Берба е едва на 9 години, нападателят решава, че мечтата му е да стане толкова добър колкото легендарната осмица на “червените” и един ден името “Бербатов” да е изписано на гърба на екипите на ЦСКА София.
 Бербатов осъществява тази своя цел едва 8 години по-късно, когато “армейците” го привличат от тогавашния му клуб Пирин и го добавят към вече впечатляващото си ядро от млади таланти, които включват Мартин Петров и Стилиян Петров. На 18 години Димитър вече играе за първия отбор, но може би не е напълно готов за голямата тежест, поставена на плещите му.
 В едно от дербитата с‌ кръвния враг Левски, той записва поредица от пропуски, навличайки си гнева на “червените” фенове. С времето обидите и хулите към него се засилват и за‌ Бербатов е изключително трудно да спечели привържениците на своя страна. Нещо, което го наранява дълбоко. Майка му описва този период като “най-тежкия в кариерата му.” Нападателят дори обмисля да спре с футбола, но родителите му го разубеждават.
 Берба си тръгва от ЦСКА с впечатляващите 26 гола от 49 двубоя, но за жалост бройката не е достатъчната за да му спечели безкористната любов на феновете. На 01 януари 2001 г. той преминава в Байер Левркузен за сумата от 2,5 млн. евро.
 Когато нападателят спира с футбола, ЦСКА го изпраща със следното пожелание:
“Благодарим на Димитър Бербатов за невероятните емоции, които ни носеше години наред с магичните си отигравания и голове и му желаем да продължи да твори със същата лекота и извън терена!”

Ханс-Ѝорг Бут
 Всички знаем, че всеки знаменит отбор се крепи и на солиден страж между гредите. Именно такъв е пристигналият през лятото на 2001г. Ханс-Йорг Бут. Разбира се, той никога няма да достигне нивото на други величия от времето си като Оливер Кан и Джиджи Буфон, но това не означава, че от време на време не прави някое магическо спасяване.
 Освен умения с ръце, той е и сръчен изпълнител на дузпи. В кариерата си има общо 36 гола от бялата точка и е един от тримата вратари, вкарвали гол в Шампионската лига. Интересен факт е, че в турнира той има 3 попадения с 3 различни клуба, но вратата на съперника винаги е една и съща - тази на Ювентус.

Кампанията за 2001/2002

 Последното голямо разочарование за “аспирините” идва през 2000г., когато те сдават битката за титлата в последния кръг от шампионата, като те и шампионът Байерн събират по 73т., но тимът на Левркузен има далеч по-лоша голова разлика. През следващия сезон нашите герои завършват на 4 място и сега се очаква отново да са около върха, но никой не би сметнал, че имат голям шанс за титлата, тъй като Борусия Дортмунд, Байерн Мюнхен и Шалке 04 предлагат изключително силна конкуренция.
 Все пак Клаус Топмьолер е устремен да започне силно сезона и още в първия двубой “аспирините” побеждават Волсфбург и слагат началото на серия от 14 мача без загуба. Тя включва победи над местните съперници от Кьолн и Борусия Мьонхенгладбах и две епични равенства с Байерн Мюнхен (1:1) и Шалке (3:3). Последното е постигнато след като “червено-черните” губят с 0:2 на почивката. През цялото това време те трябва да балансират и двубоите в групите на Шампионската лига и тези за Купата на Германия.
 През месец декември най-после идва и първото поражение (1:2 в от Вердер Бремен), но то бързо е забравено след като момчетата на Топмьолер се връщат на победните пътища още в следващия кръг срещу Нюрнберг.
 След замината пауза Леверкузен изпитват известен спад във формата си и на 24 февруари идва сблъсък с Дормтунд, които са на върха с 2т. преднина пред “аспирините”. Загуба би дала твърде голям аванс на Борусия и именно това е един от моментите от сезона, в които Байер трябва да докажат себе си.
 Благодарение на духовито представяне от техния талисман Михаел Балак, те впечатляват всички като вкарват 4 безответни гола. Освен халфа, за победата се разписват Карстен Рамелов, Оливер Ньовил и Димитър Бербатов, който влиза през второто полувреме и довършва “жълто-черните”. Триумфът окрилява отбора и е част от още една непобедена серия. Между февруари и април “аспирините” не губят нито един двубой, но равенствата им натежават. Три кръга преди края Байер изглежда като големия фаворит за титлата с преднина от 5т. пред Борусия Дортмунд. 
 В УЕФА‌ Шампионска лига играчите на Клаус Топмьолер записват не по-малко впечатляващо участие. В онези времена форматът на турнира е по-различен от днешно време. В първата фаза на надпреварата участниците са разпределени в 8 групи, а във втората - в 4. Най-добрите два отбора от всяка група на втората фаза получават правото да играят директни елиминации по пътя към финала.
 Жребият отрежда на Леверкузен тежка група, в която те ще трябва да мерят сили с Олимпик Лион, Барселона и Фенербахче. “Аспирините” превръщат участието си в игра на крайности, тъй като те не постигат нито едно равенство за 6 мача. Цели 4 победи (включително и над Барселона) и 2 загуби означават, че момчетата на Топмьолер са втори в групата зад каталунците и ще играят в следващата фаза на турнира.

 Там жребият не е по-милостив за нашите герои. Немците ще трябва да намерят начин да се измъкнат живи от тежката компанията на Депортиво Ла Коруня (истинско страшилище по онова време), Ювентус на Марчело Липи и Арсенал, които през същата година ще станат шампиони на Англия.
 Битката е наистина ожесточена и още в първия мач от групата “аспирините” са попиляни от Ювентус с 0:4. Същото се случва и в гостуването в Лондон, като там те успяват да вкарат едно утешително попадение. За щастие, играчите на Топмьолер побеждават Ювентус в гостуването на торинци на стадион “БайАрена” с 3:1 и се налагат над Депортиво с 3:0 и 3:1. В крайна сметка именно немци и испанци продължават към елиминации с равен брой точки, но головата разлика от +1 за Депортиво значи, че те са на 1-во място и ги чака по-лесен жребии за 1/4-финалите. Головата разлика на “аспирините” е 0 (11:11) и те ще трябва да мерят сили с Ливърпул, спечелили требъл от купи през миналия сезон (Купата на УЕФА, Купата на Ф.А. и Купата на лигата).
 Атмосферата на “Анфилд” и упоритостта на играчи като Стивън Джерард, Дитмар Хаман и Майкъл Оуен идват в повече на футболистите на Клаус Топмьолер. Те допускат попадение още през първото полувреме и въпреки партньорството на Бербатов и Ньовил в нападение, не успяват да намерят път до вратата на Дудек.
 Така с гол пасив на 9 април Байер Леверкузен приема ливърпулци в това, което ще се окаже легендарен сблъсък, превърнал се в неизменна част от фолклора на немския футбол. Именно заради подобни вечери, мнозина от нас са обладани от магията на красивата игра.
 Още първото попадение за мача подсказва, че предстои нещо специално. В 14-ата минута Михаел Балак получава топката на около 30 метра от вратата на съперника и с умел финт с десния крак избягва шпагат на халф на Ливърпул. Следва топовен шут с левачката, който изпраща истинския снаряд в горния десен ъгъл на Йежи Дудек. Полякът се протяга с пълна сила, но е безпомощен пред скоростта и силата на удара на Балак. 1:0!
 В края на полувремето обаче нескопосано подреждане на защитниците на Леверкузен при корнер предоставя възможност на Абел Шавиер да нанесе удар с глава, който някак попада във вратата, въпреки факта, че вратарят Бут и защитникът Йенс Новотни зорко пазят ъгъла в който тя влиза.
 На почивката Клаус Топмьолер изважда ветераните Живкович и Кирстен и възлага надеждите на цял един град на плещите на дуото Ньовил/Бербатов. Залогът се оказва изключително успешен, тъй като именно те двамата са ключови за обрата на съдбата на Байер в онази вечер. Първо обаче Михаел Балак се разписва отново за да направи резултата 2:1 за домакините. Голът на чужд терен на Шавиер обаче значи, че Леверкузен се нуждае от още едно попадение за достигне 1/2-финалите.
 И тук най-после цяла Европа вижда какво се е опитвал да изгради Клаус Топмьолер в скромното градче от западна Германия. Зе Роберто и Бернд Шнайдер атакуват яростно по крилата, Балак и Бастюрк се включват от задни позиции и застрашават вратата, а Ньовил и Бербатов реализират и дори създават положения за съотборниците си. Никой не може да отрече, че Байер Леверкузен се превръща в един от най-вълнуващите клубове в Европа.
 В 68-ата минута заветното трето попадение е постигнато, а големият герой този път е Димитър Бербатов. Той показва характерен нюх за намиране на оптималната позиция в наказателното поле, който ще му служи така добре в следващите 15 години. Удар на Ньовил преодолява Дудек, но топката е избита от голлинията от Сами Хюупия. Тя попада именно в Берба който я овладява с левия крак, преди хладнокръвно да я прати във вратата на “червените”. Попадението предизвиква оглушителен вик от феновете на немците, а камерите показват Топмьолер да подскача покрай тъчлинията, като малко дете. Нов рев “Бербатов” се надига от всички кътчета на “БайАрена” минута по-късно и по всичко личи, че обратът е довършен. Но като всички добри трилъри и тук предстоят още няколко изненади. Около 10 минути след гола на Берба, Яри Литманен получава топката в наказателното поле на домакините. Той умело преодолява няколко защитника и с точен удар намира долния десен ъгъл на Ханс-Йорг Бут. Попадението разбива сърцата на немските феновете, но играчите долу на терена, водени от Михаел Балак, не се предават  и доказват себе си пред цяла Европа.
 Победното попадение идва от Лусио, който типично по бразилски се е включил в нападението на Леверкузен и намира себе си на върха на атаката, когато е изведен по брилянтен начин от Йълдърай Бастюрк. Защитникът изпраща топката между краката на Дудек и тя спира в мрежата за 4:2 (общ резултат: 4:3). “Червените” от Ливърпул най-после са пречупени, а победата на Байер е колкото изстрадана, толкова и заслужена. “Аспирините” са само на 180 минути от първи финал в Шампионската лига в историята си. Но за да стигнат до там, те ще трябва да преминат през още един английски колос - Манчестър Юнайтед.
 На “Олд Трафорд” Леверкузен отново попада в неприятна позиция. Отборът на два пъти е принуден да догонва в резултата “червените дяволи”. Но в крайна сметка две попадения на Михаел Балак и Оливер Ньовил им осигуряват два гола на чужд терен и равенство от 2:2. На “БайАрена” отново манчестърци откриват резултата, след като Кийн бележи за 1:0 под зоркото око на сър Алекс Фъргюсън. След требъла от 1999 г. шотландецът се надява на нов триумф в най-комерсиалния клубен турнир и едва ли очаква, че отборът от град с едва 100 000 души ще препъне амбициите му. Оливер Ньовил обаче е на друго мнение и в последната минута от продължението на първото полувреме бележи един от шедьоврите за сезона. Неговият удар намира горната греда на Фабиен Бартез и тупва зад гол линията. Плешивият французин е безпомощен и резултатът е изравнен.
 През второто полувреме Байер показва нещо, което не е характерно за тях през по-голямата част от кампанията - солидна организация в защита. Въпреки най-добрите опити на Ван Нистелрой, Диего Форлан и Оле Гунар Солскяер, “червените дяволи” не успяват да пробият немската стена, съставена от Бут, Себесцен, Лусио, Живкович и Пласенте.
 След дълги 45 минути реферът Пиерлуиджи Колина дава сигнал за край на двубоя и официално потвърждава, че един от най-големите аутсайдери в модерната история на турнира ще получи директен шанс да се бори за най-желания клубен трофей. Освен на този фронт, Леверкузен, разбира се, продължават своето сражение в Бундеслигата с Борусия Дортмунд, а им предстои и финал за купата на страната срещу Шалке 04.

Развръзката на сезона

 Финалът за Купата на Германия се играе на 11 май 2002 година. И фактът, че Байер е достигнал до тук, въпреки тежките си сражения в лигата и в Европа, е свидетелство за гения на Клаус Топмьолер. Истината е, че съставът му няма голяма дълбочина, но уменията му да ротира футболистите си надминават почти всички действащи треньори за сезон 2001/2002.
 Преди финала Димитър Бербатов дели първото място при голмайсторите с Маркус Вайзенберг, като и двамата имат по 5 попадения. Именно Берба открива резултата в 27-мата минута, но щастието му не трае дълго. Преди края на полувремето Шалке изравнява в резултата чрез Бьоме, а през втората част 3 нови попадения във вратата на Бут подпечатват победата на символичните домакини. Щурмът на Байер Леверкузен за купата на Германия се проваля, а Шалке защитават трофея си, който те печелят и предни сезон.
 В 32-рия кръг от Бундеслигата, Вердер Времен гостуват на “БайАрена” за да се опитат по всякакъв начин да объркат сметките на домакините. За ужас на Топмьолер те успяват в това свое злокобно начинание. Зе Роберто се опитва да съживи отбора си с изравнително попадение, след като Листеш е открил резултата за “бременските музиканти”, но гол през втората част от сънародника му Аилтон се оказва недостижим мост за “аспирините”.
 В същото време Борусия Дортмунд печелят своята среща срещу Кьолн с дузпа в последната минута от редовното време. Преднината на Леверкузен е крехка и в съзнанието на феновете започва да се прокрадват спомени от злощастната надпревара отпреди два сезона.
Чувството за безпомощност и предстояща гибел се засилва след изиграването и на предпоследния кръг. Байер губи от борещия се за оцеляване Нюрнберг с 0:1, а Дортмунд печелят своя сблъсък с Хамбургер в седемголов трилър, където в последните 10 минути падат цели три гола.
 Едва кръг преди края Байер Леверкузен вече не контролира съдбата си и трябва да се моли опонентът им да се препъне на финалната права. За жалост това не се случва. Боруся Дортмунд побеждава Вердер Бремен и грабва титлата на Германия. Триумъфт на Леверкузен срещу Херта с 2:1 се оказва безсмислен, но феновете на отбора се надяват, че поне Шампионската лига ще бъде завоювана. Досещате се какво следва.
 На 15 май 2002 година стадион “Хемпдън Парк” в Глазгоу приема финала за Шампионската лига между Байер Леверкузен и Реал Мадрид. В дните преди двубоя усилено се говори и пише как това е последният голям трофей, който великият Зинедин Зидан никога не е печелил. С Ювентус той вдига титлата на Италия, а с Франция печели званието световен и европейски шампион. И‌ всичко това Зизу постига в рамките на няколко сезона. Сега големият въпрос е дали маестрото ще добави още един медал към богатата си колекция. Разбира се, за да осъществи тази своя цел, той може да разчита на помощта на “галактическа” селекция от съотборници в Реал Мадрид, която включва имена като Роберто Карлош, Луиш Фиго, Клод Макелеле и Раул Гонзалес. На врата е испанецът Сезар Санчес.
 За Леверкузен няма големи отсъстващи, като отборът е устремен да сложи край на серията от разочарования, които до този момент им е донесъл месец май. В нападение за “аспирините” стартират Оливер Ньовил и Томас Бърдарич, а Топмьолер разчита и на влизане на Димитър Бербатов от резервната скамейка в случай, че мачът се нуждае от спасяване. Клаус добре знае, че срещу “галактическия” състав на Реал Мадрид винаги е добре да имаш и скрити козове.
 Едва 8 минути след първия съдийски сигнал на Урс Майер става ясно, че на Топмьолер ще се наложи да ги ползва. Раул е изведен сам срещу вратаря, след като Лусио наивно е оставил нападателя да се измъкне от опеката му. Седмицата на мадридчани праща топката ниско по земя и тя спира в мрежата на безпомощния Ханс-Йорг Бут. Леверкузен бързо разбират, че красивата им мечта е напът да се превърне в злокобен кошмар.
 Устремен да се реваншира за грешката си, Лусио успява да върне баланса в резултата с красив гол с глава след центриране от ляво на Бернд Шнайдер. Бразилецът празнува в характерен стил, като показва на цял свят тениската, която носи под екипа си с надпис “Исус обичам те". За беда на Лусио и феновете на Леверкузен, в онази вечер в град Глазгоу любовта не се оказва взаимна.
 В края на полувремето рутинна атака по лявото крилото за Реал Мадрид завършва с един от най-красивите голове в историята на турнира. Роберто Карлош е изведен с дълъг пас, но набезът му е блокиран от Золтан Себесцен, който изглежда уверен, че ще спре нисичкия бек. Немецът посяга с крак, но Карлош е по-бърз и успява да изрита топката в наказателното поле, следвайки повече интуицията си, отколкото сетивата. Коженото кълбо лети високо и бързо пада в обсега на самия Зинедин Зидан. Французинът се изпъва като катапулт и когато топката се приземява той нанася своя смъртоносен удар. Волето му с левия крак попада във вратата на Бут и смайва цялата защита на Байер. “Хемпдън парк” избухва и шалове на Реал започват да се размахват по трибуните.
 Всичко това се случва през първите 45 минути от двубоя и всички с нетърпение очакват втората част от сражението. Топмьолер няма какво да губи и решава да пусне в игра опитния Улф Кирстен, редом до Ньовил и Бербатов, който влиза на мястото на Томас Бърдарич в 39-ата минута.
 На пръв поглед съдбата се усмихва на Леверкузен, след като титулярният вратар Сезар се контузва и трябва да бъде заменен от едва двадесет годишния резервен страж на скамейката на мадридчани. Името на младежа: Икер Касияс. През сезона испанецът е изгубил титулярното си място заради поредица от колебливи прояви и сега неочаквано получава своя шанс да се докаже. Спокойно може да кажем, че “Свети Икер” се ражда тъкмо в онази вечер.
 Младокът прави редица чудотворни спасявания с всяка една част от тялото си, като може би най-сериозната опасност пред вратата му идва от Бербатов. Българинът получава шанс да се запише след разбъркване от корнер, когато той се протяга за да достигне избягалата топка. Ситуацията изглежда похабена, но Берба някак намира начин да уцели вратата. С бързината на пума Касияс се хвърля и избива удара на нашенеца с глезен.
 “Аспирините” опитват абсолютно всичко до края на двубоя и дори Ханс-Йорг Бут пропуска да уцели вратата, след като е намерил кълбото с глава. Нов гол така и не пада и голямото разочарование за играчи и фенове е факт.

 Както написах в началото на тази статия, през онзи удивителен сезон бях фен на Леверкузен с цялото си сърце и душа и загубата им от Реал Мадрид бе болезнена и за мен, още повече, че в нея имаше и българско участие. Поне за сега Димитър Бербатов остава единият от двамата българи, играли на финал за Европейската купа. Другият е Христо Стоичков - човекът, вдъхновил Димитър преди всички тези години.
 За мен споменът е толкова неприятен, че от тогава не съм гледал и чел нищо свързано със сезон 2001/2002. В последствие започнах да подкрепям други отбори, като от време на време проверявах как се справят Леверкузен, към които все още таях топли чувства. Както може би се досещате, голяма част от играчите на отбора бързо поеха към далеч по-богати клубове и проверявайки как се е развила кариерата им ми помагат завинаги да погреба огромното съжаление и симпатия, които чувствам за тях. Звезда на отбора Михаел Балак печели Бундеслигата с екипа на Байерн и по-късно Висшата лига с Челси. Огромна част от съотборниците му също намират успехи след като напускат Леверкузен. Зе Роберто и Лусио също са успешни с екипа на мюнхенци, а Димитър Бербатов достига бреговете на Англия, където грабва два шампионски медала от Висшата лига с екипа на Манчестър Юнайтед. За трите пропуснати треофея той казва следното: "Миналото е добър урок, защото може да научиш много от грешките си и да ги коригираш. Когато се връщам към тези спомени го правя с усмивка, защото те са в миналото и няма какво друго да сториш."
 За жалост Клаус Топмьолер е от малцината, които не могат да с поздравят с нови успехи след знаменития сезон 2001/2002. След Байер той води Хамбургер и националния отбор на Грузия. В дългата си кариера, ексцентричният мениджър с непокорната побеляваща коса така и не печели трофей, но може да се утеши с факта, че поне за един сезон дарява всички последователи на Леверкузен с най-магическите и незабравими моменти в цялата история на клуба.