В следващите редове ще прочетете историята на един от най-големите таланти в летописа на родния ни футбол. Човек, който незаслужено бе принуден да приключи с любимата си игра едва на 27 години.
Достоен произход
Георги Соколов - Соколето е роден на 19 юни 1942 г. в столичния квартал „Иван Вазов”. Баща му Апостол Соколов е сред най-добрите български вратари, трикратен шампион с Левски София. От дете Жоро Соколов се помни с футболна топка под ръководството на своя баща, който е неумолим, понякога строг към сина си. Но бащиното спартанство в детството ще изгради по-късно един от най-железните и гъвкави физически играчи в българския футбол. Не случайно Георги носи и прозвището Йогата.
Соколето е най-младият футболист, дебютирал в елитната лига на България – на 15 години и 5 месеца в мач на Спартак (Пловдив) под ръковоството на неговия баща и въпреки, че не записва голямо количество двубои при "спартаклии", потенциалът в играта му е виден. Младежът грабва окото на Георги Пачаджиев, който го привлича Левски София.
Бърз възход
Соколов дебютира за „сините” в приятелската среща срещу Челси, играна на ст. „Васил Левски” през 1958 г.
През пролетта на 1959 г. той е една от основните фигури в юношеския национален тим на България, спечелил европейска титла на турнира в София като именно след този триумф Жоро, ненавършил 17 години, почти веднага се утвърждава и като титуляр в Левски.
Дебютира 16-годишен в „А” националния ни отбор, през 1959 г. при победата с 3:2 над Холандия в София. Участник на световното първенство в Чили през 1962 година като само много тежка контузия, причинена му от футболист на Марек, му попречва да играе и на мондиала в Англия през 1966 година в най-върховата му форма. Става шампион на България два пъти, печелил и два пъти купата на страната, и досега е в първата десетка на левскарите-голмайстори за всички времена. Тези „рекорди” говорят достатъчно силно колко ярко изгрява звездата на Соколето в българския футбол като за Левски той играе в продължение на 11 сезона където успява да се разпише 104 пъти за 295 мача.
Окончателната му раздяла със „сините” е през 1969 г. – месеци след като отборът е насилствено обединен с милиционерския Спартак. И ето тук някъде започват мъките в живота на този безкрайно талантлив и сърцат футболист.
Гочивото падение
На 27-годишна възраст Соколето е сломен, след обединението със Спартак футболната му кариера е прекъсната, той е изхвърлен в най-прекрасната за един футболист възраст. Напада го и проклятието на алкохола. Останал зад борда на футбола, Соколето търси начин да преживява. Работи като таксиметров шофьор. По-късно вози цистерна с нафта. Коварна дископатия и непоносими болки от радиколит го правят почти неподвижен и го затварят в стаята на апартамента при колелото на трамвай № 1 в квартал „Иван Вазов”.
Съвременниците му го помнят като чаровник на футболния терен, щур и неподражаем магьосник за обичащите го привърженици. Импровизатор, бърз и силен, раздаващ се на терена, невероятен виртуоз, футболен гений. За него е казвано, че е бил рядко срещан добър човек, но не пощаден нито от противниковите бутони, нито от хорската несправедливост. Изживява последните си години самотен, измъчван от болките на болестта, оставен в забвение. В такава тъжна и мрачна обстановка Георги Соколов – Соколето, един от най-талантливите български футболисти, символ на свобода и непокорен дух, умира на 27 юни 2002 година.
