Забравените герои на България : Кирил Миланов

 Поредицата "Забравените герои на България" продължава с един от най-добрите централни нападатели в българския футбол - Кирил Миланов. Български футболист, държащ рекорд в европейските клубни турнири, но досущ като героя от предишната ни статия Георги Соколов получава забрана да довърши кариерата си.

Кирил Миланов е роден в град Дупница на 17 септември 1948 г. Започва своята кариера си в "Марек" през 1966 г. В едноименния отбор от Станке Димитров (дн. Дупница), той става втори реализатор на първенството с 25 гола през 1971 година. През същата година преминава в "Академик" (София), където остава до 1973 г.

 Бързо става популярен с това, че е здрав физически централен нападател и с добри реализаторски умения. Нерядко се случвало двама и трима защитници да се наемат с неговото опазване. Така Кирил Миланов, освен, че бележи много голове, освобождава пространства в атака за своите съотборници. Притежава неограничен спортен хъс и заразителна страст за победа.

Така през той 1973 година преминава в "Левски". Предложена му фланелката с №9 - на починалата две години по-рано легенда Георги Аспарухов. Но Байко отказва заради паметта на Гунди. Печели две титли и две купи на България със "синия" екип. През 1974 г. става голмайстор на първенството с 19 гола.

 Има 21 мача и 4 гола за "А" националния отбор, за "Б" националния отбор има 3 мача и 2 гола, а за младежкия национален отбор има 6 мача и 2 гола.

 Част е от легендарния "син" тим, справил се с Аякс, Боависта, Дуисбург и направил знаменити мачове срещу Барселона, където Левски печели в София с 5:4 и срещу Атлетико (Мадрид) като тенденциозни съдийски намеси попречват на "сините" да преодолеят и двата испански съперника. Европейски рекордьор е по най-много вкарани голове в един мач в европейските клубни турнири. Това се случва през 1976 г. срещу Рейпас (Лахти) от Финландия в мач, завършил при резултат 12:2, а 6 от головете са негово дело! Също така става голмайстор на турнира за КНК с 14 гола. През същата тази 1976 година на 25 септември е героят на първото "Хей, чуй, ЦСКА, 2:0 - 3:2" (знаменит рефрен на сините привърженици). Вкарва първия гол за обрата, изкарва червен картон на пазача си и печели дузпа в края.

 И тук някъде, за жалост, кариерата му приключва преждевременно през 1977 г. Тогава Левски играе срещу Локо (Сф) във финал за купата на България, малко след като ги надвива в първенството и става шампион малко след това. И спечелва срещата с 2:1 със съдействието на Байко. А той е малтретиран жестоко от защитниците на "железничарите" и по-конкретно от Йордан Стойков-Бумбо.

 След срещата двамата футболисти се сбиват в хотела и по нареждане на тогавашния велможа в ръководството на управляващата партия Милко Балев е изхвърлен от футбола до живот. Дори лежи един ден в затвора, но "сини" радетели го измъкват, възползвайки се от отсъствие на Милко Балев от страната. В последствие му е позволено да играе само в националния отбор и в евротурнирите. Така, ненавършил 30 години, кариерата му е прекършена завинаги, като той е единственият български футболист, който изтърпява своето наказание докрай.

 Сините фенове измислят и скандират по стадионите на България дълги години рефрена "Върнете ни Киро - Киро Миланов, любимеца на наш'та публика", но без резултат. Той умира на 25 януари 2011 година.