Реших да започна една поредица за забравените герои на България, вдъхновен от слабата генерация, с която разполагаме в днешни дни и слабото познаване на великите ни футболисти (като изключим Гунди и главните действащи лица от САЩ 94'). Ето, например знаете ли, че българин е бил капитан на баварския колос Байерн (Мюнхен)? Днес ще ви разкажа историята на Михаил Лозанов – Танка.
Роден е на 15 юни 1911 година в село Люлин, Пернишко, той започва да играе като дете в местния Кракра. След това е футболист на Моравска Славия Бърно (като студент), Байерн и Левски. За Левски има 79 мача и 43 гола в първенството. Двукратен шампион на България и носител на купата на страната през 1933 и 1937г. Има 38 мача и 10 гола за "А" националния отбор (1931-1939г). Дебютира на 19 април 1931г. срещу Югославия (0:1). Последният му мач е на 22 октомври 1939г. срещу Германия (1:2). Носител на купата на БОК през 1931г. и на Балканската купа през 1932 и 1935г. Отбелязва решителните голове за нашия отбор на финала на Балканската купа през 1935 г. и на практика осигурява трофея за България.
Заедно с Асен Пешев - Капуй и Асен Панчев, Лозанов прави страховита нападателна тройка, която респектира не само противниците на "сините" у нас, но и отборите, които се изправят срещу националния ни тим.
Лозанов е централен нападател на Байерн в периода от 1937 г. до 1939 г. По това време българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на "баварците". Тук идва една подробност - че тогава Байерн не е бил този колос, който е сега, а любимият футболен отбор на Фюрера е бил Мюнхен 1860. Лозанов бележи гол след гол и става шампион на провинцията. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега. От този баварски идеализъм към днешна дата не е останало почти нищо. Байерн е машина за пари, за колоса работят още Михаил Лозанов и колегите му от онова време. В музей, който генерира приходи от билети, има запазено място за водения от българина тим.
Лозанов в никакъв случай не е някакъв емигрант, а милее за родината, като дори е национал на България. В семейството му от поколение на поколение се предава историята за един мач срещу Турция, игран през 1932 г.
Преди това нашият отбор е станал балкански шампион в Белград, но турците не участват на турнира. България трябва да победи и този отбор, за да докаже на всички, че е най-силна на Балканите. С тази цел се урежда приятелски мач в Истанбул. Нашите са сковани от напрежение и играта им не върви.
Съперникът повежда в резултата с 2:1, а балканските шампиони изглеждат разколебани. Тогава се случва нещо неочаквано. Преди изпълнение на център, нападателят Михаил Лозанов събира съотборниците около себе си и изкрещява: „На тия джегали ли ще се дадем?!“. После запява химна „Шуми Марица“.
България се вдига на щурм и печели мача с 3:2 пред онемелите турски трибуни. Посрещането на българите в София след спечелената Балканска купа е незабравим момент за Михаил и съотборниците му. Ето как описва събитието репортер на тогавашния вестник "Спорт":
"Едно хилядно множество е задръстило перона. Град от цветя се изсипва върху националните герои. Хиляди гърла цепят въздуха с неудържимо "ура". Мнозина плачат. Играчите са понесени на ръце. Хиляди целувки се засипват по челата им. Всеки се притиска да ги доближи, да ги прегърне. Скъпи славни деца на България! Колко радост, колко утехи и надежди донесохте вие!".
"Пазим негови купи и отличия, за някои от тях не знаем кога ги е печелил" - разказва дъщеря му. "След като спря да играе, дълги години работи като специалист по минно дело. Непрекъснато му предлагаха да вземе апартамент в София, но той си обичаше Перник и не искаше да живее в столицата".
Умира на 3 декември 1994 година в Перник.
