Да спечелиш 3 пъти френското първенство, 5 пъти Скудето и 2 пъти Купата на Италия. Всеки един футболист в днешно време би бил горд с тези постижения. Но днес няма да си говорим за някоя млада надежда. Ще се върнем назад във времето и ще се потопим в историята на женския футбол и една забравена легенда. Забележителната Ан О’Брайън успява да постигне тези успехи в рамките на 20 години, като започва футболната си кариера навършила пълнолетие. Тя е полузащитник и е първата жена, която напуска Ирландия и постига такива футболни успехи извън родината си.
Ан O' Брайън е родена на 26ти януари 1956г. в Дъблин, Ирландия. Още като малко момиче предпочита да рита с момчетата на улицата, отколкото да стои вкъщи и да играе с кукли. "Започнах да играя още на две годинки, още щом започнах да ходя." - разказва самата тя пред журналисти. Интересът й към футбола не е чак такава изненада, защото има роднинска връзка с друг ирландец превърнал се във футболна легенда - Джони Джайлс. Ан започва да играе за местния отбор Julian Vardes едва когато е на 14 години, тогава получава и първите си бутонки като подарък от майка си. По същото време се занимава с лека атлетика. Ан остава вярна на първата си любов, футбола, и скоро обръща гръб на бягането напълно, за да подпише с дъблинския All-Stars. Това е отбор, съставен от най-добрите момичета в Дъблин. След като става част от известен отбор, предложението за ново предизвикатество не закъснява. През 1973г. е повикана за среща с френския отбор Stade De Reims. Представянето й в този мач е толкова впечатялващо, че мениджърът на дамите от Франция настоява тя да продължи турнира, но за техния отбор. По това време женският отбор Stade De Reims е смятан за един от най-добрите. Тя прави достатъчно, за да получи предложение за договор.
"Бях поканена да замина за Коледа във Франция и да участвам в още един турнир с тях. Навършвах 18 години през януари и още щом се върнах попитах майка си дали мога да замина. Заминах на 24 февруари 1974г. и станах част от първия отбор на Stade De Reims. Оставих приятеля си и се възползвах от тази страхотна възможност. Беше невероятно преживяване. За първи път ми се случваше нещо подобно - пътувах из нови страни и се срещах с различни хора."
Отборът на Stade de Reims през 1976г. Ан е трета отляво на задния ред.
Нейното пристигане променя отбора и заедно печелят три последователни пъти френското първенство в периода 1974г. до 1976г. През 1976г. времето й във Франция приключва, защото подписва с Лацио, като става част от състава само на 20 години. Щом стъпва в Рим, тя получа фланелката с номер 10 и заема позицията зад двамата нападатели като плеймейкър. Приключението й в Италия няма да приключи толкова бързо. Още в края на първия й сезон в столицата, успява да вдигне Купата на Италия, след като Лацио побеждава Милан на дузпи. Две години по-късно, отново с екипа на Лацио, тя печели и първото си Скудето.
Ан О'Брайън в отбора на Лацио през 1985г. - втората отляво на първия ред
Ан прекрава още 4 години в Рим, след което през 1983г. решава да напусне отбора и да се насочи към крайбрежното градче Трани, където през същия сезон печели първенството. "Имахме страхотен стадион в Трани. Нашият отбор беше много по-добър от този на мъжете, затова идваха да ни гледат повече хора. Беше страхотно да играя пред толкова много фенове." - разказва тя.
Само след един сезон там, младото момиче отново се връща в Рим, където ОТНОВО печели Скудето. Успехите й с Лацио не свършват до тук, защото преди да напусне отбора окончателно, тя вдига още веднъж Купата на Италия. След това преминава в отбора на Модена, където не допринася с много, защото тогава се ражда синът й Андреа. "Хранеше го точно преди да излезе на терена и след като свърши мача." - казва нейният брат Тони в интервю. Той пътува с нея по това време, за да я подкрепя. Следващите няколко сезона прекарва в Наполи и Прато. През 1989г. преминава в отбора Reggiana Zambelli, където играе два сезона и печели два пъти Скудето.
През 1991г. преминава в женския отбор на Милан. Там тя печели третата си поредна титла през същата година. "С Милан играехме на красива стара арена, където играеше и мъжкият отбор. На "Сан Сиро" трябваше да играем пред почти 50 000 фенове." - разказва Ан. Тя продължава да играе в Милан до 1994г., когато след смъртта на майка си решава да прекрати професионалната си кариера на 38 години. Но Ан не е готова да напусне Калчото. Няколко години преди да прекрати кариерата си, тя се заема и получава нужното образование, за да бъде треньор. Тя поема мледежкия отбор на Милан, но не след дълго се връща отново в столицата, при своя Лацио и се заема с женския отбор. През 2008г. завършва последния й нужен курс. Макар Ан да не е треньор на високо ниво, тя винаги се стреми да помага на младежите.
„Независимо дали сте момче или момиче, ако обичате футбола и това е ваша страст, ще успеете. Когато бях малка се възхищавах на Джони Джайлс. Той беше моето вдъхновение. Когато получих предложението да замина за Франция си опаковах нещата и просто попитах майка си дали мога да замина да играя футбол. Това беше мечтата ми. Сигурна съм, че много момичета все още имат такива мечти и това ми дава надежда за бъдещето на женския футбол - в Ирландия и по целия свят."
Ан О'Брайън до мениджъра на Stade de Reims - Пиер Джефрой през 1974г.
Ан О'Брайън умира на 29ти август 2016г. в любимия си Рим. След смъртта й тя е описвана като “най-добрият ирландски футболист, за който никога не сте чували”, както и “най-добрата спортистка”. Нейното семейство остава изключително гордо от успехите й, а брат й е като ходеща енциклопедия за постиженията на Ан. След като научихте историята на Ан О'Брайън, тези думи за нея не бива да ви изненадват.
