След като „Желязната завеса“ се спуска над Европа, много отбори и играчи от Източна Европа остават в неизвестност за Запада и дори за другите държави от Източния блок. По време на Студената война на практика е невъзможно да гледаш съветски футбол на запад. Дори източните отборите към края на войната са често игнорирани и доста пъти дори забравяни. Такъв е и отборът на Цървена Звезда, воден от Люпко Петрович. Да! Този Люпко Петрович, който сега е треньор на ЦСКА-София.
Доста странно е да се каже, че отбор, печелил КЕШ, е забравен, но случаят е точно такъв. Едно търсене в Гугъл показва това. Ще видите резултати за „тоталния“ Аякс на Ринус Микелс и Кройф и за Милан на Саки, но няма да видите нищо за Петрович и неговия Цървена звезда. Докато в Югославия започват да се явяват сенките на войната и раздора, отборът на червено-белите взима победа след победа, за да триумфира пред 55,000 хиляди души на „Сан Никола“ в Бари и да донесе радост на един страдащ народ.
Цървена звезда играе футбол подобен на това, което днес наричаме gegenpressing. На доста места те биват описвани като отбор, защитаващ се дълбоко и контраатакуващ с много скорост, но това е вярно само донякъде. Освен че атакува със скорост, отборът от Белград пресира доста високо в полузащитата, което води до светкавичките контри, с които са известни сърбите. Основен тактически стълб на тима е Миодраг Белодедичи, румънското либеро, печелил КЕШ със Стяуа през 1986г. (друг велик отбор, за който не се споменава много). Въпреки успехите обаче, Белодедичи е противник на режима на Чаушеску и мечтае да играе за любимия си отбор - Цървена Звезда. В края на 1988г. бяга от Румъния под предтекст, че придружава майка си да посети роднини в Югославия. Той е наказан от ФИФА да не играе футбол за една година, защото е нарушил договора си със Стяуа и след тази година се присъединява към Цървена звезда.
Друг голям играч на червено-белите е Роберт Просинечки. Крилото, което притежава невероятна техника и пъргавост, дърпа конците в полузащитата и снабдавя клиничните нападатели Деян Савичевич и Дарко Панчев. Савичевич ще се запомни с извявите си в италианския Милан, а Панчев ще завърши като победител в КЕШ, както и по вкарани голове и втори за Златната топка.
Ще бъде доста несправедливо към другите играчи ако ги пропуснем, защото това е отбор, който разчита на работата в екип, както в защита и пресирането, така и в нападение. Всички 11 са давали всичко за тима.
Походът на Звезда започва колебливо – 1:1 срещу швейцарския Грасхопърс в Белград. Мачът в Цюрих обаче е доста различен – сърбите разбиват съперника си с 4:1. В следващия кръг червено-белите се изправят срещу Рейндърс на Греъм Сунес, чийто асистент преди мача казва: „We are fuc*ed” („Прецакани сме“). И е прав. Цървена звезда печели с 3:0 първия мач на "Мала Маракана" с голове на Просинечки, Бинич и Савичевич. Вторият мач завършва 1:1.
Следва мач с немския Динамо (Дрезден) и след 2 победи с общ резултат 5:1 феновете на отбора са в екстаз, защото техните любимци ще играят на полуфинал в КЕШ срещу Байерн (Мюнхен), които са отстранили ЦСКА (София) с общ резултат 7:0,а след това и Порто.
Двата последвали мача са емблематични за стила на състава на Люпко Петрович. Веднага щом топката влиза в центъра на терена, играчите на Звезда започват да пресират здраво и веднага, когато отнемат топката, атакуват бързо, стигайки до вратата на опонента за секунди. Мачът на Олимпийския стадион в Мюнхен минава точно по план за гостите, които отнасят победа с 2:1 в Белград.
Пред публиката на "Мала Маракана", Цървена звезда излиза в един мач за историята. История, която показва, че никога не трябва да отписваш немците. Въпреки това, мачът започва много добре за сърбите. Михайлович вкарва красив гол от фаул, преодолявайки немския вратар. След полувремето немците играят по-добре и след грешка на вратаря Стоянович Байерн изравнява. Само пет минути по-късно Манфред Бендер кара трибуните да замлъкнат – 2:1 за Байерн.
По всичко изглежда че ще се стигне до дузпи, но в 90-та минута по време на една безобидна атака на домакините, Михайлович центрира към Панчев. Топката обаче така и не го достига. Аугенталер прави нескопосан опит да изчисти и кълбото се извива над вратаря на гостите, който няма как да реагира – 2:2. Цървена звезда е на финал.
Там обаче чака пълният със суперзвезди тим на Марсилия. Жан-Пиер Папен, Абеди Пеле и Крис Уодъл са готови да накажат всяка грешка на Цървена звезда и Петрович знае това. Затова той прави едно доста спорно решение за мача - Звезда да играе защитно, да убива темпото и да пази резултат. Решението, на пръв поглед, е доста странно, защото никога не се знае какво ще стане при лотарията на дузпите. По това време обаче равните мачове в Югославското първество се решават с изпълние на дузпи след завършването на редовното време, за да може да се излъчи победител. Така че сърбите са опитни при изпълниние на дузпи и Петрович смята да използва това.
В един много скучен мач с малко положения, зрителите в Бари не виждат гол в редовното време и след продълженията. И се стига до дузпи. Просинечки е първи. Той вкарва. Следва Аморос от Марсилия. Той обаче бие много лоша дузпа и Стоянович спасява. Сърбите имат предимство, което не изпускат до края. Панчев се засилва да бие 5-тата дузпа за Звезда и с мощен шут в долния ъгъл на Олмета печели КЕШ за сърбите.
С разпадането на Югославия се разпада и този божествен отбор. Просинечки отива в Реал (Мадрид), а Панчев, Михайлович и Савичевич отиват да играят в Италия – съответно в Рома, Интер и Милан. Стоянович, Шабанаджович, Марович и Югович също напускат. Следва едно турболентно време в Югославия и в света. Войната лека полека заличава спомена за този велик отбор. Но въпреки това техния триумф през 1991г. остава един от най-великите в историята на Купата европейските шампиони и един от най-големите успехи на източноевропейския футбол.
