Забравеното величие на българските юношески национали

Забравеното величие на българските юношески национали

 Колкото и да сме обезверени по адрес на националния отбор по футбол, все пак мнозина сме пред малкия екран или на стадиона да гледаме момчетата, било то в квалификационен или приятелски мач. Ако обаче питате дядовците си, те могат да ви разкажат за времената, когато всъщност имахме футбол и печелехме нещо. Ще ви върна малко назад, а именно в далечната вече 1959г. 

 Класически времена, в които футболът у нас се развива стремглаво, школите набират инерция и произвеждат млади таланти. Годината не е случайна, защото тогава се провежда европейско първенство за юноши (до 19 години), на което домакин е... България. 

 Малко история - турнирът е бил известен като "Юношески турнир на ФИФА", но след 1955г. минава под егидата на УЕФА. Първите шест в крайната фаза се класират автоматично за Световното първенство до 20 годишна вързаст, организирано всяка следваща година. 

 От създаването си турнирът се е провеждал в различни формати, като най-актуалният е в две фази: 

1)Квалификационна фаза - участват всички отбори, членове на УЕФА; 

2)Финална фаза - участват осем отбора финалисти. 

 Първенци са младите представители на Испания с общо 11 първи места, следват Англия с 9, Франция с 8, СССР (в тази си форма) - 6, Португалия - 4, и тук следва темата на днешната статия - България с 3 победи в турнира. 

1959г. 

 Освен че малките (тогава) "лъвчета" спечелват първенството, България се явява домакин на надпреварата. Участват общо 17 отбора, разделени в четири групи (едната група има пет отбора). В нашата група са още съставите на Холандия, Югославия и ФРГ. Всеки един от тях е надигран категорично, съответно резултатите са: 3:1 срещу "лалетата", 4:0 срешу "плавите" и 2:0 срещу федералната република. 

 На полуфинала играем срещу другата част на разделената тогава Германия, а именно ГДР, които побеждаваме отново с разлика - 3:0. Всичко това води до големия финал, игран на "Васил Левски" пред над 50 000 зрители. Там срещаме отбора на Италия, който побеждаваме с минимално 1:0 с гол на нападателя на ЦСКА Антон Кръстев, след центриране на Никола Котков. 

 Освен тях, в отбора личат имената на Добромир Жечев, Димитър Якимов и Георги Соколов (Соколето). Именно последният е избран за играч на турнира. Куриозното е, че след брилянтната победа в хотел "Балкан" (сега известен като "Шератон") се организира празненство, за което се оказва, че нашите момчета нямат костюми. Все пак компромисен вариант е намерен, като на футболистите са предоставени дрехите, използвани от българската олимпийска делегация на игрите в Мелбърн три години по-рано. 

1969г.

 Минават точно цели десет години преди България да може да се похвали с нова юношеска титла. Домакин е Източна Германия, а нашите момчета имат тежката задача да се изправят срещу Испания, Франция и Западна Германия в груповата фаза. Отново с три победи от три мача, съответно с 3:1, 3:1 и 1:0, отборът продължава към полуфиналите, където отново безапелационно са победени играчите на СССР с класическото 3:0. 

 Посленият мач на турнира е достоен за финал във всеки аспект, като съперник е домакинът ГДР, а резултатът, дори след продължения, е равен 1:1. И тук отново има куриоз с участието на българския отбор - 1969г. е последната, в която при равен резултат в елиминации не се бият дузпи, а победителят се определя чрез хвърляне на жребий с монета. Дузпите са въведени през следващата 1970г. "Господ отново е българин" и купата е в ръцете на българския капитан Павел Панов, който е и сред най-прогресиращите играчи на турнира. 

1974г. 

 Или "Три за щастие". Домакин на надпреварата този път е Швеция, като тогава революционно имаме късмет с жребия. В нашата група са още отборите на Уелс, Дания и Люксембург. Изненадващо допускаме равен с нашите стари познайници Уелс, но резонно побеждаваме другите два отбора съответно с 3:2 и 2:1. В елиминационната фаза срещаме друг отбор от Кралството - Шотландия, победена с 1:0. 

 На финала пък играем със западните ни съседи от Югославия. Ново 1:0 и България печели трета юношеска титла. В отбора личат имената на младите Спас Джевизов, Ради Здравков и Цветан Йончев, а треньор е Цветан Илчев.


 Освен гореописаните успехи, националният отбор на България до 19 години има още 2 втори места - през 1977 и 1979г., когато губим респективно от Белгия с 1:2 и от Югославия с 0:1. През 1963, 1968 и 1974г. пък достигаме до полуфиналите в надпреварата.

 Подобни успехи, поне на този етап, изглеждат илюзорни, така че ни е малко трудно да приемем, че нашият юношески национален отбор е бил сред най-добрите на континента. За съжаление, скоро ще се навършат 50 години от последния триумф на "лъвчетата" на европейско първенство. През 2017г. пък идва последното участие на отбора ни в този турнир, когато оставаме последни в групата си. 


Гласували: 14, рейтинг: 4.7

Добави коментар

Препоръчано за вас

Когато Канада бе номер 1 в света
Футбол на олимпийски игри
Свободните трансфери, които ощетиха клубовете най-много
Дербитата, които се превърнаха в монолог
Паралелни таланти: трагичната история на Роберто Асис - човекът, който жертва много, за да може Роналдиньо да има всичко
Перес: Дел Боске не е никакъв треньор!
Спортовете, които можеха да изпреварят "Цар Футбол"
Богатите също плачат: историята на Джанлука Виали
Какво се случи с играчите на Монако, които спечелиха титлата през 2016/17?
Машината за пари ли е наистина Борусия Дортмунд?
Най-интересните облози в историята на футбола
Петима играчи, загубили живота си в автомобилни катастрофи
Най-скъпите трансфери в историята на Милан
Али Даи – невъзпятият национален рекордьор
Най-атрактивните автоголове по света
Легендите, към които Барселона не се отнесе с уважение
Какво се случи с играчите на Лудогорец от онзи мач със Стяуа
Легендите без трофеи за националния отбор (част 1)
Антирекордите на България на Европейски първенства
Черната страна на футбола