Робовладелец, велик инквизитор, звероукротител, чийто единствен аргумент е бичът, футболен Макиавели, крал на саморекламата, мумия, която жонглира с милиарди, сеньор допинг, гробокопач на футбола, главатар на избягали каторжници, държавен престъпник номер 1.. и това са само малка част от многобройните нападки по адрес на Еленио Ерера. Самият той обаче никога не им е обръщал особено внимание и винаги се е смятал за най-добрия треньор в света. Нещо повече - убеден е в това, че без него светът ще бъде наполовина по-скучен...
"Великият магьосник" Еленио Ерера е роден на 17 април 1916 година в Буенос Айрес в семейството на андалусийски емигрант. Детството му е "а ла Дикенс". Четиримата му по-малки братя умират от системно недохранване и затова когато забогатява винаги ще държи хладилника си препълен. Баща му не успява да намери постоянна работа и затова отново прекосява океана, за да се засели със семейството си в Мароко. Там малкият Еленио се пристрастява към футбола и по цял ден рита празни консервени кутии. Дори играе в Рош Ноар, Расинг Казабланка и КАСЖ.
Една нощ, тайно от родителите си, Ерера се скрива в трюма на малък кораб и пристига на френския бряг. Без документи, без пари в джоба си отива в Париж, където сменя професии като продавач на въглища, дърводелец, амбулантен търговец и стругар, за да осигури прехраната си.
Има относително скромна кариера като футболист, но започвайки престоя си в малкия отбор "Мюге", се заражда у него тактиката, която по-късно ще създаде именно Ерера и ще стане известна като "бетон" или "катеначо" - твърда безкомпромисна защита, която не се церемони със съперника и светкавични контраатаки. Неговото кредо е, че резултатът оправдава средствата!
След като приключва с футбола като играч, веднага се насочва към треньорството и бързо осъществява принципите си. Отборите му, а те не са никак малко - Стад Франс, Атлетико Мадрид, Севиля, Малага, Депортиво ла Коруня, Беленензес, Барселона, Интер и Рома, играят под негово ръководство херметически затворен, а на моменти убийствено монотонен футбол, но постигат успех след успех.
Футболните естети го проклинат за ретроградната тактика, реалистите го издигат на пиедестал, а запалянковците го носят на ръце или замерват с монети в зависимост от резултата на мача. Ерера остава невъзмутим като олимпийски бог: всичко на този свят е относително, с изключение на успеха и парите.
Преди всеки мач "Ил Маго" (Магьосникът) завежда възпитаниците си на черква, където в тържествена обстановка, заобиколени от журналисти, се заклеват, че ще победят, а след това дон Еленио обявява психологическа война на съперника. В навечерието на голямото дерби Реал Мадрид - Барселона, той обявява на всеослушание, че каталунците са в състояние да победят дори без да слизат от автобуса, а преди гостуване в Гранада най-сериозно заявява, че неговите момчета ще вкарат три гола, играейки само с... пети.
Той превръща Интер във футболна машина, като стъпва на европейския и световен връх. Спечелва два пъти КЕШ, два пъти Междуконтиненталната купа и два пъти Купата на панаирните градове. Печели три пъти титлата в Италия с Интер и по два пъти с Атлетико Мадрид и Барселона титлата в Испания. Има и по една купа на Италия с Рома и купа на Краля в Испания с каталунците. Финалист е за КЕШ още веднъж, бил е начело на националния отбор на Франция, Испания и Италия. С "Ла фурия роха" участва на световните финали през 1958-а в Швеция и 1962-а година в Чили, след което подава оставка. Следващият треньор на Испания - Хосе Луис Виялонга, обявява, че ще следва неизменно заветите на Ерера и след две години на Европейското първенство триумфира.
Еленио Ерера се превръща не само в един от най-успешните, но и най-влиятелните и ценени специалисти в историята на футбола. Казвал е, че е готов да слезе в ада и да сключи договор с дявола, стига това да помогне на отбора му.
Може да се каже, че футболните стадиони в света, на които кракът му не е стъпвал, са твърде малко. И въпреки че методите му са често оспорвани и критикувани, те неизменно му носят успехи. Във връзка със свръх-хонорарите (за времето си), които Ерера получава през по-късния период от кариерата си на треньор, той самият казва: „Подобно на Боби Фишър в шахмата, аз въведох във футбола големите пари.“
Източник: "Новото кралство на оранжевите"
