"Железен" блян за купата в Германия

"Железен" блян за купата в Германия

 Едни от най-красивите спортни моменти често ни предлагат интересни схватки с неочакван победител, затова и сме свикнали да чуваме аналогията с библейската притча за битката на Давид срещу Голиат. Една от моите любими истории обаче не завършва с неочакван триумф, но е също толкова въздействаща. Тя ни потапя в романтичната обстановка на футбола в Германия и разказва за „желязната“ воля на един малък отбор, подвизаващ се в третото ниво на немския футбол в разгара на 2000 година. Ценна е за мен, защото има и български оттенък и не е забравена и днес.

 Приказката започва на 26-и август 2000 година в Берлин. Стадионът на старото лесничейство, дом на Унион, посреща втородивизионния Рот-Вайс Оберхаузен в среща от първия кръг за Купата на Германия. Макар да е събота, а съперникът да е от по-горна дивизия, на трибуните няма повече от 4000 зрители.  На треньорския пост на столичани е Георги Василев - Гочето, а негов помощник е Иван Тишански, като в тима се подвизават и състезателите Христо Коилов, Емил Кременлиев и Адалберт Зафиров. „Очакванията на публиката не бяха високи, нормално, но във всеки следващ кръг интересът се увеличаваше“, разказва Тишански.

 Голове на Кристиян Ферман и Харун Иса пращат „Железните“ във втория кръг, където жребият отново ги противопоставя на тим от 2.Бундеслига. Този път съперник е Гройтер Фюрт и Унион отново е домакин, тъй като е от по-ниска дивизия. „В тези мачове имахме големия късмет да сме домакини заради регламента“, спомня си помощник-треньора.

 Вероятно защото срещата се играе в сряда (1 ноември) и Унион отново е аутсайдер, публиката по трибуните е още по-малобройна. Дузпа, превърната в гол от Иса, се оказва достатъчна, за да прати състава на Василев в следващия етап на турнира. И ако дотук жребият е можел да бъде и по-лек за „Железните“, на осминафинал фортуна им „намигва“, противопоставяйки ги на намиращия се в слаба форма и борещ се за оцеляването си във 2.Бундеслига тим от Улм (Б.а. Борба, която впоследствие губи). За настроенията в съблекалнята преди този мач Тишански разказва: „Преди мача с Улм започвахме да имаме усещането като отбор, че можем да отидем и по-напред. Защо не?“.

 Успехът е звучен - след като гостите повеждат благодарение на Райнер Шеринген, Унион прави обрат до 3-1 след 2 гола на Иса и 1 на бившия футболист на българския ЦСКА Божидар Джуркович. Разликата е намалена след гол от дузпа на бразилеца Леандро за Улм, преди обаче Том Персик да сложи точка на спора и да оформи крайното 4-2. Този резултат и фактът, че Унион вече е четвъртфиналист за Купата на Германия, кара футболната общественост да обърне повече внимание на „Железните“. И както се оказва по-късно – има защо.

 Третодивизионен тим да продължи толкова напред в турнира не е прецедент. През 1997-а година Енерги Котбус дори играе финал, докато също се подвизава в третия ешалон, губейки го от Щутгарт с 0-2. “Червено-бялата” част на Берлин обаче вече предусеща, че сезонът може да е специален за техните любимци. Това си личи и от 11 000 хиляди души по трибуните за мача срещу елитния Бохум на 20-и декември – първото препятствие от Бундеслигата. „За отбор от регионалната лига да върви така напред, съвсем нормално бе във всеки следващ мач интересът да е по-висок“, отбелязва Тишански. Даниел Ернеман вероятно е бил сред най-обичаните хора в Берлин тогава, когато бележи във вратата на съперника и носи минималния успех на своите. Навярно в четвъртък, когато са отишли на работа, мнозина от феновете още не са осъзнавали напълно, че Унион е постигнал немислимото -  наредил се е сред 4-те най-добри отбора в надпреварата!

 На полуфиналите ги чака трикратният носител на трофея и футболен гигант от 70-те години на миналия век Борусия Мьонхенгладбах. Срещата на 6-и февруари пълни стадиона до краен предел, като официалните данни сочат, че повече от 18 000 души са заели местата си, основната част от тях, за да подкрепят скромния Унион. И както в притчата за Давид и Голиат, схватката предлага зрелище. „Ако трябва да говоря за себе си, преди срещата не бях голям оптимист, но с напредването ѝ видях, че сме способни. Мачът с Гладбах си беше като финал за нас. Перспективата да стигнем докрай беше невероятна“, разказва още помощник-треньора. След 2-2 в редовното време и продълженията, „Железните“ затвърждават прозвището си. Те демонстрират непоклатими нерви и са безгрешни при дузпите, като от 11 метра бележат привлечения през зимата бразилец Даниел Тешейра, авторите на головете в редовното време Щефан Мензе и Джуркович, както и левият бранител Рони Никол. За „Жребчетата“ печални пропуски от „бялата точка“ правят автора на двете попадения за тях в мача Ари Ван Лент и Макс Еберл, като ударите и на двамата са отразени от стража на домакините. „Спомням си, че вратарят ни Свен Бойкерт имаше невероятни отигравания. Играехме на върха на възможностите си“. Унион е на финал за Купата на Германия, където ще срещне Шалке 04!

 „Златната“ страница в историята на третодивизионния тим е факт. Сезонът е приключил, а Унион е спечелил мястото си във 2.Бундеслига и ще играе финал за купата под ръководството на Георги Василев и Иван Тишански! Техният противник в спора за отличието са „Кралскосините“ от Гелзенкирхен. Вицешампион на Германия, тимът на Шалке 04 е завършил само на точка от носителя на сребърната салатиера Байерн Мюнхен. Впоследствие става ясно, че след като втората позиция в Бундеслигата носи място в Шампионската лига, то квотата за втория по сила турнир на УЕФА, идваща през Купата на Германия, ще е за Унион!

 Приказката трябва да получи своя завършек на 26-и май, а мястото отново е Берлин, само че „Олимпиащадион“. Стадионът на старото лесничейство е сцената, на която Унион полага основите на паметния сезон, но съдбата е отредила кулминацията да е пред повече от 73 000 зрители на олимпийския стадион в столицата. На кадрите от мача режисьорът на предаването неведнъж показва двамата старши треньори, извели отборите си на крачка от бленуван триумф  – Георги Василев и Хууб Стевенс. За неповторимата емоция преди мача асистентът на Гочето Иван Тишански разказва: „Унион не беше изживявал нещо подобно! Да играем пред препълнен „Олимпиащадион“! Спомням си, че 2/3 от стадиона бяха синьо-бели, може би и повече. Нашите фенове обаче, които ни подкрепяха у дома в хода на целия сезон, също бяха там.“.

 Първото полувреме е повече от добро за Унион. Още в началото на мача удари на Джуркович и Коилов за малко не носят откриване на резултата за столичани. Преди да е изтекъл половин час игра, изстрел на Иса дори среща рамката на вратата... Насетне обаче Шалке поема инициативата и е така до края на първата част. „Моето впечатление на почивката бе, че играчите бяха със смесени чувства. Усещахме, че започват леко да доминират. Въпреки това с Георги (Василев) се опитахме да ги убедим, че това, че се противопоставяме до момента дава надежда. Казахме им, а така и се случи, че ще имаме своите шансове. Трябва да бъдем концентрирани, но готови да ги използваме. Гледахме с оптимизъм.“.

 През второто полувреме вицешампионът на Германия продължава да диктува темпото, а паритетът най-после е нарушен в 53-ата минута. Тогава след прецизно изпълнение на пряк свободен удар Йорг Бьоме дава аванс на „Миньорите“. 5-минути по-късно отново той е точен от дузпа, отсъдена за нарушение на вратаря Свен Бойкерт срещу Емил Мпенза. “При 0-2 знаехме, че трудно ще обърнем мача“. „Железните“ не се „изправят“ след втория гол и губят финала, купата е за отбора на Хууб Стевенс (Б.а. отличие, което „Кралскосините“ защитават на следващата година).

 „Като цяло не бяхме недоволни. Нито играчите, нито ние като треньори. Видяхме, че много трудно можем да ги преборим. Беше по-скоро удовлетворение, отколкото съжаление. Нямаше за какво да съжаляваме.“, допълва Тишански.

 Мечтата на Унион няма напълно щастливия край, както обикновено се полага в приказките, но „Железните“ все пак са си заслужили промоция и ще играят в Европа – чест, която се пада само на най-добрите. Това е история, която никога няма да бъде забравена от феновете в Берлин. Приказка, носеща завинаги своята българска частица.


Гласували: 12, рейтинг: 4.8

Добави коментар