“Lads, it’s Tottenham” или “Момчета, това са Тотнъм.” Годината е 2009, датата - 25 април. Тъкмо с тези 4 думи, които Сър Алекс Фъргюсън изрича на почивката след първото полувреме на двубоя Манчестър Юнайтед - Тотнъм, шотландецът дава и едно от най-точните и необорими определения за характера на Тотнъм през първото десетилетие на 21 век. Единствено с помощта на тези 4 думи Сър Алекс мобилизира Роналдо, Рууни, Карик и Бербатов за знаменит обрат от 0:2 до 5:2 за “червените дяволи” срещу “шпорите”, в чийто състав по това време блестят имената на Лука Модрич, Гарет Бейл и Роби Кийн. Прозорливостта на Сър Алекс отново е безпогрешна - Тотнъм от години играят храбра и атрактивна игра, а нерядко достигат и до квотите за европейските турнири, но са психически неспособни да наложат надмощие над някои от топ 4 отборите във Висшата лига. Отвъд редките случай на силно изиграно полувреме, отборът страда от липса на увереност, постоянство и отборна идентичност в пълните 90 минути. Доказателство са дербитата срещу най-върлия лондонски съперник - Арсенал, срещу които Тотнъм не записват нито една победа в 20 мача от 2000 до 2009 година. Безсилие породено от липса на силен характер.
Следващото десетилетие отново започва с познатия акорд. Играта продължава да радва неутралния зрител, мачовете са на свой ред резултатни, тръпката и високите амбициите за Шампионска лига също са налице. Хари Реднап дори извежда “шпорите” до ¼-финал в Шампионската лига през сезон 2010/2011 след като отстраняват Милан в елиминациите. Резултатите обаче продължават траекторията на вялата игра в големите мачове. Затова и идването на Маурисио Почетино през 2014 се приема като стъпка в правилната посока. Но скоро изпъква другата слабост на отбора - липсата на трофеи. А последната спечелена купа - тази от финала за Купата на Лигата (Карабао Къп) през 2008 година е малка утеха за отбор, които вече изигра първия си финал в Шампионска лига, наред с 4-те сезона в последните 5 години, в които намира място в топ 4 в английското първенство.
Естествената прогресия на Тотнъм към увенчаване на последните 2 десетилетия с доминантна игра и триумфи несъмнено изигра роля за това Даниел Леви да се откаже от философията и изискванията за покупки на Почетино и да се спре на Жозе Моуриньо за наставник. След Нова година - когато Тотнъм ще встъпят в третото си десетилетие на развитие, мисията на “шпорите” ще бъде пределно ясна. Мисия и нескито послание към футболния свят, което Моуриньо недвусмислено предаде на Хари Кейн още в първото си съобщение към капитана на Англия след назначението му - “Ти си един от най-добрите нападатели в Европа. Заедно ще донесем трофеи в северен Лондон.”
Дали това ще е последната стъпка? И може ли Тотнъм да излезе извън сянката на едва третия най-успешен отбор в Лондон, поне в следващите няколко години? Според Моуриньо това може да се случи още през следващия сезон, когато амбициите на отбора ще са да се бори за първото място и триумф във Висшата лига - евентуален първи такъв от далечната 1961 година.
Ето трите основни фактора, които ще предопределят престоя на португалския специалист на “Тотнъм Хотспър Стейдъм.”
Глад за успехи
Не е никаква тайна, че кариерата на треньора от португалския град Сетубал е отрупана с някои от най-престижните титли в съвременния клубен футбол. Гръмките 25 трофея и над 40 индивидуални награди за 17 години са далеч от по-скромните постижения на голяма част от неговите колеги - дотолкова, че към момента единственият все още практикуващ наставник с повече купи е Пеп Гуардиола (28). А зад тях - имена като Карло Анчелоти, Арсен Венгер, Роберто Манчини, Рафа Бенитес и Луис Фелипе Сколари В цялата си история дори новият му отбор Тотнъм може да се похвали с по-малко отличия.
Затова и една от най-големите въпросителни върху Моуриньо в следващите месеци и дори години ще бъде стимула му да се докаже като мениджър носещ със себе си титли, понастоящем в 9-ия си клуб. Единствено в първите си два отбора като треньор - тези на Бенфика и Униао Лейрия, Моуриньо остава с празни ръце. Предизвикателството към днешна дата обаче не е по-различно - състава на Тотнъм е на пръв поглед обезверен, без победа като гост във Висшата лига от месец февруари и на цели 11 точки от Манчестър Сити на 4-та позиция. Истината в лагера на шпорите е, че дори Тотнъм да успее да се вклини обратно в челото на класирането, но да запише нулев сезон откъм титли, очакванията към Моуриньо ще бъдат дори по-завишени за следващата кампания през 2020/2021 година.
Новини, които не са никак нови за португалеца, но които ще служат като червена лампа за човека с поне 3 трофея във витрината на всеки от предходните си 6 клуба. На 56-годишна възраст Моуриньо има все още дълъг път в треньорското поприще. Дали ще запази успешната си статистика с третия си отбор в Англия и този с най-малко трофеи спрямо всички предишни ръководени от него ще зависи от стремежа и упоритостта му. Макар аурата му на сериен победител да избеля частнично при престоя в Манчестър Юнайтед, тепърва ще бъдем свидетели на една от две тенденции - продължение на спада в ефективността му като мениджър или изграждането на сплотен и боеспособен на всеки терен млад състав, които да наложи надмощие в Англия по подобие на неговия Челси в периода 2004-2007 година.
Вяра в младите играчи
Още с първото си изявление пред камерите на медийния отдел в Тотнъм, Моуриньо заговори за доверието си в младото поколение на отбора.
“За мен е привилегия като мениджър да отида в клуб и да съм изпълнен с щастие по отношение на състава, с който ще разполагам [...] Много ми харесва отбора и нямам търпение да започна работа с младите играчи. Няма нито един мениджър в света, който да не обича да дава изява на младите си играчи и да им помага да се развиват. Няма нито един такъв. Проблемът е, че понякога работата, която се върши под теб не е достатъчно добра за да създаде тези играчи. Затова поглеждам към историята и виждам академията, която постоянно изгражда таланти, от които първия тим се нуждае. Нямам търпение да започна работа с този профил играчи.”
Първоначално тези негови думи бяха приети с чувство на лека ирония, в предвид на отношението и ограничения брой изяви, които той предоставяше на играчи като Люк Шоу, Мейсън Грийнууд, Диого Далот и Алекс Туанзебе, както и в първия му период в Челси с футболисти като Кевин де Брюин и Шон Райт-Филипс. Рискът това да продължи, въпреки думите му, все пак не е малък, а тогава и феновете заслужено ще имат поводи за притеснение.
Огромната разлика спрямо престоя му в Манчестър обаче е в това, че голяма част от все още младите играчи на Тотнъм отдавна са със статут на дългогодишни титуляри или основни фигури в състава за Висшата лига. За всеки от гореизброените, които с малки изключения не успяха да запишат двуцифрен брои срещи, в тима на “шпорите” личат имената на Давидсон Санчес (23 години), Хари Уинкс (23 години), Джовани Ло Селсо (23 години), Деле Али (23 години), Хуан Фойт(21 години) и Тангай Ндомбеле(22 години).
Едва в края на май ще стане ясно дали ласкавите думи на Моуриньо за младия и борбен Тотнъм в предаванията на Sky Sports дотук са знак, че ще залага на това младо поколение. Но едно нещо се е доказало отдавна - ДНК-то на отбора е именно в тях. Въпрос все още без отговор пък ще бъде дали Моуриньо ще прибегне отново към трансферния пазар през идното лято за още по-опитни играчи както неведнъж го е правил.
Трансферно разхищение
Нужно е единствено да обърнем поглед към Даниел Леви и скромната ми трансферната политика за да се уверим, че Моуриньо ще бъде поставен пред сериозен тест в окомплектоването на отбора спрямо своя мироглед. Дни след назначаването му стана ясно, че Леви няма намерение да отделя средства за зимния трансферен прозорец - първите лоши новини за получаващия 17.5 милиона паунда на година португалец. Но ако ползите от запазването на играчите са много - сплотеност и отлично познание за играта на всеки съотборник, то минусите - честата безиденост и липсата на алтернативни варианти в схемата на игра в центъра на терена, станаха причина за освобождаването на Почетино.
Но докато аржентинеца склони да следва тази икономична трансферна политика, Моуриньо вече се е доказал като човек на големите трансфери. За сравнение с предишните си 5 отбора (Челси, Интер, Реал Мадрид, Челси, Манчестър Юнайтед), португалския спец пръска средно по 128 милиона евро още в първия си трансферен прозорец. Най-скромния от тези е при идването му в Интер - “едва” 65 милиона отделени за играчи като Рикардо Куарешма, Съли Мунтари, Мансини и дори Фелипе Кутиньо, които в крайна сметка дори не попадат дългосрочно в плановете му за титулярния състав. Справка със отделените суми за състава на Тотнъм показват скромните средно 22 милиона в повече за нови покупки спрямо получените суми за продадени играчи за последните 5 години.
По тази причина и подобно разхищение никога не е било по вкуса на Даниел Леви. За 19 години начело на Тотнъм, президентът сменя 11 мениджъри, като никой от тях не получава благословията му за мащабна селекция при трансферите. Ако това не се случи и с Моуриньо, въпреки неговата визитка - нещо с което никой друг бивш треньор на Тотнъм не може да се похвали, то резултатът ще бъде или промяна във философията на португалеца или назряващ конфликт с благодетеля на клуба от северен Лондон.
Идването на Моуриньо показа отново, че футбола е игра на нужди - както на нуждата португалеца да се завърне в английския футбол, така и на Тотнъм да намери треньор с характер за трофеи. Дали симбиозата между двете страни обаче е подходяща е още рано да се каже, въпреки първата му победа срещу Уест Хям. Единственият признак за това би дошъл след 3 години - обичайния в последно време срок за престой на Моуриньо в даден клуб - и най-вече дал той ще продължава да изпълнява ролята на треньор на Тотнъм.
