Считан за един от най-великите защитници на всички времена, а феновете го наричат "Muro di Berlino", което от италиански означава „Берлинската стена“. Нека си припомним за невероятния - Фабио Канаваро.
Фабио е роден на 13 септември 1973 г. В Неапол , Италия. Майка му е прислужница , а баща му банков чиновник.
Наполи
Фабио Канаваро започва да се занимава с футбол в детски отбор от град Баньоли, където го откриват скаутите на Наполи. Той е привлечен в юношеските гарнитури, като в началото събира топките на мъжкия отбор след тренировките, а в същото време постоянно наблюдава играта на своите идоли Диего Марадона и Чиро Ферара. Веднъж, по време на тренировка, той е включен в двустранната игра на мъжете и за да предотврати гол във вратата на своя тим, той влиза много грубо в краката на Марадона, отнемайки му топката. Всички футболисти и треньори са силно разгневени и нападат младия футболист, но дон Диего става от тревата и го защитава. След това той казва на обещаващия защитник, че именно това е начинът, по който трябва да се играе в защита – смело, твърдо и без никакви колебания, а накрая на тренировката Марадона подписва и подарява бутонките си на Фабио. На 19 години (през 1993г.) той получава своя шанс в първия отбор. По това време обаче златните години на тима са отминали. Дебютният му мач е срещу Ювентус, а първия си гол отбелязва срещу Милан.
Парма
Канаваро преминава в тима през 1995 година и е неизменен титуляр в 29 от мачовете през първия сезон, отбелязвайки и един гол. Освен че печели Купата на УЕФА, той сформира едно силно партньорство с Лилиан Тюрам и така двамата, заедно с Джанлуиджи Буфон, съставляват едно от най-силните защитни звена в Европа. Останалата част от гръбнака на Парма са Луиджи Сартор, Роберто Муси и Нестор Сенсини. От 1997 година става национал на Италия и постепенно се превръща в един от най-добрите защитници в света. Кариерата му на клубно и национално ниво се развива прекрасно, но през 1999г. го застига първият спорен момент. Парма са достигнали своя финал в Лига Европа и вечерта точно преди големия мач се появява клип, показващ как на Фабио Канаваро му инжектират неустановено вещество. Разследването показва, че веществото е неотон (фосфокреатин), използва се при сърдечно операции и не е в списъка на забранените субстанции. Фосфокреатинът е основен за способността на тялото да образува мускулна енергия. Никакви действия не са предприети относно инцидента и италианецът взима участие във финала. Парма побеждава Марсилия с категоричното 3:0, но за френските и неутралните фенове остават съмненията и лошите чувства. Неприятната случка не успява да повлияе на Канаваро и следващите няколко години са още по-добри за него. В тях Парма печели изброените по-горе трофеи, а той сбъдва още една своя мечта. През сезон 1999/00 в отбора е привлечен по-малкият му брат Паоло и двамата братя получават шанс да играят заедно в центъра на защитата.
Интер
През 2002 година Фабио Канаваро се присъединява към нерадзурите, подписвайки договор за 4 години, а на Парма са заплатени 23 милиона евро. По това време тимът от Милано току що е напуснат от Феномена Роналдо и предходната година е изгубил драматично титлата в Италия от Ювентус. Заедно с бившия си съотборник от Парма Ернан Креспо и с Франческо Коко, той трябва да изгради новия облик на Интер, под ръководството на Ектор Купер. Успехите през първия сезон са второ място в Италия и достигане до полуфинал в Шампионска Лига. Вторият сезон на Фабио не е толкова успешен, тъй като той претърпява сериозна контузия. След 2 години в Милано, Канаваро е продаден на Ювентус след изненадваща частична размяна, изигравайки малко над 50 мача и реализирайки 2 попадения със синьо-черната фланелка. След като напуска Италия в посока Испания, защитникът често започва да се изказва негативно за тима на Интер за разлика от другите тимове, за които се е състезавал.
Ювентус
Неочакваният трансфер се осъществява в последния ден на летния пазарен прозорец. В сделката се осъществява размяна на играчи, които са оценявани на 10 милиона евро, като от Ювентус това е резервният вратар Фабиан Карини. При пристигането си в Торино, Канаваро се събира с добрите си приятели и бивши съотборници в Парма, Буфон и Тюрам. Така, заедно с Джанлука Дзамброта, Джанлука Песото, Джонатан Зебина, Алесандро Бириндели и Федерико Балзарети, те сформират страховита отбранителна линия. Юве печелят две поредни шампионски титли през 2005 и 2006 година. (2006-та година, и по-точно световното първенство през лятото, е върхът в неговия професионален път.)
През май месец обаче шансовете на италианските национали не изглеждат добри, защото страната им е разтърсена от големия скандал с уредени мачове, станал известен като „Калчополи“. Излизат доказателства, че голяма част от шефовете на отбори са избирали съдиите, които да им свирят мачовете. Феновете се страхуват, че скандалът ще повлияе на националите, а повечето неутрални почитателите са настроени срещу сините и се очаква да усетят тази неприязън на големите арени. Тимът на Италия обаче е талантлив, макар и да не са фаворити и никой не е подготвен за невероятните прояви на лидерство от Фабио Канаваро, на които ставаме свидетели. Канаваро е капитан на отбора, след като наследява лентата от легендата Паоло Малдини, и извежда отбора си до спечелването на купата. Той е на терена от началото до края на всеки мач на Италия, без да получи нито един картон. Представянето му е на най-високото възможно ниво за бранител. Показателен за играта му е оспорваният полуфинален мач с домакина Германия. Италия повежда с 1:0 в продълженията и немците се хвърлят като луди в атака. Изправен пред тежка ситуация, италианският капитан се преборва във въздуха с далеч по-високия Мертезакер и изчиства. Веднага след това се хвърля напред и отнема кълбото от Подолски, за да го предостави на Тоти, който организира контраатаката за втория гол. Последният мач е също толкова силен за него и след турнира му лепват прякора „берлинската стена“ (защото турнира се провежда в Германия).
Защитата на Италия се представя изключително и допуска едва два гола през целия турнир. Първият от тях автогол на Кристиан Дзакардо в мач от групите срещу САЩ, а вторият е допуснат във финала срещу Франция, дело на Зидан от дузпа. В края на първенството, той остава на второ място в борбата за златната топка за най-добър играч на турнира (след Зидан), но получава голямата награда – пръв вдига Световната купа. След края на Световното първенство през 2006 година, "бианконерите" са изхвърлени в Серия "Б" заради скандала „Калчополи“ и така тимът няма право да играе в Шампионска Лига, което води до напускането на Канаваро в посока Реал Мадрид. Фабио заявява: „Дори да е трудно да се повярва, аз бих останал в Ювентус, ако тимът бе оставен в Серия "А", дори и с отнет актив от 30 точки“. Играчът обаче не желае да играе в Серия "Б". Така, след изиграни над 100 мача за тима от Торино, той облича бялата фланелка на колоса от Мадрид. Това е посрещнато с огромно разочарование от феновете на Ювентус, тъй като те са го приели като един от тях.
Реал Мадрид
Канаваро получава екипа с №5, който преди това е носен от Зинедин Зидан. От Мадрид плащат трансферна сума от 7 милиона евро. Началото на престоя му в Мадрид е на очакваното ниво и той веднага се превръща в титуляр и основен футболист. Благодарение на това постоянство, той печели наградите за най-добър футболист в Европа и в света за 2006г. Защитникът прекарва на "Сантяго Бернабеу" 3 сезона, печелейки титлата през сезон 2006/07 и 2007/08, а също така е обявен за Играч на годината на ФИФА. В последния сезон на Канаваро в Реал все повече започват да личат натрупаните години, като той много лесно е преодоляван от играчи като Меси и Фернандо Торес, което води до отбелязването на множество голове във вратата на Кралския клуб. На 19 май 2009 година бе потвърдено, че Канаваро ще се завърне в Ювентус, след изтичането на договора му. През април 2013 година, Фабио е включен в „Най-добрите 11 чужденци в историята на Реал Мадрид“ от вестник Marca.
Обратно в ,,Старата госпожа''
Три години след напускането на Юве, Канаваро отново се връща в Торино. Той започва новия сезон много добре, като създава добро партньорство с Никола Легроталие, Мартин Касерес, Зденек Григера, Фабио Гросо и най-вече с Джорджо Киелини. Въпреки това, след есенния полусезон, формата на защитника, а също и като цяло на Ювентус, значително спада. След контузия и допълнителен спад във формата, като след излизането от лазарета на тима, Фабио Канаваро се бори за титулярното място. През март 2010 година отношенията на футболиста с феновете се влошават изключително много, тъй като тифозите го считат за предател, заради преминаването му в Реал Мадрид при изхвърлянето на Юве в Серия "Б". По време на втория двубой от Лига Европа с Фулъм, торинци водят с 1:0 в Лондон, като първият мач е завършил с тяхна победа с 3:1. Канаваро обаче извършва 2 много груби нарушения и след 2 жълти картона е изгонен. Останали с 10 души, италианците губят с 1:4 и са отстранени. Така отношенията между Канаваро и тифозите достигат до точката на замръзване. В Серия "А" "бианконерите" достигат само до местата, даващи право на участие в Лига Европа, което е най-лошото класиране от десетилетие. Това кара ръководството да не подновява договора на Канаваро, като обяснението за това са ненадеждните му намеси. Именно това е причината и за отказ от страна на Наполи да го върне в редиците си, въпреки множеството опити на мениджъра на играча.
Ал Ахли
На 2 юни 2010 година, Канаваро обявява, че е сключил двугодишен договор с Ал Ахли със свободен трансфер. Той успява да изиграе само 16 мача, в които отбелязва 2 гола. През юли 2011 година, Фабио се оттегля от футбола, след като има сериозен проблем с коляното и лекарите му забраняват да играе.
След кариерата си на футболист, Фабио става и старши-треньор, но не с такъв успех.
С ръста си от 175 см, той винаги е бил малко нисък в сравнение с другите централни защитници, но въпреки това играеше изключително добре с глава, благодарение на силата и атлетичността си. Според собствените му думи, най-важното му качество винаги е била вярата в собствените му възможности.
