С оглед края на предизборната кампания, ние ще Ви представим 8 играча, които направиха своя избор - да се завърнат у дома. Иначе казано - От Засада представя великите играчи, които се върнаха в родните си отбори.
Дани Алвеш (Сао Пауло)
Контузия извади Дани Алвеш за голяма част от сезон 2017/18 и се появиха съмнения дали той ще е същия играч отново. Десният бек ги опроверга през следващата кампания в ПСЖ, а спечелената титла на Франция го превърна във футболиста с най-много трофеи в историята.
Алвеш продължи успешното си представяне, извеждайки Бразилия като капитан до трофея в Копа Америка. Слуховете го пращаха в Барселона и Манчестър Сити, но 36-годишният бек вече бе избрал новия си тим. Дани Алвеш подписа 3-годишен договор със Сао Пауло в родината си, след 17 сезона в Европа. Да, знаем че той не е юноша на Сао Пауло, а на Байя, но тази крачка в кариерата му е сравнима със завръщане в роден клуб.
Уейн Рууни (Евертън)
Рууни проби в първия състав на Евертън едва на 16 години, но изглеждаше достатъчно зрял вече. През 2017 година донякъде сензационно нападателят реши да се завърне при "карамелите", въпреки че беше на 32 години и имаше още няколко силни кампании пред себе си. В предишния сезон той тъкмо бе спечелил дубъл в Англия.
Сезонът не бе лек за Евертън, който бе ръководен от трима различни мениджъри. Рууни бе използван в по-задна позиция, но въпреки това успя да вкара 10 гола.
Карлос Тевес (Бока Хуниорс)
Подобно на Дани Алвеш и Карлос Тевес шокира мнозина, завръщайки се в родината си, въпреки многомилионни оферти от Европа и Китай. Нападателят се присъедини към Бока, след като току що бе играл финал в Шампионска лига и вкарал 20 гола в Серия А. Слуховете го пращаха в Атлетико (Мадрид), Ливърпул и ПСЖ, но аржентинецът предпочете родината си.
След това поигра малко в Шанхай Шенхуа, което го превърна в милионер. Тевес не се чувстваше щастлив, въпреки парите, и отново се завърна в Бока.
Даниел Агер (Брьондби)
Когато Агер се завърна в Брьондби през 2014 бе едва на 29 години и го смятаха за един от най-добрите бранители в Европа. Ливърпул обаче го пусна за символична сума в родния му клуб. Сделката бе подарък от "мърсисайдци" за датчанина, като благодарност за изминалите 8 години.
Самият той споделя: "Не бих напуснал заради който и да е отбор в света. Мисля, че съм доказал лоялността си през годините - отхвърлих много оферти от Висшата лига и Европа и бих играл само за Ливърпул и Брьондби." Агер отхвърля оферти от Барселона, Ювентус, а две години преди да се завърне в Дания отказва трансфер за 18 млн. паунда в Манчестър Сити.
Ник Бармби (Хъл)
Въпреки че прекара две много трудни години в Лийдс, решението на Бармби през 2004 да напусне Висшата лига и да се присъедини към новака в Лига 1 Хъл Сити беше шокиращо.
Трансферът бе романтичен жест и завръщане в родния град за полузащитника, но "Гардиън" разкри, че получава по 27 000 паунда седмично. 3 години преди трансфера Бармби бе част от националния отбор на Англия, размазал Германия с 5:1. Две промоции за 4 години изкачиха "тигрите" във Висшата лига, а Бармби стана техен мениджър през 2011 година.
Джовани ван Бронхорст (Фейенорд)
По време на 4-годишния си престой в Барселона Ван Бронхорст бе смятан за един от най-добрите леви бекове в света. Само година преди да се завърне във Фейенорд Джио бе спечелил Шампионската лига и бе единствения футболист, играл във всички мачове по пътя към трофея.
Берт ван Марвайк успя да убеди бранителя да се завърне в Ротердам, което активира клауза в договора му, която му позволява да подпише с Фейенорд като свободен агент. Въпреки че спечели Купата на Холандия и самият той пое Фейенорд, Ван Бронхорст напусна точно преди най-великата ера в историята на Барселона.
Хуан Себастиан Верон (Естудиантес)
Верон имаше проблеми във Висшата лига с екипите на Манчестър Юнайтед и Челси, но все пак бе сред най-добрите халфове в света в началото на 21-ви век. През 2006 той предпочете родния Естудиантес пред местните грандове Бока Хуниорс и Ривър Плейт.
Верон се завърна още два пъти в тима след това. Последният бе преди 2 години, когато бе на 41 години и ... президент на Естудиантес.
Хенрик Ларсон (Хелзингборг)
Ларсон бе на 32 години, когато Барселона го привлече след 7 години в Селтик, но той се превърна в трансферен удар. През 2006 година шведът се появи от скамейката във финала на Шампионската лига и изработи и двата гола за обрата срещу Арсенал.
Много вежди бяха вдигнати, когато месеци след финала Ларсон реши да се завърне в Хелзингборг. Класата му се доказа още през същия сезон. Нападателят бе преотстъпен за 3 месеца в Манчестър Юнайтед, където се представи повече от успешно.
