10 играча, които надебеляват значително след края на кариерите си

За повечето играчи спортът е начин на живот и това, че са прекратили активната си кариера, по никакъв начин не им пречи да поддържат добра форма. Примери за това колкото щеш. Само погледнете Дейвид Бекъм и Зинедин Зидан - сякаш всеки момент могат да се появят на терена и да изглеждат не по-малко добре от настоящите футболни идоли. Има обаче и друг тип бивши играчи. Тези, които по време на спортната си кариера са пазили диети, прежиявали са какви ли не лишения, но когато окачат бутонките го удрят на живот. Резултатите не закъсняват и шкембетата се появяват. Тук ще издирим десет бивши топ-играчи, които доста напълняват след края на кариерите си.

10) Диего Тристан

Един от най-класните нападатели по испанските терени в края на 90-те и началото на новия век. Диего Тристан е носител на трофея "Пичичи" за 2001/02 (най-много голове в Ла Лига), като освен това печели Купата на Краля за същата година и Суперкупата на Испания за 2000г. Минал през редица отбори, той оставя най-солидна следа в Депортиво Ла Коруня, където реално печели споменатите награди. Освен това играе и за Майорка, Ливорно, Уест Хям и Кадиз. Бележи 193 гола в 513 мача, като освен това е и национал на "Ла Фурия". След края на спортната си кариера обаче, Тристан явно е зарязал строгите режими, защото преди няколко години бе уловен от камерите да рита в приятелски турнир, а шкембето му явно изпъва футболната тениска. 

9) Хави Морено

Най-горещото име на Иберийския полуостров през сезон 2000/01. Хави Морено собственоръчно довежда скромния тим на Алавес до финал в турнира за Купата на УЕФА, където пък вкарва 2 гола на Ливърпул, но тимът му губи с 4:5 в продълженията. В лигата той бележи 22 пъти, с което остава на трето място сред голмайсторите на страната. Следва трансфер в Милан и повиквателна за националния отбор на Испания. Само че Хави Морено така и повече не намира головите си обувки и се превръща в така нареченото "всяко чудо за три дни". Среден на ръст, но много добре сложен физически, той се разделя с много здравата си фигура след края на кариерата си и качва солидно количество килограми.

8) Диего Марадона

Идолът никога не се е славел с перфектна физическа форма, но магията, която притежаваха краката му, никога не е давала изобщо причини някой да се притеснява от "малкото отгоре" на Дон Диего. Нисък на ръст, но много техничен и подвижен, Марадона прави почти всички защитници, срещу които се изправи да си говорят сами. Редица проблеми спохождат иначе невероятната му кариера, включително развитата страст към наркотиците и алкохола, а това в комбинация със сприхавия му нрав сериозно засяга фигурата му след като окачва бутонките. Той качва главоломно количество килограми, поради което здравослновното му състояние рязко се влошава. Налага се да му бъдат правени операции, като днес той отново е далеч от определението за "слаб", но вече поне не изглежда като бидон. 

7) Трифон Иванов

Здрав като желязо, смел като лъв. Това е Трифон Иванов по време на активната си кариера. Изключаем страховития му външен вид, Туньо винаги е имал добро телосложение, въпреки редицата пороци, които го преследваха. Пушенето и пиенето по никакъв начин не пречеха да е един от най-добрите на поста си в цяла Европа. Не така седят нещата след "пенсионирането" му обаче. Може би единствен от цялото ни Златно поколение, той се разграничи от футбола и се отдаде на бизнеса си с бензиностанции, заявявайки че няма нерви за треньор. Само няколко години по-късно перфектната му фигура беше отишла по дяволите. Туньо качва огромно количество килограми, което, за огромно съжаление, се оказва фатално и той умира от инфаркт през февруари 2016г. 

6) Адриано Лейте Рибейро

Още една тъжна история, имайки в предвид как приключва кариерата на "Императора". Адриано е висок, много здрав физически, бърз, техничен и с покъртително силна левачка. Перфектният централен нападател! Той е най-ярката звезда в Серия А в началото на новия век, като прави впечатляващи сезони в Парма и Интер, но славата не му понася. Той започва да нарушава дисциплината, отдавайки са на бесни купони до зори, пристига пиян на тренировка или не се появява въобще. Мнозина смятат, че кончината на баща му го е изкарала извън релси, но самият Адриано казва, че това не е така. Просто кариоката си пада по веселбите. Качва рязко килограми и фалира. Наскоро той показа свои снимки как тренира и е отслабнал доста, но никой не може да забрави вида на гардероб, който представляваше "Императора" преди няколко години. 

5) Хосе Луис Чилаверт

Дори към края на своята бляскава кариера, парагвайската легенда вече беше започнал да трупа килца и врата му беше станал доста дебел. Чилаверт е в топ 5 на най-резултатните вратари в историята на играта със своите 67 гола, отбелязани за Спортиво Лукеньо, Гуарани, Велес, Сарагоса, Пенярол и националния отбор на страната. Многократен шампион на Парагвай, Уругвай и Аржентина, обявен за най-добър вратар в Южна Америка за 1996г. и най-добър в света според Международната федерация по футболна история и статистика за 1995, 1997 и 1998г. След отказването си от играта на 39-годишна възраст, Чилаверт стои далече от футбола, като единствения му досег с играта е като гост коментатор по време на Световното първенство в Германия през 2006г. Той наедрява главоломно, като напоследък вида му би хвърлил в дълбоки размисли всеки, който не е чувал за него, как този човек е бил професионален играч.

4) Кристиян Виери

Един от последните гениални италиански нападатели, така характерни за втората половина на 90-те и началото на 20-ти век. Бобо Виери бележи гол след гол за Римини, Венеция, Аталанта, Ювентус, Атлетико Мадрид, Лацио, Интер и "скуадра адзура". Голмайстор на Серия А и двукратен футболист номер 1 на Италия. Носител на трофея "Пичичи" за най-много голове в рамките на един сезон в Ла Лига. Всичко това при положение, че Виери често бе извън строя заради травми, които до известна степен съкратиха кариерата му. Висок и строен с много силна физика, той можеше да бележи и с двата крака, а особено силен бе на "втория етаж". Освен всичко това, на Апенините му се носи славата и на сериозен плейбой, като завоеванията му и в тази сфера не са едно и две. След края на кариерата си, Бобо се отдаде на живота, което рефлектира върху формата му, както се вижда и от снимката...

3) Хавиер де Педро

Може би на по-младите фенове на играта това име не им говори нищо. Хави де Педро бе основна част от онзи състав на Реал Сосиедад, който за малко не се пребори за титлата на Испания през сезон 2002/03. Сравнително висок като за халф, но с много бързи крака, той беше специалист по изпълнение на статични положения. Сценарият как качва топката на главата на Дарко Ковачевич бе много актуален през тази кампания. Самият Де Педро бележеше често от пряк свободни удари, като за 11 сезона с екипа на Сосиедад има 304 мача и 45 гола. Краят на кариерата му обаче не бе особено бляскав. Периоди в Блекбърн, Перуджа, Гьотеборг, Ерготелис и Бургос между 2004 и 2007г., в които той записа едва 12 мача. След като окачи бутонките не се е занимавал с футбол, което е видно и от последната снимка, която се завъртя в киберпространството.

2) Роналдо

Проблемите с килограмите на "Феномена" започнаха да се появяват доста рано в неговата активна кариера. Макар и с леко наднормено тегло, той продължаваше да играе на топ-ниво и да унижава противниковите защитници. Само че тъкмо тези малко повечко килца бяха в основата на тежките му травми, довели до ранното оттегляне от спорта. Жалко... А Роналдо можеше всичко. Не особено висок, но много пъргав и техничен, с ледено хладнокръвие и клиничен завършващ удар. Според мнозина - перфектният нападател. Февруари 2011г. бе тъжен за всеки фен на играта, защото тъкмо тогава, облян в сълзи, той обяви, че прекратява кариерата си, защото е загубил борбата с тялото си. От тогава качва неимоверно количество килограми, а споменът за онова страшилище за всеки защитник си остава доста далечен.

1) Джейми Полък

Вярно е, че този английски халф от близкото минало доста се дистанцира от понятието "топ-играч", но пък при него трансформацията след края на кариерата му е чудовищна. Полък е юноша на Мидълзбро, но през кариерата си играе още за Осасуна, Болтън, Манчестър Сити, Кристал Палас и Бирмингам. Добива печална известност с автогола, който вкарва срещу своя Манчестър Сити. Той се оказва решаващ в борбата на "гражданите" за оцеляване и те изпадат от Висшата лига за сметка на Куинс Парк Рейнджърс, което води до създаването на измислена класация от страна на феновете на "обръчите", където Полък е обявен за най-важния човек в новата ера, а някой си Господ е едва на второ място. След като окачва бутонките, той се изявява като мениджър на различни аматьорски отбори, но това не му пречи да изглежда като Джаба Хътянина.