Традиционно в лятната пауза между сезоните най-голям интерес предизвикват трансферите. Кой къде ще отиде, какви пари ще бъдат платени, ще има ли сензации, кой ще изхарчи най-много и т.н. Малко на страна остава една друга част от играчите - тези, които приключват с футбола. Всяка година различни легенди на играта окачват бутонките на пирона, като това лято не е по-различно. Ето ги и най-култовите футболисти, които наесен няма вече да се подвизават по европейските и световни терени:
10) Яя Туре
Един от най-класните халфове в последните 20 години. Яя Туре се превърна в същинска легенда на Манчестър Сити и националния отбор на Кот д'Ивоар, като превъзходната му игра в центъра и немалкото голове, които отбеляза, му спечелиха много индивидуални награди. Четирикратен футболист номер 1 на Африка, 7 пъти в отбора на годината на черния континент, най-добър играч на Кот д'Ивоар и Манчестър Сити, два пъти в идеалния отбор на сезона във Висшата лига... Висок и изключително добре сложен, Яя владееше ситуацията в центъра така, както малцина въобще са могли в историята на футбола. Главният архитект зад успеха на Манчестър Сити през последните 10 години, като при "гражданите" има 3 титли на Англия, ФА къп, купата на лигата и Къмюнити шийлд. През миналото лято стана свободен агент и се завърна в отбора на Олимпиакос, където игра успешно между 2005 и 2006г. Изигра едва 5 мача за гръцкия тим преди да прекрати договора си по взаимно съгласие през декември. Преди месец Яя обяви, че се оттегля от играта и ще се насочи към треньорска дейност.
9) Серджо Пелисиер
Вече говорихме по темата. Този нападател е абсолютна легенда на отбора на Киево, който ще има тежката задача през следващата кампания да се бори за промоция обратно в елита без своя любим капитан. Пелисиер е играчът с най-много мачове и най-много голове в историята за "летящите магаренца", като е неизменна част от състава им от 2000г. насам. В негова чест, веронският тим ще пенсионира тениската с номер 31, която стана така характерна за Серджо през годините. Освен всичко това, той е и в топ 5 на най-възрастните голмайстори в историята на Серия А, като само през последната кампания два пъти се премести нагоре в тази класация. 517 мача и 139 гола с жълто-синята фланелка превърнаха Пелисиер в икона на "Стадио Марк Антонио Бентегоди", като той дори има и 1 мач и 1 гол за националния отбор на Италия в приятелски мач срещу Северна Ирландия през 2009г. Все още не се знае дали той ще остане на някакъв пост в клуба, но съвсем скоро и това ще стане ясно.
8) Бруно Салтор
Е добре, може би този десен защитник не е чак толкова култов, но историята му е доста интересна. Бруно Салтор е каталунец, като е юноша на втория по значение тим в околността Еспаньол. За тях обаче той има само един мач, след което е продаден на друг местен отбор - Лейда, който се състезава в ниските дивизии. Докато навърши 27 години, Бруно има едва един-единствен мач в Примера Дивисион, но през сезон 2007/08 се завръща в елита, този път с екипа на Алмерия. Оставя добри впечатления и е привлечен в падналия гигант Валенсия през 2009г. След 3 сезона на "Местая", десният бек приема ново предизвикателство и се мести на Острова, където подписва с втородивизионния Брайтън Хоув и Албиън. Вече е на 32, но това няма значение. Салтор играе 7 сезона за "чайките", като два пъти попада в отбора на годината в Чемпиъншип, а след промоцията на тима във Висшата лига продължава да оперира отдясно на защитата. Разбира се, вече на години, той по-често или остава резерва или по-скоро запълва дупки когато колегата му на този пост Мартин Монтоя, също каталунец, е контузен или наказан. И все пак в последния си мач на "Американ Експрес Къмюнити Стейдиъм", Салтор е изпратен като същинска легенда на клуба след 235 мача и 6 гола.
7) Йоси Бенаюн
В даден момент от кариерата си, еврейският полузащитник бе един от най-добрите на поста си във Висшата лига. След като първо носи екипите на родния Апоел Беер Шева, а след това и на гранда Макаби Хайфа, Бенаюн играе 3 сезона за испанския Расинг Сантандер. По това време тимът е в елита и разполага с още редица класни футболисти. Така докато стане на 25, а кариерата му можеше да се развие по съвсем различен начин. На 15 годишна възраст, Бенаюн и семейството му получават покана да се преместят в Амстердам, където Йоси да играе за Аякс. За 1 година той се превръща в най-резултатният играч в тази юношеска формация на "божиите синове", но не успява да се приспособи към живота в Холандия и на 16 се завръща в Израел. След Расинг, той се мести на Острова, където жъне най-големите си успехи - 2 сезона с Уест Хям, 3 в Ливърпул и още 3 в Челси, където печели Лига Европа през 2012/13. На 34 се завръща в Израел и играе за редица местни тимове, за последно в Бейтар Йерусалим през пролетта на тази година. В същото време той е и рекордьор по мачове за националния отбор на страната си, за която играе до 2017г. Вече на 39, той приключва с активната си спортна кариера през това лято.
6) Джон О'Шей
Едно от откритията на сър Алекс Фъргюсън, на когото просто му се наложи да прибегне до услугите на ирландеца заради множество контузии и наказания през сезон 2001/02. Изведнъж проблемите на легендарния шотландски мениджър се променят. Той не може да реши къде точно да ползва О'Шей, защото Джон се справя прекрасно навсякъде! В средата на защитата, от ляво и от дясно, в халфовата линия, та дори и като нападател! С екипа на Юнайтед той печели всичко, включително и Шампионската лига през 2007/08. Когато прехвърли 30, Фъргюсън реши, че е време за раздяла и не му предложи нов договор. О'Шей се премести в Съндърланд, където продължи да впечатлява с изявите си. "Черните котки" дори достигнаха финал в турнира за Купата на лигата през сезон 2013/14, но загубиха от Манчестър Сити. След като през миналата година Съндърланд изпадна в третото ниво на английския футбол, ирландският защитник напусна и се присъедини към отбора от Чемпиъншип Рединг. А беше на 37. "Кралските поданици" го използваха в едва 11 мача през сезона. Точно на 38-мия си рожден ден (30 април), той обяви оттеглянето си от играта. В последния си двубой за Рединг срещу Бирмингам, играчите и на двата отбора му направиха шпалир с аплодисменти.
5) Андреа Бардзали
Още един титаничен защитник от близкото минало. Подобно на повечето италианци, Андреа Бардзали започва кариерата си тромаво и до 23-годишна възраст играе в Серия Б. Тогава обаче идва трансфер в тогава елитния състав на Палермо, където Бардза показва от какво тесто е замесен. Той получава повиквателна за националния отбор на Италия за световното първенство през 2006г., като в последствие става и световен шампион. През 2008г. е сигурно, че той ще премине във Фиорентина - отборът на сърцето му, тъй като е родом от Флоренция, но дребни детайли спират този трансфер. Вместо това, той се озовава в немския Волфсбург, където печели титлата в Бундеслигата още в дебютния си сезон. След това обаче, кариерата му тръгва надолу. Толкова надолу, че през 2011г. той обмисля да я прекрати. Тогава Бардзали получава обаждане от Алекс Дел Пиеро, който го кани да премине в Ювентус. Това се оказва и повратна точка в кариерата на бранителя. Взет за някакви си 500 000 евро, Андреа се връща към силните си дни. Печели 8 поредни титли с "бианконерите", завръща се в националния отбор на Италия, а заедно със сънародниците си Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи сформира така известния защитен вал ВВС, който присъства в кошмарите на редица топ-нападатели. След като през сезон 2018/19 Бардза, както го наричат съотборниците му, играе в едва 10 мача във всички турнири, той решава да се оттегли, вече 38-годишен...
4) Петър Чех
Може би един от най-великите на поста си въобще. Петър Чех е еталон за професионализъм и спортсменство, както и за себераздаване. Започнал кариерата си от скромния чешки Чмел Бишани, той бързо е забелязан и привлечен от гранда Спарта Прага. През 2002г., 21-годишен, той вече се състезава за френския Рен, където е пристигнал за сериозната сума от 5,5 милиона евро. В същото време е и национален страж на чешкия национален отбор. През 2004г. новобогаташите от Челси плащат на Рен близо 10 милиона евро за да го имат в редиците си. Това, което следва, може да се опише само с една дума - слава! Чех е четирикратен шампион и носител на ФА къп, още 3 пъти печели Купата на лигата, Шампионската лига през 2011/12, Лига Европа и т.н. Шлемът, който носи от 2006г. насам става негова запазена марка. Тогава той се сблъсква с играч на Рединг по време на мач на "Мадейски Стейдиъм" и само бързата реакция на лекарите спасява живота му, тъй като черепът му е счупен. Няколко месеца по-късно той се завръща и продължава да е на високо ниво. След като преминава в градския съперник Арсенал (никой не го мрази за това), Чех печели отново ФА къп и Къмюнити Шийлд, а през месец януари тази година обявява, че след края на сезона ще се откаже едва на 37 години, въпреки че е прието вратарите да карат спортно дълголетие, често и до над 40-годишна възраст. В последния му мач, неговият Арсенал загуби финала за Лига Европа тъкмо от Челси. Какво да се прави, съдба...
3) Шави Ернандес
Обичта на този легендарен халф към играта го накара на няколко пъти да отложи оттеглянето си. Един от любимите синове на Барселона, капитан и лидер на отбор, включващ играчи като Роналдиньо, Лионел Меси, Андрес Иниеста, Самуел Ето'о, Неймар и т.н. Шави дебютира за "каталунците" едва 18-годишен и бързо се превръща в ключов състезател в халфовата линия на тима. Налага му се да влезе в обувките на Хосеп Гуардиола - нещо, в което биха се провалили 99% от футболистите. Но не и Шави. Той размахва диригентската палка и от там нататък отборът се гради около него и великолепната му игра. Отваряйки профила му в различни сайтове за спортна статистика и история, срещу името на Шави можем да открием безкрайно дълъг списък с трофей, купи и отличия, които той е спечелил, така че няма нужда да ги изброяваме. Човекът просто е спечелил ВСИЧКО! През 2015г. в последния си мач за Барселона, той вдигна "Ушатата" за 4-ти път в кариерата си. След неговото напускане "каталунците" все още не са успяли да стигнат отново до финал в турнира. В това време Шави се премести в катарския Ал Садд и продължи да твори. Още титли и купи в една съвсем чужда страна и култура. Същевременно той започна и курс за треньор, а на 20 май тази година обяви и своето оттегляне от активната игра. Само седмица по-късно Ал Садд обяви Шави за своя нов треньор.
2) Фернандо Торес
Както по-рано днес стана ясно, порастналото "Хлапе" също ще окачи бутонките на пирона. Истински символ на Атлетико Мадрид и испанския национален отбор. Фернандо Торес започва кариерата си като вратар, но слава богу бързо е преместен от тази позиция и сложен на върха на атаката. В младежките формации на Атлетико Мадрид той тотално избухва, бележейки гол след гол, което му носи и възможността да дебютира в първия отбор на "дюшекчиите" едва 17-годишен. Периодът е труден и тимът се намира в Сегунда Дивисион след като е пратен в администрация, а бившият собственик Хесус Хил е разследван за данъчни измами и пране на пари. Торес е светъл лъч в тъмното небе, спуснало се над "Висенте Калдерон". При завръщането на Атлетико в елита, той вече е несменяем титуляр, а на 19-годишна възраст вече е и капитан на тима. Редица европейски грандове чукат на вратата в опити да го привлекат, но той остава верен на "дюшекчиите" докато те си стъпят на краката. В крайна сметка Ливърпул се преборва за подписа му и плаща 25 милиона паунда за него. На "Анфийлд" Торес се превръща в един от най-добрите голмайстори в Европа. Следват периоди в Челси, Милан и завръщане в Атлетико. През това време той е станал и световен и европейски шампион с "Ла Фурия", където е и трети голмайстор в историята на отбора. За последно тази пролет игра в японската Джей лига, където през сезон 2019 записва 11 мача и 0 гола. Явно е подходящо време за "Хлапето" да напусне играта, надяваме се не завинаги.
1) Робин ван Перси
Рядко може да се намери по-комплексен нападател от този холандец. Бърз, техничен, добър на втория етаж и с поразяващ удар с левия крак. Ван Перси е юноша на Фейенорд, където дебютира за мъжкия отбор едва на 17. В първия си сезон той не успява да отбележи, но през следващия вече започва да привлича погледите към себе си. Талантлив, но с чепат характер, той отказва да преподпише нов договор с клуба и е заточен на пейката от треньора Берт ван Марвайк. В крайна сметка през 2004г. Арсенал го привлича за близо 3 милиона паунда в търсене на заместник на застаряващия Денис Бергкамп. Ван Перси изкарва първо на "Хайбъри", а след това и на "Емирейтс" 8 сезона, в които играе в 278 мача и вкарва 132 пъти. Не е чак голова машина, но страхотните му умения да тормози защитата нонстоп в мача го правят изключително ценен. Сезон 2011/12 завършва като голмайстор във Висшата лига с 30 гола. Това кара големия враг Манчестър Юнайтед да плати за него 23 милиона паунда, което не е чак толкова много за такъв играч, но пък Ван Перси отново принуждава "артилеристите" да го пуснат в Юнайтед, отказвайки да подпише нов договор. С "червените дяволи" той отново става голмайстор и печели титлата на Англия - последна за клуба и до този момент. С напредване на възрастта Робин постепенно губи форма и бива продаден на Фенербахче, а през миналата зима се завръща на "Де Куип". През октомври 2018г. обявява, че след края на кампанията ще окачи обувките, а на 12 май изиграва последния си мач.
