Това, че даден отбор не играе добре и се бори за оцеляването си не винаги означава, че той не разполага с достатъчно добри футболисти. Веднага се сещаме за Мидълзбро от сезон 1996/97, който игра финал и за двете купи, но изпадна от Висшата лига. В тима личаха имената на Жуниньо, Раванели и Емерсон. Няма как да пропуснем и Уест Хем от 2002/03, в чийто състав бяха Дейвид Джеймс, Репка, Карик, Бойър, Синклеър, Дефо, Ди Канио, Кануте, Лес Фърдинанд и Джо Коул.
Отборът на Ливърпул, например, обича да се възползва от изпадането на даден състав, за да подсили своя. Веднага се сещаме за трансферите на Чарли Адам от Блекпул, Джорджиньо Вайналдум от Нюкасъл, Анди Робъртсън от Хъл и Джердан Шакири от Стоук.
За целите на класацията, ще включим играчи на отбори, намиращи се под 13-то място. На него в момента е Нюкасъл с 35 точки. Останалите тимове са Саутхемптън, Брайтън, Уест Хем, Уотфорд, Борнемут, Астън Вила и Норич.
10. Макс Аарънс (Норич, бек, 20)
Аарънс притежава всички качества, нужни на модерния бек – ръст, скорост, издръжливост, игра с топка, центриране и добра работа в отбрана. В системата на Норич му се налага да играе доста по-напред, да комбинира с полузащитата и да пробива към наказателното поле – без значение дали по фланга, или фронтално. Играта му привлече доста погледи и специалистите смятат, че скоро ще напусне „канарчетата“ в посока по-голям клуб.
Два от традиционните отбори в топ 6 – Тотнъм и Арсенал, се нуждаят от дълбочина на десния бек и трябва да имат Аарънс предвид.
9. Фелипе Андерсон (Уест Хем, крило, 26)
През този сезон имаше моменти, когато Андерсон изглеждаше трагично и незаинтересован от случващото се на терена, ритъмът му бе нарушен от травми, а тимът му се представя много под очакванията. Не трябва да се връщаме много назад обаче, за да си припомним как бразилецът се подиграваше с отбраните и вратарите във Висшата лига и Серия А.
Андерсон притежава страхотна смяна на посоката, намира празните пространства, а техниката, пасовете, пробивите и ударите му е от много висока класа. Може да играе както вляво, така и в ролята на номер 10. Катастрофалният сезон на „чуковете“ се дължи основно на лошата му форма.
8. Жерар Деулофеу (Уотфорд, нападател, 25)
Имаше период в началото на сезона, когато всички атаки на Уотфорд бяха следните: подаваш на Деулофеу и чакаш да видиш какво ще стане. Това беше толкова обиден период за отбора, колкото и похвален за испанеца. Той може да получи топката и просто да започне да бяга с нея, а какво ще стане след това, никой не може да предположи. Все пак, позитивните неща са много повече от негативните.
Може да играе на фланга, но Найджъл Пиърсън хитро го използва като свободен електрон в атаката, рамо до рамо с Трой Дийни. Има страхотен поглед върху играта, владее топката много близо до глезена и е трудно да му бъде отнета. Деулофеу не се притеснява и да шутира от далеч.
7. Нейтан Аке (Борнемут, защитник, 25)
Лявостоящ централен защитник е доста сложна позиция за всеки един отбор. Броят на играчите, които или играят с левия крак, или се чувстват добре в тази роля, е силно ограничен. Аке е един от тях. След като напусна Челси се разви много – научи се да играе в бранещ се отбор, като същевременно владее топката с огромно спокойствие. Може да вкарва, асистира с 50+-метрови пасове и е готов да хвърли тялото си пред опасен удар.
Челси можеше да си го върне за 40 млн. паунда, но не се възползва. В настоящата пазарна ситуация, изглежда, че сините направиха огромна грешка.
6. Исмаила Сар (Уотфорд, крило, 22)
Уотфорд ще проклинат подценяването на Сар, ако изпаднат. На „стършелите“ им трябваше доста време, за да интегрират сенегалеца в състава си и той да блесне. Ако бяха намерили точната му позиция, може би сега нямаше да се борят за оцеляването си.
Третият мениджър на тима през кампанията – Найджъл Пиърсън, осъзна скоростта, директността и голмайсторските качества на Сар. Миналата седмица крилото разглоби отбраната на Ливърпул с два гола и асистенция, но това не е първият случай – сенегалецът игра страхотно и срещу Саутхемптън, Астън Вила и Манчестър Юнайтед. Би паснал на всеки топ отбор и очакваме още през лятото да напусне „Викъридж Роуд“.
5. Емилиано Буендиа (Норич, халф, 23)
Буендиа бе оставен извън състава на Норич през февруари първо заради контузия, а след това и по преценка на треньора. „Канарчетата“ спечелиха само една точка в този период и не вкараха нито веднъж. Завърна се в състава миналата седмица, игра добре, а Норич победи с 1:0. Слочаенос?! Не мисла!
Аржентинецът е сред малкото позитиви за Норич, които са в зоната на изпадащите от октомври насам. Има 7 асистенции, което го поставя на 4-то място в първенството. Буендиа все още не е открил головата си сметка през сезона, но той предпочита да подава, вместо да печели заглавията за себе си. Средно през сезона шутира по 1.1 път на мач.
4. Деклан Райс (Уест Хем, халф, 21)
През последната година Райс мина по добре утъпкана пътека – от обещаващ талант, който получава шанс в националния отбор до играч, чиито качества са оспорвани от мнозина. Това се случва, когато кариерата се развива светкавично бързо. Хората съдят Райс по различни стандарти. От него се очакват неща, които никога не е правил.
Халфът е едва на 21 години, твърд титуляр е за „чуковете“, физиката му, агресията му и хъсът му му помагат да доминира битките в средата на терена. Играе много добре срещу големите отбори, опция е за Гарет Саутгейт в националния отбор и бе желан от двата манчестърски отбора през миналото лято. Липсват му качествата да премине с дрибъл през съперник или да изведе съотборник от дълбочина, но той играе в ролята на номер 6 и се очаква да стане един от най-добрите на тази позиция.
3. Абдулай Дукуре ( Уотфорд, халф, 27)
Абдулай Дукуре е безспорно един от най-добрите box-to-box полузащитници във Висшата лига, когато е във форма. Той комбинира сила и финес, тича из цялата полузащита и покрива всякакви празни пространства – без значение дали са в защита, или в атака. Всъщност, Челси очакваха това, когато привлякоха Тиемуе Бакайоко, но не го получиха.
Качествата му да тича с топката в крака от едната врата до другата, да се надбягва с най-бързите и да е винаги на точното място биха се ценили от всеки отбор. Дукуре ще пасне във всеки един състав от Висшата лига.
2. Фабиан Шер (Нюкасъл, защитник, 28)
Нюкасъл са изключително трудни за гледане понякога. Стийв Брус разчита на силна игра в защита, която е успешна, благодарение на Фабиан Шер. Доста специалисти се зачудиха, когато швейцарският национал напусна Депортиво Ла Коруня срещу само 3 млн. паунда през 2018 година.
Шер е солиден, здрав и биткаджийски настроен централен защитник, който комбинира чудесни дефанзивни качества със страхотно владение на топката. Спокоен е с топката в крака и обича да се понася напред, като умее и да се разписва от разстояние.
Висшата лига отдавна не беше виждала подобен защитник – от силните години на Давид Луис и Томас Вермаелен. Шер е на 28 години и е в пика на кариерата си и би бил полезен на всеки клуб.
1.Джак Грийлиш (Астън Вила, полузащитник, 24)
Ако Астън Вила изпадне, със сигурност телефонът на агента на Грийлиш ще прегрее от обаждания. В труден сезон за „виланите“ именно капитанът им показва нужното постоянство, като понякога дори сам изнася атаките на тима.
Той е невероятен с топката в крака, почти невъзможно е да му се отнеме владението, намира страхотно празното пространство за извеждащ пас, а и вкара няколко страхотни гола през сезона. Попадението му на „Олд Трафорд“ остави Де Хеа безпомощен, като вкара страхотен гол и на Бърнли.
Грилийш продължи да подобрява играта си и през този сезон. Още през 2018 имаше качествата да играе в клубовете от топ 6, но сега има и вярата в своите умения, която му трябваше, за да го направи.
Следващото да бъде - 15 играчи от Витоша, които да заиграят в топ клубовете на България.
Отговори 1 1