10 мениджъри, мразени от собствените си фенове

Често се случва в един отбор да има напрежение между треньора и всички останали. Обикновено когато тимът не играе добре, той е човекът, който го отнася. Но понякога, дори и когато резултатите са задоволителни, просто симбиозата между феновете и треньора липсва. Примери за това колкото щеш!
Тук ще се спрем на десет треньора, които са ненавиждани от привържениците на собствения си клуб.

10) Сам Алардайс, Уест Хям

Големият Сам безспорно вършеше чудеса по време на престоя си на "Рийбок Стейдиъм", когато успя да класира Болтън за европейските клубни турнири за пръв път в тяхната история. Когато обаче наставникът се раздели с "тротърс" и започна своята обиколка из други клубове от Висшата лига, неговата популярност рязко спадна. След незадоволителни периоди в Нюкасъл и Блекбърн, той се озова на "Ъптън Парк", обещавайки красив и атакуващ футбол на феновете на Уест Хям. "Чуковете" са еталон за красива игра, като това е било тяхното кредо още от времето на 60-те. Само че на тях им се наложи да забравят за това при пристигането на Големия Сам през 2011г. Обещанията му се изпариха бързо-бързо, но методите му се оказаха сполучливи. Той успя да спечели промоция за Висшата лига, въпреки че привлече 19 нови играча, а 25 напуснаха клуба през сезона. Само че грозния и скучноват футбол, който Уест Хям демонстрира, не се харесва на феновете. Те призовават за по-бърза и комбинативна игра. Алардайс остава на "Ъптън Парк" до лятото на 2015г., като вкарва стабилност в клуба и го класира на 10-то и 12-то място в годините, а "чуковете" се превръщат в труден за побеждаване тим. Въпреки това когато неговият договор изтича, от ръководството решават да не го продължат. Големият Сам е мразен от феновете заради грозния и страхлив футбол, който тимът демонстрира, тотално в разрез с клубните традиции. Той напуска, а само 12 месеца по-късно ще се забърка в един от най-големите скандали на Острова, но това е друга тема.

9) Алан Пардю, Нюкасъл

Лондончанинът си печели славата на треньор, който по-скоро умее да стабилизира тимове в криза и да ги спасява от изпадане, отколкото да гради и да гони титли и успехи. Такъв е случаят и с неговия престой в Нюкасъл. И все пак неговото назначение след раздялата с Крис Хютън не се приема добре от феновете. Едва 5,5% от тях гласуват за Алан в анкетата кой трябва да наследи Хютън. Пардю обаче записва серия добри резултати, като в първия си мач начело на "джордитата" побеждава Ливърпул с 3:1, а след това и Уест Хям с 5:0. Това донякъде вдига популярността му на "Сейнт Джеймсис Парк", но тъкмо тогава "свраките" губят от четвъртодивизионния Стивънидж за ФА къп. Все пак Нюкасъл завършва сезон 2010/11 в средата на таблицата, а през следващата кампания се класира за Европа. Само че той не успя да продължи доброто си дело, тъй като през следващия сезон тимът реди добри серии с абсолютни провали, движейки се по ръба на бръснача. По тази причина той е обичан от феновете на "свраките" почти колкото собственика Майк Ашли. Тоест, направо си е мразен. Когато вижда, че нещата няма как да се подобрят и той е тотално нежелан на "Сейнт Джеймсис Парк", Пардю напуска в посока Кристал Палас. 

8) Алекс МакЛийш, Астън Вила

Чудите се с какво легендарният шотландски защитник е заслужил омразата на "Вила Парк"? Е, сега ще ви стане ясно. Алекс МакЛийш е истинска институция в Шотландия, като титлите и КНК, които печели с екипа на Абърдийн, са безпрецедентни. Треньорската му кариера е посредствена, като в края на първото десетилетие на 20-и век, тя е заровена дълбоко в Чемпиъншип. Той води тима на Бирмингам, с който прави "Джекил и Хайд" представяне. Първо печели Купата на Лигата за 2010/11 с победа на финала срещу Арсенал, но в края на кампанията "сините" изпадат от Висшата лига. В следствие на това МакЛийш напуска "Сейнт Андрюс" и подписва с градския съперник Астън Вила. Това веднага разбунва духовете в град Бирмингам, като синята част от града го обвинява в предателство, твърдейки че той все още се е водил на работа в клуба когато е подписал с Вила. Феновете на "виланите" пък го посрещат на нож, защото идва от големия враг. Самият МакЛийш не улеснява съдбата си и ги нарича "капризни", което води до редица банери и графити против него, разположени из целия град. Астън Вила прави слаб сезон и оцелява едва в последния ден от сезона, като МакЛийш е толкова мразен от привържениците на тима, че се налага ръководството да го уволни за да избегне обявяването на война.

7) Рой Ходжсън, Ливърпул

Как и защо този човек бе назначен да води националния отбор на Англия е въпрос, който все още търси своя логичен отговор, но тук ще стане въпрос за премеждията на Рой няколко години преди това. Полупрофесионалната футболна кариера на Ходжсън е последвана от турболентна треньорска такава, като той сменя може би 20 клуба в живота си. Част от отборите, които ръководи, са Халмщад, Одеволд, Оребро, Малмьо, Ксамакс, Грасхопърс, Копенхаген, Удинезе, Викинг, както и националните гарнитури на Швейцария, Финландия и ОАЕ. Наред с това има кратки престои и в Интер Милано, където пък демонстрира странните си разбирания за играта, заявявайки на Роберто Карлош, че никога няма да стане добър защитник. Така когато тимът на Фулъм назначава Рой Ходжсън през 2007г., никой не очаква чудеса от него. Само че той ги постига. "Котиджърс" играят финал в Лига Европа, а мениджърът им е приковал вниманието върху себе си. Привличат го от закъсалия гранд Ливърпул. Огромна грешка! Да замениш победител в Шампионската лига като Рафаел Бенитес с наставник, свикнал да води второстепенни отбори като Рой Ходжсън няма как да завърши добре. Ливърпул отпадат още на старта на турнира за Купата на Лигата от четвъртодивизионния Нортхямптън, а Рой така и не осъзнава що за клуб ръководи. Той постоянно подценява величието на "мърсисайдци", а футболът, който те демонстрират, повече приляга на отбор от Б група на България. Това изобщо не се харесва на Коп-а и феновете на тима започват неистово да желаят неговото уволнение. То става факт през януари, като само за половин година, Ходжсън става един от най-неуспешните мениджъри в цялата история на Ливърпул. Заменен е от клубната легенда Кени Далглиш.

6) Рафаел Бенитес, Челси

Испанският наставник, определен от нашите коментатори като "бъчва с костюм", "пчела-майка" и "сладководна риба" е един от истинските титани в съвременния футбол. Въпреки че е мразен от мнозина, феновете на Ливърпул ще му бъдат вечно признателни заради спечелването на Шампионската лига през 2005г. А и самият Бенитес не веднъж им се е вричал във вечна вярност. Във времето от неговия престой на "Анфийлд" между 2004 и 2010г., големият противник на "мърсисайдци" бе отборът на Челси. Двата тима редовно се срещаха в елиминационната фаза на Шампионската лига, като сблъсъците между тях се превърнаха в истинска класика. Тъкмо тогава Бенитес си спечели омразата на всички фенове на Челси, заявявайки: "Никога не бих приел тази работа (в Челси) от уважение към хората в Ливърпул, без значение какво се случва. За мен в Англия има само един отбор и това е Ливърпул!". Доста високопарни думи, Рафа! След напускането на "Анфийлд" през 2010г., Бенитес изкарва един доста кратък престой в Милано начело на Интер, след което в продължение на 2 години е без работа. Така когато Челси уволняват Роберто ди Матео през декември 2012г. и предлагат поста на испанеца, мнозина са в шок. А още по-шокиращото е, че той приема! Посрещнат е на нож от феновете на Челси, тъкмо заради коментарите си от преди години. Въпреки статута си на "временен мениджър", който той изобщо не харесва и влиза в спор с ръководството заради него, Бенитес прави силен край на сезона, печелейки Лига Европа, но не успява да спечели сърцата на "сините" фенове, които го освиркват и нападат до последно. 

5) Браян Клъф, Лийдс Юнайтед

История, стара като света. За тези, които предпочитат да гледат филми, вместо да четат, препоръчваме "Проклетият Лийдс Юнайтед" (The Damned United), който може да се приеме за сравнително достоверен по тази тема. Браян Клъф е доста класен английски нападател от 50-те и 60-те, но тежка контузия прекратява преждевременно успешната му кариера. Той не иска да стои далеч от играта и веднага се впуска в треньорското поприще. Най-големият му успех е промоцията на кандидата за изпадане в Трета дивизия Дарби Каунти в елита на английския футбол в началото на 70-те. По това време отборът на Лийдс доминира във футбола на Острова, като мениджърът им Дон Реви залага на много твърда и безкомпромисна игра. Противниците на "йоркшърци" са ужасени само като зърнат как капитанът Били Бремнър си завързва обувките. Славата на Лийдс е страховита! Браян Клъф, който е върл противник на този стил, многократно критикува Реви и неговите момчета, призовавайки да бъдат изхвърлени от Първа дивизия заради множеството фалове и жълти картони, които генерират. Още тогава Клъф става омразен на "Елънд Роуд", а когато през 1974-та година Дон Реви поема националния отбор на Англия от Алф Рамзи, на Лийдс им трябва нов мениджър. Тук бомбата е хвърлена и Браян Клъф е назначен начело на тима. Престоят му в Йоркшър продължава точно 44 дни, през които той е бойкотиран от фенове и играчи на клуба. Те го мразят в дъното на душите си заради безкрайните му атаки срещу Лийдс в миналото. Когато Клъф е уволнен, той прибира рекордна за тогавашните стандарти неустойка, което засилва ненавистта на всички в града към него.

4) Хари Реднап, Саутхямптън

Човекът със "стреснатата" физиономия и тиковете, който минава за един от най-големите специалисти на Острова. Мениджърските му качества безспорно са огромни, но решенията, които взима - не чак толкова. След седемгодишен период в Уест Хям, Хари Реднап акостира на южния бряг и поема Портсмут, като преди това е футболен директор в клуба. Под негово ръководство "помпи" печелят промоция в елита, а голмайстор на тима е Светослав Тодоров. До тук всичко върви прекрасно. Само че още през следващия сезон Реднап напуска заради разправия със собственика на клуба Милан Мандарич. Феновете на "Фратън Парк" са разочаровани, само че за да сипе сол в раната, Хари подписва не с кой да е, а с местния враг Саутхямптън. Сезон 2004/05 е катастрофален за "светците", като те губят елитния си статут за пръв път от 27 години. Това кара феновете на "Сейнт Мерис" да намразят Хари Реднап, смятайки че той нарочно е направил така, че да изпаднат. Въпреки това той запазва поста си и продължава да води тима и в Чемпиъншип, като още през декември напуска, за да се завърне в Портсмут, тотално вбесявайки всички привърженици на "светците". В този си престой при "помпи", Реднап печели и единствения си трофей на английската футболна сцена, завоювайки ФА Къп през 2008г.

3) Джордж Греъм, Тотнъм

Някои неща във футбола просто не бива да се случват. Те изглеждат грешно на всяко едно равнище, но все пак по някакви причини се случват. Точно такова е назначението на шотландеца Джордж Греъм начело на Тотнъм Хотспър през 1998г. Защо? Греъм е кръвно свързан с най-големия враг на "шпорите" Арсенал и като играч, и като мениджър. През 60-те и 70-те, шотландецът играе при "топчиите", като ги извежда до титлата за 1970/71, а след като окачва бутонките на пирона отново има 9-годишен престой на "Хайбъри" като треньор. Между 1986 и 1995г., Греъм е начело на "артилеристите" и те печелят титлата два пъти, ФА къп, Купата на Лигата, Чарити Шийлд и КНК, което го прави един от най-успешните наставници в историята на клуба. За негово съжаление обаче, той се забърква в сериозен скандал, като се установява, че му е платена сериозна сума от норвежки агент за да привлече в тима играчите Джон Йенсен и Пал Лидерсен. В следствие на това му е наложена забрана да упражнява професията си за 1 година, което води до напускането му на Арсенал. Е, сега разбирате защо пристигането му на "Уайт Харт Лейн" не се приема с особен ентусиазъм от феновете на Тотнъм, нали? Греъм опитва да промени настроенията, печелейки Купата на Лигата в дебютния си сезон, което донякъде проработва, само че след това нещата отново се обръщат на 180 градуса, когато лондинският клуб сменя собствеността си. Наставникът си позволява да изнася вътрешна информация за медиите, което кара новото ръководство на тима да го уволни за удоволствие на привържениците. Неговата смяна с Глен Ходъл се празнува все едно е Нова година.

2) Тери Венейбълс, Кристал Палас

Един от последните англичани, водили националния отбор на "трите лъва", който не завършва престоя си с тотален провал. Тери Венейбълс е високо ценен от играчи като Алан Шийрър и Гарет Саутгейт, според които наставникът е можел да извлича най-доброто от футболистите, отваряйки им очите за техни способности, за които самите те не са били наясно. Той напуска поста си след отпадането на Англия на полуфинал на домакинското Европейско първенство през 1996г. Близо 20 години преди това, Венейбълс е наставник на Кристал Палас и извежда "орлите" до елита след дълъг престой из ниските нива на футбола на Острова. Тимът дори оглавява класирането в Първа дивизия за няколко кръга, след което се сгромолясва до 13-та позиция, но дори това е най-голямото постижение на Палас в цялата им история. Венейбълс е възприет като герой в този лондонски клуб. Той напуска през 1980г. когато "орлите" имат сериозни финансови затруднения и е почти ясно че ще изпаднат от елита. През 1998г. наставникът се завръща на "Селхърст Парк", където все още е много обичан. Новият собственик на клуба Марк Голдбърг има огромната амбиция да превърне Кристал Палас в европейска сила, като дава безлимитен бюджет на Венейбълс за трансфери. Тимът е в Първа дивизия по това време (Чемпиъншип), но мечтите на Голдбърг бързо-бързо замират. Парите свършват и тимът е близо до попадане в администрация. Огромно перо в бюджета на Палас е и космическата заплата на Венейбълс, както и някои съмнителни трансфери за големи суми. В края на кампанията, вместо промоция в елита, "орлите" едва си осигуряват оставане в дивизията, а Тери просто напуска, превръщайки се от герой в сатана.

1) Марк Хюз, Куинс Парк Рейнджърс

Където и да отиде, уелсецът е масово недолюбвам заради "дърварския" футбол, който практикува. Той бе първият мениджър на Манчестър Сити в ерата на арабската собственост на тима, като в дебютната кампания "гражданите" завършиха на десета позиция и достигнаха четвъртфиналите в турнира за Купата на УЕФА. Така или иначе бързо стана ясно, че той не е правилният човек за амбициозния проект на шейх Ал Мубарак и бе заменен от Роберто Манчини. В началото на 2012г. Марк Хюз отново бе назначен начело на тим с огромни финансови възможности - Куинс Парк Рейнджърс. "Обръчите", които за пръв път от много години се бяха завърнали в елита, тъкмо се бяха отървали от стария мениджър Нийл Уорнък. Те смятаха, че човек с опит във Висшата лига ще помогне за израстването на тима. И Хюз започна да харчи. Той привлече някои интересни играчи, изградили име на Острова. В крайна сметка Рейнджърс избегнаха изпадането в ОНЗИ мач тъкмо срещу Манчестър Сити в последия кръг от кампанията. След него Хюз каза "Никога повече клубът няма да е в такава позиция докато съм тук." И беше прав! През лятото уелсецът похарчи нова колосална сума за да доведе на "Лофтус Роуд" хора като Кийрън Дайър, Андрю Джонсън, Робърт Грийн, Парк Жи-Сунг, Джуниър Хойлет и Фабио да Силва. Въпреки това в първия кръг от новия сезон "обръчите" загубиха катастрофално с 0:5 у дома от Суонзи. Хюз определи представянето на своите като "срамно" и продължи да харчи - Жозе Босингва, Жулио Сезар, Естебан Гранеро... Всички тези класни играчи постигнаха серия от 12 поредни мача без победа, което коства главата на Хюз през ноември, а големите обещания, които той бе дал пред феновете, го направиха страшно непопулярен на "Лофтус Роуд".