10 от най-странните футболни случки и факти, които може би не знаете

10 от най-странните футболни случки и факти, които може би не знаете

Да вкараш хеттрик в 1 мач на 3-ма различни вратари

 Да си защитник и да отбележиш 3 попадения в рамките на 90 минути само по себе си е немалък успех, но да го направиш срещу трима различни вратари си е огромна рядкост. С такова постижение може да се похвали централният бранител на Уест Хям Алвин Мартин. Мачът, в който това се случило, бил между „чуковете“ и Нюкясъл. Първоначално под рамката на вратата застанал титулярния страж Мартин Томас. Впоследствие той бил заменен заради контузия от защитника Крис Хедуърт, а след като и самият той бил принудително заменен във вратар се превърнал и нападателят Питър Биърдсли. Алвин Мартин съумял да вкара по 1 попадение и на тримата, а двубоят завършил при резултат 8:1.

Футболистът с най-много попадения в 1 мач

 Рекордът датира от далечната 1942г., а авторът на попаденията е малко известен. Стефан Дембички бил немски централен нападател и играч на френския Ленс. През сезон 1942/43 неговият отбор се изправил срещу Оби-Астури в първия кръг за Купата на Франция, а крайният резултат бил меко казано красноречив – 32:0. 16 от попаденията, или с други думи половината голове, били отбелязани именно от Дембички.

Голове фантоми

 В случая няма да споменаваме инциденти, в които топката е минала през голлинията, а съдиите не са признали попадението – преди появата на технологиите подобни отсъждания не са били нещо невиждано. Вместо това ще обърнем внимание на още по-необясними ситуации, които също са в изобилие.

 В този клип отборът на Рексъм отбелязва гол, публиката и играчите започват да се радват, но топката минава през дупка на мрежата. Първоначално съдията не зачита попадението, но след консултация със страничните съдии признава гола.

 

 

 Тук ситуацията е идентична – мачът е от мароканското първенство, а топката си намира пролука през дупка от горната част на мрежата, за да излезе отвън. След дори по-дълги разговори със своите помощници, реферът накрая склонява да зачете попадението.

 

 

 Това може би е един от най-популярните подобни инциденти. След центриране от корнер Стивън Кислинг засича топката с глава и тя влиза във вратата. В реално време всичко изглежда нормално, но при повторение се вижда, че топката е влязла от външната страна на мрежата. Попадението остава, тъй като никой не е успял да види случилото се и не оспорвал правотата на попадението. Самият Кислинг признава, че е бил изненадан да види топката във вратата предвид качеството на удара му.

 

 

 Тук положението е наистина куриозно. Фреди Сиърс успя да отбележи гол във вратата на Бръстъл Сити, но реално топката не докосва мрежата, а се удря в рамката на вратата. Въпреки това и в реално време е очевидно, че ударът на Сиърс е точен. Този факт обаче убягна от погледа на съдиите, които така и не зачетоха попадението.

 

 

В случая не говорим за съдийска грешка, а за зрителна измама. В мач между отборите на Хайдук Сплит и Славен Белупо играч на гостите се възползва от грешка на противниковия вратар и отправи далечен изстрел. Ударът му срещна гредата, но тъй като стражът на Хайдук влезе във вратата в същия момент се създаде оптична илюзия, че топката е влязла в мрежата. От това неразбирателство Хайдук се възползваха и секунди по-късно самите те реализираха попадение.

 

 

Да вкараш всички попадения в 4-голово равенство

 Преди години Киелини стана пословичен по време на мач с националния отбор срещу Азербайджан, когато успя да вкара и трите попадения в мач, завършил 2:1 в полза на „скуадра адзур“. Оказва се обаче, че има дори по-добри реализатори в двете врати от него. През 1976г. един срещу друг в мач от елита на Англия се изправили Лестър Сити и Астън Вила, а главно действащо лице в този двубой бил Крис Ничъл. Бранителят на Вила отбелязал всички 4 попадения в мача, който завършил при резултат 2:2. Ничъл редувал двете врати, като първо отбелязвал в своята, а впоследствие и в противниковата. Друг интересен факт е, че северноирландецът се оказал петият най-резултатен играч на Лестър в края на онзи сезон, макар и никога да не е обличал екипа на „лисиците“.

Да играеш за своя клуб и национален отбор в 1 ден

 В днешно време повечето футболисти се оплакват от сгъстен график, но какво може да каже бившият играч на Байерн Мюнхен и национал на Уелс Марк Хюз. Той подписал с „баварците“ малко преди двубой на Уелс с Чехословакия от квалификациите на Евро 88’ и заради това му се наложило да играе 2 двубоя в 1 ден. По време на вечерта преди двете срещи Хюз имал среща с Ули Хьонес.

 „По време на вечерята Хьонес ме попита кога е мачът ми с Уелс. Казах му, че е някъде към обяд, на което той отговори – „Това е добре, значи можеш да играеш и вечерта.“ Хьонес останал да изгледа мача на Уелс и Чехословакия, след което заедно с Хюз пътували до Германия, където ги очаквали Борусия Мюнхенгладбах. „Реално нямаше как да кацнем точно до стадиона, което ни забави. Пристигнахме за втората част и аз играх.“, сподели уелсецът.

Професионален мач с пиян съдия

 Надали щяхме да обърнем внимание на подобен инцидент, ако съдията бе неизвестен. В случая обаче говорим за беларуския арбитър Сергей Шмолик, който от 1993 до 2008 е имал лиценз от ФИФА и е ръководил мач от Световното първенство през 1998 във Франция. Зад гърба си имал над 240 ръководени срещи, а през 2007г. спечелил наградата за най-добър съдия в Беларус. Само година по-късно обаче той получава доживотна съдийска забрана, а причината е неадекватното му състояние по време на мач от елита на страната. През първата част Шмолик е съумявал да запази самообладание, но през второто полувреме е бил напълно неспособен да се движи. Първоначалното оправдание на Сергей било, че имал болки в гърба, но впоследствие било доказано, че странните му жестикулирания и липсата на адекватни съдийски отсъждания се дължали на високи промили алкохол в кръвта му.

Стадион, кръстен на футболен съдия

 И след като ви дадохме един лош пример за арбитър е редно да покажем и един дълбоко уважаван рефер. Тофик Бахрамов е азербайджански футболен съдия, който е един от любимците на англичаните, тъй като на Световното в Англия 66’ зачита спорно попадение на домакините срещу ФРГ. В края на турнира страничният рефер получил наградата „Златна свирка“ лично от кралица Елизабет II. След смъртта му през 1993г. националният стадион на Азербайджан в Баку бил прекръстен на негово име заради цялостната му работа като съдия.

Най-дългото изпълнение на дузпи

 Рулетката на дузпите със сигурност е едно от най-напрегнатите преживявания за футболните фенове. Колкото и неприятен да е този момент за тях, в повечето случаи победителят се решава в рамките на 10 до 15 11-метрови метрови удара. В елиминационния сблъсък между аржентинските Ювентуд Алианза и Дженеръл Паз обаче лотарията на дузпите достигнала нова връхна точка. Двата отбора си отбелязали по 20 дузпи всеки, преди вратарят на Дженеръл Паз – Маркос де Тобилас, да отрази 41-я наказателен удар на своя колега от Ювентуд. При 42-та дузпа именно Тобилас успява да реализира своето второ попадение от бялата точка, с което да даде край на най-дългото изпълнение на дузпи в историята – 20:21 в полза на Дженеръл Паз.

Да си спечелиш промоция във Висшата лига с негативна голова разлика

 От години наред Висшата лига е смятана от мнозина за най-атрактивното и интересно първенство в света. Логично е в такъв случай там да играят отбори с добра атака, защита или и двете. Въпреки това през 2016/17 един отбор съумя да се изкачи до елита на Англия след като допусна повече попадения, отколкото всъщност е реализирал. Става въпрос за Хъдърсфийлд Таун, които завършиха редовния сезон в Чемпиъншип на петата позиция с 56 вкарани гола и 58 допуснати, или по друг начин казано – с -2 голова разлика. В плейофите положението не бе по-различно – полуфиналните мачове с Шефийлд Уензди завършиха при резултати 0:0 и 1:1, като финалистът бил определен след дузпи. В „най-скъпия мач в света“ пък Хъдърсфийлд победиха отново чрез изпълнение на дузпи след като „териерите“ и Рединг не успяха да си отбележат гол в рамките на 120 минути. Така на практика сезонът на Хъдърсфийлд завърши с 57 отбелязани попадения и 59 инкасирани.

Трансферът на Анхел Ди Мария на стойност 35 футболни топки

Към днешна дата Анхел ди Мария е един от най-разпознаваемите футболисти в света. Аржентинецът остави следа след себе си в грандовете Реал Мадрид и ПСЖ, а през 2014г. дори успя да влезе в „Отбора на годината“ на УЕФА. Преди клубове като Манчестър Юнайтед и ПСЖ да плащат трансферни суми от 68 и 57 милиона евро за него е имало и трудни времена, в които той е бил оценяван на 35 футболни топки. Точно това е била стойността на трансфера му от детския отбор Торито в Росарио Сентрал.

 „Когато скаути от Росарио Сентръл го забелязаха за пръв път, имаше един малък проблем – Анхел бе играч на местния Торито. „Взеха ме буквално на промоция“, припомни си Ди Мария. „Трансферната сума бе 35 футболни топки. Това, може би, показва къде съм израснал и колко много усилия ми е коствало да стигна дотук. Все пак, имайки предвид че съм бил на 4 години, не съм сигурен дали това може да се определи като истински трансфер.“, сподели аржентинецът“ – Пол Смит [The Independent]


  Прочетете също:  


Гласували: 3, рейтинг: 4.3

Добави коментар

Препоръчано за вас

Играчът, за когото сър Алекс Фъргюсън съжалява, че не привлече
Доминацията на "хлапетата"
Дълголетното приключение на Ги Ру в Оксер
Шампиони, които изпадат още през следващия сезон
Най-младите мениджъри в ерата на Висшата лига
В капан на вечния сън: футболист не е в съзнание вече 4 десетилетия
Отборите, спечелили първенството с отрицателна голова разлика
,,Берлинската стена’’- Фабио Канаваро
"Радостта на народа"
Най-възрастните голмайстори в Калчото
Най-скъпите трансфери на мениджъри
Когато "прилепите" летяха към европейската купа
Мартин Смоленски – интервю с младата надежда на ЦСКА и българския футбол
Как Аржентина излезе на голямата футболна сцена
Десет години от 4 Ел Класико сражения за месец - най-лудите 18 дни в историята на испанския футбол
Подвизите на малките отбори в големия европейски футбол
Най-добрите десет, които никога не играят на Световно първенство
Най-откачените футболни президенти (част 1)
Британците, които опитаха да покорят Серия "А"
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър