Винаги, когато един отбор сменя треньора си, е трудно. Въпросителните са прекалено много - дали новият човек ще се впише в тима, дали ще се разбира добре с играчите, дали методиките му ще донесат успех и т.н. Тъкмо затова навремето много рядко отборите са прибягвали до смяна на треньора.
В наши дни постоянните рокади на мениджъри не правят впечатление на никого. В първенства като родната efbet Лига пък обикновено падат десетки треньорски глави в рамките на един сезон. Тенденцията е големите европейски първенства да следват нашия пример и все по-често ставаме свидетели на промени.
Понякога обаче назначенията на нови треньори са толкова нелогични и неочаквани, че футболният свят изпада в ступор. Обикновено такива действия не дават добри резултати и новопривлечените "специалисти" бързо-бързо си стягат багажа и си тръгват.
Тук сме подбрали някои от най-шокиращите треньорски назначения в последните 20 години.
10) Едгар Давидс в Барнет
Дори за най-легендарните играчи е напълно нормално да започнат треньорската си кариера от някой по-скромен клуб. Едгар Давидс обаче тотално изкриви тези представи, подписвайки с четвъртодивизионния английски Барнет. Първоначално "Питбула" води съвместно "пчелите", заедно с някой си Марк Робсън, което позволяваше на бившия халф на Аякс, Милан, Ювентус и Тотнъм също да влиза и в игра. Когато Робсън бе уволнен, Давидс пое пълен контрол, но Барнет изпадна в Конференцията. Тъмнокожото "лале" не бе особено долюбвано от феновете на клуба, защото отказваше да пътува за гостиванията на "пчелите", ако те включваха и преспиване. Година и половина по-късно той напусна, като от тогава не се е занимавал с треньорство и можем да кажем, че Барнет го е отказал от това поприще.
9) Христо Стоичков в Селта
Стана ли ви интересно? Реално погледнато, всяко едно назначение на "Камата" изглежда доста шокиращо. Стоичков бе брилянтен футболист и надеждите бяха той да пренесе наученото от легендата Йохан Кройф и в своята треньорска работа. След доста неуспешен период начело на националния отбор на България, в който Ицето успя да се скара с няколко играчи, включително и капитана Стилиян Петров и да излезе с налудничавото 2-4-4 срещу Малта, "модерния ляв" получи шанс за завръщане в испанския футбол. Той бе назначен в закъсалия Селта Виго, а мисията му бе да спаси галисийците от очертаващото се изпадане в Сегунда Дивисион. Тъкмо там Стоичков даде едно от култовите си интервюта, в което заяви, че не вярва на тактики. Логично, Селта изпадна, а началото на следващата кампания също не бе обещаващо, така че престоят му във Виго продължи само 6 месеца.
8) Вандерлей Люксембурго в Реал Мадрид
Периодът, в който Флорентино Перес си бе взел почивка от президентското място в Реал Мадрид, изобщо не беше успешен за "белия балет". Новото ръководство бе решило да смени посоката и да зачеркне големия проект "Галактико", като започне да привлича млади и обещаващи футболисти, както и да назначава треньори-анонимници. Вандерлей Люксембурго е добре познат в родната си Бразилия, тъй като за 34-годишната си кариера, той е водил цели 32 клуба. Интересно защо мадридчани решиха да се спрат точно на него, но назначението му бе факт. Той пристигна на "Бернабеу" в началото на 2005г. и изкара общо взето до края на 2005г. Под негово ръководство Реал не успя да спечели нито един трофей, губейки титлата от големия враг Барселона, а в края на престоя си Люксембурго бе масово недолюбван от белите фенове, които на всеки домакински мач скандираха "вън, вън, вън". Самият наставник не си помогна много, тъй като в един мач реши да обръща резултата, вадейки Роналдо за сметка на Томас Гравесен...
7) Дейвид Мойс в Реал Сосиедад
Винаги е странно когато британски наставник получава шанс да работи в някой "континентален" клуб. Още по-странно беше, когато "Избрания" Дейвид Мойс бе назначен в испанския Реал Сосиедад. Шотландецът, който безспорно се превърна в култова фигура на "Гудисън Парк" за 11-те си години начело на Евертън, се провали с гръм и трясък в опита си да замести сър Алекс Фъргюсън на кормилото на Манчестър Юнайтед. Ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че Реал Сосиедад има сериозна история с британските мениджъри, като уелсецът Джон Тошак има дори два престоя на "Аноета", печелейки Купата на Краля. След това пък неговият сънародник Крис Колман за кратко също бе начело на тима от Сан Себастиян. Привличането на Мойс обаче не даде желания резултат и той бе уволнен една година след пристигането си, като може би най-паметното нещо от неговия престой в клуба ще остане победата с 1:0 над Барселона.
6) Аврам Грант в Челси
Израелецът хвана онази вълна мениджъри в Лондон, които никога не бяха играли професионален футбол. "Анти-Моуриньо", както го нарекоха на Острова, Аврам Грант имаше опит само и единствено в родния си Израел, като на няколко пъти води тимове като Макаби Тел Авив и Макаби Хайфа. След това бе назначен за треньор и на националния отбор, а в началото на сезон 2007/08 Грант получи възможността да е директор на футбола в Челси. Когато Роман Абрамович уволни Моуриньо, феновете на тима очакваха следващото голямо име, което да наследи толкова успешния португалец на горещия стол. Вместо това обаче, те получиха Аврам Грант. Израелецът не се справи никак лошо, достигайки финал в Шампионската лига и финиширайки на второ място в първенството, но въпреки това бе уволнен след края на сезона.
5) Марсело Биелса в Лийдс
Аржентинецът е истинска легенда в треньорската професия. Той е в занаята от началото на 90-те, когато успява да спечели титлата на страната с тима на Нюелс Олд Бойс. Биелса, който е считан за ментор на имена като Пеп Гуардиола и Маурисио Почетино и който има толкова много опит зад гърба си, водейки отбори като Олимпик Марсилия, Лацио, Атлетик Билбао и националните отбори на Чили и Аржентина, пристигна във втора английска дивизия и пое предизвикателството най-сетне да върне падналия гигант Лийдс Юнайтед в групата на майсторите. Това повече звучи като някоя приказка и нямаше никакъв смисъл, но как можеш да търсиш логика в действията на човек, известен с прякора си "Лудия"? Още в дебютния си сезон Биелса бе доста близо до така жадуваната промоция, но Лийдс остана на трето място и след това се провали в баражите.
4) Паоло Ди Канио в Съндърланд
Истински шок е, че този човек въобще стана треньор. Паоло Ди Канио е известен с доста буйния и експлозивен характер, което неведнъж го е забърквало в невероятни разправии и проблеми. Той започна треньорската си кариера в нискоразрядния Суиндън, но тежкото финансово състояние на клуба го накара да напусне. Явно този опит е бил достатъчен да убеди ръководството на Съндърланд, че италианецът е подходящият човек за поста на "Стейдиъм ъф лайт". Не само това, но и там той замени знакова фигура като Мартин О'Нийл. Ди Канио бързо въведе сериозен ред и дисциплина в съблекалнята. Тренировките станаха по-интензивни, а от менюто на играчите изчезнаха храни като кетчуп и майонеза. Методите му явно сработиха и Съндърланд се спасиха от изпадане след силен финален спринт, но слабото начало на следващия сезон му коства работата. Това бе и последният път, в който Ди Канио се пробва в това поприще.
3) Алан Пардю в АДО Ден Хааг
Това вече наистина бе доста потресаващо. Все пак Алан Пардю е известен като мениджър, когото застрашените от изпадане клубове във Висшата лига назначават, за да избегнат разочарованието от слизането с една дивизия надолу. В списъка с отбори, които е водил, намираме имената на Рединг, Уест Хям, Чарлтън, Саутхямптън, Нюкасъл, Кристъл Палас и Уест Бромич - все тимове, подвизаващи се във втората половина на таблицата във Висшата лига. И изведнъж - прас: АДО Ден Хааг. Разбира се, скромният холандски клуб също е замесен в борбата за оцеляване в Ередивизи и изтъкнат спец в спасението като Пардю изглежда логичен избор. За момента англичанинът все още не е пуснал магията си в действие и АДО продължава да заема предпоследната позиция.
2) Тони Адамс в Гранада
По всяка вероятност това би било най-шокиращото назначение в историята на испанския футбол, ако не бе нашият номер 1, до който ще стигнем след малко. Антъни "Тони" Адамс, легендата на Арсенал и английския национален отбор, бе призван да спаси скромния испански Гранада от изпадане. Бившият бранител така и не успя да направи сериозна кариера на треньор. Преди това той бе водил само нискоразрядния Уикъмб Уондърърс, както и закъсалия Портсмут, но без особен успех. CV-то му обаче явно е било достатъчно впечатляващо, за да може да убеди хората в испанския клуб, че той е правилният човек за тях. Излишно е да казваме, че Адамс се провали с гръм и трясък и записа "феноменална" серия от 7 поредни загуби от 7 мача. Тоест, неговата статистика е 100% загуби. Разбира се, Гранада изпадна в Сегунда Дивисион, а Тони бе уволнен.
1) Гари Невил във Валенсия
Ето го! Най-потресаващото назначение в историята на футбола! Легендарният бранител на Манчестър Юнайтед и Англия няма абсолютно никакъв опит като треньор. Той бе асистент на Рой Ходжсън в националния отбор на "трите лъва" в продължение на 4 години, но никога не бе водил индивидуално клуб, пък бил той и от 6-та дивизия. По някаква причина закъсалият испански Валенсия видя в Невил точния човек, който ще върне "прилепите" обратно към величието. Освен липсата на опит, Гари не вдяваше и дума на испански, което не беше чак толкова съществен проблем. Още в дебютния си мач, той загуби от Лион в Шампионската лига, а това означаваше, че Валенсия се прощава с турнира в груповата фаза. На Невил му трябваха цели 10 мача, за да стигне до първата си победа начело на "прилепите". Нервите на ръководството на клуба издържаха до края на месец март, когато тимът бе на 14-то място в Ла Лига и само на 6 точки от зоната на изпадащите. Невил бе уволнен след само 4 месеца престой, в които той успя да загуби от Барселона с разгромното 0:7...
Прочетете също:
10 забравени футболисти на Милан
Играчи, които са били богати и преди футбола
Играчи, захванали се с интересен бизнес след края на кариерата си
