Напоследък все по-често се спекулира, че бившият наставник на Ювентус Масимилиано Алегри ще се завърне начело на клуба при евентуално уволнение на Андреа Пирло. С това Макс ще стане поредният треньор, който ще запише втори престой на кормилото на даден клуб.
Като се замислим, това изобщо не е рядко срещано явление. Поглеждайки към първенства като нашата efbet лига, спокойно можем да намерим треньори, които са водили по няколко пъти даден клуб, като последният пример за това е Любослав Пенев, който започна четвъртия си престой в ЦСКА. Правим смелата прогноза, че той няма да е последен.
Разбира се, тук ще игнорираме подобни лиги и ще се концентрираме изцяло върху топ първенствата в Европа, където подобни случки също не липсват. Ето и някои от най-известните треньори, които се завръщат начело на бившите си клубове.
10) Франческо Гуидолин, Палермо
Списъкът с клубове, които възрастният италиански наставник е водил, е доста, доста дълъг. В него намираме имена като Тревизо, Фано, Емполи, Равена, Аталанта, Виченца, Удинезе (2 пъти), Болоня, Дженоа, Монако, Парма, Суонзи Сити, но впечатление прави тимът на Палермо, който присъства цели 4 пъти тук. Първият му престой при сицилианци датира от далечната 2003г., когато те се подвизават в Серия "Б" и не са вкусвали елитен футбол от цели 35 години. Гуидолин, благодарение на големия си опит, успява още в дебютната си кампания да спечели промоция, и то като шампион на втория ешалон. През сезон 2004/05, новакът Палермо финишира на 6-та позиция в Серия "А" и получава право на участие в турнира за Купата на УЕФА, а в редиците на тима личат имената на Кристиан Дзакардо, Фабио Гросо, Андреа Бардзали и Лука Тони. Гуидолин обаче напуска поста си през лятото, за да поеме друг новак - Дженоа. "Грифоните" така и не получават правото да играят елитен футбол, тъй като гръмва скандал с уредени мачове и тимът е изваден директно в Серия "С1". След кратка одисея и във френската Лига 1, Гуидолин се завръща в Палермо през 2006г., за да започне странната му връзка с ексцентричния бос на сицилианци Маурицио Дзампарини. През април 2007г. Гуидолин е уволнен, но само месец по-късно си връща работата, за да класира Палермо в зона УЕФА, а след края на сезона отново е изгонен. През есента на 2007г. обаче, Дзампарини взима решение отново да заложи на опитния наставник, само за да го уволни през март 2008г. Това е и последният престой на Франческо Гуидолин в тима на Палермо, като в крайна сметка той го ръководи в 4 отделни случая.
9) Фабио Капело, Реал Мадрид
Вторият италианец в този списък. Дон Фабио е може би един от най-важните хора в историята на Милан, като под негово ръководство "росонерите" печелят 4 титли на страната и Купата на Европейските Шампиони след погром над дрийм-тийма на Барселона във финала през 1994г. През 1996г. Капело постига т.нар. апогей в кариерата си, като получава възможността да води най-титулувания клуб в европейския футбол Реал Мадрид. По това време в редиците на "белия балет" играят състезатели като Роберто Карлош, Фернандо Йеро, Раул, Давор Шукер, Кларънс Зеедорф, Предраг Миятович, Фернандо Редондо, както и капитана Мануел Санчис. Въпреки че Фабио Капело е известен с дефанзивните си тактики, футболистите, с които разполага, го провокират да измени на принципите си. Реал печелят титлата на Испания, като тризъбецът в предни позиции Раул-Шукер-Миятович бележи внушителните 59 гола. Само че провалът в Шампионската лига коства скъпо на италианеца, както и напрежението в отношенията му с президента Лоренцо Санц. Така в края на кампанията Капело напуска. Точно 10 години по-късно, след като той се е изявявал добре начело на отбори като Милан, Рома и Ювентус, Реал отново решава да заложи на старата лисица. Скандалът "Калчополи" спомага за решението на дон Фабио да напусне Юве и да се завърне в Мадрид. Този път италианецът разполага с "галактико" в ръцете си, а сред звездите на тима са Рууд ван Нистелрой, Дейвид Бекъм, Фабио Канаваро, Раул, Робиньо, Роналдо и редица други. В края на сезон 2006/07, "белият балет" отново е шампион в Ла Лига, но отново не успява да направи пробив в Шампионската лига и отпада рано. Това, заедно с прагматичния стил на Капело, носещ победи с по 1:0, не се харесва на привържениците на клуба. Така дон Фабио бива уволнен за втори път от Реал, след като е направил тима шампион на Испания.
8) Кени Далглиш, Ливърпул
Сър Кени, Крал Кени и т.н. Безспорно един от най-успелите хора в историята на Ливърпул, почитан като Господ на "Анфийлд". Далглиш започва своята одисея при "мърсисайдци" през 1977г., когато пристига от шотландския Селтик като абсолютна звезда. След като печели всички възможни трофеи като играч, той е назначен за играещ треньор след трагедията на "Хейзъл" и оставката на Джо Фейгън. По това време Далглиш е вече на 34 и е в залеза на активната си кариера. Той се фокусира върху треньорството и за почти шестте години начело на "червените" печели три пъти титлата на Англия, два пъти ФА къп, както и четири пъти трофея Чарити Шийлд. Типично по шотландски, той следва темперамента си и напуска клуба в средата на сезон 1990/91, когато Ливърпул е лидер в Първа дивизия и също така продължава напред в турнира за ФА къп, но едно равенство срещу Евертън го изкарва извън кожата му. "Мърсисайдци" повеждат в резултата 4 пъти, но в крайна сметка двубоят завършва наравно 4:4. За Кени Далглиш следват престои начело на Блекбърн, където печели титлата през 1994/95, Нюкасъл и Селтик, където пък вдига купата на Шотландия, докато изпълнява ролята на временен мениджър. През януари 2011г. Ливърпул отново залага на шотландеца, след като Рой Ходжсън скоропостижно бива уволнен. Далглиш се задържа начело на тима около година и половина, като през това време печели Купата на Лигата и достига финал за ФА къп, но заради слабо представяне в първенството му е посочена вратата още преди края на сезон 2011/12.
7) Юп Хайнкес, Байерн Мюнхен
Когато "баварците" имат някакъв проблем и им се налага в средата на сезона да сменят треньора, те се обръщат към ето този човек! Йозеф "Юп" Хайнкес играе ролята на спасител за Байерн в не един и два случая. Легенда на Борусия Мьонхенгладбах, той започва треньорската си кариера начело на "жребчетата" през 1979г. и ги задържа в челото на класирането, което привлича вниманието на баварския колос. Хайнкес е назначен за треньор на Байерн през лятото на 1987г. и изкарва 4 сезона в Мюнхен. През това време печели титлата в Бундеслигата два пъти, както и в два случая завоюва Суперкупата на Германия. В началото на сезон 1991/92, Хайнкес е уволнен, тъй като "баварците" правят слаб старт, а решението на главния мениджър (по онова време) Ули Хьонес е да се раздели с наставника. Решение, което Хьонес в последствие окачествява като "най-голямата грешка в живота ми". Юп поема в различна посока и се мести в Испания, за да е треньор на Атлетик Билбао. След това на Айнтрахт Франкфурт, Тенерифе и Реал Мадрид, където печели КЕШ през 1997/98. Следват нови предизвикателства - Бенфика, Атлетик Билбао, Шалке 04 и отново Борусия Мьонхенгладбах. В края на сезон 2008/09, Байерн са заплашени да пропуснат участие в Шампионската лига заради слаби резултати и това води до уволнението на треньора Юрген Клинсман. Хайнкес е призован да спасява положението и той го прави. В последните 5 мача на тима, той печели 13 точки и отборът завършва на второ място, само на 2 точки зад шампиона Волфсбург. След това се мести в Байер Леверкузен и изкарва там 2 години. През 2011г. той е върнат в Байерн, този път за постоянно и за два сезона достига два пъти до финала в Шампионската лига, като първия път губи на дузпи от Челси, а във втория случай печели трофея, оформяйки знаменит требъл за "баварците". След края на кампанията обявява, че излиза в пенсия и е заменен от Хосеп Гуардиола. Все пак Хайнкес прави един последен жест към Байерн и през есента на 2017г. отново пристига на пожар, след като под ръководството на Карло Анчелоти, Байерн прави ужасен старт на сезона. Юп за пореден път спасява положението, като печели 22 от оставащите 26 кръга до края на първенството, което му гарантира нова титла на Германия. От лятото на 2018г. официално се води "пенсиониран".
6) Марчело Липи, Ювентус
Италианците имат склонност да напускат, после да се връщат, пак да напускат и така до безкрай. Такъв е и случаят с Марчело Липи и "старата госпожа". Той има посредствена кариера на футболист в състава на Сампдория, където дебютира и като треньор. Следва обичайната обиколка на Ботуша - Понтедера, Сиена, Пистойензе, Карарезе, Чезена, Лучезе, Аталанта, Наполи и в крайна сметка през 1994г. - Ювентус. Ефектът е моментален и "бианконерите" печелят титлата за сезон 1994/95, както и купата на страната. Година по-късно те триумфират и в Шампионската лига, а след това взимат и Суперкупата на УЕФА и междуконтиненталната купа. Липи се превръща в истинска легенда на Ювентус, но в следващите два сезона губи финала в ШЛ, първо от Борусия Дортмунд, а след това и от Реал Мадрид. Скудетото обаче неминуемо бива вдигнато от "бианконерите" в края и на двете кампании. През 1999г. Липи решава, че е време за промяна и се мести в Интер, но изкарва на "Сан Сиро" точно един сезон и един мач. Още след първия кръг от сезон 2000/01 той е уволнен, тъй като губи дебютната среща за кампанията. В същото време Ювентус се проваля в опита да си върне Скудетото и треньорът Карло Анчелоти бива уволнен. Това отваря вратите на Марчело към завръщане в Торино и той го прави през лятото на 2001г. Той отново изгражда печеливш тим и завоюва два поредни дубъла в Италия, вдигайки титлата и купата на страната през 2001/02 и 2002/03, като освен това играе и нов финал в Шампионската лига, загубен от Милан с дузпи. През лятото на 2004г. Италианската футболна федерация назначава Липи за треньор на националния отбор след разочароващото представяне на "адзурите" на Европейското първенство в Португалия. Той напуска Ювентус и повече не се завръща, но остава в историята като легенда на клуба.
5) Жозе Моуриньо, Челси
След скромна кариера като футболист в Рио Аве и Беленензеш, Моу става известен първо като преводач, а след това и като помощник на сър Боби Робсън. Той не крие страстта си към треньорската професия и още като дете изготвя подробни доклади за противниците на отбора, в който играе баща му. Самият Робсън казва, че докладите, които Жозе му е давал, са били най-добрите, които някога е виждал. Моуриньо прави име за себе си като треньор на Порто. "Драконите" печелят турнира за Купата на УЕФА през 2002/03, а година по-късно триумфират и в Шампионската лига в една от най-епичните истории в света на футбола въобще. Това привлича вниманието на руския олигарх Роман Абрамович, който тъкмо се е сдобил с отбора на Челси и е уволнил мениджъра Клаудио Раниери. Така Жозе Моуриньо акостира на "Стамфорд Бридж" дни след евротриумфа си. Като наставник на "сините" от Лондон, той печели два пъти титлата във Висшата лига, два пъти Купата на Лигата, Къмюнити шийлд и ФА къп по веднъж. Всичко това за само три сезона! В началото на 2007/08 Челси не започва добре и това е последната капка в и без това оптегнатите отношения между придобилия прозвището "Специалния" мениджър и Роман Абрамович. Той е освободен "по взаимно съгласие", а асистентът му Аврам Грант постига това, което Моу така и не успява - достига финала в Шампионската лига. Жозе все пак печели отличието като треньор на Интер две години по-късно, което пък му осигурява шанса да води Реал Мадрид. През 2013г., след като напуска "кралския клуб", Моуриньо получава възможност да се завърне в Челси и той го прави. Там отново печели титлата във Висшата лига за сезон 2014/15, както и Купата на Лигата. Последвалата защита на титлата обаче е катастрофална и Моу отново е отстранен "по взаимно съгласие", след като изпуска съблекалнята и се забърква в куп скандали - с реферите, с клубния лекар, с футболната асоциация и кой ли още не.
4) Найджъл Пиърсън, Лестър
Включваме и представител на един от любимите ни клубове - Лестър Сити. Найджъл Пиърсън има скромна кариера като футболист. Той рита за тимове като Шрозбъри Таун, Мидълзбро и Шефийлд Уензди, където все пак печели Купата на Лигата през 1991г. След като окачва бутонките на пирона, той се впуска в треньорското поприще първо в Карлайл, а след това е временен мениджър в Уест Бромич Албиън, младежкия национален отбор на Англия и на два пъти в Нюкасъл Юнайтед. За пръв път е първи избор в Саутхямптън, но одисеята му трае едва 3 месеца. По това време "светците" са забъркани в борбата за оцеляване в Чемпиъншип и Пиърсън все пак успява да им гарантира запазване на мястото във втория ешалон за сметка на, забележете, Лестър Сити. За благодарност, ръководството на Саутхямптън го освобождава след края на сезон 2007/08 и той слиза една дивизия надолу за да поеме именно "лисиците". Екипът му включва още Крейг Шекспиър и Стийв Уолш (всеки от тях има шанса да е мениджър на Лестър в последствие). Ефектът е моментален и тимът от Мидландс веднага се завръща в Чемпиъншип, като дори в сезон 2009/10 класира "лисицте" в зоната на плейофите за влизане във Висшата лига. Опитът им за атака на елита обаче е неуспешен и Пиърсън отново е освободен, като тогавашният президент на тима Милан Мандарич не крие, че го недолюбва. Следващата му дестинация е Хъл Сити, където отново се преставя добре. "Тигрите" също са в Чемпиъншип и под ръководството на Пиърсън записват серия от 14 поредни гостувания без загуба, подобрявайки 66-годишен рекорд. Междувременно в Лестър Сити се случва смяна на върха. Милан Мандарич продава контролния пакет на тайландския милиардер Вичай Сривадханапраба, когото в книгата ни "5000-1" наричаме за по-лесно Вини. Това позволява на Пиърсън да се завърне на "Уокърс Стейдиъм", прекръстен вече на "Кинг Пауър Стейдиъм". През 2013/14 той все пак успява да вкара "лисиците" във Висшата лига, печелейки титлата в Чемпиъншип, а в дебютната си кампания запазва отбора в елита, благодарение на "Великото бягство". Всичко изглежда наред, но през лятото на 2015г. Пиърсън бива уволнен, заради страхотен скандал по време на едно от турнетата на тима в Тайланд, традиционно след пристигането на Вини. Така приключва и престоят му при Лестър, поне до момента.
3) Тони Пюлис, Стоук Сити
Определено можем да кажем, че този уелски мениджър е един от най-интересните в историята на Висшата лига. Не само защото Стоук са любимци на екипа, а и заради начина, по който Тони Пюлис доведе "грънчарите" до едно ниво, забравено от десетилетия. Той няма бляскава футболна кариера, като играе главно в ниските дивизии на Англия. Бристол Роувърс, Хепи Валей, Нюпорт Каунти, Борнемут и Джилингам можем да открием във визитката на уелсеца. В Борнемут започва и треньорската му кариера през далечната 1992г. След това той работи още в Джилингам, Бристол Сити и Портсмут преди да застане начело на Стоук Сити през 2002г. По това време тимът тъкмо е спечелил промоция в Първа дивизия, която по натоящем се казва Чемпиъншип. Пюлис запазва мястото на "грънчарите", като в люта битка за оцеляване печели в последния кръг в мач срещу Рединг. Сезон 2003/04 Стоук завършва на безопасното 11-то място, но отношенията между уелския наставник и собственика на клуба Гунар Гисласон се влошават, като причина за това е нежеланието на последния да инвестира в привличането на играчи. Взимат се главно хора на свободен трансфер. Все пак Пюлис изкарва до края на сезон 2004/05, след което е уволнен, въпреки че финишира кампанията на 12-то място. Така уелсецът се мести в друг тим от Чемпиъншип - Плимут Аргайл. През май 2006г. обаче Стоук решава да си върне Пюлис обратно. Клубът има нов собственик в лицето на Питър Коутс, съдружник в букмейкъра bet365. Коутс успява да убеди наставника да се завърне, което дава началото и на големия отбор на Стоук. Тимът печели промоция и през сезон 2008/09 вече се намира във Висшата лига. Пюлис изгражда корав отбор, състоящ се най-вече от високоръстови играчи, спряващи се добре с високите топки. Така "грънчарите" си печелят славата на физически доминантен тим, който мачка противника във въздуха, а "Британия Стейдиъм", по настоящем "bet365 Стейдиъм", става едно от най-неприятните места за гостуване в цяла Англия. Апогей в кариерата на Пюлис е финалът за ФА къп, който тимът играе през 2010/11, но го губи от Манчестър Сити с 0:1. Въпреки това си осугурява участие в Европа за пръв път от 37 години. Стоук прескача групата в турнира Лига Европа, но след това губи от Валенсия в 1/16-финалите. "Грънчарите" така и не повтарят това си представяне и през 2013г. Тони Пюлис напуска след среща с клубното ръководство. Пет сезона след това, Стоук изпада обратно в Чемпиъншип.
2) Хари Реднап, Портсмут
Пореден класически мениджър от Висшата лига на Англия. Хари Реднап не е от най-класните футболисти, като играе предимно за Уест Хям и Борнемут, но има и няколко мача за младежите на "трите лъва" през 60-те. Треньорската си кариера започва при "черешките" през 1983г., като при тях изкарва 9 сезона. През 1990г. той претърпява автомобилна катастрофа, като се възстановява от нея дълго време, а единствените трайни последици са така характерният му тик на лицето, както и загубата на всякакво обоняние. През 1993г. той е асистент на Били Бондс в Уест Хям, а от 1994г. е назначен за мениджър на тима. Реднап дори печели европейски трофей - тунира Интертото през 1999. През 2001г. напуска "чуковете" при странни обстоятелства, за които самият той разказва, че е отишъл на среща с президента, за да подпише новия си договор, но е излязал от офиса му безработен. Скоро след това е назначен за спортен директор в Портсмут, но няколко месеца по-късно става мениджър на тима след уволнението на Греъм Рикс. През 2003/04 "помпи" печелят промоция в елита, но за зла беда президент на тима по това време е гореспоменатият Милан Мандарич. Американският бизнесмен със сръбски корени явно не се спогажда добре с клубнте мениджъри, което води до напускането на Реднап. За да разгневи още повече храта в крайморския град, той подписва с местния съперник Саутхямптън, а феновете на Портсмут побесняват и дори започват да носят тениски с лика на Хари Реднап и надпис отдолу "боклук" и "Юда". Пореден конфликт със собственика на "светците" Рупърт Роу води до оставката на мениджъра през декември 2005г., едва година след пристигането му. За да накара всички да полудеят, Реднап се завръща в Портсмут, който определя за "свои духовен дом". Под неговото ръководство, "помпи" стават един от стабилните отбори във Висшата лига, а освен това печелят и ФА Къп през 2008г. Все пак в началото на следващия сезон, той напуска, за да поеме Тотнъм Хотспър.
1) Виторио Поцо, Италия
История от зората на футбола. И все пак Виторио Поцо е една от най-големите италиански легенди въобще. Той играе футбол в швейцарския Грасхопърс и в родния Торино в началото на 20-ти век, като приключва активната си кариера едва на 25, за да започне работа като управител в концерна за гуми Пирели. Когато обаче му предлагат да ръководи националния отбор на Италия през 1912г., той се съгласява и е назначен за комисионер. По онова време в отборите няма треньори, а те са ръководени от комисии, които са съставени от играчи, бивши играчи, съдии, журналисти и други футболни дейци. След фиаското на "скуадра адзура" на Олимпийските игри през 1912г., Поцо напуска и става технически директор в тима на Торино. През 1921 и 1924г. той отново е включван в комисиите за някои от мачовете на националния отбор, а през 1929г. е назначен за да води индивидуално Италия. Някои от решенията му предизвикват шок в местната футболна федерация. Първо, той спира да вика дългогодишния капитан Адолфо Балончери, а след това гони от тима голмайстора Анжело Скиавио. В навечерието на Световното първенство през 1934г. пък, Поцо освобождава друг от капитаните си - Умберто Калиярис. Това все пак не спира тима да спечели Световната купа на домашния шампионат, което сваля напрежението от треньора. Мнозина искат главата на Поцо заради странните му решения и слабите резултати от началото на неговата работа начело на тима, но след финала на Мондиала той си бетонира позицията. Четири години по-късно италианците повтарят упражнението и отново вдигат трофея "Жул Риме", носейки на Виторио Поцо статут на абсолютна легенда. Неговата ера в "скуадра адзура" приключва чак през 1949г., а в последния си мач начело на тима, той губи с 3:5 от Дания в четъвртфинал на Олимпийските игри в Лондон през 1948г. Така освен един от най-успешните, Поцо остава в историята и като един от най-дълго служилите треньори в един и същ отбор.
БОНУС:
Зинедин Зидан, Реал Мадрид
Една от модерните футболни истории, донесла толкова много радост на феновете на "белия балет". Зинедин Зидан, кавалер на "Златната топка" като играч, световен и европейски шампион и носител на Шампионската лига, дълго време държа рекорда за най-скъп трансфер в света. След като приключи с футбола през 2006г., гологлавият техничар бе заявил, че няма намерение да се впуска в треньорското поприще и стана посланник на Реал Мадрид. След това обаче бе включен в треньорския щаб като съветник по специална молба на тогавашния треньор на тима Жозе Моуриньо. Бавно Зизу започна все повече да навлиза в професията и през 2014г. му бе поверен дубълът на "кралете", където той се задържа 2 сезона. Когато през януари 2016г. Флорентино Перес взе решението да уволни наставника Рафаел Бенитес, изненадващо за мнозина, тъкмо французинът седна на горещия стол. Ефектът бе мигновен и Реал завърши кампанията като шампион на Европа. През следващия сезон упражнението се повтори, а 12 месеца по-късно се и потрети. Изведнъж Зидан се превърна в един от най-успешните наставници в историята на Реал Мадрид, но след финала в Киев през 2018г. шокиращо обяви своето оттегляне. Когато обаче неговите наследници Хулен Лопетеги и Сантиаго Солари се провалиха в опитите си да влязат в големите обувки на Зизу, той се завърна на поста, който заема и до момента, а във визитката си има точно 11 трофея.
Прочетете също:
