10 велики играчи, които се провалят като треньори

Зинедин Зидан, Дидие Дешан, Франц Бекенбауер, Йохан Кройф - все велики играчи, превърнали се в много успешни треньори след края на кариерите си. Същински легенди на играта, на които сякаш нищо не може да им се опре! В контраст с тях обаче има и такива звездни футболисти, които не успяват да се реализират като треньори. Примери за това колкото щеш, като може би последеният такъв е Тиери Анри и неговият апокалиптичен престой начело на Монако. Но да кажем, че той е доста млад още и има възможност да преобърне кариерата си. 
Тук ще проследим най-добрите играчи, които след това стават посредствени (или направо некадърни) треньори.

10) Тони Адамс

Един от железните защитници в близкото минало и легенда на Арсенал. Наскоро Тони Адамс призна това, което всички подозираха за него - че е имал големи проблеми с алкохола по време на дългата си и изпълнена с успехи кариера. 670 мача и 48 гола за "артилеристите", четирикратен шампион на АНглия и трикратен носител на ФА къп. Когато Тони окачва бутонките през лятото на 2002г. на 35-годишна възраст, той почти веднага се впуска в треньорското поприще. Първият тим, който му дава възможност за изява, е Уикъмб Уондърърс. Целта пред Адамс е да запази отбора в Лига 1, но той се проваля и "сините" изпадат. Следващият сезон в Лига 2 също не потръгва и той напуска, изтъквайки лични причини. Следва престой в холандските Фейенорд и Утрехт като помощник, а през 2006г. той е назначен за асистент на Хари Реднап в Портсмут. След като Реднап напуска в посока Тотнъм, Адамс заема поста на мениджър на "помпи". Задържа се едва 4 месеца и е уволнен заради слаби резултати. Следващото предизвикателство пред него е азербайджанският Габала, където изкарва 17 месеца, но напуска. Последната треньорска епопея на Тони Адамс е начело на испанския Гранада през 2017г., когато отново се проваля със задачата да спаси тима от изпадане в Сегунда Дивисион. Не само това, ами и Гранада губи всичките си 7 мача под ръководството на Адамс и той е моментално уволнен. От тогава до сега не е имал възможността да води друг клуб, а и с тази си слава едва ли е разумно да го прави.

9) Боби Чарлтън

Легендата на Манчестър Юнайтед е безспорно един от най-великите играчи, подвизавали се някога по английските и световни терени. Трикратен шампион на страната, носител на ФА къп, европейски клубен шампион с "червените дяволи", а с националния отбор печели Световната купа на домашния Мондиал през 1966г. Носител на куп индивидуални награди, сред които и Златната топка, удостоен с титлата "сър" от Нейно Величество кралица Елизабет. Малка част от постиженията на Боби Чарлтън като футболист. Той дълги години е и водещ голмайстор в историята на Юнайтед, като рекордът му наскоро бе подобрен от Уейн Рууни. Още много може да се пише за това какъв играч е Чарлтън, но не така седят нещата що се отнася до треньорската му кариера. Той напуска Манчестър Юнайтед през 1973г. и моментално е назначен за мениджър на Престън Норт Енд. Първото му действие е да привлече за играещ треньор бившия си съотборник и приятел Ноби Стайлс. За съжаление престоят на дуото е крайно неуспешен и Престън завършва на 19-та позиция във Втора Дивизия, а през следващата година изпада в третия ешалон. В началото на сезон 1975/76 Чарлтън напуска след скандал с ръководството на клуба. Той не е съгласен с продажбата на защитника Джон Бърд в Нюкасъл и си събира багажа. Това е и единственият му опит като мениджър, доста горчив и неуспешен. 

8) Пол Гаскойн

Проблемите на Газа не са тайна за никого. Страстта му към чашката и веселбите са пословични, като изцепките му следват една след друга. Благодарение на алкохола, така обещаващата му кариера залязва доста рано и той играе единствено на Мондиала в Италия през 1990г. През 1994г. Англия не се класира на финалите в САЩ, а 4 години по-късно той въобще не е повикан в състава заради нестихващите скандали около него. Преди няколко години Газа разказа истории около престоите му в Тотнъм, Рейнджърс и Лацио, в които треньорите насила са го карали да пие, тъй като трезвен изобщо не е играел добре. "Пол, глупако, изпий нещо набързо, играеш като ла*но!" са точните думи на мениджъра на Рейнджърс Уолтър Смит към Гаскойн. Кой би искал толкова алкохолно-зависим човек за треньор? Отговорът е лесен - някой от ниското ниво на английския футбол. В този случай това е скромният Кетъринг Таун от конференция Север. За незапознатите, това е шестото ниво на футбола на Острова. В даден момент Гаскойн дори иска да закупи 1/3 от акциите на клуба, но това не става и той се задоволява с мениджърския пост. Назначен през октомври 2005г., букмейкърите започва да приемат залози дали престоят на Газа ще продължи до Коледа или не, въпреки изказванията му, че планира да остане дълго време в Кетъринг. Резултатите на тима са катастрофални и Пол е уволнен на 5 декември, като президентът на клуба Ирмаан Ладек казва, че той е бил в нетрезвено състояние в почти всеки негов работен ден. Това е и единственият му треньорски опит, въпреки че на няколко пъти е близо до назначаване в други отбори, но всичките му опити се провалят.

7) Рууд Гулит

Никой не може да бъде по-фрапантен мениджър от Пол Гаскойн, така че тук ще има малко повече позитивизъм. Рууд Гулит, легендарен холандски играч, спечелил едно ремарке с трофеи, сред които Европейската купа, Скудетото, Ередивизи, Европейското първенство, Златната топка и така нататък. Той играе на топ ниво чак до 36-годишна възраст, като в последните сезони от активната си кариера е играещ треньор. И то не къде да е, а в Челси! Разбира се, "сините" тогава са доста далеч от нивото, което демонстрират в момента, тъй като това е ерата преди Роман Абрамович. Челси обича да залага на играещи треньори по това време и Гулит е точният човек за тази работа. За 2 години на Стамфорд Бридж, той печели под 50% от мачовете си, като в същото време успява да спечели ФА Къп за 1997г. Сезон 1997/98 върви като по мед и масло за Челси, тъй като тимът се движи на второ място в класирането и играе на четвъртфинал в турнира за КНК, но в средата на кампанията той е уволнен заради скандал с ръководството. Неговият наследник, също играещ треньор, Джанлука Виали се окичва с европейска слава. През лятото на 1998г. Гулит е назначен за мениджър на Нюкасъл, като моментално се забърква в редица скандали със звездата Алан Шийрър и капитана Робърт Лий. Изкарва на Сейнт Джеймсис Парк точно година и 5 мача и напуска. Следващата му одисея е сезон 2004/05 начело на Фейенорд. Кампанията е нулева за ротердамския клуб и Гулит отново напуска. Мести се в САЩ, където поема ЛА Галакси. Той обаче пренася и чепатия си нрав отвъд океана и набързо се изпокарва с лидерите на тима Лендън Донован и Абел Шавиер. Напуска точно 12 месеца след назначението си, изтъквайки персонални проблеми. Последното предизвикателство пред Рууд Гулит се казва Терек Грозни, който той ръководи в 13 мача през 2011г. След 7 загуби и 3 равенства от тези 13 мача, той е освободен, като руснаците не пропускат да го насолят, обявявайки че си е "живял живота" вместо да се влага в работата. 

6) Рой Кийн

Нима някой се изненадва че бесният ирландец не се е превърнал в добър треньор? Рой Кийн, безспорно един от големите лидери на Манчестър Юнайтед в продължение на 12 сезона, никога не се е славел със спокоен нрав или послушно поведение. Дори напротив! В автобиографията си, сър Алекс Фъргюсън обяснява, че точно огненият характер на Кийн е била главната причина за неговото освобождаване през 2005г. На Световното първенство в Япония и Южна Корея, халфът пък влиза в конфликт с мениджъра на Ейре Мик МакКарти и напуска в навечерието на първия мач на тима. Въпреки легендарния си статут на Олд Трафорд, Рой Кийн е мразен от мнозина заради лудориите, които постоянно демонстрира. Е, той пренася това и в треньорската си професия. Прекратявайки активната си кариера през 2006г., той моментално получава шанс за изява на мениджърско ниво. Подписва тригодишен договор със Съндърланд, където по това време изпълнителен директор е друг ирландец - Найл Куин, с който Рой има стара вражда. Учудващо за всички, двамата заравят томахавката и се обединяват около общата цел да спечелят промоция във Висшата лига, тъй като "черните котки" са в Чемпиъншип по това време. Кийн печели титлата в дивизията и през следващия сезон Съндърланд играе във Висшата лига и дори оцелява, което по принцип не му е присъщо. В началото на 2008/09 обаче, логичното сякаш се случва. Дивият характер на Кийн води до нови разправии, някои от които с управлението на клуба. В началото на декември той напуска, като множество от играчите на Съндърланд разкриват, че той се е държал доста грубо по време на тренировките. През април 2009г. той е назначен за мениджър на Ипсуич, като амбициите на "трактористите" са за промоция във Висшата лига. За две години престой на Портманд Роуд, тимът така и не се доближава до местата, даващи право на бараж и през януари 2011г. той е освободен. От тогава до сега работи като асистент в Астън Вила, националния отбор на Ирландия и по настоящем - в Нотингам Форест.

5) Диего Марадона

Още един гений, чиито проблеми и буен нрав му костват повсеместната любов на футболните фенове по света. Безспорно един от най-добрите футболисти в историята на играта, обожаван от привърцениците на всички отбори, в които е играл, дон Диего обича да кривва и да се отдава на удоволствията на живота. Проблемите му, свързани с употребата на наркотици и алкохол не са тайна за никого, а през 1994г. той се замесва и в стрелба срещу журналисти. Пример за младите играчи по целия свят, които искат да успеят! Мениджърската му кариера започва доста рано. Марадона и бившият му съотборник в Архентинос Хуниорс Карлос Френ поемат аржентинския нискоразряден Мандию, а след това и Расинг Клуб, но без особен успех. Печелят общо 3 от 23 мача начело на тези тимове. Диего се връща към футбола след тези провали, докато Френ продължава да опитва. Следващата работа като треньор на легендарната "десетка" е... националният отбор на Аржентина! През 2008г. той е назначен за треньор на "гаучосите", като все пак успява да ги класира на Мондиала в Южна АФрика през 2010г. в последния момент. Там аржентинците прескачат груповата фаза и отстраняват Мексико в осминафиналите, но след това са прегазени от Германия с 0:4. Марадона напуска и подписва с дубайския Ал Васъл година по-късно, но след 12 месеца престой в емирствата е уволнен. Той поема друг местен отбор - Фужайра от втора дивизия, но пропуска да осигури промоция на тима в елита и напуска, въпреки че губи само веднъж от 19 срещи. После става президент на беларуския Динамо Брест, но авантюрата му в северната страна е кратка. От септември 2018г. е начело на втородивизионния мексикански Дорадос. 

4) Лотар Матеус

За огромно наше съжаление, България също е част от отборите, в които треньорът Матеус се проваля. Той има невероятно спортно дълголетие и играе на топ ниво до 39-тата си годишнина! На тази възраст той е и немски национал и взима участие в Евро 2000 с "маншафта", а няколко седмици по-рано става шампион за Н-ти път в Бундеслигата с Байерн Мюнхен. Европейски и Световен шампион с Германия, вдигнал над 20 трофея с екипите на Байерн Мюнхен, Интер и МетроСтарс. Носител и на Златната топка за 1990г. Това е само част от успехите на Лотар Матеус. Затова когато той обявява, че се посвещава в треньорската професия, футболната общост е в екстаз. За нещастие той така и не успява да пренесе класата си на зеления терен и на треньорската скамейка. Дебютира като наставник на Рапид Виена, но изкарва само година, като резултатите на тима не са никак впечатляващи. Следващата му дестинация е сръбският Партизан, като още в дебютната му кампания, той печели титлата на страната с огромна преднина пред втория Цървена Звезда за сезон 2002/03. Още в края на 2003г. обаче напуска "гробарите", защото се съгласява да поеме националния отбор на Унгария. Там той се задържа точно 2 години, като през това време не успява да класира "маджарите" на Мондиала в Германия през 2006г. и напуска, обвинявайки унгарската футболна федерация в експлоатиране на играчите. Следващата дестинация на Матеус е бразилският Атлетико Паранензе, където всъщност се справя добре и в 7 мача записва 5 победи и 2 равенства, но бързо напуска, изтъквайки, че иска да бъде по-близо до семейството си. Той поема Ред Бул Залцбург, като няколко седмици по-късно австрийският клуб назначава Джовани Трапатони, бивш наставник на Матеус в Байерн и Интер, за футболен директор. Двамата си поделят треньорските функции, но след края на сезона Лотар е уволнен. Поредното предизвикателство, което поема, е кипърският Макаби Нетаня. Там няколко кръга преди края на сезона, тимът е застигнат от финансова криза и не може да си позволи да плаща заплатата на германеца. Той отново е освободен. Последната му авантюра се казва Български национален отбор по футбол. Престоят му в София продължава точно 1 година без 4 дни. Той е уволнен заради слаби резултати, като през времето, прекарано в България, по-често е забелязван в компанията на манекенки по нощните клубове, отколкото по стадионите.

3) Алан Шийрър

Треньорската кариера на огромния английски нападател от 90-те и началото на новия век е доста скромна, но все пак ще го включим в тази класация. Алан Шийрър е институция във футбола на Острова, като още от юношеските си години започва да бележи като луд. Саутхямптън бързо му отеснява и той е закупен за рекордна по онова време сума от новобогаташите Блекбърн, с които печели титлата на Висшата лига за 1994/95. Година по-късно напуска и изкарва 10 сезона в Нюкасъл, превръщайки се в най-голямата легенда на "свраките". Поставя и рекорд за най-много голове във Висшата лига, който е актуален и до днес. Трикратен носител на Златната обувка на Висшата лига. Пример за професионализъм и класа. След като приключва с активната си кариера през 2006г., Шийрър обявява, че би желал да изкара няколко години далеч от играта, за да си почине и да се порадва на живота. Въпреки това мигновено му е предложен поста на национален селекционер, но той отказва. През 2009г. изкарва лиценз за треньор, като през това време постоянно е свързван с работа в някой от трите си бивши отбора. Той отхвърля предложения да стане помощник треньор на Глен Рьодер в Нюкасъл, а след това и на Кевин Кийгън и Джо Киниър през 2008г. Така се стига до датата 1 април 2009г., когато тогавашният наставник Крис Хютън е уволнен и Шийрър заема поста му на временен мениджър при "свраките". Престоят му обаче се оказва пълен провал, тъй като Нюкасъл по това време е силно отслабен и в края на сезона "джордитата" изпадат. Шийрър печели едва 5 точки от 24 възможни, а в решаващия мач тимът му е победен от Астън Вила. Бившият нападател не получава предложение за постоянен договор и напуска, като повече никога не се впуска в това поприще.

2) Христо Стоичков

Като българи, колкото и да ни боли да го признаем, трябва да бъдем откровени и безпристрастни в отсъжданията си. Христо Стоичков, безспорно най-великият играч, който някога сме имали, прави доста невзрачна треньорска кариера. Постиженията на "модерния ляв" на футболния терен са безброй - Зланата топка, Златната обувка, множество титли и купи с екипите на ЦСКА и Барселона, че и с Ал-Насър и Чикаго Файър в по-късен етап. Всичко хубаво във футбола за Стоичков обаче приключва с окачването на бутонките през 2003г. Едва година по-късно, той е поканен от Иван Славков и БФС да поеме националния отбор на България след напускането на Пламен Марков. Без да има никакъв опит в тази сфера, освен като треньор на нападателите в Барселона, "Камата" приема. "Лъвовете" са набрали инерция от изминалите европейски квалификации и класирането на Евро 2004, така че присъствието на тима на Световното през 2006г. не подлежи на съмнение. Стоичков обаче се проваля в това начинание, а освен това влиза и в конфликт с капитана Стилиян Петров, който напуска отбора. През 2007г., "модерния ляв" подава оставка и напуска, преследвайки кариера като клубен наставник. Той моментално е назначен на кормилото на Селта Виго, които виждат в негово лице правилния човек, който да ги спаси от изпадане от Ла Лига. Уви, това не се случва и "галисийците" отпадат в Сегунда Дивисион. Слабото начало на сезона е достатъчен повод Стоичков да бъде уволнен. Две години по-късно "Камата" приема ново предизвикателство. Той се мести в Южна Африка и поема местния Мамелъди Съндаунс, фаворит за титлата в първенството. Напуска преди да е завършил сезона, като е ясно, че тимът няма да стане шампион. През 2012г. дебютира и като треньор на отбор в българската А група. Доверие му гласува отборът на Литекс. Налага млади играчи, които в момента са сред основните футболисти на ЦСКА. След края на сезона напуска, за да поеме любимия ЦСКА, но се оттегля само месец по-късно още преди началото на кампанията, тъй като "армейците" изпитват финансови и управленски трудности по това време. От тогава не е практикувал тази професия.

1) Марко ван Бастен

Ужасно неприятно развитие на кариерата за този крайно талантлив холандски нападател. Ван Бастен се превръща в истинска легенда на футбола, бележейки огромно количество голове, но хронична контузия го кара да спре с играта още на 29-годишна възраст. Въпреки това, той печели изключителен брой трофеи с Аякс и Милан, сред които титлите на двете страни, КЕШ на два пъти, Суперкупата на Европа, Интерконтиненталната купа и т.н., а с националния отбор на "лалетата" е европейски шампион. Награден със Златната топка за 1988, 1989 и 1992г. След като прекратява официално кариерата си през 1995г., той стои далеч от футбола доста дълго време преди да се завърне като треньор на втория отбор на Аякс през 2003г. Това изненадва мнозина, тъй като Ван Бастен не веднъж заявява, че тази професия не е за него. Въпреки това любовта му към играта е прекалено голяма. След края на Евро 2004 пък е назначен за старши-треньор на националния отбор на Холандия. Огромните очаквания към него така и не се сбъдват. Марко не харесва вече наложените звезди Едгар Давидс, Кларънс Зеедорф, Патрик Клуиверт, Рой Макаай и Марк ван Бомел, което напрактика си е половината отбор и ги замества с играчи от холандските клубове. Само че не от утвърдените имена Аякс, ПСВ и Фейенорд, а от тимове от ранга на АЗ Алкмаар и Хееренвеен. В резултат на това Холандия отпада на осминафиналите на световното първенство в Германия, като дори тогава Ван Бастен оставя доказан голмайстор като Рууд ван Нистелрой на пейката, въпреки че отчаяно му трябват голове. След фиаското на Евро 2008 и отпадането от Русия на четвъртфиналите, Ван Бастен напуска и подписва с Аякс. "Божиите синове" правят катастрофален сезон и завършват трети, а Марко се изнизва по терлички, за да стане анализатор в холандска спортна телевизия. Той се завръща към треньорството през 2012г., подписвайки с Хееренвеен, но за два сезона не успява да постигне нищо повече от класиране в средата на таблицата и напуска. Назначен е в Аз Алкмаар, но там нещата за него не потръгват. Шокиращо започва да отсъства от работа, искайки от ръководството почивка. Медиите смятат, че той има проблеми, свързани със стреса. Шефовете в АЗ са толерантни и го оставят да отсъства няколко пъти, но виждайки, че нещата не вървят, решават да прекратят договора му по взаимно съгласие. В момента Ван Бастен е технически директор на ФИФА.