10 забравени футболисти на Арсенал

Рубриката „10 забравени футболисти“ продължава да припомня бивши играчи на големите клубове, за които повечето фенове не се сещат. Днес на дневен ред е отборът на Арсенал и ето кои футболисти, носели екипа на „артилеристите“ през годините предлагаме на Вашето внимание:

Парк Чу Йонг

Корейският нападател изкарва три успешни сезона в Монако и в последния ден на трансферното лято 2011 преминава на „Емирейтс“ и дори получава фланелката с номер 9. Същият сезон обаче Робин ван Перси е във вихъра си и Парк записва само 1 мач във Висшата лига – влиза като резерва в 82-та минута срещу Манчестър Юнайтед. Единствения си гол в общо 7 срещи пък вкарва на Болтън в турнира за Купата на Лигата. След като става ясно, че кореецът е абсолютно ненужен, той е пратен два пъти под наем – в Селта Виго и Уотфорд, където също не блести. През лятото на 2014 г. е освободен и в момента играе в родния си ФК Сеул.

Ричард Райт

Арсен Венгер плаща 2 милиона паунда на Ипсуич за вратаря през 2001 г., като вижда в него заместник на ветерана Дейвид Сиймън. Райт започва добре сезона с чиста мрежа срещу Дарби Каунти и спасена дузпа в мача с Панатинайкос в Шампионската лига. Контузия на Сиймън пък дава шанс за изява на Райт, но в двубоя с Депортиво и Ричард получава травма, което пък дава шанс на третия вратар Стюърт Тейлър. Макар да печели Висшата лига и ФА Къп, Райт напуска Арсенал, след  като договорът на Сиймън е удължен за още един сезон. Впоследствие кариерата му тръгва надолу, преди да приключи с футбола като трети вратар на Манчестър Сити през 2016 г.

Олег Лужний

Украинецът, известен с прякора си „Коня“, играе за Арсенал в продължение на 4 сезона. Защитникът никога не успява да стане твърд титуляр на „Хайбъри“. Лужний не успява да се пребори с Лий Диксън и Лаурен за титулярното място отдясно на отбраната, а качествата му са поставяни под съмнение от някои привърженици. Все пак бранителят печели Висшата лига и два пъти ФА Къп, като записва 110 мача във всички турнири. Дори извежда тима с капитанската лента в двубой със Съндърланд от Купата на Лигата. Последният му мач е финала за ФА Къп, спечелен срещу Саутхемптън с 1:0, който е и смятан за най-добрата изява на Лужний с екипа на Арсенал.

Джърмейн Пенант

Крилото прави зашеметяващ двубой срещу Саутхемптън през май 2003 г., в който вкарва хеттрик. 20-годишният тогава Пенант започва да бъде определян за бъдещето на Арсенал, но това остават единствените голове за крилото с екипа на „топчиите“. Футболистът чувства носталгия по родния си Нотингам и е раздразнен, че не е твърд титуляр в отбора. Впоследствие е даден под наем на Лийдс, където получава нужната игрова практика. След като се завръща през сезон 2004/05, Пенант изиграва само 7 срещи, а търпението на Арсен Венгер се изчерпва, след като футболистът нарушава режима и закъснява за тренировки.

Жулио Баптища

Бразилският нападател прекарва в Арсенал сезон 2006/07 под наем от Реал Мадрид, като в обратна посока е пратен Хосе Антонио Рейес. Баптища трудно вкарва във Висшата лига, където за 24 срещи вкарва само 3 попадения. Въпреки това бразилецът е ключов играч в турнира за Купата на Лигата, като най-запомнящият му се мач е ¼-финала с Ливърпул (6:3), в който вкарва 4 гола и пропуска дузпа. В полуфинала с Тотнъм пък се отличава с още две попадения, което и праща Арсенал на финала. „Артилеристите“ губят трофея от Челси, но Звяра записва 10 гола в 35 срещи – не толкова лоша статистика. Въпреки това Арсенал не закупува играча и той се завръща в Реал, където остава още сезон.

Нийл Куин

Ирландецът е юноша на „артилеристите“ и прекарва общо 7 сезона на „Хайбъри“. Вкарва на Ливърпул в дебютния си мач през сезон 1985/86, а под ръководството на Джордж Греъм печели Купата на Лигата и записва най-успешния си сезон в тима с 8 гола в 35 срещи. След като Арсенал привлича Алан Смит, Куин губи титулярното си място и в следващите три сезона играе изключително рядко – само 20 мача, в които вкарва 5 попадения. През 1990 г. е продаден на Манчестър Сити, а след това става легенда в Съндърланд, като през 1998/99 печели с тях Първа дивизия – втория и последен трофей в кариерата си.

Силвиньо

Арсенал се преборва с Тотнъм за подписа на бразилския ляв бек през лятото на 1999 г. Силвиньо успява да измести дългогодишния титуляр Найджъл Уинтърбърн и печели февовете с някои красиви голове като мощния удар във вратата на Челси или попадението във вратата на Спарта Прага след самостоятелна акция. Единствения трофей, който печели с "топчиите", е Къмюнити Шийлд през 1999 г., а през 2000 г. тимът губи финала на Купата на УЕФА от Галатасарай. През сезон 2000/01 младият Ашли Коул си пробива път в стартовия състав на Арсенал. Въпреки че Силвиньо попада в тима на годината на Висшата лига този сезон, бразилецът избира да продължи кариерата си в Селта Виго.

Александър Манингер

Манингер пристига в Арсенал през 1997 г., когато е само на 20 години. Австриецът записва 6 поредни мача без допуснат гол във Висшата лига, докато Дейвид Сиймън е контузен, а през март 1998 г. е дори Футболист на месеца в Премиършип. Въпреки това английският национал продължава да е номер 1 под рамката и в следващите сезони австриецът играе значително по-малко от съотборника си, като за 4 сезона записва едва 64 срещи във всички турнири. След като през 2001 г. е закупен Ричард Райт, Манингер е даден под наем във Фиорентина, а впоследствие продължава кариерата си в Еспаньол.

Ким Калстрьом

През януари 2014 г. шведът е взет под наем от Спартак Москва. Още на първата си тренировка получава травма, а за шестте месеца на „Емирейтс“ се появява на терена едва 4 пъти. В единствения си мач за ФА Къп срещу Уигън влиза като резерва в продълженията и се разписва при дузпите. Арсенал печели купата този сезон, но Калстрьом пропуска финала. Логично, до постоянен трансфер на 32-годишния тогава футболист не се стига и той е върнат на Спартак Москва, като прекарва още един сезон в Русия.

Анди Коул

Нападателят е юноша на Арсенал, като се присъединява към школата на лондончани през 1986 г. На 29 декември 1990 г. записва единствения си мач за „артилеристите“ във Висшата лига, като влиза като резерва срещу Шефилд Юнайтед при победата с 4:1. Вторият му и последен мач за тима е в Чарити Шийлд срещу Тотнъм. Коул е близо до гола в този мач, но не успява да отбележи. Впоследствие е даден под наем на Фулъм (тогава в Трета дивизия) да се обиграва, но за 13 срещи младокът се разписва само 3 пъти. Следва още един наем в Бристол Сити, които и откупуват играча за 500 000 паунда. Така кариерата на третия най-резултатен футболист в историята на Висшата лига се развива далеч от Северен Лондон.

Прочетете също:
10 забравени футболисти на Реал Мадрид
10 забравени футболисти на Барселона
10 забравени футболисти на Байерн Мюнхен
10 забравени футболисти на Милан
10 забравени футболисти на Интер
10 забравени футболисти на Ювентус
10 забравени футболисти на Челси
10 забравени футболисти на Манчестър Юнайтед
10 забравени футболисти на Ливърпул