През уикенда Манчестър Юнайтед срещна отбора на Уулвърхемптън в двубой от Висшата лига. Двата тима играят толкова често през този сезон, че спокойно могат да си основат собствена мини-лига. Това бе четвъртата им среща и тя приключи при резултат 0:0. Ето три извода, които можем да си направим след нея:
1. Само един Бруно не стига
Още в първия двубой на Фернандеш се вижда, че португалецът притежава огромна класа. Той се бореше за топката, опитваше се да изведе съотборници и дори на няколко пъти отправи опасни удари към врата на “вълците”. Проблемът е, че той бе един от малкото, които се стремяха да измислят нещо вълнуващо в предни позиции.
Играчите около него в лицето на Мата, Перейра, Марсиал и Джеймс бяха напълно безгласни през почти всичките 90 минути от двубоя. Вярно е, че в момента най-ключовите футболисти на манчестърци са контузени (Скот Мактомини, Пол Погба и Маркъс Рашфорд), но това не извинява останалите. Във Висшата лига “червените дяволи” нямат гол от 11 януари, а за 4 двубоя те загубиха от Ливърпул, Манчестър Сити и Бърнли.
Върхът на разочарованието за феновете в червено със сигурност бе гледката от двете отчаяни смени на Оле в последните минути, които уж имаха за цел да донесат трите точки - Джеси Лингард и Диого Дало.
2. Чистката в отбора далеч не е приключила
След края на двубоя, Оле Гунар Солскяер заяви следното: “Все още сме в период на реконструкция. Трябва първо да срутиш къщата. Трябва да разкараш играчите, които не искат да са тук. В момента имаме футболисти, които биха дали повече, отколкото трябва за отбора и това е културата, която искам да наложа.”
В момента метафоричната къща, за която Оле говори, със сигурност е срутена, но разчистването не е приключило. В отбора все още има играчи, които просто нямат качествата да играят за Юнайтед или пък проявяват огромна апатия, когато са на терена. Със сигурност Джеси Лингард е такъв тип футболист и към него бихме добавили Андреас Перейра и дори Антони Марсиал.
Последният от изброените изглежда изгубен, когато Рашфорд не му партнира и не е способен сам да води атаката на отбора. В началото на кариерата си той бе оприличаван с Тиери Анри, но изглежда, че подобни сравнения вече са отшумели. Представянето му на моменти е наистина бездушно, а французинът е в клуба от сезон 2015/2016. Вече трябваше да се утвърдил като един от лидерите в отбора. Не е случайно, че мениджърът прибягна до услугите на нигерийски нападател на изгнание в Китай.
3. Манчестър Юнайтед и Уулвс не трябва да играят повече през годината
Както вече казахме, тези два отбора играха общо 4 пъти за сезон 2019/2020 и всеки от тези мачове бе скучноват и нискорезултатен. Ето и статистиката: 3 равенства, 1 победа за Юнайтед и 0 за “вълците”. Две от равенствата бяха нулеви, а другото приключи при резултат 1:1. Единствената победа за коя да е от двете страни бе минимална - с 1:0.
Освен Арманд Траоре Уулвс притежават редица физически здрави играчи, които не се притесняват да играят остро и резултатът е виден. Всяка от тези 4 срещи бе по-скоро физически сблъсък, в който не се обърна много внимание на изяществото и финеса. Едва ли някой от зрителите ще съжалява, ако скоро не гледа сблъсък между Манчестър Юнайтед и Уулвс.
Adama Traore
Отговори 2 0